Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
гр.
Перник, 07.05.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
април пред две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура –
Перник, прокурор Росица Ранкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
КАНД № 17 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на П.С.Т.,***, чрез пълномощника му адвокат М.Х.,***,
против решение № 260163 от 19.11.2020г. на Районен съд–Перник, постановено по
АНД № 745 по описа на съда за 2020 г.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) №
19-1158-005612 от 27.01.2020г., издадено от началник сектор "Пътна
полиция" (ПП) към ОДМВР – Перник, с което на П.С.Т., за извършено
административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП), са наложени административно наказание „глоба“ в размер на
2 000 (две хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право“ да
управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.
Касаторът
твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в
нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните
правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице и до липса
на мотиви, което сочи да са касационни основания за отмяна на съдебния акт по
чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1 и ал. 2 от Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК). Излагат се доводи за нарушаване на принципа ne bis in idem поради факт на издаване за
същото деяние на НП с № 19-11-58-005583/27.01.2020 г., като се извежда
тълкуване на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в смисъл, че същата
предвижда ангажиране на административнонаказателна отговорност за едно
нарушение, независимо от установен отказ на водач да бъде тестван за употребата
на алкохол и установен отказ на водач да бъде тестван за употребата на
наркотици. Твърди се също, че НП не съдържа част от задължителните реквизити по
чл. 57, ал, 1 от ЗАНН–липсва описание на нарушението и обстоятелствата по
неговото извършване и на доказателствата, които го потвърждават. Извежда се
твърдение, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при
анализа и проверката на събраните по делото доказателства, като сочи, че в хода
на съдебното дирене е установена фактическа обстановка, различна от описаната в
наказателното постановление. Сочи се също, че решението е основано единствено в
съставения акт за установяване на процесното нарушение (АУАН) в нарушение на
чл. 14, ал. 2, чл. 16 и чл. 13 от НПК, а
съставеният АУАН е незаконосъобразен поради несъобразяване на изискването на
чл. 42, т. 7 от ЗАНН. От касационния съд се иска да отмени решението на първата
съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени наказателното
постановление, както и алтернативно – да върне делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
Ответникът
по жалбата, редовно уведомен за касационната жалба, в срока по чл. 213а, ал. 1
от АПК (ред. ДВ, бр. 77 от 2018 г.), не депозира отговор.
В
съдебно заседание касаторът П.С.Т., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В
съдебно заседание ответникът по касационна жалба - ОД на МВР – Перник, редовно
призован, за представител изпраща гл.юрисконсулт З.В.. Възразява срещу жалбата,
счита същата за неоснователна, моли съда да остави в сила първоинстанционното
решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Перник, дава становище за неоснователност на
касационната жалба. Предлага решението на районния съд да се остави в сила като
правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В
пределите на служебната касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
Пред настоящата съдебна инстанция
писмени доказателства за установяване на касационните основания не са
представени.
Разгледана
по същество и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания
касационната жалба е неоснователна.
С
НП № 19-1158-005612 от 27.01.2020г., началник сектор ПП към ОДМВР – Перник, е
наложил на П.С.Т. административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две
хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС
за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, за това, че на 18.12.2019г., в 21:10
часа, в гр. Перник, ж.к. „Тева“, на ул. „Освобождение“, пред заведение
„Драгановец“, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № РК *** ВТ, е отказал
да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест,
както и не изпълнил издадено му с талон за медицинско изследване предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, с което е извършил административно
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник. В производството по АНД №
745 по описа на съда за 2020г., наказателното постановление е потвърдено.
За
да постанови този резултат районният съд е приел от фактическа страна за
безспорно установено отразеното в съставения за процесното нарушение акт,
каквато фактическа обстановка е възприета за безспорна и от наказващия орган в
НП.
От
правна страна районният съд е приел процесното административнонаказателно
производство за водено от компетентни органи, за проведено съобразно
процесуалните правила – без допуснати съществени нарушения, които да са
ограничили правото на защита на наказаното лице. Актът и НП са приети за
съставени в съответна на законовите изисквания форма и с реквизитите,
установени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като в тях е дадено пълно описание
на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, включително като и
в двата документа ясно и недвусмислено според районния съд е посочено, че
наказаният водач е отказал да му бъде извършена проверка за установяване
употреба на наркотични вещества и техните аналози.
При
извършената проверка относно правилното приложение на материалния закон
първоинстанционният съд е приел, че установените по делото релевантни факти
покриват всички обективни и субективни елементи от състава на административно
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, поради което правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя именно по
приложената разпоредба на ЗДвП, тъй като достатъчно основание за това се явява
фактът, че наказаният водач е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества, както и е отказал да приеме и подпише издадения му талон за
медицинско изследване. При постановяване на обжалваното решение районният съд е
обсъдил всички възражения на наказания водач, като мотивирано е отхвърлил всяко
едно от тях, част от които са предмет и на настоящата касационна жалба.
Наложените за това нарушение административни наказания са преценени от
решаващия първоинстанционен състав за определени законосъобразно и според
правилата на чл. 27 от ЗАНН – по вид, в кумулация и в предвидения от
законодателя абсолютен размер, съответно срок.
Решението
е правилно.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационният съд дължи произнасяне само относно наведените в
жалбата основания, като за съответствие на решението с материалния закон, следи
служебно.
Касационният
съд споделя изцяло изводите в решението за процесуална и формална
законосъобразност, както и за валидност на проведеното
административнонаказателно производство. Съставът не счита за необходимо да
преповтаря същите. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК касационният
съд препраща към тази част на мотивите на обжалвания съдебен акт. Касателно
доводите в жалбата за несъобразяване на изискването на чл. 42, т. 7 от ЗАНН,
което очевидно е спазено при съставяне на АУАН, следва да се посочи, че преценката кое/кои лица да бъдат вписан/и
като свидетел/и на нарушението в акта е предоставена на актосъставителя, като
същевременно сочените в жалбата свидетели-очевидци са разпитани в хода на
съдебното следствие пред районния съд, с което правото на защита на наказаното
лице е реализирано в пълнота.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема и установената от Районен съд –
Перник фактическа обстановка. Същата напълно кореспондира със събраните по
делото доказателства. Първоинстанционният съдебен състав правилно и въз основа
на доказателствата, събрани в достатъчност в хода на съдебното следствие, е
установил фактическата страна на спора. Не се споделят доводите в жалбата за
допуснати при постановяване на обжалвания съдебен акт съществени процесуални
нарушения, свързани с доказателствената дейност на съда. Без основание е
твърдението, че решаващият първоинстанционен състав е основал изводите си
единствено в съставения за процесното нарушение акт. Отразеното в същия, както
и обстоятелствата, при които е била
извършена проверката на жалбоподателя, е подложено на проверка в хода на
съдебното следствие посредством показанията на свидетели – полицейските
служители, присъствали при проверката, пряко възприели поведението на наказания
водач, вкл. факта на управление на автомобила, във връзка с което последният е
и спрян за проверка. Тези показанията са кредитирани от решаващия
първоинстанционен състав като подробни, обективни, последователни, логични и
напълно кореспондиращи помежду си, без да е налице основание да се поставят под
каквото и да е съмнение, съответно годен източник на доказателства. Пред
районния съд са събрани като доказателствено средство и показания на друга
група свидетели, дали обяснения в хода на съдебното следствие, посочени от
жалбоподателя. Данните, предоставени от тези лица районният съд мотивирано е
приел за недостоверни, като се е основал както в съдържанието на изложеното от
тези лица, така и на възприета от страна на състава тяхна заинтересованост от
изхода на делото, включително с оглед приятелските им отношения с наказания
водач, целящи чрез показанията си да прикрият неговото противоправно поведение,
с цел избягване на следващата му се административнонаказателна отговорност.
Тази оценка на доказателствената съвкупност се възприема от касационния състав,
поради което неоснователна е тезата на процесуалния представител на касатора,
че са налице пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда. По делото са
събрани и правилно оценени възможните и необходими доказателствени източници за
обективно, всестранно и пълно установяване на обстоятелствата по делото,
включени в предмета на доказване. В съответствие с установената фактическа
обстановка и след прецизен анализ на доказателствената съвкупност, районният
съд е извел аргументиран извод, че наказаният водач е извършил вмененото му
административно нарушение. Решението, че по делото е доказано предявеното
административнонаказателно обвинение за процесното нарушение, неговият автор и
вината на водача, е взето въз основа на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото в съответствие с изискванията на
чл. 14, ал. 1 НПК. С това съдът е взел всички мерки за разкриване на
обективната истина, съобразно правилото на чл. 13, ал. 1 от НПК, поради което
не е допуснато нарушение и на разпоредбата на
чл. 16 от НПК.
Без основание е и твърдението в
касационната жалба за допуснато от районния съд нарушение на материалния закон
поради невъзприетото с решението, твърдяно от наказания водач, нарушаване на
принципа ne bis in idem заради наличие на издадено за „същото деяние“ друго наказателно
постановление. Тези възражения са обсъдени в решението на районния съд, като
същите мотивирано и основано в приложимия материален закон са отхвърлени от
първоинстанционния съдебен състав. Мотивите на районния съд относно израза
"и/или" в разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП се възприемат напълно от касационния състав. И според
граматическото, и според смисловото тълкуване на приложената разпоредба на
ЗДвП, водачът е задължен в случай на проверка от страна на компетентни
полицейски органи да се подложи или на проверка за употреба на алкохол или на
проверка за употреба на наркотици, но също на проверка за употреба и на двете
вещества, под въздействието на които е забранено управлението на МПС. Каква проверка да бъде
извършена е оставено в преценката на компетентните контролни органи в общия
случай (извън специалните хипотези на задължителното извършване на такава/такива)
при съобразяване разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017г. Освен това, отказът
за подлагане на тест за употреба на алкохол и отказът за подлагане на тест за
употреба на наркотични вещества или техни аналози имат различен фактически
състав, тъй като представляват различна форма на бездействие на провереното лице спрямо това,
към което е насочен неговият отказ, т. е. не е налице тъждество в обективните
признаци на деянието. Не на последно място, управлението на МПС под
въздействието на алкохол съставлява административно нарушение, когато
установената концентрация на алкохол в кръвта е до определени стойности (чл.
174, ал. 1 от ЗДвП), съответно съставлява престъпление при стойности над
указаните в чл. 343б, ал. 1 и от НК. Управление на МПС под въздействието на
наркотични вещества или техни аналози е самостоятелен наказателен състав, и то
само на престъпление – такова по чл. 343б, ал. 3 и ал. 4 от НК. В тази връзка е
предвидено и тестването за употреба на двата вида вещества. Основната причина
чрез разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП да се квалифицират такива деяния
като административни нарушения, е да се препятства възможността водачите на
МПС, чрез отказ, да осуетят подлагането им на контрол за управление на МПС под
въздействието на алкохол и/или наркотици или упойващи вещества, с цел да
избегнат ангажиране на отговорността им – административнонаказателна или
наказателна. Извършването на тези проверки цели установяване реализирането на
различни по своя фактически състав противоправни деяния – нарушение или
престъпление, що се отнася до употребата на алкохол, съответно престъпление, що
се отнася до употребата на наркотични вещества или техни аналози. Противоречи
на всякаква житейска, а и правна логика, както и на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, разбирането, че отказът за подлагане и на двата вида тестване е едно
съставомерно деяние.
Районният съд е приложил правилно
и материалния закон. По делото е безспорно установено, че на 18.12.2019г., в
21:10 часа, в гр. Перник, ж.к. „Тева“, на ул. „Освобождение“, пред заведение
„Драгановец“, П.С.Т., като водач на лек автомобил „***“ с рег. № РК *** ВТ, е
отказал да бъде изпробван с тест за употребата на наркотични вещества или техни
аналози и не е изпълнил издадено му с талон за медицинско изследване
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Деянието изпълва от
обективна и субективна страна състав на административно нарушение именно по
чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП. В този смисъл и касационната
съдебна инстанция приема, че административното нарушение по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП е доказано, като е доказано и неговото авторство. Предвидените
наказания за това административно нарушение в нормата на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП са фиксирани – „лишаване от право“ да управлява моторно превозно
средство, за срок от две години и „глоба“ в размер на 2 000 лева, като нито
административнонаказващият орган, нито съдът могат да намалят размера/ срока на
така установените в закона наказания.
Предвид
всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в
касационната жалба основания за отмяната му. Затова съдебният акт ще да бъде
оставен в сила.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260163 от 19.11.2020г. на Районен съд – Перник, постановено по
АНД № 745 по описа на съда за 2020г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/