№ 92
гр. Разград, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора Сезгин Сеидов Османов (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213300600206 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 20/20.04.2021 г. по нох дело № 251/2021 г. РС-Разград признал
подсъдимия М. В. Й. за виновен в това, че в периода от месец август 2018 г. до месец юни
2019 г. в гр. Разград и гр. Перник, в условията на продължавано престъпление
противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които владеел и пазел: 1 брой лек
автомобил марка “Рено“, модел “Клио“ с per. *** на стойност 3000,00 лв. собственост на юл.
ст. д. от с. Гецово, обл. Разград; 2 бр. комплекти радиостанция и говорител марка “Лен-Б“ на
обща стойност 120,00 лева; 1 бр. таблет марка “Хуауей“ модел “Медиа Пад Т2“ с ИМЕЙ
861691037654543, ведно с зарядно устройство и стойка за автомобил на обща стойност 329
лв.; 1 бр. СИМ карта на мобилния оператор “А1“ на стойност 10 лв., всичко на обща
стойност 459 лв., собственост на ЕТ “и.х. – Стиви“ с. Гецово, представлявано от ив. хр. ст.
от гр. Разград, всички вещи на обща стойност 3459,00 лв. - престъпление по чл. 206, ал. 1,
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му наложил наказание
лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено за изпитателен
срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Със същата присъда съдът осъдил подсъдимия М. В. Й. да заплати на юл. ст. д.
от с. Гецово, обл. Разград сумата от 2900.00 лева, представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законната
лихва, считано от 30.06.2019 г. до окончателното изплащане.
Със същата присъда съдът осъдил подсъдимия М. В. Й. да заплати на и.х.
1
Стоянов от гр. Разград, обл. Разград сумата от 459.00 лева, представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат от престъплението.
С оглед изхода на делото, съдът осъдил подсъдимия М. В. Й. да заплати по
сметка на РУ на МВР гр. Разград сумата 218.40 лева разноски по досъдебното
производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 511.93 лева,
представляваща разноски в съдебното производство, както и сумата от 166.00 лева,
представляваща държавна такса върху уважените граждански искове.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия М. В. Й. чрез
защитника му адв. Д.К. Д., с която присъдата се обжалва като неправилна,
незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че деянието за което е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия не съставлява престъпление, а се касае за
граждански правоотношения. В условията на алтернативност се изтъква, в случай, че
не бъде възприето това становище, че наложеното на подсъдимия наказание е явно
несправедливо. От въззивния съд се иска да отмени изцяло присъдата.
В писмено допълнение към въззивната жалба се изтъкват допълнителни
съображения във връзка със становището за несъставомерност на деянието и че се
касае за граждански правоотношения. Посочено е също, че е допуснато процесуално
нарушение свързано с местната подсъдност. От въззивната инстанция се иска да
отмени изцяло присъдата и да изпрати делото по компетентност. Алтернативно се иска
отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава или връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба е посочено, че в съответствие с чл. 320, ал. 4 от НПК, до
даване ход на делото в съдебно заседание ще бъдат представени допълнително
писмено изложение за допълване на доводите, посочени в жалбата.
Преписи от въззивната жалба са връчени на другите страни. В предоставения за
това срок, писмени възражения против въззивната жалба не са постъпили.
С допълнението към въззивната жалба е направено искане за събиране на нови
гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели, живущи в гр. Перник, където
живее и подсъдимия, във връзка със защитната теза за наложили се неколкократни
ремонти по автомобила, в това число и на двигателя, извършвани в гр. Перник,
изчезването на автомобила от паркинг в същия град и убедеността на подсъдимия,
непосредствено след изчезването на автомобила, са е взет от собственика му и че по
този начин отношенията им приключват.
С допълнението към въззивната жалба е направено искане за събиране на нови гласни
доказателства, чрез разпит на трима свидетели, живущи в гр. Перник, където живее и
подсъдимия, във връзка със защитната теза за наложили се неколкократни ремонти по
автомобила, в това число и на двигателя, извършени в гр. Перник, изчезването на
автомобила от паркинга в същия град и убедеността на подсъдимия, непосредствено след
изчезването на автомобила, че е взет от собственика му и че по този начин отношенията им
приключват.
Писмени възражения срещу жалбата не са постъпили.
Направени са доказателствени искания от защитата.
2
В открито съдебно заседание защитника на подсъдимия Й. адв. Колева заяви, че
поддържа така подадената жалба и отправеното искане за допускане на трима свидетели за
разпит пред въззивния съд. Твърди, че деянието, за което е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия не съставлява престъпление, а се касае за граждански
правоотношения. Заявява, че поддържа тезата си, че не е спазена местната компетентност,
тъй като процесния автомобил и процесиите вещи са били на територията на гр. Перник и
че не са събрани всички относими по предмета на делото доказателства.
В лично изявление подсъдимият М. В. Й. заявява, че подържа становището на
защитника си.
Участващия по делото прокурор от ОП-Разград изразява становище, че така
постановената присъда е законосъобразна и обоснована. Счита, че са обсъдени всички
относими факти и обстоятелства, включително и при индивидуализация на наказанието,
поради което присъдата е правилна и справедлива. Предлага на въззивният съд да потвърди
изцяло присъдата.
Повереникът на гражданския ищец ю.д. адв. П., заявява, че възражението за
подсъдността не е съществено процесуално нарушение, което съответно не следва да води
до отмяна на така постановената присъда. Счита, че пъроинстанционният съдебен акт е
правилен и законосъобразен и моли настоящия съдебен състав да го потвърди.
Гражданският ищец ив. хр. ст. също моли въззивния съд да потвърди присъдата в
частта досежно гражданския иск.
В последната си дума подсъдимият М.Й. заявява пред съда, че не е престъпник.
Признава, че наистина дължи пари, но не е извършил деянието, за което му се търси
наказателна отговорност.
Въззивният съд оставя без уважение искането на защитата за събиране на допълнителни
гласни доказателства чрез разпит на трима нови свидетели, тъй като същите са неотносими
към предмета на делото и няма да допринесат за изясняване на фактическата обстановка,
относно инкриминираното деяние.
След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на
страните, както и след цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, на основание
чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери, че обжалваната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните
пред РС-Разград доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата.
При самостоятелна преценка на ангажираните по делото доказателства, въззивния съд
не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото, която е
следната:
Подсъдимият М. В. Й. е роден на 01.02.1983 година в гр. Перник, обл. Перник, с
постоянен адрес в гр. Перник, обл. Перник, ул. “Рашо д.“ № 76, вх. Е, ет. 5, ап. 124, адрес за
призоваване гр. Перник, ул. “Прилеп“ № 4, български гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
През 2017 г. подсъдимият М. В. Й. живеел със свидетелката Т.И.Т.-П. на семейни начала
в гр.Перник. В началото на 2018 г. двамата решили да напуснат гр. Перник и да заживеят в
гр. Разград, тъй като свидетелката Паскалева била родом от гр. Разград. През месец март
2018 г. пристигнали в гр. Разград и заживели на квартира. В гр. Перник подсъдимият
3
работел като таксиметров шофьор, поради което решил да упражнява същата дейност и в гр.
Разград. Започнал да търси в гр. Разград лек автомобил, оборудван като таксиметров, който
да се продава и по този начин се запознал със свидетеля юл. ст. д., който живеел в село
Гецово и притежавал лек автомобил марка “Рено“, модел “Клио“, с рег.№ РР 87 76 АМ,
който бил оборудван като таксиметров такъв. В автомобила имало монтирани 2 броя
комплекти радиостанции и говорител марка “Лен-Б“, които били собственост на ЕТ “и.х. –
Стиви“- село Гецово, представлявано от свидетелката ив. хр. ст. от гр. Разград. През месец
май 2018 г. в гр. Разград свидетелят ю.д. се уговорил с подсъдимия М.Й., да му продаде на
изплащане лекия автомобил “Рено Клио“ с рег.№ РР 87 76 АМ за сумата от 3000 лева, като
подсъдимия следвало да изплаща тази сума на месечни вноски за срок от една година, за
времето от 30.05.2018 г. до 31.05,2019 г. За това двамата сключили предварителен договор
за покупко-продажба на МПС от 30.05.2018 г. Договорът бил нотариално заверен от
нотариус Роска Иванова, с район на действие PC-Разград, на същата дата - 30.05.2018 г. При
сключване на договора подсъдимият платил първоначална вноска от 100 лева. Съгласно
този договор, собствеността върху лекия автомобил “Рено Клио“ с рег.№ РР 87 76 АМ се
прехвърляла едва след изплащане на цялата сума, дължима от подсъдимия М.Й. на
свидетеля д., като в текста на договора било посочено, че подсъдимия ще изплати остатъка
от сумата /2900 лева/ на вноски, платими в размер и срок по преценка но купувача като
крайния срок бил 31.05.2019 г. След това свидетелят д. предал фактическото владение върху
лекия автомобил на подсъдимия, като му дал и ключ от същия, както и малкия
регистрационен талон. Също така му обяснил, че двата броя комплекти радиостанция и
говорител “Лен-Б“, монтирани в лекия автомобил, са собственост на ЕТ “и.х. – Стиви“ - с.
Гецово, представлявано от ив. хр. ст. от гр. Разград и подсъдимият следвало да се свърже с
едноличния търговец, за да започне работа там като таксиметров шофьор.
На 01.06.2018 г. подсъдимият М.Й. се срещнал със свидетелите ив. хр. ст. и С.В.С. -
съпруг на свидетелката с., като се уговорили да започне да работи като таксиметров шофьор
към ЕТ “и.х. – Стиви“ с. Гецово и да ползва двата комплекта радиостанция и говорител
“Лен-Б“, монтирани в лекия автомобил “Рено Клио“. Също така свидетелката ив. хр. ст.
предоставила на подсъдимия М.Й. и 1 бр. таблет марка “Хуауей“ модел “Медиа Пад Т2“ с
ИМЕИ 861691037654543 заедно със зарядно устройство, стойка за автомобил и 1 бр. СИМ-
карта на мобилният оператор “А1“, за да ги ползва, докато работи като таксиметров шофьор.
Уговорили се подсъдимият да върне тези вещи, ако прекрати работата си като таксиметров
шофьор към едноличния търговец. След това започнал да работи като таксиметров шофьор
в гр.Разград.
На неустановена дата през месец юли 2018 г. подсъдимият напуснал гр. Разград и
отишъл да живее в гр. Перник, без да изплати дължимите от него вноски на свидетеля д. за
лекия автомобил, с изключение на само първата вноска, в размер на 100 лева, както и без да
върне на свидетелката и.с. 2 броя комплекти радиостанция и говорител “Лен-Б“, монтирани
в лекия автомобил, както и 1 бр. таблет марка “Хуауей“ модел “Медиа Пад Т2“ с ИМЕИ
861691037654543, заедно със зарядно устройство и стойка за автомобил и 1 брой СИМ-карта
на мобилният оператор “А1“.
Свидетелят ю.д. провел един-два телефонни разговора с подсъдимия М.Й., след
заминаването му в гр. Перник, в единия от който подсъдимият му поискал дубликат на
малкия талон на процесния автомобил и такъв му бил изпратен от д.. След това свидетелят
д. изгубил всякаква връзка с него.
На досъдебното производство е назначена оценъчна експертиза, от заключението на
която се установява, че лекия автомобил “Рено“, модел “Клио“, с per. *** е на стойност
3000,00 лева, 2 броя комплекти радиостанция и говорител “Лен-Б“ са на стойност 120,00
4
лева, 1 бр .таблет марка “Хуауей“ модел “Медиа Пад Т2“ с ИМЕЙ 861691037654543 в едно
със зарядно устройство и стойка за автомобил са на обща стойност 329,00 лева и 1 брой
ДИМ-карта на мобилен оператор „А1" на стойност 10,00 лева.
Възприетите от районния съд фактически отношения относно основните факти са
правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на
процесуалния закон е направил обстоен анализ на доказателствените източници, който
изцяло се споделя от настоящата инстанция.
Възприемайки правните изводи на районния съд и на основата на така изяснената
фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
С действията си, подсъдимият М. В. Й. е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на престъплението “обсебване“ по смисъла на чл. 206, ал. 1, във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК, тъй като в периода от месец август 2018 г. до месец юни 2019 г. в гр. Разград и
гр. Перник, в условията на продължавано престъпление противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, които владеел и пазел - процесния автомобил и вещите, служещи като
оборудване.
“Обсебването“ спада към групата на престъпните присвоявания, уредени в глава V от НК
/Престъпления против собствеността/. “Присвояването“ е акт на противозаконно
юридическо или фактическо разпореждане с чуждо имущество в свой или чужд интерес,
като може да се извърши както с действие, така и с бездействие. Важно е да се посочи
особения субективен елемент на присвояванията, а именно промяната на намерението на
дееца от това да владее или пази повереното му имущество правомерно, в такова да се
разпорежда с него в свой или чужд интерес противозаконно. Изпълнителното деяние на
престъплението се изразява, както с разпореждане с вещта, така и отказвайки връщането й.
Непосредственият обект на посегателството може да бъде само движима вещ.
Специфичното за този вид престъпно поведение е, че вещта се намира във фактическата
власт на дееца на определено правно основание - договорно правоотношение.
Престъплението е резултатно, като неговата довършеност се обуславя от засягането
възможността на собственика на вещта да упражнява спокойно и безпрепятствено всички
правомощия, съдържащи се в правото му на собственост върху нея - да я владее, да се
разпорежда с нея и да я ползва. Особен е субектът на деянието като той може да бъде
единствено лице, което притежава фактическата власт върху предмета на посегателство на
правно основание. Единствената възможна форма на вина е пряк умисъл, като във волево
отношение извършителят цели противозаконното разпореждане да бъде в негов или чужд
интерес.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия М. В. Й.
чрез действие - присвоил е процесиите вещи, демонстрирайки намерение да не заплаща
процесния автомобил, оставащ собственост на свидетеля ю.д. и същевременно да не го
връща, нито да връща останалите вещи, предмет на обвинението, които са били
предоставени в негово владение. Престъпната дейност е извършена в условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК - деяния срещу различни
собственици, в един и същи период, при еднородност на вината.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината – пряк
умисъл. Подсъдимият Й. е съзнавал всички съставомерни признаци на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици, несъмнено е съзнавал общественоопасния
характер на инкриминираното деяние.
5
Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от
гледна точка на разпоредбата на чл. 102 от НПК доказателства. Аналитично са изследвани
фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства.
Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената
съвкупност по делото, не установи възможност, въз основа на нея, да бъдат направени
съществено различни правни изводи относно фактите по делото, поради което споделя
констатациите на районния съд. Поради липса на съществени противоречия между
различните доказателствени източници, съдът намери, че не се налага да бъдат излагани
съображения по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
По жалбата:
На първо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционната присъда е
неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Въззивният съд, след самостоятелна
проверка и преценка, намери тези твърдения за неоснователни, поради липса на основания
за противното. По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си, въззивната
инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при
което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалния или на материалния закон, налагащи
отмяна на присъдата или връщане на делото за ново разглеждане.
На второ място се сочи, че разследването е проведено едностранно и непълно. В тази
връзка въззивният съд намира, че органите и на досъдебното и на съдебното производство
са изпълнили задълженията си за установяване на обективната истина. Подържаното от
защитата становище, че само установяването на местоположението на автомобила,
респективно на регистрационните му табели, би било от съществено значение за
установяване на обективната истина по случая - в това число съставомерността на деянието,
вината на подсъдимия, подсъдността на делото, е неоснователен, тъй като независимо от
това подсъдимият е имал задължението до изплащане на сумата да полага грижата на добър
стопанин за процесния автомобил. Не изпълнявайки това свое задължение за дължимата
престация и с изтичането на уговорения в предварителния договор срок, подсъдимият
осъществява съставомерността на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК - засяга
възможността на собственика на вещта да упражнява спокойно и безпрепятствено всички
правомощия, съдържащи се в правото му на собственост върху нея, отнемайки му я.
Законодателят в този текст не поставя под въпрос местоположението на вещта, а
противозаконното й държане, което е и предмет на настоящото наказателно производство -
неплащане на уговорената сума, водещо до обсебване на процесния лек автомобил.
На следващо място защитата твърди, че делото не е подсъдно на районен съд Разград и
съответно е нарушена местната подсъдност. Въззивният съд намира това твърдение за
неоснователно по аргумент на чл. 36, ал. 3 от НПК - когато не може да се определи мястото,
където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления,
извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чийто район е
завършено досъдебното производство. По настоящото наказателно производство
досъдебните действия са довършени в гр. Разград, следователно компетентен да гледа
делото е Разградски районен съд.
6
По наказанието:
Съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК, при индивидуализация на наказанието, съдът
следва да вземе предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Също така определеното наказание по вид и размер трябва да изпълни целите
на наказанието, предвидени от законодателя в разпоредбата на чл. 36 от НК.
За престъплението по чл. 206, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК на подсъдимият М. В.
Й. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Размерът на това наказание е определен законосъобразно и е справедлив с оглед на
естеството на извършеното от подсъдимия деяние и обстоятелството, че се касае за
продължавано престъпление. В тази връзка настоящата инстанция изцяло споделя доводите,
изложени в мотивите на присъдата на първоинстанционния съд, както и констатацията, че с
това наказание по размер, максимално биха били постигнати целите на наказанието,
заложени в чл. 36 от НК.
Правилно първостепенният съд е преценил, че са налице всички материално-правни
предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на
подсъдимия М. В. Й., както и че за постигане целите на наказанието, и преди всичко за
поправянето му, не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода, а като изпълнението на наказанието и отложено за изпитателен срок
от три години.
По гражданските искове:
Въззивната инстанция счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде
потвърдена и в частта си по отношение на предявените граждански искове. Невръщането на
вещите, както и незаплащането на парична им стойност правилно е отчетена от първата
инстанция, поради което и кредитирайки с нужната категоричност заключението на
назначената по делото експертиза правилно е уважил предявените граждански искове.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че първоинстанционната присъда следва да
бъде потвърдена и в частта досежно разноските, както и по отношение на държавната такса
върху уважените граждански искове.
Водим от горното, като съобрази че във въззивното производство не се събраха
доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не
констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на
материалния закон, необоснованост или явна несправедливост на наложеното на
подсъдимия наказание, въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена.
Ето защо и на основание чл. 338 от НПК Разграден окръжен съд,
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 20 / 20.04.2021 г., постановена по нох дело № 251 /
2020 г. по описа на PC - Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8