Решение по дело №63/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационната жалба на Община Панагюрище, представлявана от кмета Ж. Г., срещу Решение № 260017/05.11.2024 г. по АНД № 214/2020 г. на Районен съд–Панагюрище, с което е изменено Наказателно постановление № НЯСС-204/06.11.2019 г. на заместник-председателя на ДАМТН, с което на общината е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 и ал. 4 от Закона за водите, за нарушение по чл. 190а, ал. 2 във вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, като е намалил размера на санкцията на 3 000 лв.

Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила и в нарушение на закона. В представено писмено становище посочва, че в хода на производството е изтекла абсолютната погасителна давност.

Ответникът – заместник-председателя на ДАМТН, в представен писмен отговор чрез процесуален представител Е. З. – служител с юридическа правоспособност, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

Прието е за установено от фактическа страна, че на 18.06.2019 г. при извършена проверка от служители на РО НЯСС на язовир „Делипетровец 2“, находящ се в поземлен имот № 27406.0.381 в землището на с. Елшица, чрез обход и оглед на млака язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е констатирано, че водният откос е силно обрасъл с висока храстовидна растителност, а въздушният откос с дървесна и храстовидна растителност, което затруднява огледа им и своевременното установяване на неизправности, застрашаващи сигурността на язовирната стена. Установено е, че от собственика на язовира не са изпълнени задължителни предписания дадени в Констативен протокол № 07-02-080/07.11.2018 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ - да се почистят от дървесна и храстовидна растителност короната, водния и въздушния откос на язовирната стена със срок на изпълнение 30.04.2019 г.

За да измени размера на имуществената санкция РС-Панагюрище е приел за доказано извършеното нарушение, но е счел, че от неизпълнението на предписанията не са настъпили никакви вредни последици, като санкцията е прекомерна и несъответстваща на целите на закона.

Решението следва да бъде отменено по следните съображения:

Неразумният срок, в който е постановен съдебният акт – приблизително четири години след като е било обявено за решаване в проведеното открито съдебно заседание е довел до изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване.

Съгласно чл. 11 ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

В случая е приложима разпоредбата на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, която предвижда абсолютна давност за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, считано от датата на извършване на дадено административно нарушение.

Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, като с изтичането на този срок се изгубва предоставената от закона възможност тя да се осъществи.

В случая се установява по безспорен начин, че процесното административно нарушение е извършено на 18.06.2019 г., когато е констатирано от служителите на РО НЯСС при извършената проверка, като от тази дата започва да тече погасителната давност, т. е. да тече срокът, в който може законосъобразно да бъде ангажирана отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение. Безспорно е, че към датата на образуване на производството въз основа на подадена жалба от общината е изтекъл срок по-малък от предвидения максимален срок на погасителната давност от четири години и шест месеца. Към датата на произнасяне от районния съд обаче е изтекъл срок по-голям от 4 години и шест месеца, което налага отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление поради изтекла абсолютна погасителна давност по смисъла на чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК във вр. чл. 11 ЗАНН.

Във връзка с изложеното е безпредметно обсъждането на законосъобразността на наказателното постановление.

С оглед изхода от спора разноски на ответника не се дължат. Такива не са поискани от жалбоподателя, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260017/05.11.2024 г. по АНД № 214/2020г. на Районен съд-Панагюрище и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-204/06.11.2019 г. на заместник-председателя на ДАМТН, с което на Община Панагюрище е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 190а, ал. 2 във вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

Решението е окончателно.