ПРОТОКОЛ
Година
2021 г. Град: Стара Загора
Старозагорски районен съд Седми граждански състав
На 26
март Година 2021 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар: МАРГАРИТА НИКОЛОВА
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ СВИЛЕН ЖЕКОВ
гражданско дело номер 230
по описа за 2021 година.
На
именното повикване в 15:53
часа се явиха:
ИЩЕЦ:
„ЛОРИВ” ЕООД – редовно и своевременно призовани, явява
се АДВ. ВИЛИАНА ЦОНЕВА – с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИК:
„ИЗВОР-3“ ЕАД –
редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се преставляват.
На
именното повикване на второ четене в 15:55 часа, в изпълнение на разпоредбите
на чл.142, ал.1, изр. второ ГПК, се явиха:
ИЩЕЦ:
„ЛОРИВ” ЕООД – редовно и своевременно призовани,
явява се АДВ. ВИЛИАНА ЦОНЕВА – с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИК:
„ИЗВОР-3“ ЕАД –
редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се преставляват.
АДВ. ЦОНЕВА: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че са налице процесуални
предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът
докладва постъпила молба от ответника с вх. № 268270/25.03.2021г.
АДВ. ЦОНЕВА: Оттегляме иска предвид
направеното плащане в хода на процеса от ответника. Моля да ни присъдите
разноските по делото за адвокатско възнаграждение и ДТ.
Настоящият съд намира, че изявлението е направено
от легитимирано лице – ищеца по делото – в тази връзка съдът взе предвид, че
искането за прекратяване на делото е направено от процесуалния представител на
ищеца с изрично пълномощно съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК /л.30 от делото/, и
затова намира, че са налице предпоставките на чл. 232 ГПК, поради което
настоящото производство следва да бъде прекратено. Съгласно разпоредбата на чл.
232 ГПК, ищецът може да оттегли исковата си молба, без съгласието на ответника,
до приключване на първото по делото съдебно заседание. В случая съдът намира,
че тъй като заявлението за оттегляне на исковата молба, с което ищецът е десезирал съда от разглеждане на спора, е направено в
първото по делото заседание, същото има правна валидност без да е необходимо
съгласие на ответника.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице
условията по чл. 232 ГПК, поради което производството по делото следва да бъде
прекратено.
По разноските - в изявлението за оттегляне на иска, ищецът изрично
е направил искане за присъждане на направените по делото разноски в размер на
сумата от 488,61 лв., от които 68,61 лв. – платена държавна такса и 420,00 лв.
(с включен ДДС) – адвокатско възнаграждение. Предвид изхода по настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото съдебни разноски за платена държавна такса,
и адвокатско възнаграждение /представен е договор за правна защитя и съдействие
от 08.01.2021 г. удостоверяващ заплащане на договореното възнаграждение
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК/ в общ размер на 488,61 лв.
/420,00 лв. адвокатско възнаграждение и 68,61 лв. държавна такса/, тъй като
действително ответникът с направеното плащане е признал иска, но е станал повод
за завеждане на делото и в тази връзка неговото плащане от 12.02.2021 г. е извършено след подаването на исковата молба.
По приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК в аспект на извършено след завеждането на
иска плащане на претендираното, е формирана богата и
непротиворечива съдебна практика намерила израз в определение № 255/30.05.2018
г. на ВКС по ч.т.д. № 1076/2018 г., I т.о., определение № 843/17.11.2014 г. на
ВКС по ч.гр.д. № 6176/2014 г., IV г.о., определение № 626/20.08.2012 г. на ВКС
по ч.гр.д. № 275/2010 г., IV г.о., определение № 277/14.05.2014 г. на ВКС по
ч.гр.д. № 2432/2014 г., I г.о. В сочените съдебни актове на ВКС е прието, че
когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в
хода на висящия процес, както е в настоящия случай, на ищеца се дължат
разноски. От чл. 4, т. 1 от Договора от 01.08.2019 г. между страните по
делото се установява, че ответникът има задължения да заплаща своите парични
задължения в срок до петнадесет дни след
датата на издаване на съответната фактура. Всички фактури по делото са
издадени през 2020 г. /последната от тях на 16.07.2020 г./, което води до извода,
че ответникът е просрочил изпълнението на своите задължения с шест и повече
месеца. Дори срокът на договора от 01.08.2019 г. е изтекъл на 01.08.2020 г.
/чл. 3, т. 2 от договора/. Ищецът е изчакал шест месеца от датата на последния
падеж пред да предяви своя иск. Поради това категорично настоящият съд приема,
че ответникът е дал повод за предявяване на иска и разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК е неприложима.
Обстоятелството, че ищецът оттегли иска
в хода на процеса поради извършено плащане не променя извода, че разноски са
дължими на ищеца поради следното: в съдебната практика трайно се приема, че
когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в
хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил
отказ или е оттеглил предявения иск /така определение № 277/14.05.2014 г. на
ВКС по ч.гр.д. № 2432/2014 г., I г.о. и
цитираните в него определение № 98/20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 91/2009 г.,
IV г.о.; определение № 518/15.06.12 г. на ВКС по ч.т.д. № 156/2011 г., II т.о.;
определение № 1176/28.12.12 г. на ВКС по ч.т.д. № 560/2012 г., II т.о.; определение
№ 767/05.09.12 г. на ВКС по ч.т.д. № 251/12 г., II т.о., които са постановени в
хипотеза на отказ/оттегляне от/на иска поради настъпило плащане от ответника в
хода на висящия процес. От същите принципни съображения изхожда и определение №
626/20.08.12 г. на ВКС по ч.гр.д. № 275/10 г., IV г.о., в което е прието, че
ответникът не може да претендира присъждането на разноски в посочената
хипотеза. Същото е прието в определение № 625/25.11.2015 г. на ВКС по ч.т.д. №
3056/2015 г., I т. о., определение № 388/11.07.2017 г. на ВКС по ч.т.д. №
831/2017 г., определение № 645/23.10.2019 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 2213/2019 г., II т. о. Следва да се посочи и определение № 537 от 9.12.2019 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4373/2019 г., III г. о. - Безпротиворечиво в
практиката си (напр. - определение № 843/17.11.2014 г. по ч.гр.д. № 6176/2014
г., IV г.о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч.гр.д. № 245/2012 г., ІV г.о.,
определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., I т.о., определение №
111/14.03.2016 г. по ч.гр.д. № 815/2016 г., III г.о., и др.), ВКС е приемал,
че ответникът е дал повод за завеждане на делото, когато в хода на производството
е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили
обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на
ответника, извършени след подаване на исковата молба и довели до отпадане
необходимостта от съдебна защита на заявеното спорно право, като например - извършено плащане на претендираната сума. Аналогично и в случаите, в
които предявеният иск е отхвърлен поради извършено в хода на делото (след
предявяването на исковата молба, респ. след връчване на препис от нея на
ответника) плащане на задължението, в практиката на ВКС не е имало колебания,
че разноските за производството се възлагат в тежест на ответника. В определение № 255/30.05.2018 г. на ВКС по ч.т.д. №
1076/2018 г., I т. о. и сочената в него съдебна практика /опр.
№ 843 по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на IV г. о., опр. №
300 по ч. гр. д. № 245/2012 г. на IV г. о., опр. №
626 по ч. гр. д. № 275/2010 г. на IV г. о., опр. №
277 по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на I г. о., опр. №
388 по ч. т. д. № 831/2017 г. на II т. о. на ВКС и др. / също ясно е прието, че
по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, в аспект на извършено след завеждането на
иска плащане на претендираното, ако ответникът е дал
повод за завеждането на иска, заплащането на вземането в хода на
производството, предопределило оттегляне или отказ от иска, както и друго
поведение на ответника, последващо завеждането на
иска, предвид което е отпаднала необходимостта от съдебна защита, не са
обстоятелства освобождаващи го от отговорност за разноски.
Направеното възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар от ответника е неоснователно – същият е определен под
минималния размер, съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /чл.7, ал. 2, т. 2/ в размер на 420,00 лв. с ДДС
спрямо цената на иска /1715,25 лв./. Адвокатското възнаграждение без ДДС е в
размер на 350,06 лв. /300,00 лв. + 7% от 715,25 лв./, а ДДС е70,01 лв. или общо
сумата е в размер на 420,07 лв. Ищецът е претендирал 420,00 лв. с ДДС, което е
със 07,00 стотинки под минимума на Наредбата.
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. № 230/2021
г. на Старозагорски районен съд делото поради оттегляне на иска от страна на
ищеца „ЛОРИВ” ЕООД, заявено чрез неговия процесуален представите в
днешното открито с.з.
ОСЪЖДА „ИЗВОР-3“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. Старозагорски минерални бани, хотелски комплекс „Извор“,
представлявано от изпълнителния директор Стефан Стоев Стоянов да заплати на
ищеца „Лорив“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Шишман“ № 47,
представлявано от Лора Петрова Топалова, сумата от общо 488,61 /четиристотин
осемдесет и осем лева/, разноски по делото за адвокатско възнаграждение /420,00
лв./ и ДТ /68,61 лв./.
Определението подлежи на въззивно
обжалване с въззивна частна жалба пред Старозагорски
окръжен съд в седмичен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з., което приключи в 16:00
часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: