Решение по дело №32/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в, от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Т. Д. от [населено място], чрез пълномощник, срещу Решение № 232/ 29.11.2024 г., постановено по а.н.д. № 591/2024 г. на РС – Кърджали. Изложени са твърдения за неправилност на оспореното решение, поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и необоснованост. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за доказаност на соченото в АУАН и НП нарушение, поради това, че жалбоподателя въобще не е възприел ясно и недвусмислено подадения от полицейския автомобил светлинен сигнал да спре.

На следващо място се сочи, че нарушението, описано в АУАН и НП, не е конкретизирано от обективна страна, което е довело до нарушаване на правото на защита на касатора, поради неяснота на административното обвинение. Липсвали данни за това какъв сигнал и как е подаден, къде е било местоположението на контролните органи при подаване на сигнала и къде точно е спрял водача на управляваното МПС.

В жалбата се твърди също, че от страна на АНО не било установено при каква форма на вината е осъществено нарушението, като допълването на административното обвинение относно тези обстоятелства от съда, в хода на въззивното производство, било недопустимо.

Излагат се и съображения за наличие на предпоставките за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Искането е да се отмени оспореното решение и се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление на началник сектор в РУ - Кърджали при ОДМВР - Кърджали.

В съдебно заседание, касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът – Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпила молба за даване ход на делото и е изразено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. При условията на алтернативност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 591/2024 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил наказателно постановление № 24-1947-000103 от 08.03.2024 г., издадено от началник сектор в РУ - Кърджали към ОД МВР – Кърджали, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на И. Т. Д. с [ЕГН], са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Със същото решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение от 80 лв. в полза на ОДМВР – Кърджали.

РС – Кърджали е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Деянието е правилно квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с относимите към състава признаци, с посочени време, място и обстоятелства, при които е било извършено, като жалбоподателя е наясно какво нарушение му е вменено да е извършил. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. От изложените в акта и наказателното постановление факти, става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

За да потвърди наказателното постановление РС – Кърджали е приел за установена следната фактическа обстановка :

На 20.02.2024 г., малко след полунощ, полицейски служители при РУ-Кърджали извършвали обход с автомобил на [улица] в [населено място], когато забелязали пред тях да се движи лек автомобил [марка] с рег. № [рег. номер], който решили да спрат чрез подаване на светлинен сигнал от патрулния автомобил. Водачът на лекия автомобил не спрял на подадения светлинен сигнал, продължил пътя си по [улица], и от там към [улица], където спрял. Съгласно показанията на тримата полицейски служители, през цялото това време зад лекия автомобил [марка] се движел патрулният автомобил с включен светлинен сигнал. При извършената проверка на място се установило, че водач на спряното МПС е жалбоподателят И. Д., който бил сам в колата. Същият обяснил, че не спрял на посоченото място, тъй като живеел в близост до [улица]и затова решил да спре именно там. Предвид така установеното срещу И. Д. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, въз основа на който акт впоследствие е издадено и оспореното пред РС – Кърджали наказателно постановление на началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ - Кърджали към ОД МВР - Кърджали.

Обясненията, в съдебно заседание, на И.Д. относно обстоятелството защо не е спрял при включен светлинен сигнал на патрулния автомобил не съвпадат с показанията на полицейските служители.

От показанията на служителите в РУ-Кърджали и касатора става ясно, че той е спрял след около 100 м. (близо до дома си) след като е бил последван от полицейския автомобил с включен светлинен сигнал.

При така установената фактическа обстановка не става ясно дали И.Д. е имал възможност да спре непосредствено след като е бил включен светлинния сигнал на патрулния автомобил. Също така в АУАН и НП не е описано по какъв начин е бил подаден сигнал за спиране.

На следващо място, чл. 103 от ЗДвП въвежда задължение за водача на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. За неизпълнението на горното задължение законодателят е регламентирал в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП налагане на глоба на виновния водач в размер от 50 до 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца.

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Последната задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.

В случая от събраните по делото доказателства не се установява да е подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, включително от движещ се полицейски автомобил. Звуковият и светлинен сигнал не са сред предвидените възможни варианти за спиране от контролния орган, тъй като звуковият сигнал не сочи, че водачът на конкретно ППС следва да намали скоростта и да спре на указано място. От друга страна дори не е доказано на касатора да е бил подаден звуков сигнал. Светлинният сигнал не може да удостовери задължение за водач на ППС да спре за проверка – този вид сигнал означава, че е в действие специален автомобил, което задължава другите водачи на ППС, включително и тези в нарушение, да се отбият и да създадат условия за преминаване на този автомобил със специален режим на движение. Следователно подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. По делото безспорно е установено, че по никакъв друг начин на касатора не е подаван сигнал за спиране от полицейските служители.

Съгласно относимите правни норми, подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейския автомобил като автомобил със специален режим на движение. При подаване на такъв сигнал възникват задължения за останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение (чл. 104, ал. 1 от ЗДвП), възникване на задължение за пешеходците да освободят платното за движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП). Всички тези задължения са различни от тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по чл. 103 от ЗДвП. С оглед на това подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП.

Нещо повече – съгласно чл. 207, изр. последно от ППЗДвП, сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!". По аргумент за противното подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на специалния режим на движение не съставлява сигнал за спиране и не вменява задължение на водача за това.

Поради изложените съображения касационната жалба е основателна и следва да се уважи като се отмени оспореното решение и наказателно постановление.

От касатора не са поискани разноски и не се присъждат.

 

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

Отменя Решение №232/ 29.11.2024 г., постановено по а.н.д. №591/2024 г. на РС – Кърджали, вместо което постановява:

Отменя наказателно постановление № 24-1947-000103/ 08.03.2024 г., издадено от началник сектор в РУ - Кърджали към ОД МВР – Кърджали, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на И. Т. Д. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Решението е окончателно.