Решение по дело №230/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

22.05.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

09 май

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

230

по описа за

2019

година.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано е по жалба на Д.М.Д. ***, ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 18-1300-001482/15.02.2019 г., издадено от ВПД Началник група- сектор ПП към ОДМВР гр. Кърджали, с което на жалбоподателя, за извършени нарушения на: 1. чл. 150а ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв., на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП; 2 чл. 140 ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца, на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

За административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание. Представя писмено становище, в което оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 21.08.2018 г. около 10:40 часа в гр. Кърджали, на ул. „Републиканска”, до военен клуб, при извършена проверка на Д.М.Д., управляващ лек автомобил „БМВ 330Д” с рег. № К 3788 ВА, собственост на Селда Рамадан Ахмед от с. Пропаст, било установено, че водачът притежава валидно СУМПС към момента на проверката-същият е лишен по административен ред, както и че управлява нерегистрирано МПС- регистрацията е прекратена служебно по чл. 143 ал.10 от ЗДП за липса на ЗГО, за което му бил съставен АУАН с бланков номер № 535076 от 21.08.2018 г., който бил връчен на водача, който  го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в законовия срок.

На 15.02.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган възпроизвел фактическата обстановка от АУАН и квалифицирал деянията като нарушения по чл. 150а, ал. 1 и по чл. 140 ал.1 от ЗДвП и наложил наказание за всяко едно от тях.

В хода на съдебното следствие като доказателство е приобщено Решение на КРС, постановено на 08.05.2019г. по АН дело № 385/2019г. По описа на съда, с което жалбодателят Дургут е признат за виновен за извършено на 21.08.2018г. престъпление по чл. 343в ал.3 от НК.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

За нарушението на чл. 150А ал.1 от ЗДвП:

При извършената служебна проверка съдът констатира, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващият орган е издал обжалваното наказателното постановление за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДПР което е безспорно установено. Фактите също са подведени под  съответната относима санкционна правна норма. Независимо от това, настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради следното: Разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗАНН указва по императивен начин, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува, а според ал.2 на чл.33 от ЗАНН при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Цитираната норма въплъщава идеята на законодателя за приоритет на наказателната отговорност над административната, като поначало въобще не допуска конкуренция между административнонаказателно и наказателно производства срещу едно и също лице за едно и също извършено деяние. Щом за дадено деяние е инициирано наказателно производство, административнонаказателно производство не се образува, а започналото се прекратява. Правилото за приоритета на наказателната пред административно наказателната отговорност изначално осуетява опасността от дублиране на административнонаказателната и наказателната отговорност независимо от характера на административнонаказателното производство по смисъла на ЕКПЧ. Спазването на предписанията на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е надежден механизъм за предотвратяване на нарушения на принципа ne bis in idem при паралелно или последователно провеждани административнонаказателни и наказателни производства, защото изключва подобна процесуална ситуация - в този смисъл е постановеното Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. по т.д. № 3/2015г. на ОСНК на ВКС на Р.Б. В случая от доказателствата по делото се установява, че за едно и също деяние паралелно се водят две производства - административнонаказателно и наказателно, което е недопустимо и в разрез с принципа ne bis in idem. При това положение административнонаказателното производство се явява образувано в нарушение на посочените разпоредби, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление и прекратяване на административнона казателното производство.

За нарушението на чл.п 140 ал.1 от ЗДвП:

В настоящия случай по делото безспорно се установи, че на посочената дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил, собственост на друго лице, по път, отворен за обществено ползване, след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек автомобил не бил регистриран по съответния законов ред, но притежавал регистрационни табели и документи за регистрация.

От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по  чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС, което чужда собственост и не се ангажираха доказателства лицето да е било уведомено, че автомобила е бил спрян от движение.

В конкретния случай при прекратяване на регистрацията, компетентният орган не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 11 да изиска и получи регистрационните табели. Поставените регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Още повече, че лицето е притежавало надлежни документи за собственост и регистрация на автомобила. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно.

При така установеното става ясно, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по  чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна. Липсват данни, че въззивника е знаел или предполагал, че автомобила е с прекратена регистрация.

Предвид изложеното съдът намира, че НП е материално незаконосъобразно и обжалваното НП следва да бъде отменено.

 

Така мотивиран, Съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1300-001482/15.02.2019 г., издадено от ВПД Началник група- сектор ПП към ОДМВР гр. Кърджали, с което на Д.М.Д. ***, ЕГН: **********, за извършени нарушения на: 1. чл. 150а ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв., на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП; 2 чл. 140 ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца, на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.                

 

 

 

 

                                                                       Районен съдия: