РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Чепеларе, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на единадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Емилия Сивенова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Административно наказателно дело №
20245450200040 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на "******" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление с.*, общ. Ч., представлявано от П. И. К. против наказателно
постановление № 764710-F760068/09.04.2024 год. на Началник отдел "Оперативни
дейности" – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС (Изм. – ДВ бр.23 от 2013 год., в сила от
08.03.2013 год.) и чл.3, ал.2 от ЗАНН на юридическото лице е наложена "имуществена
санкция" в размер на 1200 лева /хиляда и двеста лева/ за нарушение на чл.25, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В депозираната до съда жалба се излагат твърдения, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалните и процесуални
норми, с оглед на което се иска да бъде отменено. Твърди се, че констатациите на органите
на НАП са неправилни и в тази връзка излага, че вмененото му административно нарушение
не е извършено. Алтернативно се иска да бъде намален размера на наложената имуществена
санкция до определения в закона минимум.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се представлява от адв. Д. К., който
поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт И. Д., който
оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като
законосъобразно и правилно.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следната фактическа обстановка:
На 30.10.2023 год. св.К. Х. – А. заедно със своя близка отишли в къща за гости „******“ с.*,
общ. Ч., стопанисвана от „******“ ЕООД, ЕИК ******, където управителката на
дружеството й съпругът й ги настанили за една нощувка. Вечерта св. А. и нейната близка
вечеряли в механата на къщата за гости, а на следващия ден 31.10.2023 год. освободили
стаята и си тръгнали. При напускане на къщата за гости, св.А. заплатила в брой на
предствляващия стопанисващото обекта дружество П. К. сумата 89,30 лева, от които 60 лева
за една нощувка и 29,30 лева за вечерята предния ден. За извършената продажба не бил
издаден фискален бон от монтираното, въведено в експлоатация и работещо в обекта
фискално устройство /ФУ/ DAISY Expert Sx01 с ИН на ФУ DY4622066 и ИН на ФП
36732207, рег.№4647855 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията
на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Издадена била сметка, в която на ръка били вписани
поръчката за вечеря, а именно: шопска салата – 7,50 лева, кьополу – 6,50 лева, чушки – 6,80
лева, пататник – 7,50 лева и сирене – 1,00 лева или всичко на стойност 29,30 лева и нощувка
1
– 60 лева, всичко възлизащо на 89,30 лева.
На 10.11.2023 год. свид. А. подала жалба до различни контролни органи, включително и до
НАП за това, че при извършената покупка в къща за гости „******“ в с.* не е издадена
касова бележка. С оглед постъпилия сигнал, на 10.02.2024 год. св.С. З. и св.Б. Д. –
инспектори в НАП, направили резервация по телефона за една нощувка в къща за гости
„******“ с.*. На 11.02.2024 год. отишли на място, където извършили скрито наблюдение на
обекта и установили, че едно лице заплатило нощувка непосредствено преди легитимация на
органите по приходите, за което бил издаден фискален касов бон, отговарящ на
изискванията на чл.26 ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год. По тази причина органите по
приходите не извършили контролна покупка, а пристъпили към легитимация и извършване
на проверка в обекта за спазване на данъчното законодателство. Отпечатан бил дневен
финасов отчет „Х“ за 11.02.2024 год. от фискалното устройство, след което бил изваден
печат КЛЕН /контролна лента на електронен носител/ от 25.10.2023 год. до 04.11.2023 год. и
от 30.10.2023 год. до 04.11.2023 год., от които било видно, че в тези периоди нямало
регистрирани продажби, съответно нямало издадени фискални касови бонове. За
резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка №0157974 от
11.02.2024 год., в който било отразено установеното от органите на НАП.
На 20.02.2024 год. органите по приходите снели обяснения от св.К. Х. – А., в които
потвърдила, изложеното в подадения от нея сигнал, поради което на 22.02.2024 год. била
изпратена покана до жалбоподателя да се яви в ТД на НАП – Пловдив за съставяне на АУАН.
Предвид направените констатации от проверката на обект къща за гости „******“ с.*,
свидетелката С.З. приела, че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 год. на МФ, чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ във вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което на 18.03.2024 г. съставила срещу жалбоподателя АУАН
серия AN, № F760068 в присъствието на свидетеля Б. Д. и на представляващия дружеството
управител П. К.. При предявяване на акта П. К. го подписала и изложила своето несъгласие
с констатациите на органите по приходите.
Срещу съставения АУАН било подадено писмено възражение от „******“ ЕООД в срока по
чл.44 ЗАНН, в което се сочи че на К. Х. – А. не е издаден фискален бон, тъй като не е
извършена покупка, респ. дружеството няма получени приходи от нея. Сочи се, че при
посещението си в обекта А. единствено е поискала оферти за настаняване на деца и
примерни менюта за изхранване, след което си тръгнала.
Така депозираното възражение е разгледано от административно наказващия орган, който е
приел, че същото е неоснователно и за извършеното нарушение е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 1200 лева, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, съгласно чл.3, ал.2 от
ЗАНН.
Съдът възприема изложената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите К.Х.–А., С.З. и Б.Д., както и
от приобщените писмени доказателства, които съдът възприема и кредитира като логични,
обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
От показанията на св.З. и св.Д. се установява времето и мястото на извършената проверка и
костатациите от нея. От техните показания се установява, че повод за извършване на
проверката в обекта бил подадения от К. Х. – А. сигнал, от която впоследствие снели
обяснения във връзка с неиздаден фискален бон при извършената от нея покупка. И двамата
свидетели сочат, че при извършеното скрито наблюдение не е установено нарушение, но от
изведения печат КЛЕН за сочените от А. дати установили, че няма отчетени никакви
продажби, което потвърждавало нейните обяснения за неиздаването на касов бон.
Свидетелските показния са източник на доказателствена информация за обстоятелствата по
съставянето на АУАН, като показанията и на двамата свидетели З. и Д. се ползват с доверие
от съда. Те са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно
2
кореспондиращи си.
В показанията си св.К. Х. – А. заявява, че заедно с нейна близка били настанени в къщата за
гости и вечеряли там, а при напускането й на 31.10.2023 год. е заплатила в брой една
нощувка и вечерята от предната вечер на обща стойност 89,30 лева, за които не й бил
издаден фискален бон. За платената сума й е дадена ръчно написана сметка, която представя
в оригинал и която е напълно идентична с приетата по делото. Потвърждава, че е
сигнализирала няколко институции, в това число и НАП, тъй като на следващия ден не се
чувствали добре, което отдали на консумираната предната вечер храна. Съдът кредитира с
доверие показанията на св.А., доколкото същите са еднопосочни и непротиворечиви както в
хода на административно наказателното производство, така и в съдебното производство.
Следва да се отбележи, че в настоящото производство не се събраха никакви доказателства,
които да сочат на заинтересованост на св.А. или да опровергават или разколебават нейните
показанията, поради което съдът ги приема за достоверни. От приложената по делото
преписка на РУ – Чепеларе се установява, че ***** на св.А. притежава имот в съседство на
къщата за гости и че през последната една година срещу него имало подадени жалби от
съседи, но тези обстоятелства не могат да обосноват връзка между настоящия случай или
евентуално да се приеме, че св.А. по някакъв начин е заинтересована да бъде санкционирано
дружеството, доколкото не се установява управителя на дружеството да има каквито и да
било взаимоотношения с нейния баща.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице, което притежава активна
процесуална легитимация. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Наказателно постановление № 764710-F760068/09.04.2024 год. е издадено от компетентен
орган – Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, за което, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния
директор на НАП, същият е надлежно упълномощен. По тези съображения съдът намира за
неоснователни наведените в тази насока възражения в жалбата.
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е правилно индивидуализирано.
Съдът счита, че в хода на съдебното производство по безспорен начин се установи
фактическата обстановка, установена с АУАН и възприета в НП.
В издадените АУАН и НП административно наказващия орган е посочил, че покупката е
извършена на 30.10.2023 год., стойността на която е заплатена в брой на 31.10.2023 год. и на
която дата не е издаден фискален бон, като е приел, че именно тогава е извършено
административното нарушение. С оглед на това, съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя за наличието на неяснота на коя дата е извършено нарушението.
Административнонаказващият орган е ангажирал отговорността за извършено от
жалбоподателя нарушение, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, в
редакцията й към датата на извършване на нарушението /изм. – ДВ бр.23 от 2013 год., в сила
от 08.03.2013 год./, "на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена
3
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. ".
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан
друг данъчен документ.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определя с Наредба №Н-18 на
министъра на финансите от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /загл. изм. – ДВ, бр. 80/2018 г./. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен
чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: т. 1 - по чл. 3, ал. 1 – за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен
превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1; т. 2 - по чл. 3, ал. 2 – за всяко плащане,
включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.
3, ал. 1.
Административното нарушение "неиздаване на касова бележка" се извършва чрез
бездействие. За доказването му следва по безспорен начин да бъде установено наличието на
задължение да се издаде касова бележка. Такова задължение възниква при извършване на
продажба, при която плащането е извършено в брой.
По делото безспорно се установи, че при извършената от св.К. Х. – А. покупка в търговски
обект, стопанисван от "******" ЕООД, е прието плащане без представяне на касова бележка
за нощувка – 60 лева и поръчаната храна на стойност 29,30 лева. Доколкото
представляващия дружеството г-жа П. К., която е работила в този момент в обекта е била
фактически длъжна, да издаде касова бележка преди да получи сумата за покупката, то с
действията си по приемане на плащането и с бездействието си по неиздаване на касовата
бележка е осъществено нарушението, за което е санкционирано проверяваното дружество,
тъй като приемане на плащане в брой по сделка, без да се издава фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба съставлява нарушение.
По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата за липса на
извършена покупка от страна на св.А., съответно за липса на извършено нарушение, поради
което съдът намира същите за неоснователни. Действително в момента на извършване на
проверката в обекта, контролните органи не са установили нарушения, но соченото в АУАН
и НП конкретно нарушение е установено чрез извършването на проверка на данните от
фискалното устройство и снемането на обяснения от свидетеля – очевидец на нарушението
А.. От представените по делото печат КЛЕН /контролна лента на електронен носител/ от
25.10.2023 год. до 04.11.2023 год. и от 30.10.2023 год. до 04.11.2023 год. от фискалното
устройство в търговския обект е видно, че на 31.10.2023 год. няма регистрирани покупки и
4
оборота е 0,00 лева, т.е. извършената продажба не била регистрирана. Отговорността на
юридическото лице е безвиновна такава, като законът не се интересува от причините, поради
които не са спазени императивните предписания.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че няма пречка гражданите да
сигнализират контролните органи за нарушения, които последните са длъжни да проверят и
при наличието на достатъчно доказателства за извършено нарушение да бъдат съставени
АУАН и да бъдат санкционирани нарушителите, какъвто е именно настоящия случай.
Съдът намира, че извършеното административно нарушение не представлява "маловажен
случай" и същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност спрямо други
подобни деяния. В случая макар и за пръв път и за не голяма сума, не е издаден фискален
бон, но това фактически се явява едно от най-съществените нарушения на ЗДДС, което
пряко ощетява държавния бюджет. Напълно ирелевантно е, че покупката е само за 89,30 лв.
доколкото се касае за малък търговски обект, реализиращо не много високи обороти. По
тези съображения настоящия съдебен състав намира, че в случая извършеното нарушение не
представлява маловажен случай и няма основание за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Ето защо напълно основателно е ангажирана административно наказателната отговорност
на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 год. на МФ вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год. във вр. с чл.118, ал.1 от
ЗДДС.
Съдът обаче намира, че при налагането на имуществената санкция на дружеството
нарушител, АНО неправилно е определил размера на имуществената санкция в размер на
1200 лева, който е над минималния, предвиден в разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, в
редакцията й към датата на извършване на нарушението. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН за
всяко административно нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в сила по време
на извършването му.
Предвид обстоятелството, че нарушението се явява първо за търговското дружество и не е
налице по-висока степен на неговата обществена опасност, както и с оглед целите по чл. 12
от ЗАНН, съдът намира за справедлива имуществена санкция в предвидения в закона
минимален размер от 500 лева. В този смисъл ще следва да се измени НП в частта за
наложения размер на санкцията, като се намали същата от 1200 лева на 500 лева.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от страна на
въззиваемата страна, следва в нейна полза да се присъдят разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д ал.5, вр. ал.4 от ЗАНН. Същото следва
да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната помощ в
размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на
осъществената юрисконсултска защита, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено в размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 764710-F760068/09.04.2024 год. на Началник отдел
"Оперативни дейности" – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС (Изм. – ДВ бр.23 от 2013
год., в сила от 08.03.2013 год.) и чл.3, ал.2 от ЗАНН, на "******" ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление с.*, общ. Ч., представлявано от П.И.К. е наложена
"имуществена санкция" в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ за нарушение на чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 1200 лева на 500 лева /петстотин лева/.
ОСЪЖДА "******" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление с.*, общ. Ч.,
представлявано от П.И.К., ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ -
СОФИЯ сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски в настоящото
5
производство за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
6