Решение по дело №527/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството е образувано по касационна жалба на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, чрез пълномощника си по делото юриск. Н. С. срещу Решение №107/26.04.2024 год., постановено по АНД №167/2024 год. по описа на Районен съд Казанлък. Със същото е отменено Наказателно постановление №11-01-681 от 05.11.2023 год. на Директор на Агенция за държавна финансова инспекция - София, с което на Д. И. Г. от гр. Стара Загора е наложено административно наказание „глоба" в размер на 5 460.00 лева на основание чл.250 във връзка с чл.261, ал.2 от Закона за обществените поръчки за нарушение на чл.182, ал.1, т.1 във връзка с чл.18, ал.1, т.13 във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от същия закон.

В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че неправилно е прието, че са налице основанията на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Както към датата на извършване на нарушението, така и към датата на издаване на обжалваното наказателно постановление е била в сила разпоредбата на чл.250 от ЗОП, съгласно която на възложител, който проведе процедура по чл.18, ал.1, т.3-10 или т.13, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер на 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000.00 лв. Впоследствие с настъпилата законодателна промяна, считано от 22.11.2023 год. е създадена нормата на чл.25а от ЗОП, според която: на възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл.18, ал.1, т.8-10 или т.13, без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона, се наказва с глоба в размер на 6 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000.00 лв. за процедурите по чл.18, ал.1, т.8-10 и не повече от 24 000.00 за процедурите по чл.18, ал.1, т.13. Счита, че изменението на нормата не попада в приложното поле на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Счита, че деянието не е декриминализирано, а са приети завишени размери на предвидените глоби. Излага доводи, че е налице безспорна установеност на извършеното административно нарушение, не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и деянието не представлява маловажен случай. Наложената глоба е размера определен от закона. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд Стара Загора и да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателното постановление, както и присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в максимален размер.

Ответникът по жалбата Д. И. Г., редовно призован, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. М. Г. оспорва жалбата като неоснователна, а обжалваното решение намира за правилно и законосъобразно. Подробни съображения в тази насока излага в представената писмена защита по делото и претендира присъждането на разноски за процесуално представителство.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което счита, че съдебното решение следва да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд Казанлък се е развило по жалба на Д. И. Г. от гр. Стара Загора против Наказателно постановление №11-01-681 от 05.11.2023 год. на Директора на АДФИ, с което на Д. Г. е наложено административно наказание глоба размер на 5 460.00 лв. на основание чл.250 във връзка с чл.261, ал.2 от ЗОП за нарушение на чл.182, ал.1, т.1 във връзка с чл.18, ал.1, т.13 във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се обосновава на това, че на 07.06.2021 год. в Община Мъглиж, гр. Мъглиж, Д. И. Г., в качеството си на Кмет на Община Мъглиж с Решение №[рег. номер]/07.06.2021 год. е открил и провел процедура за възлагане на обществена поръчка по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, по вид „пряко договаряне“ с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци на Община Мъглиж до Претоварна станция – град Казанлък за срок от 4 месеца, с правно основание чл.182, ал.1, т.1 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона

За да отмени наказателното постановление, първоинстанционният съд приел, че наказателното постановление отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а при реализирането на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната на наказателното постановление. Приел е също така, че е безспорно установено извършването на административното нарушение от страна на Д. Г., но излага доводи за прилагането на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Докато със старата редакция на чл.250 от ЗОП е предвидено наказание за провеждането на процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, то с новоприетата разпоредба на чл.250а от ЗОП, се предвижда наказание за сключването на договор в нарушение на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, като деянието вместо на 07.06.2021 год. се явява извършено на 23.06.2021 год.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Спор относно фактическата обстановка по делото не съществува между страните, като не се оспорват фактите подробно отразени в обжалваното наказателно постановление. Спорът е правен и касае налице ли са предпоставките за прилагането на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Когато се касае за акт, установяващ административно нарушение и санкциониращ го с административно наказание приложимото материално право е това към момента на извършване на нарушението, а по - новият закон е приложим само ако е по - благоприятен за дееца. Тези основополагащи принципи на административно - наказателното право се съдържат в чл.3, ал.1 и 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Към момента на извършване на деянието, както и към момента на постановяване на първоинстанционното решение, е била приложима нормата на чл.250 от ЗОП в редакцията и в сила от 15.04.2016 год. Законът е предвиждал, че се наказва възложител, който проведе процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона. В процесния случай процедурата е била проведена от привлеченото към отговорност лице, което е приело, че са налице условията по чл.182, ал.1, т.1 от ЗОП, съгласно която разпоредба възложителят може да проведе пряко договаряне с определени лица когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно спазване на сроковете по чл.178, ал.2 и 4; обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя.

От 01.01.2024 год. е влязло в сила изменение на чл.250 от ЗОП и съгласно него тази разпоредба на закона не предвижда административно наказание на възложител за деяние, свързано с провеждане без правно основание на процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, т. е. на процедура чрез пряко договаряне.

От 22.12.2023 год. е влязло в сила изменение на ЗОП, съгласно което е приет нов чл.250а. Тази административнонаказателна разпоредба предвижда административно наказание на възложител за деяние, свързано с провеждане без правно основание на процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, т. е. на процедура чрез пряко договаряне. Деянието обаче се изразява в сключване на договор в резултат на такава процедура, а самото провеждане на процедурата не е предвидено като наказуемо деяние.

Изложеното по-горе обосновава извод, че към настоящия момент провеждането на процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона, само по себе си не представлява административно нарушение по чл.250 или чл.250а от ЗОП. С влезлите в сила изменения на закона тази наказуемост е отпаднала. Деянието, за което към настоящия момент може да носи отговорност ответника по касация е сключването на договора, но не и провеждането на процедурата

При тези обстоятелства настоящата инстанция приема, че е осъществена хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН – преди влизането в сила на процесното наказателно постановление са последвали различни нормативни разпоредби, като новата следва да се приложи като по-благоприятна за дееца – отпаднала е наказуемостта по административен ред на извършеното деяние.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция направи извода, че атакуваното решение на районния съд, с което е отменено наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

От страна ответника по касация е направено искане за присъждане на направените в двете инстанция разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие №********** от 11.07.2024 год. с договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 960.00 лв. с ДДС. Направено е възражение за прекомерност на същото от страна на касатора, което съдът намира за неоснователно. Предвиденото минимално адвокатско възнаграждение за една инстанция в конкретния случай с оглед на наложеното административно наказание глоба, определено съгласно чл.18, ал.2 във връзка чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 846.00 лв., като съгласно §2а от ДР на Наредбата, върху същото се начислява и ДДС. В случая договореното е в размер на 800.00 лв., върху което е начислено и ДДС в размер на 160.00 лв. Що се отнася до възнаграждението пред районният съд, същото е било поискано своевременно, но не е било присъдено от страна на съда. За ответника по касация е била налице процесуална възможност да поиска допълване на решението в частта за разноските, но това не е било сторено, поради което и преклудирано процесуалното право за тяхното присъждане. В настоящето инстанция разноски за въззивната инстанция не могат да бъдат присъдени.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №107/26.04.2024 год., постановено по АНД №167/2024 год. по описа на Районен съд Казанлък.

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, представлявана от Директора Г. Й. да заплати на Д. И. Г., [ЕГН] и с постоянен адрес гр. Стара Загора, [улица], вх..., ет...., ап.... сумата от 960.00 /деветстотин и шестдесет/ лв., представляваща заплатено по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране