№ 113
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20223000500214 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на представляващия „Североизточно държавно предприятие“
– Шумен срещу решение № 260064/2.11.2021 г. по гр.д.№ 40/2021 г. на
Окръжен съд – Търговище, с което са отхвърлени исковете на дружеството по
чл.79, ал.1 и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени против С. Ц. Д. от гр.Попово и
са присъдени разноските по делото. Решението е обжалвано и в частта му, с
която са уважени предявените насрещни искове. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване
на предявените искове.
В подаден писмен отговор, пълномощникът на ответника оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 и по чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Североизточно държавно предприятие“ДП -
Шумен срещу С. Ц. Д. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди -
претърпени загуби от 45000 лева - неправомерно изплатени на „Агро Комерс“
ООД, с.Голямо Градище като обезщетение за претърпени вреди от дивеч по
констативен протокол от 12.04.2019 г. и от липса в размер на 4480 лева -
пазарната цена на добити и нереализирани 56 куб.м. дървесина, ведно със
законната лихва и направените по делото разноски.
1
Оспорвайки иска, ответникът възразява относно допустимостта на
исковете и относно основателността на претенциите.
Ответникът С. Ц. Д. е предявил насрещни искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД
за присъждане на сумата 4166.06 лв. по договор за управление
№53/18.07.2017г. на ДЛС“Черни лом“-гр.Попово и неправомерно удържана
му като неустойка за нарушение на чл.12, т.3 и т.17 от договора, както и по
чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на 423.55 лв. от
23.03.2020г. до окончателното плащане и направените по делото разноски.
Не се спори по делото, установява се от приложените писмени
доказателства, че с договор №53/18.07.2017г. ищецът „Североизточно
държавно предприятие“ДП - Шумен възложил на ответника управлението на
териториалното му поделение на ДЛС“Черни лом“-гр.Попово, като в чл.12,
т.3, т.9, т.13 и т.16 е поето задължение за отчет пред директора на
предприятието, при спазване на вътрешните правила и инструкции, вкл.
т.нар. „система за двоен подпис“ от директора и главния счетоводител на ТП.
Страните спорят относно законосъобразността на разпореждането за
изплащане на обезщетение за причинени вреди от дивеч по посевите на
земеделски земи по констативен протокол от 12.04.2019г. на комисията,
определена със Заповед№ РД 05- 69/ 04.04.2019 на Директора на РДГ-Шумен,
в размер на 45000 лв. на „Агро Комерс“ ООД от с. Голямо Градище, общ.
Опака, изплатено на 14.11.2019 г.
Приложеният констативен протокол от 12.04.2019г. на комисията по
чл.82 от ЗЛОД удостоверява, че на земеделския производител е нанесена
щета в размер на 100 % от площта на масив № 10 на стойност 45 000 лв.,
които констатации се потвърждават от заключението на назначената по
делото СТЕ. Следователно, управляваното от ответника ДЛС “Черни лом“ -
Попово, което е със самостоятелен бюджет, е задължено да заплати
обезщетение на увреденото лице, а разпореждането за плащане не е
неправомерно. При спазване на вътрешните изисквания, предприятието би
било задължено към третото лице и сумата не би могла да бъде задържана
правомерно и не е налице намаляване имуществото на стопанството, което да
е без основание.Още повече, предвид споразумение №7/29.01.2019г. с
„Таурус консулт“ЕООД-гр.София по договор за съвместна дейност и
разделителен протокол №6/20.01.2020г., посочената сума е предвидена като
разход за обезщетение и следователно одобрена от принципала.
С оглед горното, не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника и предявеният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата
45 000 лв. следва да бъде отхвърлен, а решението в тази му част – потвърдено.
Искът за обезщетение за имуществени вреди от липса в размер на 4480
лева - пазарната цена на добити и нереализирани 56 куб.м. дървесина е
неоснователен. Заключението на назначената агро-техническа експертиза
установява, че спорната дървесина е на обща стойност 4340 лв. и е
съхранявана в двора на арендатора Георги Георгиев в.с.Дриново, като една
част от нея е използвана, а друга част - 41.8 куб.м., макар и констатирана по
счетоводните данни в одитния доклад като липсваща, фактически е налична.
Това доказателство не е опровергано от свидетелските показания, поради
което следва да се приеме, че твърдяната липса не е налице, няма щета за
2
стопанството и предявеният иск за обезщетение по чл.79, ал.1 от ЗЗД за
сумата 4 480 лв. е неоснователен.
По насрещните искове:
Доказателствата по делото установяват, че сумата от 4166.06 лв.,
дължима по договор за управление № 53/18.07.2017 г. на ДЛС“Черни лом“-
гр.Попово е удържана от С. Ц. Д. като неустойка за нарушение на чл.12, т.3 и
т.17 от договора, ведно с мораторна лихва в размер на 423.55 лв. със заповед
№146/23.03.2020 г. на директора на СИДП. Като основание за това е посочено
нарушение на принципите за законност, лоялност, честност,
безпристрастност, политическа неутралност, отговорност, отчетност и
зачитане на личността, и несъздаване на предпоставки за корупция, измами и
нередности. Предвид общия й характер, без конкретна обстоятелствена част и
мотивировка и с оглед факта, че ответникът е докладвал за проблеми във
финансовото състояние на стопанството на заседания на стопанския съвет и с
писмо изх.№ 1127/12.03.2020 г., изводът за дължимост на неустойка е
неправилен - сумата от 4166.06 лв. се дължи като възнаграждение на
управителя по договора за управление №53/18.07. 2017г. и следва да му бъде
присъдена, ведно с обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на
423.55 лв. от 23.03.2020г. до датата на предявяване на насрещната искова
молба.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, като
въззивникът заплати на въззиваемия сумата от 3600 лв. – разноски за
настоящата инстанция, поради което Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260064/2.11.2021 г. по гр.д.№ 40/2021 г.
на Окръжен съд – Търговище.
ОСЪЖДА „Североизточно държавно предприятие“ДП-гр.Шумен, ЕИК
*********, да заплати на С. Ц. Д. от гр.Попово, ул.“Панайот Хитов“№39,
ап.6, ЕГН:********** направените разноски в размер на 3600 лв., на
осн.чл.78, ал.1-2 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщававнето му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3