№ 1097
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100508349 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20240971/02.11.2020г. по гр.д. № 50520/2018г. по описа на
Софийски районен съд 32 състав, ответницата В. П. Н., ЕГН**********, с
адрес гр. София, ж.к. „Симеоново – север“ ул. „******* да заплати на „С.“ АД
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление, гр. София, ж.к.
„Симеоново – север“ ул. ******* сумите от 2837,33 лева представляваща
обезщетение за лишаване от ползване в периода 01.11.2018г. – 30.06.2019г. на
апартамент № 18, находящ се в гр. София, „Симеоново – север“ ул. „*******
и сумата от 62,21 лева, представляващи разходи за доставяне на вода по
фактури на „Софийска вода“ АД за периода 25.09.2018г. – 31.03.2019г. С
решението са отхвърлени исковете за разликата над присъдения размер от
2837,33 лева, до пълния претендиран размер от 9583,57 лева за обезщетение
за лишаване от ползване на процесния недвижим имот и за разликата над
присъдения размер от 62,21 лева до пълния претендиран размер от 186,64
лева, представляващи разходи за доставена вода. С решението е разпределена
отговорността за разноски.
Срещу решението в частта му в която са отхвърлени предявените
искове е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „С.“ АД. Процесуалният представител на жалбоподателя-
ищец поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно. Излага, че
ответницата е лишила жалбоподателя от ползването на собствения му
1
недвижим имот, през процесния период, като освен това не заплащала
консумативни разходи поради което се е обогатила за сметка на дружеството.
Сочи че ответницата не може да ангажира доказателства за основание за
ползване на процесния недвижим имот. Сочи че постановения акт за
предоставянето на ползването на семейното жилище на ответницата не
представлява правно основание за безвъзмездно ползване на процесния имот.
Сочи че участието на лицето В. Н.с в управлението и в капитала на
дружеството не дават основание за безвъзмездното ползване на имота. Ето
защо счита че ответницата се е обогатила за сметка поради което моли за
отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго с което
исковете се уважават изцяло.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от В.
П. Н., с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба на
ищеца в производството и се моли за потвърждаване на решението в частта в
която исковете са отхвърлени.
Подадена е и въззивна жалба от В. П. Н., срещу решението в частта в
която са уважени предявените от ищеца „С.“ АД искове. Поддържа че не
било доказано обедняване на ищеца. Също така сочи че съдът е определил
средния пазарен наем на база обзаведено жилище. Сочи че искът е следвало
да бъде отхвърлен за периода след постановяването на определението за
предоставянето на семейното жилище на ответницата. Ето защо решението
подлежи на отмяна в обжалваната от ответницата част и постановяването на
друго с което исковете се отхвърлят.
„С.“ АД не е депозирал отговор на така подадената въззивна жалба.
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни
материални норми.
По отношение на правилността на решението настоящият състав намира
следното.
Фактическият състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно
лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и
обедняването, която произтича от един общ факт или обща група факти,
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията
между двата субекта и липса на друго основание за защита на правата на
обеднелия ищец.
Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото
същият се държи и ползва от други лице несобственик, обедняването на
2
собственика се изразява в пропуснатите от него доходи, които би получавал
при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно
действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот.
Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота,
се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би
плащал за ползването на имота през този период.
Ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по
различен начин, в т.ч. и чрез трето лице, като обстоятелството дали той
получава добиви от вещта, включително и наем, е без значение за иска по чл.
59 ЗЗД, чрез който се не се търси връщане на добивите, включително и на
гражданските плодове, получени вместо собственика /чл. 93 ЗС/, а
обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на
неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ.
Не е спорно във въззивното производство, а и се установява от
приложените писмени доказателства, че процесният апартамент № 18 с адрес
гр. София, ж.к. „Симеоново – север“ ул. „******* е собственост на ищеца.
От приложения договор за наем се установява че на 04.01.2015г. между
ищеца с предишно наименование „С.“ ЕООД и В. Н. е имало сключен договор
за наем на процесния имот, със срок от три години. Видно от договора
апартаментът бил оборудван и напълно обзаведен. В апартамента живеели В.
Н., заедно със съпругата си В. П. Н. ответницата в производството и двете им
деца.
Не се спори, във въззивното производство, че със заповед за незабавна
защита от 02.01.2018г. постановена по гр.д. № 1/2018г. на СРС на В. Н. било
забранено да доближава процесното жилище, а с определение от 06.03.2019г.
за привременни мерки семейното жилище било предоставено на съпругата и
децата до приключване на бракоразводното дело.
Не е спорно, а и се установява, че за процесния период ответницата е
използвала процесния апартамент в исковия период.
Установява се за процесният период са налице заплатени сметки за
доставка на вода в размер на 186,64 лева.
Ето защо настоящият състав намира, че са налице предпоставките за
реализиране на отговорността на ответницата по чл. 59 от ЗЗД.
За да отхвърли частично иска първоинстанционния съд е приел, че
апартамента е обитаван от трима души през исковия период, а именно
ответницата и двете и деца поради което тя не може да носи самостоятелно
отговорност по чл. 59 от ЗЗД. Освен това районният съд е посочил, че
облигационното отношение между ответницата и дружеството ищец не може
да се разглежда отделно от семейните отношения между ответницата и В. Н.,
който е и собственик на ищцовото дружество. В решението е посочено, че
съдът следва да прецени кой интерес да защити дали този на юридическото
лице да формира печалба или този на децата.
3
Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционният съд
поради следните съображения:
Следва да се държи сметка, че не са ангажирани доказателства за
наличие на правно основание за ползването на имота, произтичащо от
валидно съществуващо между страните облигационно правоотношение или
от надлежно учредено вещно право на ползване. Постановеният по реда на чл.
323, ал. 1 ГПК на 06.03.2019 г съдебен акт не съставлява правно основание за
безвъзмездно ползване на имота през исковия период. Дори и предоставено за
този период ползването от ответницата не би било безвъзмездно, по арг. от
чл. 57, ал. 1 СК, съгласно която разпоредба съдебният акт, предоставящ
ползването на семейното жилище на единия от съпрузите създава наемно
правоотношение с неползващия съпруг, респ. трето лице - собственик.
Собственик на имота не е съпругът й Н., а дружеството, което притежава
самостоятелна правосубектност и съответно имущество отделно от това на
лицата с членствено правоотношение. Ползването на имота и от общите на
съпрузите деца е ирелевантно за обема на отговорността на ответницата
спрямо ищеца. В отношенията с ищеца ответницата отговаря за целия размер
на дълга.
Също така като родител на ненавършилите пълнолетие деца тя има
задължение да им осигури условия за съвместно живеене, поради което по
отношение на третите лица, каквото е дружеството, носи отговорност за
заплащане на обезщетението за ползване и на обитаваната от децата площ от
апартамента. Друго би било разрешението, ако ответницата ползваше
апартамента на основание чл.57 от СК по силата на съдебно решение. Тогава
тя не би дължала наем за ползваната от децата жилищна площ съгласно чл.57,
ал.2, изречение второ от СК. Такова наемно правоотношение би могло да
възникне само ако апартаментът беше собственост на другия съпруг или на
негови близки в хипотезите на чл. 56, ал.2 и ал.3 от СК. В случая собственик е
акционерно дружество, поради което не биха могли да се приложат
съответните разпоредби на Семейния кодекс /в този смисъл е постановено и
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50044 ОТ 06.02.2023 Г. ПО ГР. Д. № 2542/2022 Г., Г. К.,
ІІІ Г. О. НА ВКС/.
При това положение искът се явява основателен по основание, а
досежно неговият размер настоящият състав намира следното:
Видно от заключението на допуснатата съдебно-оценителна експертиза,
което настоящият състав кредитира, като пълно подробно безпротиворечиво
и съответно на останалия доказателствен материал, стойността на пазарния
наем на имота обзаведен за исковия период възлиза на сума в размер на 8 512
лева.
При това положение решението следва да бъде отменено в тази му част
и постановено друго с което искът се уважава до размера на стойността на
средния пазарен наем.
4
Тук следва да се посочи че неоснователни са оплакванията изложени
във въззивната жалба на ответницата касаещи определянето на обезщетението
по стойностите като за обзаведен апартамент, тъй като видно от договора за
наем същият е бил в напълно обзаведено състояние.
По същите съображения се явява основателен и искът за заплащане на
разходите за доставка на вода. И решението в тази му част подлежи на отмяна
и уважаване на искът изцяло.
По отношение на разноските.
Решението следва да бъде ревизирано и в частта за разноските като бъде
отменено в частта в която са присъдени разноски в полза на ответницата за
разликата над 120,65 лева до присъдения размер от 773,55 лева, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
разноски от още 825,51 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Във въззивното производство право на разноски има въззивника ищец,
на когото се следват разноски в размер на 736,84 лева за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20240971/02.11.2020г. по гр.д. № 50520/2018г. по
описа на Софийски районен съд 32 състав, В ЧАСТТА в която са отхвърлени
исковете на „С.“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление, гр.
София, ж.к. „Симеоново – север“ ул. ******* срещу В. П. Н., ЕГН**********,
с адрес гр. София, ж.к. „Симеоново – север“ ул. „*******, ******* с правно
основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата за разликата над присъдения
размер 2837,33 лева до размера от 8 512 лева /или за сумата от 5674,67 лева/,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване в периода 01.11.2018г.
– 30.06.2019г. на апартамент № 18, находящ се в гр. София, „Симеоново –
север“ ул. „******* и сумата за разликата над присъдения размер от 62,21
лева до претендирания размер от 186,64 лева /или за сумата от 124,43 лева/,
представляващи разходи за доставяне на вода по фактури на „Софийска вода“
АД за периода 25.09.2018г. – 31.03.2019г. и В ЧАСТТА в която „С.“ АД ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление, гр. София, ж.к. „Симеоново –
север“ ул. ******* е осъден да заплати на В. П. Н., ЕГН**********, с адрес
гр. София, ж.к. „Симеоново – север“ ул. „*******, ******* разликата над
120,65 лева до присъдения размер от 773,55 лева /или за сумата от 652,90
лева/ представляващи разноски пред първа инстанция и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. П. Н., ЕГН**********, с адрес гр. София, ж.к.
„Симеоново – север“ ул. „*******, ******* ДА ЗАПЛАТИ на „С.“ АД ЕИК
5
*******, със седалище и адрес на управление, гр. София, ж.к. „Симеоново –
север“ ул. ******* на основание чл. 59 от ЗЗД сумите от още 5674,67 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване в периода 01.11.2018г.
– 30.06.2019г. и сумата от още 124,43 лева, представляващи разходи за
доставяне на вода по фактури на „Софийска вода“ АД за периода 25.09.2018г.
– 31.03.2019г.
ОСЪЖДА В. П. Н., ЕГН**********, с адрес гр. София, ж.к.
„Симеоново – север“ ул. „*******, ******* ДА ЗАПЛАТИ на „С.“ АД ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление, гр. София, ж.к. „Симеоново –
север“ ул. ******* на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от още 825,51
лева представляващи разноски сторени от ищеца пред първа инстанция.
ОСЪЖДА В. П. Н., ЕГН**********, с адрес гр. София, ж.к.
„Симеоново – север“ ул. „*******, ******* ДА ЗАПЛАТИ на „С.“ АД ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление, гр. София, ж.к. „Симеоново –
север“ ул. ******* на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от още 736,84
лева представляващи разноски сторени от ищеца пред въззивна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6