РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300500342 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на П. Ю.
Т., ЕГН **********, лично и като законен представител на малолетните деца
Д. П. Я., ЕГН ********** и А. П. Я., ЕГН ********** против решение №
2321 от 29.11.2021 г., постановено по гр.д. № 13191/2021 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, ХХІІ гр. състав, с което е отхвърлена изцяло молбата
за защита срещу упражнен спрямо тях на 16.07.2021 г. акт на домашно
насилие от П. Д. Я. с ЕГН ********** и И. П. Д. с ЕГН **********. С
въззивната жалба се поддържа, че постановеното решение е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, като се иска отмяна на решението и постановяване на
друго решение по същество, с което молбата за защита да се уважи.
Въззиваемите страни П. Д. Я. и И. П. Д. оспорват възивната жалба
като неоснователна.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от
лица, имащи право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
1
Производството пред Пловдивския районен съд е било образувано
въз основа на молба от П. Ю. Т. в лично качество и като законен
представител на малолетните деца Д. П. Я. и А. П. Я., с правно основание чл.
4, ал. 1 от ЗЗДН, с която се излагат твърдения, че спрямо тях от страна на
ответниците по молбата П. Д. Я. и И. П. Д. е осъществен акт на домашно
насилие - физическо и психическо, както следва: на 16.07.2021 г, към който
момент П.Т. упражнявала определен и режим на лични отношения с децата
деца Д.Я. и А.Я., съгласно взети привременни мерки по висящо дело за
развод, ответниците нарушили режима и взели децата, докато били на Летния
театър, където се провеждало тържество „15 лалета“. Твърденията са за това
ответникът П.Я. да е грабнал със сила двете деца, блъскайки молителката П.Т.
и да ги е отвел някъде, без да каже къде. Твърденията са, че в по-късен
момент детето А. е било изоставено само на най- горния ред на летния
театър, стресирано и уплашено. Молителката видяла за миг детето Д. някъде
далече в летния театър с баща и, след което отново изчезнали от погледа и, а
молителката изпитала страх и се заключила в автомобила си заедно с детето
А., което плачело. От там позвънила на спешен номер 112, след което на
място дошли двама полицаи. При проведения с полицаите разговор
ответникът оспорвал определения от съда режим на лични отношения на
майката с децата, а на въпроса на молителката къде е дъщеря им, отговорил,
че я е изоставил. След този отговор единият от полицаите поканил
молителката да се върне в лятното кино, за да потърси детето Д., а като
отишли задно там, молителката видяла, че ответницата И.Д. е сграбчила с две
ръце и крака дъщеря и. Полицаите написали протокол по ЗМВР на ответника
Я.. Единият полицай я придружил до ответницата, която пуснала детето Д. и
сграбчила силно детето А.. Пред полицаите И.Д. предизвикала скандал,
защото молителката искала тя да се отдалечи от нея и децата и, както и от
колата и. Тъй като ответниците постоянно се въртяли около автомобила и и
изпитвала страх да не му направят нещо, полицаите предупредили
ответницата да не пипа колата и. След като се прибрала след инцидента,
молителката забелязала, че задната лява гума е спаднала, като в последствие
от нея бил отстранен пирон от областта на протектора. От сервиза
предположили, че е бил умишлено забит. В обобщение молителката счита, че
двамата ответници умишлено са направили опит да я сплашат и тормозят,
както и да осуетят режима с децата и.
Ответниците П. Д. Я. и И. П. Д. са оспорили молбата за защита с
възражението, че не са извършвали актове на насилие срещу молителите.
Молбата по чл. 4 ЗЗДН е допустима - подадена е до съда в
едномесечния срок от извършване на актовете на домашно насилие и срещу
лица от кръга на очертаните в чл. 3 от закона. Молителката П.Т. и ответника
по молбата П. Д. Я. са съпрузи, като молителите Д. П. Я. и А. П. Я. са техни
малолетни деца, а ответницата И. П. Д. е майка на П. Д. Я..
Легално определение за понятието "домашно насилие" е дадено в
чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, съгласно който „домашно насилие е всеки акт на
2
физическо или психическо насилие, извършено спрямо лица, които се
намират в родствена връзка…”.
Липсва спор по делото относно това, че съпрузите П.Т. и П. Д. Я.
са в процес на развод, като в рамките на образуваното исково производство
по дело за развод са били постановени привременни мерки, според които
упражняването на родителските права върху двете деца Д. П. Я. и А. П. Я. е
предоставено на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения
с тях.
Молителката е представила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с
която са декларирала извършването от страна на ответниците по молбата на
актове на домашно насилие на датата и по начина, описани в молбата.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН принципно е достатъчна за
установяване на твърденията в молбата за извършено домашно насилие,
според нормата на чл.13, ал.3 ЗЗДН. Доказателствената и сила може да се
опровергае от ответниците с всички допустими доказателствени средства.
Установява се от показанията на разпитания пред районния съд
свидетел Д. Г., че той работи като полицай в РУП - ****. На 16.07.2021 г.
заедно с негов колега се отзовали на сигнал, подаден от молителката П.Т., за
това, че са й взели децата, докато били на Летния театър, където се
провеждало тържество „15 лалета“. След сигнала двамата с колегата му
отишли на място и видяли молителката П.Т., която била в зелен джип, а при
нея било малко дете. Молителката била видимо разстроена и афектирана, като
обяснила, че бившият и съпруг е дошъл на мероприятието, въпреки че по това
време тя имала право да се грижи за децата, съгласно определени от съда
привременни мерки. Обяснила им, че ответникът в момента бил с другото й
дете и искала от полицейските служители да го накарат да напусне, за да не и
пречи тя да се чувства спокойно. Свидетелят Г. позвънил на ответника Я. на
предоставения от молителката телефонен номер и го помолил да излезе пред
театъра, където заедно с другия полицай провели разговор. Ответникът Я.
заявил, че е запознат с привременните мерки и не смята да ги нарушава.
Изявил готовност да пусне децата и те да си тръгнат с майката. През това
време детето Д. било в театъра с баба си, на първите редове. По молба на
молителката Т. стигнали до решение да си тръгнат заедно с нея, като с нея
били и двете деца. Малкото дете казало, че му се пие вода и заедно с баба му
се върнали към първия ред на театъра, където имало бутилка с вода.
Свидетелят останал с бабата и детето и след това се качили на паркинга,
където била паркирала молителката. Децата били разстроени, вече плачели,
като се качили в автомобила. Полицейските служители съпроводили
молителката до изхода на Х. със служебния автомобил.
При разговора Т. споделила, че се страхува и не желае да влезе сама
в театъра, тъй като и преди са имали разправии със съпруга и. Ответникът Я.
бил спокоен, държал се възпитано и културно. Обяснил, че е в театъра, заради
участието на детето Д. в конкурса. Пред свидетеля не е имало закани и
3
заплахи между страните. След като влезнал в летния театър, свидетелят
видял, че детето Д. е при баба си. Свидетелят обяснил на бабата защо е там и
не е имало проблем детето Д. да тръгне с него. Пред свидетеля не е имало
словесни нападки или ограничаване на детето да се придвижва. Свидетелят
сочи, че неговите впечатления са, че децата са привързани към баща си и баба
си, а най-много са плакали, когато е трябвало да се качат в колата с майка си,
преди да си тръгнат. Свидетелят сочи, че не е виждал бабата непосредствено
до автомобила на молителката, така, че да може да му въздейства по някакъв
начин. Същата стояла на около метър от него.
Тази фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на
свидетеля И. П., който е вторият полицействи служител, който се е отзовали
на сигнала, подаден от молителката П.Т.. Свидетелят сочи, че сигналът е
постъпил на 16.07. около 17.00 часа, като една госпожа съобщила, че бившият
и съпруг е взел деца, или дете, след като има съдебно решение да се грижи за
тях. Това се случило пред Летния театър, където се провеждал конкурсът „15
лалета“. Незабавно отишли на място, а г-жа Т. ги чакала. Тя държала в себе си
момче на около три години, на име А.. Показала на полицейските служители
на телефона си копие от съдебен акт за привременни мерки, според който за
децата следвало да се грижи бившият и съпруг, а тя има право да ги взема при
себе си за един месец, а въпросната дата влизала в този месец. Свидетелят
сочи, че към момента на пристигането другото дете Д. участвало в конкурса.
Молителката им обяснила, че бившият и съпруг и майка му са дошли на
конкурса и помолила да бъдат отстранени от територията на летния театър, за
да не я притесняват – нея и децата, психически, тъй като те били стресирани
от полицаите от предишни случаи.
Полицейските служители позвънили на ответника Я. по телефона и
той дошъл пред входа на театъра. В проведения разговор заявил, че не е
взимал децата, не ги е извеждал от театъра, а единствено са дошли с майка
му, за да видят представянето на дъщеря му Д.. Междувременно участието на
детето Д. приключило и колегата му Г. с молителката отишли до театъра, за
да я вземат. А. с бабата дошли след тях. След това децата били качени в
колата на молителката и по нейна молба двамата полицаи я съпроводили до
края на града.
Свидетелят не е разбрал в този ден да се е случило нещо конкретно.
Според него молителката се притеснявала от самото присъствие на
ответниците в летния театър. Децата били разстроени, особено, след като се
качили в автомобила, за да тръгнат. Докато били пред летния театър, П.Т.
оставила на земята детето А., той отишъл при баща си и протегнал ръце, след
което баща му го гушнал. Молителката казала: „Вижте той взема детето“, но
според свидетеля ответникът никъде не е водил детето, а само го е гушнал.
Бабата съпроводило детето А. да пие вода със знанието и съгласието на
майката му.
Пред районния съд са събрани и показанията на свидетелката Г. З.,
4
която също е присъствала на конкурса „15 лалета“ заедно с дъщеря си.
Свидетелката видяла, че ответникът и майка му също дошли на конкурса.
Ответникът отишъл при дъщеря си, която през това време била на сцената за
проба на микрофона, и я прегърнал и целунал, за да я поздрави. След това
свидетелката видяла ответника, когато гушкал А., на стълбите отстрани. През
това време П. и Д. били в стая, в която се приготвяли децата преди участие.
Според свидетелката децата нямат уплаха от баща си и баба си.
След това видяла, че П. влиза с един от полицаите, като сочи, че до този
момент не е имало проблем. Свидетелката сочи, че не е видяла ответниците да
теглят децата и да ги уговарят нещо. Те по-скоро дошли, за да ги видят и да
подкрепят Д., защото винаги са идвали, когато тя е имала участия.
Въз основа на така събраните доказателства съдът споделя изводите
в първоинстанционното решение относно това, че по делото не се установяват
фактите, изложени от молителката в молбата и за защита от домашно
насилие - че ответникът П.Я. се е появил изневиделица на конкурса и
грабнал със сила и двете деца от молителката, блъскайки я и ги е отвел бързо
нанякъде без да казва нищо, че се е скрил от молителката с децата, след което
оставил само детето А. на стълбите в публиката без надзор, че бабата била
сграбчила с две ръце и крака детето Д. и не я пускала, както и че след
пристигане на полицаите пуснала детето Д. и сграбчила детето А. и
провокирала скандал. Неустановени остават твърденията двамата ответници
да са имали скандално отношение и да са упражнявали спрямо молителката
психически тормоз, да са оспорвали режима и на лични отношения с децата и
да са я сплашвали. Не се установи ответницата И.Д. да се е намира в
непосредствена близост до автомобила на молителката и да е повредила
задната лява гума на същия, като е забила пирон.
Напротив, установи се по делото, че ответниците не са попречили на
режима на лични отношения на майката с децата, присъствали са в летния
театър, за да подкрепят участието на детето Д., като са се държали спокойно,
без да провокират конфликт с майката и с поведението си не са създали
необходимост от съдействие на полицейските органи.
Ето защо съдът намира, че молбата за защита от домашно насилие е
неоснователна. Решението на районния съд, с което молбата е отхвърлена, е
правилно и като такова същото ще се потвърди.
С оглед разпоредбите на чл. 11, ал.1 и чл. 17, ал.2 от ЗЗДН, при
подаването на молбата и съответно на жалбата, страните не са внасяли
държавни такси по делото. Ето защо въпросът за разноските и таксите за
въззивното производство следва да се разреши съобразно правилото на чл. 11,
ал.3 ЗЗДН, съгласно което молителя (пострадалото лице) заплаща държавната
такса и разноските по делото само при отказ за издаване на заповед или при
отмяна на заповедта.
Ето защо и при този изход на спора, дължимата държавна такса по
делото в общ размер на 12, 50 лв., следва да се възложи на
5
жалбоподателката.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2321 от 29.11.2021 г., постановено
по гр. дело № 13191/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр. С-в.
ОСЪЖДА П. Ю. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Пловдив,
сумата от 12,50 /дванадесет лв. и 50 ст./ лв. - държавна такса за въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6