№ 10493
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110111885 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .
Ищците Д. К. и Д. К. твърдят, че са наследници по закон на ***., починал на
28.11.2019г., както и че на 13.2.2023г. са получили покани за доброволно изпълнение от
ЧСИ по изпълнително дело № 1684/2019г., образувано въз основа изпълнителни листа,
издадени по дела № 29857/2012г. на СРС. Сочат, че не дължат вземанията по
изпълнителните листи, тъй като е изтекла абсолютна давност, включително до датата на
образуване на изпълнителното дело.
Ответникът, в писмения си отговор, оспорва иска като неоснователен, като сочи, че
изпълнителният лист е послужил за образуване на изпълнителни дела № 11072/2012г., и №
11071/2012г., като по отношение на двете изпълнителни дела, се прилагат постановките на
ППлВС № 3/1980г., като давност за вземанията не е текла до 26.6.2015, когато е постановено
ТР № 2/2013г.Твърди, че на 31.1.2018г. вземането му е прехвърлено с договор за цесия, на
7.2.2018гг. е подал молба за конституиране като взискател, като изпълнителните дела са
били прекратени на основание чл.433,т.8 ГПК, на 2.8.2018г. Счита, че ищците нямат интерес
от предявяване на иск, защото твърдението за настъпване на абсолютна давност са
неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, страните
не спорят по следните факти: на 3.7.2012г. по образуваното заповедно производство по
чл417 ГПК – гр.д.№ 29856/2012г., в полза на „ОББ“ АД е издаден изпълнителен лист против
1
***., за сумите: 6732,83 лева по договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 19.10.2010г,. от които 5722,88 лева главница, 512,17 лева договорна лихва от
5.6.2011г. до 14.6.2012г, 497,80 лева наказателна лихва за просрочена главница за същия
период, със законната лихва от 15.6.2012г до плащането, както и сумата 545,04 лева
разноски, като на 17.7.2012г. по гр.д.№ 29587/2012г. е издаден изпълнителен лист за сумите
: 551,61 лева главница по договор за издаване на кредитна карта от 18.11.2010г., ведно със
законна лихва от 15.6.2012г. до изплащане на вземането, договорна лихва от 68,31 лева за
период 8.8.2011г- 14.6.2012г., наказателна лихва от 3,62 лева за период 8.8.2011г- 14.6.2012г
и 205 лева разноски.
Страните не спорят, че ищците – Д. Х. К./преживяла съпруга/ и Д. К. К./ син/ са наследници
по закон на починалия на 28.11.2019г ***., като въз основа изпълнителните листа е
образувано изпълнително дело № 20198380401684 на ЧСИ Бъзински, по което изпълнително
дело ищците са получили покани за доброволно изпълнение за по ½ от сочените суми.
Постъпил е заверен препис от изпълнителното дело, както и удостоверение от ЧСИ, че по
изпълнително дело № 20128380411072, образувано при ЧСИ на 6.12.2012г., са наложени:
запор на банкови сметки на 10.12.2012г. и запор на банкови сметки на 24.4.2016г., както и
че на 12.10.2016г. ЧСИ е констатирал с постановление, че делото е прекратено, като по
изпълнително дело № 20128380411071, образувано при ЧСИ на 6.12.2012г., и не са
извършвани изпълнителни действия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че
процесните суми са недължими тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на
които основания съдът дължи произнасяне. Вземането по изпълнителния лист, не попада
под посочените в чл.111 ЗЗД вземания, поради което и за тях се прилага общото правило на
чл.110 ЗЗД, и главницата за вземане по договор за кредит / основанието е видно от
изпълнителния лист/ се погасява с изтичане на 5 години от изискуемостта й.
Изпълнителният лист е издаден след проведено заповедно производство. По делото няма
данни за подадено възражение. Искът по чл.439 ГПК, се основава на факти, настъпили
след издаване на заповедта и изпълнителния лист.
Относно спорния въпрос дали давността за вземането е изтекла, са приети две
Тълкувателни решения на ВКС. С т.14 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ
на ВКС се прие, че „Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие
за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД.“, както и че постановките на
ППлВС № 3/1980г. / в рамките на изпълнителния процес, давност не тече, а същата е
спряна/, са изгубили сила.
С ППВС № 3/18.11.1980 г. се приемаше, че след образуването на изпълнителното
дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира на осн.
чл. 116, ал. 1, буква “ж” ЗЗД .
2
С Тълкувателно решение по т.д.№ 3/2020г. от 28.3.2023г. на ОСГКТ на ВКС, се
прие, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди
обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече
от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.
При съобразяване на горните две задължителни за СРС тълкувания на закона, следва
да се приеме, че 5- годишната давност за вземането по изпълнителния лист е изтекла към
датата на подаване на отговора на исковата молба от ответното дружество. Изпълнителното
производство – 20128380411072 20128380411071, са образувани преди 26.6.2015г., като от
тази дата, до подаване на отговора от страна на ответника на 2.5.2023г., няма извършвани
изпълнителни действия по новообразуваното ИД № 2198380401684, прекъсващи давността,
съгласно ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ на ВКС.Запорните съобщения,
които са изпращани по това изпълнително дело, не са довели до превод в полза на ЧСИ.
Последващите молби на взискателя – ответник за извършване на изпълнителни действия не
са годни да прекъснат давностния срок, защото същите са относими само към приложението
на разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК, тъй като не са довери до събирането на суми. В този
смисъл е посоченото тълкуване на ВКС в ТР ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на
ОСГКТ на ВКС. Ето защо, следва да се приеме, че последното изпълнително действие,
прекъснало давността, е от 22.4.2019г. – молбата на взискателя – ответник за образуване на
изпълнително дело, като след тази дата, не са извършени никакви изпълнителни действия,
годни да прекъснат давността, ето защо, 5- годишната давност е изтекла към датата на
подаване на отговора на исковата молба – 2.5.2023г., и искът е основателен изцяло.
Ищецът е сторил разноски за 328,36 лева за държавна такса, които му се следват,
както и сумата от общо 2200 лева адвокатско възнаграждение – по 1100 лева на всеки ищец.
По възражението на ответната страна за прекомерност. Минималното
възнаграждение, за процесуално представителство на всеки от ищците, на основание
чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ, възлиза на сумата 1110,64 лева, поради което и възражението е
неоснователно.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.439 ГПК, че Д. К. К. ЕГН **********
чрез майка и законен представител *** и *** ЕГН ********** – двамата със съдебен адрес
***, чрез адв.П. – АК – ***, не дължат чрез принудително изпълнение на *** ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** общата сума: 8106,43 лева, от които: 1.сумата от
551,61 лева главница по договор за издаване на кредитна карта от 18.11.2010г., ведно със
законна лихва от 15.6.2012г. до плащането, договорна лихва от 68,31 лева за период
8.8.2011г. -14.6.2012г. и 205 лева разноски, за които по гр.д.№ 29857/2012г. от СРС, е
3
издаден изпълнителен лист против наследодателя на ищците ***. ЕГН **********, в полза
на „ОББ“ АД и 2. Сумата от 5722,88 лева главница, сумата от 512,17 лева договорна лихва за
период от 5.6.2011г.-14.6.2012г.; 497,80 лева наказателна лихва за просрочена главница,
сумата 545,04 лева разноски, за които по гр.д.№ 29856/2012г. от СРС, е издаден
изпълнителен лист против наследодателя на ищците ***. ЕГН **********, в полза на „ОББ“
АД, които вземания са прехвърлени на ответното дружество с договор за цесия от
31.1.2018г.
ОСЪЖДА *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.
К. К. ЕГН ********** чрез майка и законен представител *** и *** ЕГН ********** –
двамата със съдебен адрес *** сторените по делото разноски от 2528,36 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4