РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Белоградчик, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200114 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Ц. И. от гр. Д., обл. В., ул. „ Д. Б.“ № ..., с
ЕГН **********, срещу НП № 869/15.03.2023 г. на Директора на РДГ –
Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание
чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т. 2 от ЗГ във вр. с чл.211
ал.2 т.2 от ЗГ.
В жалбата жалбоподателят, излага твърдения за не законосъобразност
на АУАН и наказателното постановление и иска отмяната на последното,
поради съществени нарушения в хода на съставяне на АУАН и издаване на
НП, липса н аконкретизация на нарушението, липса на посочена нарушена
правна норма и въобще се отрича извършването на нарушение. В с.з.
упълномощен представител на И. поддържа жалбата, излага, че е накърнено
правото на нарушителя да разбере в какво е обвиненен и сътоветно – правото
да организира защитата си, непълно е описано приписаното наушение, тъй
като не е ясно в какво се еизварявало то- - кое е невярното обстоятелство,
1
провещо превозния билет с невярно съдържание. Твърди се още, че извадане
на такъв документ не е посочено то закона като админ. нарушение, а
евентуално престъ пление по НК се разследва и доказва по друг ред – на НПК.
Отново се моли да бъде отменено издаденото НП, като се присъдят на
жалбоподателя и направени разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща свой представител
в с. з. и не взема становище по случая.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Ал. И. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика, обстоятелство, за което не са ангажирани изрични доказателства по
делото, но не се и оспорва от страните /респ. заинтересованата такава –
самият жалбоподател/.
В посоченото му качество, той бил получил позволително за сеч
688515/22.09.2022 г., за добив на дървесина в имот „205 м“, от ГФ, в
землището на с. Г., общ. Б., обл. В.. Имотът, респ. дървата били собственост
на частно, ФЛ.
На 25.09.2022 г., в 18:37:12 ч., в землището на с.Г., общ. Б., обл. В., от
Ал. И. бил издаден превозен билет № 12545/00259/25092022/183653-FA39830,
за транспортирането на общо 6,00 пл. / 12 пр. м./ куб. м. дървесина – дърва за
огрев, като те били от вида „цер“ и „благун“. Имотът, респ. дървата били
собственост на частно, ФЛ от гр. Д. и то било и получател на същите. Дървата
били транспортирани до получателя през ТИР станация, от друг водач на
автомобила на Ал. И. с МПС с рег. № ВН 2012 АК.
На свид. Ст. С. – гл. специалист при ИАГ и негов колега – Ив. Н., било
възложено да извършат проверка на дейността на Ал. И., по повод конкретен
подаден сигнал. На 26.09.22 г., С. и Н., в присъствието на други служители на
ДГС и СЗДП-Враца, посетили гр. Д., където се намирала складова база за
дървесина, ползвана от Ал. И.. След което посетили и сечището в с. Г., общ.
Б., за което било издадено позволителното за сеч, посочено по-горе. Там не
установили извършвана скоро такава въобще, въпреки издадения предния ден
превозен билет /общо няколко дори/ - описан по-горе. Имало и протокол за
освидетелсване на сечището – от И.. Проверяващите посетили землището на
2
с. С., общ. Д., обл. В., където били отведени от лицето, подало сигнала до
ИАГ за проверка дейността на Ал. И.. Там в имот от ГФ, констатирали сеч и
били уведомени, че дървата, описвани в превозен билет
№12545/00259/25092022/ 183653-FA39830 от Ал. И., са рязани и извозвани
именно от същия този имот, а не от землището на с. Г.. Служителите на ИАГ
си направили извода, че билетът е неизряден, отразените в него обстоятелсва
– относно мястото, където са добити и от където са транспортирани дървата,
както и относно основанието затова – позволителното за сеч, не отговарят на
истината.
Н. на място в гр. Д., съставил КП № 153024/26.09.22 г., в който
подробно описал констатациите при проверката им. Протокоът бил подписан
от Ст. С. и самия Ал. И..
Също на 26.09.2022 г., в гр. Д., свид. Ст. С., в присъствието на колегата
си Ив. Н. и самия Ал. И., съставил няколко акта на И. за нарушения по ЗГ и
подзаконовите му нормативни актове. Вкл. и АУАН № 869 за това, че «на
25.09.2022 г., като лицензиран лесовъд на частна практика, Ал. И., в
землището на с. Г., обл.В., имот «205 м» издал провезон билет №
№12545/00259/ за 12,00 пр. куб. м. дървесина, за тов. авт. с рег. № ВН 2012
АК, с невярно съдържание» - нарушение на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ във вр.
чл.211 ал.2 т.2от ЗГ. Нарушителят подписал акта и получил копие от него.
На 15.03.2022 г. въз основа на акта е издадено обжалваното НП №
869/2023 г. на Директора на РДГ-Берковица.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Няма спор по делото, че жалбоподателят, като получател на
позволително за сеч е следвало да контролира добива на такава в съответното
сечище, не се спори по делото, и че разрешената сеч не е осъществена в това
сечище – имот от ГФ, находящ се в землището на с. Г., обл. В., поне не по
това позволително – имало стара провеждана там сеч. Самият жалбоподател
не оспорва и най-важно, че той е издателят на превозен билет
12545/00259/25092022/183653-FA39830, в който очивидно са удостоверени
факти, неотговарящи на обективната истина – а именно, че от сечището в с.
3
Г., са добити въз основа на позволително за сеч № 688515/22.09.2022 г.,
дърва, и са извозени до временнен склад и от там – транспортирани с
превозния билет - 12 пр. куб. м. В тази насока свидетелства и св. С. – че в
сечището въобще не е имало прясно отрязани дървета / позволителното е от
три дни преди издаване на билета!/, нито следи от движение с МПС наоколо,
по терена.
Разпоредбата на чл. 257 ал.1 от ЗГ, предвижда наказание „глоба“ от 300
до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, за длъжностно лице или
лице, упражняващо лесовъдска практика, което: т.2 съгласува, одобри или
издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по
прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.
Такова деяние е и приписано на И. – че издадения от него превозен билет, е в
нарушение на ЗГ. Т.к. нормата на чл.257 от ЗГ е балнкета, то тя изисква
препращане към други законови или подзаконови норми, регулиращи
обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и
ползването на горските територии в страната ни. В настоящия казус,
актосъставителят и АНО са направили опит да конкретизират поведението на
Ал. И., обвързвайки го с препращане към чл.211 ал.2 от ЗГ. А съгласно чл.
211. ал.2 ЗГ „Превозните билети се издават: т.2 от лицата, упражняващи
лесовъдска практика - за дървесината, добита от собствените им гори, както и
от горските територии, за които са упълномощени от собственика.“ С думи,
конкретизация към чл.257 ал.1т.2 от ЗГ е отразена от тях като „издал превозен
билет с невярно съдържание“.
На първо място, съдът се солидаризира с представителя на
жалбоподателя, че неправомерно поведение по чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, изразено
в „издаване на документ с невярно съдържание“ – няма. Подобно поведение
наистина е неправомерно, но не и по текста от ЗГ, към който е направено
препращането – чл.211 ал.2 от ЗГ. В чл.211 ал.2 от този закон се указва
единствено кое е лицето, оправомощено да издаде превозен билет за добитата
в едно сечище дървесина. В случая, Ал. И. е лицето, получило
позволителното за сеч в имот “205 м“ от ГФ, в землището на с. Г., обл. В., в
качеството си на лицензиран лесовъд. Затова и той е лицето, компетентно
съгл. чл.211 ал.2 от ЗГ да издаде превозни билети за добита там дървесина.
Или в случая, нарушение изискването на самия чл.211 ал.2 от ЗГ – няма.
4
Отделен след това е вече въпросът, какво е вписано в превозния билет –
и коя норма регламентира неговото съдържание, респ. кое изискване не е
спазил, нарушил е, издателят на билета.
Доводът от страна на жалбоподателя, на второ място - че липсва
конкретизация на твърдението „невярно съдържание“ също е основателен.
Нито в акта, нито в НП, е отразено кои обстоятелства от така издадения билет
не отговарят на истината, за да може документът да е с невярно съдържание –
местоиздаването му, МПС, с което ще се транспортират дървата,
количеството им, позволителното за сеч ли или други факти.
Ето защо, при всичко изложено до тук, съдът счита, че са налице
твръдяните от представителя на жалбоподателя пропуски при оформяне на
документите по провежданото до тук админ. нак. произовдство – АУАН и
НП, вменяващи едно неясно и не описано в пълнота административно
нарушение, приписано за виновно осъществено от жалбоподателя Ал. И.. С
което се накърняват и правата на същия в проведеното производство пред
АНО, освен че се допускат съществени, нетостраними нарушения на
правилата по провеждането му.
Проверка иначе на обстоятелствата по казуса от прокурарурата е
правена – по админ. нак. преписка е налично постановление на прокурор при
РП - Видин, с което е прекратено водено наказателно производство по случая,
макар и по чл.235 ал.1 и ал.2 от НК. Прекратяването е станало на основание
липса на престъпление по см. на НК, а прокурорът би следало да е взел такова
решение не само когато не са налице доказателства за разследваното деяние, а
въобще за каквото и да било такова по наказателния ни закон.
Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, и като такова
- следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
5
разноски в размер на 400,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представените по делото пълномощно и договор за правна защита и
съдействие с адвокат, удостоверяващи, и че възнаграждението е платено –
отразено изрично в съответния реквизит на договора, поради което и има
доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 869/ 15.03.2022 г.
на Директора на РДГ-Берковица, с което на А. Ц. И. от гр. Д., обл. В., ул. „ Д.
Б.“ № ..., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на
основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ във вр.
чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ.
ОСЪЖДА РДГ-Берковица, с адрес гр. Б., обл. М., ул. „М. К.” № ...,
да заплати на А. Ц. И. от гр. Д., обл. В., ул. „ Д. Б.“ № ..., с ЕГН **********,
направените по делото разноски за възнаграждение на представител по
делото – адвокат, в размер на 400,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6