Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1018 от 03.08.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав, на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря Й. Б. и прокурор Христо
Колев, като разгледа докладваното от съдия
Христов касационно наказателно административен характер дело номер 1078 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 348 от НПК, вр. с чл. 208 – чл.228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „БЕ-РЕГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ № 34, ет. 3, представлявано от А.В.против Решение № 109/07.04.2020 г., постановено по НАХД № 1764/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление № 02-0002635/ 26.11.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 152 от същия кодекс. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът не се представлява.
Ответникът по касация – дирекция „Инспекция по труда” – Бургас се представлява в процеса от юрисконсулт Н.. Оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да остави в сила първоинстанционното решение и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по жалба на „БЕ-РЕГ“ ООД против наказателно постановление № 02-0002635/26.11.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 152 от същия кодекс. С първоинстанционния съдебен акт, състав на Несебърски районен съд е потвърдил наказателното постановление като е приел за безспорно установено, че в качеството си на работодател „БЕ-РЕГ“ ООД не е осигурил на лицето Н.Р.М.междудневна почивка, не по-малко от 12 часа, с което е нарушил разпоредбата на чл. 152 от КТ. Обсъдени са възраженията на дееца, степента на обществена опасност на деянието и липсата на основания да се приложи привилегирования състав на чл. 415в от КТ и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районен съд – Несебър е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
В конкретния случай касаторът е санкциониран за нарушение на чл. 152 от КТ, който регламентира правото на работника или служителя на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа. Безспорно е установено по делото, че лицето Н.Р.М.е изпълнявал трудови функции като готвач втора смяна от 14,00 ч до 21,30 ч на 14.07.2019 г., а на 15.07.2019 г. е работила първа смяна от 06,30 ч до 14,00 ч. Следователно, наМ.е била предоставена почивка в размер на 9 часа вместо изискваните от закона 12 часа. Сумарното изчисляване на работното време, въведено от работодателя не освобождава същия от задължението за осигуряване на междудневна почивка на работника в размер минимум на 12 часа. Не може да се приеме за основателно твърдението на касатора, че в Кодекса на труда сумарното изчисляване на работното време е регламентирано единствено и само от нормата на чл. 153, ал. 2 от КТ. Ако законодателят искаше да изключи прилагането на чл. 152 към сумарно определеното работно време, той би въвел специална норма за тази цел. Изцяло неотносими към предмета на спора са развитите в касационната жалба възражение относно междуседмичната почивка, доколкото предмет на настоящия правен спор е административно нарушение на чл. 152 от КТ регламентиращ междудневната почивка, а не нарушение по чл. 153 от КТ регламентиращ междуседмичната почивка.
Съдът намира релевираните в касационната жалба оплаквания, свързани със съдържанието на наказателното постановление за неоснователни, като същото отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
В настоящият случай нарушението е извършено по реда на Кодекса на труда, който от своя страна съдържа специална разпоредба относно маловажните случаи и това е нормата на чл. 415в, поради което за съдът не възниква задължение да излага съображения по чл. 28 от ЗАНН, хипотезата на който е обща уредба на маловажен случай за административни нарушения. На следващо място, предвид характера на обществените отношения, които се охраняват с Кодекса на труда, съдът намира, че нарушението не може да бъде маловажен случай, поради което правилно, обосновано и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.
По изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни, като съдът намира следното:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. От друга страна в нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН е указано, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109/07.04.2020 г., постановено по НАХД № 1764/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА „БЕ-РЕГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ № 34, ет. 3, представлявано от А.В.да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.