Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
Номер
260042 Година 14.08.2020 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети август Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 2547 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с подадения от ответника в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор, съдът намери, че следва да внесе и насрочи
делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да изготви писмен доклад и
прикани страните към спогодба, като им разясни преимуществата й (чл. 312, ал.
1, т. 1-3 ГПК).
Следва
да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените до момента от страните писмени документи, както и да се изиска и
приложи гр.д. № 605/2019 г. на Старозагорския районен съд (чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК).
Следва
да се уважи частично искането на ищцата и й се даде възможност, най-късно в
насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да води две лица, които
съдът да допусне и разпита в същото в качеството на свидетели, но само за
установяване на нуждите от издръжка на малолетното дете, които са относими към
предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да се
установяват с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК. В останалата му част,
с която иска да доказва с показанията на тези свидетели и твърдените в исковата
й молба обстоятелства, че ответникът не контактувал с детето, не му плащал
присъдената издръжка и не поемал никакви разходи, свързани с нуждите му, това й
искане следва да се отхвърли, тъй като тези обстоятелства нямат значение за
настоящото дело, чийто предмет е предявен иск по чл. 150 СК, за които е от
значение само наличието или липсата на трайно и съществено изменение на нуждите
от издръжка на малолетното дете или на възможностите на дължащия издръжка
родител, а последните се определят от доходите, имотното му състояние и
квалификация, а не от контактите му с това дете, плащане на присъдената издръжка
и поемането на допълнителни разходи за същото дете (чл. 159, ал. 1 ГПК).
На
същото основание следва да се отхвърли и искането на ответника за предоставяне
на възможност да води в съдебно заседание двама свидетели, тъй като твърдените
в отговора му обстоятелства и оборване твърденията на ищцата в исковата молба
относно срещите му с детето, плащането на присъдената издръжка и поемането на
допълнителни негови нужди, които иска да доказва с показанията на посочените
свидетели, сами по себе си нямат значение за настоящото дело, чийто предмет е
предявен иск по чл. 150 СК, за които е от значение само наличието или липсата
на трайно и съществено изменение на нуждите от издръжка на малолетното им с
ищцата дете или на възможностите му да му осигурява такава, а последните се
определят само от доходите, имотното му състояние и квалификация, а не от контактите
му с това дете, плащане на присъдената издръжка и поемането на допълнителни
разходи за същото дете (чл. 159, ал. 1 ГПК).
Следва
поради това да се отхвърли и искането на ответника в отговора за задължаване на
ищцата да се яви лично в съдебно заседание и отговори по реда на чл. 176 ГПК на
въпросите: на колко зимни и летни екскурзии и почивки след раздялата им е
водела детето им, кога, къде и за какъв период, и какви средства е изразходила
за същите, защото тези обстоятелства не са част от предмета на доказване по
делото, поради което нямат значение за настоящото дело, чийто предмет е
предявен иск по чл. 150 СК, за който е от значение само наличието или липсата
на трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или пък на
възможностите на дължащия издръжка родител (чл. 159, ал. 1 ГПК).
Следва
да се уважи частично искането на ищцата и доколкото ответникът е представил
вече с отговора си декларация за СИС, следва да бъде задължен да представи само
удостоверение за доходите си една година назад от подаване на исковата молба в
съда на 16.07.2020 г. (чл. 190 ГПК).
Следва
да се укаже на страните, че настоящото производство ще се разглежда по реда на
Глава 25 от ГПК „Бързо производство” (чл. 314, ал. 2 ГПК).
Препис
от настоящото разпореждане следва да се връчи на страните и Д., а в призовката
й следва да й се укаже и необходимостта да представи по делото социален доклад,
с който да вземе своето становище по закрила правата и интересите на
малолетното дете на страните в настоящото производство (чл. 15, ал. 6 ЗЗакрД).
Следва да се укаже на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от
разпореждането да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада на
делото, и предприемат съответни процесуални действия, както и последиците от
неизпълнение на указанията (чл. 312, ал. 2 ГПК).
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 312 ГПК, съдът
Р А
З П О
Р Е Д И:
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 28.08.2020
г. от 9.40 часа, за която дата и час да се призоват страните и Д..
ДОКЛАДВА
делото, както следва: обстоятелствата, от които произтича претендираното от
ищцата, като майка и законен представител на малолетното дете на страните, негово
право на увеличение на присъдената му издръжка, са, че с решение № 347 от
15.03.2019 г., постановено по гр.дело № 605/2019 г. по описа на Районен съд
Стара Загора, бил прекратен гражданският й брак с ответника по взаимно
съгласие. Със същото решение ответникът бил осъден да заплаща на детето им ежемесечна
издръжка в размер на 160 лева, считано от влизане на решението в сила до
настъпване на обстоятелства, за нейното изменяване или прекратяване, със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й. Детето се
отглеждало изключително и само от нея, като всички негови нужди за храна,
отопление, облекло, разходите за обучение, учебни помагала, рождени дни,
ежедневни разходи, екскурзии, летни и зимни почивки, се поемали изцяло от нея. Детето
било -. Било будно и любознателно. Имало отличен успех. Тя имала сключено
трудово правоотношение с фирма -, като получавала минималната работна заплата в
размер на 610 лева и нямала други допълнителни доходи. Независимо че с ответника
не били семейство, спрямо тяхното общо дете продължавал да действа принципът за
равенството между тях, що се отнасяло до средствата, необходими за отглеждането
и възпитанието му. Родителското задължение за издръжка било безусловно по своя
характер, като всеки родител имал първостепенна отговорност да осигури в
рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за развитието на детето му. Ответникът бил трудоспособен, но нямала
информация дали и къде работел. Били налице предпоставките за увеличаване
размера на присъдената издръжка съобразно чл. 150 СК.
Искането
е да се увеличи размера на присъдената издръжка по гр.д. № 605/2019 г. на
Старозагорския районен съд на малолетното на страните дете, като се осъди
ответникът да му заплаща, чрез ищцата, като негова майка и законен
представител, ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, считано от подаване на
исковата молба в съда на 16.07.2020 г., до настъпване на законни основания, за
нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до изплащането й. Претендира за сторените по делото разноски.
Правната
квалификация на предявения иск е нормата на чл. 150 СК.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че оспорвал
обстоятелствата, изложени в исковата молба. Действително от съжителството му с
ищцата бил роден синът им. Действително, по силата на съдебен акт, постановен в
производството по гр.д. 605/19 г. на PC Стара Загора, бил прекратен сключеният
между тях граждански брак, като бил определен и посоченият в исковата размер на
дължимата от него издръжка за отглеждане на детето им. Исковата молба и
отправените искания били неоснователни. В тях ищцата се ръководила от
собствените си интереси, а не от тези на детето им. Исковата й молба съдържала
неверни твърдения, чието съдържание и смисъл целели създаването на впечатление
и внушение у решаващият състав, че не полагал грижи за детето, както и че
разходи за неговото отглеждане и възпитание се правели единствено и само от
ищцата. Твърдението, обуславящо претенцията й, да иска присъждане на по-висок
размер на дължимата издръжка, изразено в посоченото в отговора изречение, било
изключително формално по своя смисъл и не отговаряло на обективната действителност,
поради което оспорвал същото твърдение изцяло. С ищцата реално били разделени
още от 2016 г., като след раздялата им не спирал да се интересува и грижи за
детето им, включително да заделя не малко средства, нужни за неговото развитие.
След развода му с нея продължил да полага същите грижи за сина им. Не бил
спирал да отделя средства, които били необходими за детето. Купувал му дрехи,
обувки, спортни пособия, помагал му за учебните пособия и други вещи необходими
на детето. То по желание на ищцата разполагало със собствен телефонен номер - -,
който му бил осигурен от ответника и чиято телефонна сметка, която не била в
малък размер, отново по желание на ищцата се заплащала от него. В
действителност не била налице необходимост от увеличение на дължимата издръжка.
Обяснявал си исковата претенция, защото същата разбрала, че бил сключил втори
граждански брак. Узнала, че финансовото състояние на семейството му се подобрило,
както и че очаквал второ дете, и явно решила, че въпреки краткия период след
раздялата му с нея, и независимо от това, че нуждите на детето им били задоволени,
сега бил моментът да искала увеличение на дължимата издръжка. Само така можел
да си обясни например неверните й твърдения в исковата й молба, подробно
посочени в отговора. Както вече посочил, за част от нуждите на детето средства били
отделяни от него. Странно му било твърдението в исковата молба, че ищцата била
плащала за екскурзиите на детето и за почивките му. Доколкото му било известно,
детето не било ходило след раздялата им на зимна почивка, а и как би можело да
отиде, при условие, че в страната била обявена пандемия. Относно становището му
досежно неоснователността на направеното искане за увеличаване на размера на
присъдената издръжка, моли съда да вземел предвид следните съображения:
Действително от определяне на размера на дължимата от него издръжка била изминала
малко повече от едно година. Предвид обективните обстоятелства и факти, не била
налице необходимост от изменение на така определената от съда размер на дължима
издръжка. Оспорвал твърденията на ищцата, че размерът на присъдената издръжка
се явявал недостатъчен за отглеждането и възпитанието на детето. В исковата
молба били посочени формални основания в подкрепа на искането размерът на
дължимата издръжка да бъде увеличен. Доказателства в подкрепа и в насока,
удостоверяваща нуждата от увеличение на дължимата издръжка, не били посочени. Ищцата
разполагала с достатъчно доходи, които не вярвал, че се представлявали само и
единствено от посоченото от нея трудово възнаграждение, и които доходи към
момента й позволявали да отглежда и възпитава детето. Още повече, че той се
стараел да й бъдел в помощ в тази насока, извън сумите, които плащал. Известно
му било, че наскоро теглила кредит и закупила жилище. На следващо място, за него
увеличаването на размера на присъдената издръжка, необходима за отглеждане и
възпитание на детето му от нея, щяло да представлява особена трудност и му
създаде особени затруднения. Доходите, които получавал, били разпределени
съобразно нуждите му, на близките му, на които също помагал, както и за сумите,
необходими за поддръжка на жилище, изплащане на електроенергия, вода и други
необходими консумативи. Независимо от това, че съпругата му имала доходи, които
били по-големи от неговите и реално били едно семейство, за ответника не било
морално и не можел да си позволи да използва нейните финансови възможности. По
тази причина се лишил от редица блага, за да може да осигури възможност да
изплаща дължимата от него издръжка, както и да осигури средствата, необходими
за новото му семейство. Семейният му бюджет бил разпределен по такъв начин, че
всеки разход над предвиденото водел до лишения. Така например разходите му се изразявали
в следното: ежемесечно заплащал издръжка в размер на 160 лева, заплащал
консумативи за жилището, в което живеел, като ток, вода и др., разходи, чиято
ежемесечна стойност варирала според сезона. Отделно закупувал според случая
дрехи, обувки, пособия и други вещи, необходими на малкия за неговото
ежедневие, бит, спортни и лични интереси. С негови средства и след раздялата му
с ищцата осигурил на детето възможност да посещава лятна занималия. В тази
връзка не ищцата, а ответникът бил човекът, който осигурявал необходимите за
това вещи и средства. Ето защо, исковата претенция била преждевременно
заведена, явявала се неоснователна и недоказана, и като такава следвало да се
отхвърли.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя
между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже всички
обстоятелства, твърдени в исковата й молба, тъй като на тях е основала
предявения иск, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства,
твърдени в отговора му, но относими само към нуждите на детето и неговите и на
ищцата възможности да му осигуряват необходимата издръжка, тъй като на тях е
основал възраженията си за неоснователност на този иск.
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи и половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: заверен препис от решение № 347/15.03.2019
г. по гр. дело № 605/2019 г. по описа на PC Стара Загора, заверен препис от удостоверение
за раждане от *** г., заверен препис от удостоверение изх. № 6/06.07.2020 г.,
заверен препис от удостоверение изх. № 706/07.07.2020 г., заверен препис от извадка
от сметката на телефонен номер – 4 бр., заверен препис от 9 броя квитанции за
заплатен членски внос към -, заверен препис от
фискален бон от 19.07.2020 г., заверен препис от разписка за получена на
01.08.2018 г. сума за обучение на детето в частна занималня, заверен препис от
3 броя фискални бонове за посещение на - на 07.08.2019 г., на 17.07.2019 г. и
на 04.08.2020 г., заверен препис фискален бон от 03.08.2020 г., заверен препис
от фискален бон от 03.08.2020 г., заверен препис от фискален бон от 20.06.2020 г.,
заверен препис от фискален бон от 27.02.2020 г., заверен препис от фискален бон
от 23.06.2018 г., заверен препис от фискален бон от 02.08.2017 г. и декларация
за СИС от 12.08.2020 г.
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ гр.дело № 605 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен
съд.
ДАВА възможност на ищцата, най-късно в насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание да води две лица, които съдът да
допусне и разпита в същото в качеството на свидетели, но само за установяване
на нуждите на малолетното дете от издръжка, КАТО ОТХВЪРЛЯ В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ
това й искане, за доказване с показанията на тези свидетели и на останалите обстоятелства,
посочени в исковата й молба, тъй като нямат значение за делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника в отговора за предоставяне
на възможност да води за разпит в съдебно заседание двама свидетели, защото
посочените в отговора му обстоятелства, които иска до доказва с показанията им,
нямат значение за делото.
ОТХВЪРЛЯ като нямащо значение за делото искането на ответника
в отговора му за задължаване на ищцата да се яви лично в съдебно заседание и
отговори на посочените в същия отговор въпроси по реда на чл. 176 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, да представи удостоверение
за доходите си една година назад от подаване на исковата молба в съда на
16.07.2020 г., КАТО МУ УКАЗВА, че непредставянето му в този срок, съдът ще
прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че делото ще се разглежда по реда на
Глава ХХV от ГПК „Бързо производство”, по реда на която не може да се
предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и предявяват искове
срещу тях.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да вземат становище
във връзка с дадените указания и доклада на делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, като ги предупреждава, че ако в дадения срок не
изпълнят указанията на съда, ще загубят възможността да направят това по-късно
в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на страните и
Д., като на ищцата се връчи и препис от отговора на ответника с приложенията
към него, а на Д. се връчи и препис от искова молба и отговора с приложенията
към тях, а в призовката й се укаже и необходимостта да представи по делото
социален доклад, с който да вземе своето становище по закрила правата и
интересите на малолетното дете на страните в настоящото производство.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на искания от страните
във връзка с указанията и доклада.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: