№ 3309
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503840 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. А. Ч., депозирана чрез назначения му от съда
особен представител адв. С. Д., срещу Решение № 1432/25.01.2024 г. по гр.д. № 6713/2023 г.
по описа на СРС, III ГО, 83-ти състав, с което на основание чл.127а, ал.2 СК вр.чл.76, т.9
ЗБЛД е заместено съгласието му за пътуване на детето М.М. Ч., роден на **** г., извън
територията на Република България до държавите членки на Европейския съюз, Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Турция, Република Сърбия,
Конфедерация Швейцария, Република Черна гора, Княжество Монако и Арабска република
Египет придружавано от майката му П. М. Ч. до навършване на осемнадесетгодишна
възраст при спазване на установения от съда режим на лични отношения с бащата и с
установения учебен план в училище и е заместено съгласието му за издаване на паспорт на
детето М.. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното
решение. Желае отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг, с който
искането на въззиваемата да бъде отхвърлено, а при условията на евентуалност – да бъдат
редуцирани държавите, до които детето да може да пътува.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна П. М. Ч. е подала отговор, с който
оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Твърди недопустимост на
1
същата като подадена от лице без представителна власт, евентуално оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и е допустим в обжалваната част.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните,
приема за установено следното:
С Решение № 1432/25.01.2024 г. по гр.д. № 6713/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 83-
ти състав е заместено, на основание чл.127а СК вр.чл.45 ЗБЛД, съгласието на М. А. Ч. за
издаване на документи по ЗБЛД - паспорт на детето му М.М. Ч. и за основание чл.127а СК
вр. чл.76, т.9 ЗБЛД е заместено съгласието на М. А. Ч. за пътувания на детето му М. извън
пределите на Република България в държави-членки на Европейския съюз, Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Сърбия, Република Черна гора,
Република Турция, Египет, Швейцарска конфедерация и Княжество Монако, придружено от
майка му до навършването му на осемнадесетгодишна възраст при спазване на установения
от съда режим на лични отношения с бащата и с установения учебен план в училище.
Отхвърлено е искането за допускане на предварително изпълнение на решението като
неоснователно.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Не е спорно между страните и по делото се установява от приетото като писмено
доказателство удостоверение за раждане от 11.02.2015 г., издадено от Столична община –
район „Подуяне“, че страните са родители на роденото на **** г. дете М.М. Ч..
Страните не спорят и по делото се установява от приетите писмени доказателства, че
с решение № 4001/28.04.2022 г. по гр.д. № 9149/2022 г. по описа на СРС, ГО, 37-ми състав е
прекратен сключеният между М. А. Ч. и П. М. Ч. граждански брак при сериозното им и
непоколебимо взаимно съгласие и е одобрено постигнато помежду им споразумение, с което
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им дете М. е
възложено на майката, при която е определено то да живее, на бащата е определен режим на
лични отношения с малолетния (бащата има право да вижда и взема детето два пъти месечно
– всяка първа неделя от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа и всяка втора събота от месеца за
от 10:00 часа до 17:00 часа, както и десет дни през лятото и десет дни през зимата,
несъвпадащи с отпуска на майката), бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка на
детето в размер на 250 лева, считано от 01.03.2021 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване и семейното жилище, лична собственост на съпругата,
е предоставено за ползване на същата.
На детето М. е издаден паспортът за преминаване на държавната граница на
Република България и за пребиваване извън страната на 07.08.2019 г. със срок на валидност
до 07.08.2024 г.
2
Страните не спорят, че детето М. притежава и гражданство на Руска федерация.
Не е спорно и се установява от справка от МРВ – Дирекция „Миграция“, че
въззивникът е руски гражданин.
От проведените социални проучвания, чийто констатации са закрепени в два броя
изготвени от АСП, Д „СП“ – Оборище социални доклади, се установява, че непосредствено
ангажирана с отглеждането и възпитанието на малолетния М. е неговата майка, П. М. Ч.,
която задоволява базовите потребности на сина си от покрив, облекло, храна, образование,
здравни грижи и емоционален комфорт. Наблюдавана е много добре изградена емоционална
връзка между детето и неговата майка. Направени са констатации, че подрастващият е здрав,
не страда от хронични заболявания и при него е спазен имунизационният календар. То е
ученик в трети клас в столичното 95 СУ „Проф. Иван Шишманов“. Понастоящем бащата не
участва в живота на детето, не заплаща издръжка на същото, в телефонен разговор е
съобщил на въззиваемата, че пребивава в САЩ, а през лятото на 2023 г. е казал на сина си
да не го търси повече, тъй като вече има друго семейство. Преди раздялата на страните, те и
детето М. често са пътували извън страната, обичали да опознават културите на различни
страни, поради което майката иска да гарантира тази възможност на малолетния и след
раздялата й с бащата. Въззивникът давал обещания, че ще упълномощи въззиваемата да
пътува с детето в чужбина, но реално не го сторил и според майката използвал това свое
право като „кос срещу нея“ в случай на необходимост. Установен е месечният доход на
майката, който позволява същата да води детето на почивки и екскурзии извън Република
България. Въззиваемата е споделила в хода на социалното проучване, че тя има роднини в
Република Сърбия, които я канят с детето да ги посети. Прародителите на детето по бащина
линия живеят на територията на Руска Федерация. Констатирано е, че детето има желание
да пътува заедно със своята майка в чужбина с цел почивки и екскурзии, както правят и
неговите приятели. Същото е споделило, че желае да отиде на море в Република Турция и не
е виждало баща си от две – три години. Достигнат е извод, че в интерес на малолетния М. е
да бъде постановено заместващо съгласие за пътуване на малолетния в чужбина в неучебно
време, придружен от неговата майка, с културно – образователна цел, гостуване при
роднини и почивки, с което би се разширил мирогледа на малолетния, същото би
благоприятствало неговото развитие, усвояване на нови умения за приемане и общуване с
хора от различни култури. Идентично становище е застъпено и във връзка с издаването на
паспорт на детето.
От публично достъпната информация на електронната страница / https://95su.bg/,
поддържана от посещаваното от детето учебно заведение, се установява, че учебният план в
начален етап на обучение, в който се намира детето М., включва чуждоезиково обучение по
английски и руски език.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право
свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и
да напуска нейните предели, като това право може да се ограничава само със закон, за
защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
3
граждани.
Съгласно чл.127а, ал.2 СК, когато родителите не постигнат съгласие по въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Разрешението по чл.127а, ал.2 СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от
територията на страната без съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от
съда само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ.
държави, чийто кръг е определяем (т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г.,
ОСГК на ВКС).
Българската държава трябва да може да гарантира изпълнението на собственото си
съдебно решение за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и бащата,
който се противопоставя на извеждането на детето зад граница. Това не би било възможно,
ако детето бъде отведено в държави, с които страната ни няма сключени договори за правна
помощ или които не са от европейската общност. Разрешението по чл.127а, ал.2 СК за
извеждане на детето от територията на страната без съгласие на единия от родителите може
да бъде дадено за определен период от време в определена държава или в държави, чийто
кръг е определяем (например държавите, които са членки на Европейския съюз), или за
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени
държави.
По делото се установява, че детето често е пътувало в чужбина със своите родители
преди тяхната раздяла. Последната не следва да става основание за влошаване на
положението на детето като на същото бъде отнета възможността да пътува извън пределите
на страната и върху него да бъде прехвърлена тежестта от влошената комуникация между
родителите. При проведените социални проучвания се установява, че детето последователно
изразява желанието си да пътува в чужбина на екскурзии и почивки така, както пътуват и
неговите приятели. В социалните доклади е направен извод, че е в интерес на малолетния
да пътува извън пределите на Република България с културно – образователна цел, за
гостуване при роднини и на почивки. Установява се, че детето има роднини извън страната,
където по данни на майката понастоящем се намира и неговият баща. Противно на
твърденията във въззивната жалба при проведените социални проучвания е установено, че
майката е трудово ангажирана (служител е в „ЕнТиТи Д.Б.С.“ ООД) и получава доход
(месечният осигурителен доход на въззиваемата надхвърля над четири пъти минималната
работна заплата за страната), който й позволява да поеме разходите при пътувания на детето
извън страната. Не се твърдят и установяват рискове за детето от поведението на родителя,
полагащ непосредствените грижи за него.
Съдът намира, че е в интерес на детето (съобразно посочените в § 1, т. 5 от ДР на
ЗЗДет критерии) да пътува извън територията на нашата страна, за да придобива
впечатления и от другите държави, като по този начин се разширява неговият мироглед,
което ще се отрази благоприятно на неговото цялостно възпитание и развитие, ще
благоприятства усвояване на изучаваните от малолетния чужди езици и изграждане на
4
толерантно отношение към културните различия.
Правилно първоинстанционният съд е отчел нарушения контакт между родителите и
невъзможността от установяване на местонахождението на бащата в един не малък период
от време.
Правилно първоинстанционият съд е разрешил пътувания на детето извън пределите
на Република България до страните членки на Европейския съюз, Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия, Конфедерация Швейцария, Република Черна гора,
Княжество Монако. Липсват основания въззивният съд да приеме, че посещения на детето в
тези държави биха го поставили в неблагоприятна ситуация или заместването на съгласието
на бащата за пътуване на детето М. до изброените страни би създало конкретен и явен риск
от незаконното му отвеждане от майката. По делото се констатира, че майката има
постоянна и добре платена работа в страната, притежава недвижим имот в гр.София,
организирала е своя и на детето живот (М. има избран личен лекар и посещава учебно
заведение в гр.София) по начин, който сочи на намерение да установи обичаен център на
своите интереси на територията на Република България с намерение да му се придаде траен
характер. По – горе изброените държави са стабилни в политически и икономически план,
без граждански конфликти и са страни по Хагска конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца от 1980 г., поради което не би могло да се приеме, че
разрешение за пътуване на детето до тази държава би лишило Република България от
възможността за контрол върху действията на родителя, комуто е предоставено
упражняването на родителските права и за осигуряване на мерките за лични отношения
между детето и родителя, противопоставил се на извеждането му зад граница.
По отношение на възраженията във връзка с разрешаване на пътувания на детето до
Република Турция следва да се посочи, че, действително, към датата на приключване на
устните състезания пред въззивния съд и към датата на постановяване на настоящото
решение Република Турция е сред държавите, по отношение на които на публично
достъпната електронна страница на Министерство на външните работи на Република
България /https://www.mfa.bg/bg/embassyinfo/t%C3%BCrkiye/ е обявена ІІІ степен ниво на
риск от пътувания, но единствено с препоръка да се избягват пътувания в пограничните
зони по южната и източната граници на Република Турци. Намеренията на майката да
пътува с детето с туристическа цел не предполагат дестинации, разположени в пограничните
зони по южната и източната граници на Република Турция.
Липсват основания да се приеме, че е налице някакъв конкретен и реален риск за
детето при осъществяване на пътуване до Република Сърбия и Република Черна гора. В
първата от тях е обявена І степен ниво на риск от пътувания - без особени препоръки. В нея
се намират роднини на майката, изразили желание детето да им гостува. По отношение на
Република Черна гора Министерство на външните работи на Република България
препоръчва единствено осведомяване за актуалната обстановка в страната.
Неправилно първоинстанционният съд е заместил съгласието на въззивника за
пътуване на детето М., придружавано само от неговата майка, до Арабска република Египет.
5
По отношение на тази последната е обявена ІV степен ниво на риск от пътувания с
предупреждение за преустановяване на такива в цялата страна, освен при крайна
необходимост. Такава крайна необходимост не се твърди и установява.
По делото не са налице данни, от които да може да бъде направен извод, че
интересът на детето налага ограничение в броя на пътуванията му. Такова разрешение би се
явило непрактично и в необосновано висока степен засяга възможността на майката да
планира и осъществяват пътувания с детето извън страната, респ. за участие на детето в
провеждани в чужбина училищни екскурзии и състезания. Подобно ограничение влиза в
противоречие с конституционно разписаното право на малолетния за свободно придвижване
и представлява намеса в правото на защита на семейния живот на майката и детето по чл.8
ЕКЗПЧОС.
В съвременния свят сигурността е под съмнение навсякъде, но това, както и
опасността от вероятно нарушаване на режима на лични отношения с бащата, доколкото
съставляват бъдещи несигурни събития, не могат да са аргумент за постановяване на отказ
да се даде съгласие за пътуване в чужбина. Наред с това родителят, на когото е предоставено
упражняването на родителските права е длъжен да осигури изпълнението на съдебното
решение, с което е определен режима на лични отношения с другия родител и евентуалното
възпрепятстване на реалното им осъществяване винаги се тълкува в негова вреда и дава
възможност на противната страна - при проявена активност да намери способи за защита на
интереса си /Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК/.
Правилно първоинстанционният съд е уважил искането за постановяване на
заместващо съгласие за издаване на необходимите лични документи за пътуването на детето
в чужбина, доколкото заместване на съгласието за издаване на паспорт за задгранични
пътувания е последица от заместване на съгласието за пътуване на детето извън страната.
Независимо, че между страните няма спор, относно упражняването на родителските права и
същите са предоставени със съдебно решение на майката, съгласно разпоредбите на закона,
установени в ЗБДС, за пътуване извън границите на Република България и издаването на
задграничен паспорт е необходимо съгласието и на ответника. Съгласие за издаване на
международен паспорт на детето и за напускане на страната трябва да дадат и двамата
родители, като при липса на доказано съгласие от страна на въззиваемия е налице спор,
които следва да бъде разрешен по претендирания ред.
Действително, понастоящем детето разполага с паспорт за задгранични пътувания, но
валидността на същия изтича на 07.08.2024 г. Липсва изискване съдът да бъде сезиран с
искане по чл.127а, ал.2 СК, във вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД след изтичане на валидността на вече
издадения на детето паспорт, поради което възраженията на въззивника в тази насока са
неоснователни.
С оглед изхода от спора и характера на производството, доколкото тълкувателно
решение по Тълкувателно дело № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС не е постановено, разноски на
страните не се следват.
Така мотивиран, Софийски градски съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1432/25.01.2024 г. по гр.д. № 6713/2023 г. по описа на СРС, III
ГО, 83- ти състав и вместо него ПОСТАНОВИ:
ЗАМЕСТВА, на основание чл.127а, ал.2 СК, във вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД, съгласието на
бащата М. А. Ч., гражданин на Руска федерация, роден на **** г. в Ставропол, ЕГН
**********, за пътуване на детето му М.М. Ч., ЕГН **********, извън територията на
Република България до държавите членки на Европейския съюз, Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия, Република Турция, Република Сърбия, Швейцарска
конфедерация, Република Черна гора, Княжество Монако, без ограничения в броя на
пътуванията, без да се променя обичайното местоживеене на детето в Република България,
без да се засягат учебните ангажименти на детето, придружавано от майката П. М. Ч., ЕГН
**********, като пътуванията не следва да съвпадат с определения на бащата режим на
лични отношения с детето.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1432/25.01.2024 г. по гр.д. № 6713/2023 г. по описа на
СРС, III ГО, 83- ти състав в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7