Р Е
Ш Е Н
И Е № 363
гр. Стара Загора, 28.10.2020 година
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретаря Минка Петкова
и с
участието на прокурора Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 318 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба от „Мини Марица Изток“ ЕАД гр.Раднево против Решение № 57/
09.07.2020 г., постановено по АНД № 136/ 2019г. по описа на Районен съд Гълъбово,
с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № КГ-2248/ 22.05.2019 г.,
издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на
решението като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила – касациони основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл.
63, ал.1 ЗАНН. Касаторът счита, че не е субект на вмененото му нарушение по
чл.67, ал.3 от Закона за възобновяемите енергийни източници /ЗЕВИ/, тъй като не
е краен разпространител на горива по смисъла на §1, т.12 от ДР на ЗЕВИ.
Обосновава този извод с липсата на предлагане на пазара на течни горива с
нефтен произход, тъй като с процесното гориво е зареждал само собствените си
превозни средства с цел обезпечаване на
производствената си дейност. Счита себе си за краен потребител по
смисъла на §1, т.69 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Излага оплаквания за необсъждане на възраженията му, че не предлага горива на
пазара и че горивото се използва само за зареждане на извънпътна подвижна
техника. Въз основа на изложени подробни съображения в подкрепа на наведените
касационни основания е направено искане
за отмяна на решението и постановяване на друго, с което процесното НП да бъде потвърдено. Претендира разноски
пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не изпраща представител
и не изразява становище.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение за основателност на жалбата и предлага съдебното
решение да бъде отменено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е НП № № КГ-2248/ 22.05.2019 г.,
издадено от Председателя на ДАМТН въз основа на АУАН № А-002/29.03.2019 г., с
което на „Мини Марица Изток“ ЕАД гр.Раднево на основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 50 000 лв.
за нарушение на чл. 47, ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗЕВИ /ДВ
бр.91/ 2018г/. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства:
при извършена проверка на 12.02.2019 г. в обект бензиностанция, управляван от „Мини
Марица Изток“ ЕАД гр.Раднево, намиращ се в с. Медникарово, Рудник Трояново 3, от
бензиноколонка № 2 е взета проба от течно гориво № Хс-А-95Н с протокол №
Хс-018/ 12.02.2019г. При проверката е установено, че последната доставка на
течното гориво е с експедиционна бележка № 015333/ 07.09.2018г и с Декларация
за съответствие № 0215/ 18.06.2018г, издадена от „Лукойл България“ ЕООД като
наличното гориво в резервоара, свързан с бензиноколонка № 2, е 8975л. След изпитване
на контролна проба в стационарна акредитирана лаборатория е издаден Протокол от
изпитване № С-0047-1/15.02.2019 г. На основание на изготвения протокол от
изпитване е извършена експертиза и е съставен Констативен протокол №
КП-0053-Е/15.02.2019 г., съгласно който полученият резултат 3.39% обемни за
съдържание на биогориво в течно гориво – автомобилен бензин А-95Н, е под изискването
на ЗЕВИ за минимално съдържание от 8% обемни. Прието е, че на 12.02.2019г дружеството
е предлагало на пазара течно гориво-автомобилен бензин А-95Н, несъответстващо
на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво.
За да потвърди обжалваното НП, районният съд приема,
че административното обвинение се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Обосновава този извод с мотива, че
санкционираното юридическо лице е субект на нарушението на чл.47, ал.4 от ЗЕВИ,
тъй като има качеството „краен разпространител“ на течни горива по смисъла на §
1, т.12 от ДР на ЗЕВИ във връзка с §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ. Обсъдени са
възраженията на санкционираното лице в тази насока и са приети за
неоснователни. Според съда при издаване на процесното НП не са допуснати
съществени нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57 от ЗАНН, направено
е пълно, ясно и точно описание на извършеното нарушение чрез посочване на
механизма му и датата на осъществяване. Съдът счита, че правилно е ангажирана
отговорността на „Мини Марица Изток“ ЕАД за нарушение по чл.67, ал.3 от ЗЕВИ с
налагане на наказание във фиксирания от закона размер. По изложените мотиви съдът е обосновал извод
за законосъобразност на НП и го е потвърдил.
Решението на Гълъбовския районен съд е постановено при неправилно
приложение на закона.
Административнонаказателната отговорност
на „Мини Марица Изток“ ЕАД гр.Раднево е ангажирана на основание чл. 67, ал.3 от
ЗЕВИ, според която на краен разпространител, който предоставя на пазара течни
горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 или ал.4
(Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г.), се налага глоба или имуществена
санкция в размер 50 000 лв. От правна страна наказанието е обосновано с
нарушение на чл. 47, ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗЕВИ,
предвиждаща задължение в срок два месеца след 01.03.2019 г за крайните
потребители да предлагат гориво за бензинови двигатели със съдържание на
биоетанол и/или етери, произведени от биомаса, минимум 8 процента обемни.
При така посочената нормативна уредба
настоящият касационен състав не споделя направения от въззивния съд краен извод
за фактическа и доказателствена обоснованост на административнонаказателното
обвинение.
Неправилни са изводите на
районния съд, че по делото са доказани всички релевантни факти и обстоятелства
за наличието на вмененото на санкционираното лице административно нарушение на чл. 47, ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗЕВИ. За да
бъде осъществено това нарушение, е необходимо да се установят две кумулативни
предпоставки: субектът да е краен разпространител и да предоставя на пазара
течни горива от нефтен произход с отклонения от изискванията на ЗЕВИ. Безспорно
касаторът „Мини Марица Изток“ ЕАД гр.Раднево притежава качеството „краен
разпространител” съобразно легалната дефиниция на понятието, визирана в §1 от
ДР на ЗЧАВ вр. §1, т.12 от ДР на ЗЕВИ. Изложените в тази връзка мотиви както в
НП, така и в обжалвания съдебен акт, са правилни и законосъобразни.
Не
е налице обаче вторият съставомерен елемент от вмененото нарушение, а именно „предлагане
на пазара”. Легална дефиниция на това понятие не се съдържа нито в ЗЕВИ, нито в
ЗЧАВ. То е въведено в ЗЕВИ след изменението му, обнародвано в ДВ, бр. 91 от
2018 г, като по предходната редакция на чл.67, ал.2, сегашна ал.3 от ЗЕВИ, изпълнителното
деяние се е изразявало в „предоставяне на пазара“. Съгласно §1, т.15 от ДР на ЗЕВИ, "предоставяне
на пазара" е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) №
765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на
изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на
пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 - всяка доставка на
продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в
процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно. Предвид липсата на
законово определение и доколкото понятията „предлагане на пазара“ и
„предоставяне на пазара“ имат идентичен смисъл, първото също следва да бъде
прието за дефинирано в смисъла на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) №
765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г., а именно, че
предлагането на пазара представлява доставка на гориво като част от търговската
дейност на субекта. Действително съдът не е обсъдил възражението, че горивото
се използва само за зареждане на извънпътна подвижна техника, при което би
стигнал до други правни изводи. С това е допуснато съществено процесуално
нарушение, довело до неправилно приложение на материалния закон. В случая се
установява от събраните гласни доказателства, че отклоняващото се от изискванията
към съдържанието му гориво от бензинооколонка, се ползва само за техниката на „Мини
Марица Изток“ ЕАД гр.Раднево на територията на
Рудник Трояново 3, свързана с осъществяване основната дейност на
дружеството по въгледобив. Следователно горивото не е предмет на търговската
дейност на касатора, респективно не се предлага на пазара.
Няма спор по
делото, че за иззетата от обект на „Мини Марица Изток“ ЕАД гр.Раднево и
изпитана контролна проба полученият резултат за съдържание на биогориво в течно
гориво се отклонява от допустимата гранична стойност за съдържание на биогориво.
Но отговорността по чл.67, ал.3 от ЗЕВИ е само за разпространител на горива, който
предлага на пазара некачествено гориво, а точно това действие като елемент от
състава на нарушението не е доказано по отношение на санкционираното дружество.
Административните наказания са форма на държавна принуда и законодателят е
предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на
административнонаказателната отговорност като всяко неспазване на изискванията
за индивидуализация на извършеното нарушение опорочава НП и е основание за
неговата отмяна. В случая нито са описани обстоятелства по предлагане на
горивото на пазара, нито наличието им е надлежно доказано. За постигане целта на ЗЕВИ по защита на
околната среда от вредни въздействия на горива, които не отговарят на
изискванията за съдържание на биогориво, отговорност може да бъде търсена само
от лица с посочени в закона характеристики и/или извършващи точно определени
действия. Противното означава административното наказване да се прилага по
аналогия, което е недопустимо поради незачитане принципа на законоустановеност
на нарушението и наказанието. В тежест на наказващия орган е да установи и
докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни
за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая санкциониращият орган не е установил и
доказал по несъмнен и безспорен начин обективните признаци на административнонаказателния
състав по чл. 67, ал.3 от ЗЕВИ. В този смисъл
Старозагорският административен съд вече се е произнасял по КАНД № 20/ 2017г.
По тези съображения обжалванoто
решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови отмяна на незаконосъобразно
издаденото НП.
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане от страна на касатора пред районния и пред административния
съд за присъждане на разноски на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата 160лв, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за защита пред две съдебни инстанции, определено в минималния
размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ
във връзка с чл.222, ал.1 от АПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 57/ 09.07.2020 г., постановено по
АНД № 136/ 2019г. по описа на Районен съд Гълъбово, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
КГ-2248/ 22.05.2019 г., издадено от Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на „Мини Марица Изток“ ЕАД гр.Раднево
на основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 50 000 лв. за нарушение на чл. 47, ал. 4 във
връзка с чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗЕВИ.
ОСЪЖДА Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 52А
ДА ЗАПЛАТИ на „Мини Марица Изток“ ЕАД гр.Раднево сумата
160 /сто и шестдесет/лв, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.