РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Кнежа, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20231430100890 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***“ № ***,
представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез
пълномощника – Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“,
представлявано от адв. Х. И., срещу Б. Б. И., с адрес: с. Ст., общ. И., обл. Пл.,
ул. „И.“ № 12; Е. И. В. и В. И. В. – двамата с адрес: с. К. в., общ. Б., обл. Пл.,
ул. „***“ № **, с която се иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответниците имат наследствено задължение към
Банката, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта от 15.12.2005
год., в общ размер на 6 044.85 лв., всеки от тях съгласно припадащата му се
1/3 (една трета) част, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК в производството по ч. гр. дело № 490/ 2023 год. по описа на РС –
Кн..
В молбата се твърди, че по силата и при условията на Договор за
издаване на кредитна карта „Euroline“ от 15.12.2005 год. картовото
предприятие „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е предоставило на И. В. И.
револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 5 500 лв. по
кредитна карта „Euroline“, който картодържателят може да усвоява по начини
1
уговорени в чл. 4-6 от Общите условия на дружеството за издаване и
използване на кредитни карти, представляващи неразделна част от договора.
Твърди се, че картодържателят е потвърдил изрично, че е запознат с ОУ и ги
приема без възражения. Сочи се, че с оглед специфичния характер на
кредитния продукт, картодържателят усвоява различни суми, през различните
периоди и може да използва представения му кредит, под формата на
кредитен лимит по различни начини, с оглед собствената си преценка и
необходимост. Сочи се още, че в случая картодържателят дължи като
главница само това, което е изтеглил/потребил като стойност от картата.
Посочва се още, че всяко теглене от картата се дължи отделно, само за себе
си, без да има периодичен характер. В случая ищецът претендира заплащане
на главница в размер на 5 382.85 лв., формирана като сума от всички
усвоявания, които картодържателят е правил и от които са били приспаднати
всички погашения, които длъжникът е направил, съгл. чл. 9.3 от ОУ. Твърди
се, че съгл. чл. 10 от ОУ за издаване и използване на кредитни карти
„Euroline“, картодържателят може да погаси задължението си по кредитната
карта до датата на издължаване, посочена в месечното извлечение, изцяло и
без начисляване на лихва или на части. Твърди се, че ако длъжникът избере да
погасява задължението си на части, то трябва да изплати най-малко
минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и
всички задължения, с които е превишил кредитния лимит – по арг. от чл. 10
ОУ.
Твърди се още, че на 24.03.2005 год. между „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с предишно
наименование „Пощенска банка“ АД) е бил сключен договор за продажба на
предприятие, по силата на който и на основание чл. 21.3 от ОУ за издаване и
използване на кредитна карта „Euroline“, правата и задълженията по всички
договори с картодържатели „Euroline“ са прехвърлени на последното
дружество. Посочва се, че съгласно чл. 5.3 вр. чл. 2 от Договора за продажба
на предприятие, Банката се конституира като страна по всички договори за
издаване и използване на кредитна карта „Euroline“, по които страна е
„Бългериън Ритейл Сървисиз“АД. Твърди се, че картовото дружество е
уведомило картодържателя за извършеното прехвърляне с месечно
извлечение, издадено и изпратено съгл. чл. 9.1 от ОУ, след датата на
сключване на договора. Посочва се, че с решение на „Юробанк България“ АД,
едноличен собственик на капитала на „Бългериън Ритейл сървисиз“ ЕАД, на
29.11.2019 год. „Бългериън Ритейл сървисиз“ ЕАД е било преобразувано чрез
вливане в „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, като последното се е
конституирало като страна по всички договори за кредит. Сочи се, че на
04.02.2020 год. е било осъществено преобразуване на „И Ар Би Лизинг
2
България“ ЕАД чрез вливане по реда на чл. 262 от ТЗ в „Юробанк България“
АД, както и че по силата на извършеното вливане приемащото дружество
става универсален правоприемник на вливащото се дружество.
Твърди се, че на 11.04.2017 год. между новия кредитор – „Юробанк
България“ АД и кредитополучателя И. В. И. е било сключено допълнително
споразумение към процесния договор, с което страните се съгласили да бъде
извършена промяна във вида на кредитната карта и приели действието по
нови Общи условия. Твърди се, че съгл. чл. 8 от ОУ Банката издава и изпраща
всеки месец с обикновена поща до картодържателя месечно извлечение,
отразяващо всички трансакции с картата, както и всички операции на
картодържателя, извършени през съответния месечен отчетен период. Сочи
се, че месечното извлечение съдържа всички лихви, такси и други разходи и
задължения, начислени от Банката, общо дължимата сума, минималната
месечна вноска, както и датата на издължаването й. Сочи се още, че според
чл. 9 от ОУ, картодържателят може да погаси задълженията си, възникнали
при използването на картата, в срок до датата на издължаване, посочена в
месечното известие, изцяло и без начисляване на лихва или на части. Твърди
се, че при изплащане на задълженията на части, усвоената и непогасена част
от кредитния лимит се олихвява с възнаградителна лихва, съгл. чл. 10 от ОУ,
като приложимият лихвен процент се посочва в месечните извлечения, а
действащият към момента на сключване на договора лихвен процент е
посочен в приложение към ОУ. Твърди се, че ако картодържателят избере да
погасява задължението си на част, то трябва да изплати най-малко
минималната месечна вноска, както и всички задължения, за които е в забава,
с които е превишил кредитния лимит. Твърди се, че при неплащане на
задължителната минимална месечна вноска на падежа, картодържателят
дължи на картоиздателя обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на
законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит. Твърди се
още, че съгл. чл. 10.1 от ОУ за предоставянето и управлението на кредита и
други услуги по кредитната карта картодържателят заплаща на картоиздателя
възнаграждение включително, но не само лихва, посочено в приложение към
Общите условия. Посочва се, че според чл. 10 от ОУ, при изплащане на
задълженията на вноски се начислява лихва от датата, на която плащанията са
осчетоводени по картовата сметка или от датата на сделката. Посочва се още,
че действащият в момента на подписване на договора годишен лихвен
процент е 19.90%, а годишният процент на разходите – 36.37%, изчислен
съгл. чл. 10.8 от ОУ.
Твърди се, че освен дължимата лихва, в приложението към ОУ са
изброени и дължимите такси – в общ размер на 31.61 лв., представляващи
сбор от 2 бр. месечни такси за обслужване на платежен инструмент на обща
3
стойност 5.90 лв., 2 бр. такси за изпращане на хартиено месечно извлечение
на обща стойност 6 лв., 1 бр. такса за надвишаване на кредитен лимит на
стойност 4.71 лв. и 1 бр. такса за блокиране на карта/кредитен лимит на
стойност 15 лв.
Твърди се, че на 20.07.2022 год. кредитополучателят И. В. И. е починал,
като съгласно чл. 14.5 от ОУ договорът се прекратява и цялото задължение по
него е станало незабавно изискуемо и дължимо. Твърди се, че наследници на
починалия длъжник са ответниците по делото – Б. Б. И., негова съпруга и
двамата му синове Е. И. В. и В. И. В.. Сочи се, че съгл. чл. 60 от ЗН
наследниците отговарят за задължението на своя наследодател към ищеца,
произтичащо от процесния договор, при равни права, а именно всеки от тях
до 1/3 част от размера на задължението. Твърди се, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД длъжниците – наследници са били уведомени
от кредитора за наличието на непогасено изискуемо наследствено задължение
по договора с нарочни покани, чрез ЧСИ П. П. с рег.№ 905 в регистъра на
КЧСИ. Твърди се, че в указания в поканите едноседмичен срок наследниците
не са погасили припадащата им се част от задължението по договора, с което
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Изложени са твърдения, че на 22.06.2023 год. ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което
било образувано ч. гр. дело № 490/ 2023 год. по описа на РС – Кн. и била
издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че срещу заповедта е постъпило
възражение от страна на длъжниците – наследници, поради което съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането.
В заключение, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответниците съществуването на
паричното задължение по договора за издаване на кредитна карта.
Претендира деловодни разноски както в настоящото, така и в заповедното
производство.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответниците са депозирали писмени
отговори на исковата молба, с които изразяват становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск.
Отв. Б. И., чрез пълномощника – адв. П. Х. от САК, оспорва наличието
на облигационно отношение между нея и ищеца. Твърди, че е инициирала
производство по приемане по опис на наследството, останало след смъртта на
съпруга й Ив. Ив.. Представя разпореждане с № 344 от 23.09.2022 год. по ч.
гр. д. № 537/ 2022 год. на РС – Кн., с което е допуснато приемане на
наследството и видно от същото, приживе наследодателят на ответницата не е
притежавал движимо и недвижимо имущество, а само вещи за лична
4
употреба. С оглед на това твърди, че не е придобила нито права, нито
задължения по силата на наследственото правоприемство. Представено е и
удостоверение с изх.№ 1073/ от 26.09.2022 год. по ЧГД № 537/ 2022 год. на
РС – Кн. за вписване на приемането по опис на наследството в особената
книга на съда под № 23/ 23.09.2022 год. На второ място, отв. Б. И. оспорва
наличието на облигационна връзка между наследодателя й Ив. Ив. и
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, поради липса на валидно сключен договор
между страните. Твърди, че процесното заявление за издаване на кредитна
карта по своята същност представлява предложение за сключване на договор
и липсват доказателства за последващо сключване на договор и издаване,
както и предаване, респ. последващо преиздаване, на кредитна карта. Твърди
се още, че представените по делото Общи условия не са подписани от
наследодателя на ответницата, поради което не може да се приеме, че същият
е бил запознат с тях и ги е приел. На следващо място, оспорва материално
правната легитимация на ищеца поради липса на облигационен договор
между наследодателя й и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД с доводи, че
липсват доказателства за издаване на кредитна карта и предаването й на
наследодателя, за уведомяване на наследодателя й за извършената продажба
на търговското предприятие, както и последващи търговски сделки, касаещи
претенцията на ищеца, издаване и предаване на наследодателя на нова
кредитна карта, запознаването му с новите Общи условия и приемането им
поради липса на подписи. С оглед на това, ответницата счита, че процесният
договор не е обявен за изискуем и дължим и нито наследодателят й, нито тя
са получавали известия и документи в тази връзка. Отделно от това, навежда
доводи за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми
и нищожност на клаузите за договорна (възнаградитгтелна) лихва поради
противоречие с добрите нрави. Оспорва представените с исковата молба
писмени доказателства. В заключение, ответницата моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски по
делото. Представя писмени доказателства.
В отговорите си на ИМ ответниците Е. И. В. и В. И. В., чрез
пълномощниците – адв. Л. П. и адв. Р. М., дв. от САК, излагат становище за
допустимост, но неоснователност на исковите претенции, поради направени
от тях и вписани откази от наследството, останало след смъртта на техния
наследодател И. В. И. и с доводи идентични с тези на отв. Б. И.. Представят
удостоверения за откази от наследство с изх. №№ 1130 и 1131 – от 02.08.2023
год. на РС – Кн., съотв. по ч. гр. д. №№ 587 и 588 – дв. по описа на съда за
2023 год. Претендират разноски по делото.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 28.02.2024 год., по
искане на ищеца „Юробанк България“ АД, с оглед представените от
5
ответниците Е. И. В. и В. И. В. откази от наследството, останало след смъртта
на наследодателя им И. В. И., б.ж. на с. Ст., починал на **.**.2022 год.,
производството по отношение тях е прекратено. Определението е влязло в
сила.
В същото съдебно заседание, по искане на ищеца на основание чл. 214,
ал.1 от ГПК е допуснато изменение на иска срещу Б. Б. И., а именно: съдът да
се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че има наследствено задължение към ищцовото дружество,
произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта от 15.12.2005 год. в
размер на 5 382.85 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от
22.06.2023 год.; 179.55 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода
06.07.2022 год. – 20.07.2022 год.; 19.84 лв. мораторна лихва за периода от
06.07.2022 год. до 11.06.2023 год.; 31.61 лв. такси за периода от 23.06.2022
год. до 25.07.2022 год.; 431.00 лв. – обезщетение за уведомяване за периода
от 20.04.2023 год. до 17.05.2023 год.
Ищецът – редовно призован, не изпраща представител в съдебното
заседание. С депозирана по делото писмена защита, чрез адв. Х. И., САК, с
представено по делото пълномощно, поддържа исковата молба, позовава се
на писмените доказателства и моли съда да уважи предявените искове срещу
отв. Б. Б. И.. Претендира деловодни разноски както в настоящото, така и в
заповедното производство, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Б. И. – редовно призована, в о.с.з. се представлява от адв. П.
Х. от САК, с пълномощно по делото. Процесуалният представител оспорва
исковите претенции. В хода по същество, моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК,
прие за установено от фактическа страна следното:
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
От представените по делото: заявление за издаване на кредитна карта от
15.12.2005 год.; допълнително споразумение към Заявление-договор за
издаване на кредитна карта № W23456372049 от 11.04.2017 год. и ОУ на
„Юробанк България“ АД за издаване и използване на кредитни карти; препис-
извлечение от акт за смърт, изд. на 21.07.2022 год. от Кметство с. Ст., общ. И.
и удостоверение за наследници с изх.№ 254 от 25.07.2022 год. на същото
кметство, както и от приложеното ч. гр. дело № 490/ 2023 год. по описа на РС
– Кн. се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса.
Видно от приложеното ч. гр. дело № 490 по описа за 2023 год. на РС –
6
Кн., в производство по чл. 410 и сл. ГПК е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение с номер 325 от 22.06.2023 год. срещу Б. Б.
И., Е. И. В. и В. И. В. за заплащане на кредитора „Юробанк България“ АД,
поотделно до размер от 1/3 (една трета) част от размера на наследственото им
задължение по Договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 15.12.2005
год., на следните суми:
-за Е. В. – главница в размер на 1 794.28 лв., ведно със законна лихва за
периода от 22.06.2023 год. до изплащане на вземането; договора лихва за
периода от 06.07.2022 год. до 20.07.2022 год. в размер на 59.85 лв.; мораторна
лихва за периода от 06.07.2022 год. до 11.06.2023 год. в размер на 6.61 лв.;
такса за периода от 23.06.2022 год.до 25.07.2022 год. в размер на 10.54 лв.;
друго допълнително вземане за периода от 20.04.2023 год. до 17.05.2023 год.
в размер на 143.67 лв.;
-за Б. И. – главница в размер на 1 794.28 лв., ведно със законна лихва за
периода от 22.06.2023 год. до изплащане на вземането; договора лихва за
периода от 06.07.2022 год. до 20.07.2022 год. в размер на 59.85 лв.; мораторна
лихва за периода от 06.07.2022 год. до 11.06.2023 год. в размер на 6.61 лв.;
такса за периода от 23.06.2022 год.до 25.07.2022 год. в размер на 10.54 лв.;
друго допълнително вземане за периода от 20.04.2023 год. до 17.05.2023 год.
в размер на 143.67 лв.;
-за В. В. – главница в размер на 1 794.29 лв., ведно със законна лихва за
периода от 22.06.2023 год. до изплащане на вземането; договора лихва за
периода от 06.07.2022 год. до 20.07.2022 год. в размер на 59.85 лв.; мораторна
лихва за периода от 06.07.2022 год. до 11.06.2023 год. в размер на 6.62 лв.;
такса за периода от 23.06.2022 год.до 25.07.2022 год. в размер на 10.53 лв.;
друго допълнително вземане за периода от 20.04.2023 год. до 17.05.2023 год.
в размер на 143.66 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците и в срок същите са
подали възражения, че не дължат изпълнение по така издадената заповед.
Съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
В първото по делото съдебно заседание, по искане на ищеца на основание
чл. 232 от ГПК съдът е прекратил производството по отношение на
ответниците Е. И. В. и В. И. В.. Определението за прекратяване е влязло в
законна сила.
В същото съдебно заседание, по искане на ищеца на основание чл. 214,
ал.1 от ГПК е допуснато изменение на иска срещу ответницата Б. Б. И., а
именно: съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено,
7
че има наследствено задължение към ищцовото дружество, произтичащо от
Договор за издаване на кредитна карта от 15.12.2005 год., в пълния
претендиран в заповедното производство размер.
От представените и приети по делото писмени доказателства се
установява, че със Заявление от 15.12.2005 год. И. В. И. е поискал издаване на
кредитна карта BG EUROLINE. Приложени са ОУ за издаване и използване
на карта EUROLINE.
Установява се, че с Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005
год. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е продало на „Българска Пощенска
банка“ АД картовото предприятие. Картовото предприятие включва цялата
дейност „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. На 03.06.2005 год. тези промени
са вписани в Регистъра за търговски дружества.
Ноторно известен факт е, че „Българска Пощенска банка“ АД и
„Юробанк България“ АД са едно и също юридическо лице.
Установява се, че на 11.04.2017 год. И. В. И. е подписал с ищцовото
дружество допълнително споразумение към Заявление-договор за издаване на
кредитна карта, а с приемо-предавателен протокол от 14.07.2020 год. е
получил новоиздадена кредитна карта MASTERCARD CASH сер.№ 1810753.
Установено по делото е, че картодържателят И. В. И. е починал на
**.**.2022 год. и негови наследници по закон са ответницата Б. Б. И. –
съпруга и двамата му синове Е. И. В. и В. И. В..
С нарочен съдебен акт – разпореждане № 344 от 23.09.2022 год. по ч. гр.
дело № 537/ 2022 год. на РС – Кн., е постановено да се впише в особената
книга за приемане на наследство при Районен съд – Кн. волеизявлението на
ответника Б. Б. И. за приемане на наследството, останало след смъртта на
наследодателя И. В. И., б.ж. на с. Ст., поч. на **.**.2022 год., състоящо се от
вещи за лична употреба.
Не е спорно по делото, а се установява от представените и приети
удостоверения по ЧГД № 587/ 2023 год. и ЧГД № 588/ 2023 год. – двете по
описа на КжРС, че Е. И. В. и В. И. В. са направили откази от наследството на
своя наследодател И. В. И., поч. на **.**.2022 год. и отказите са вписани в
особената книга за отричане от наследство, водена в РС – Кн. под №№ 34, 35
– от 02.08.2023 год.
Установява се по делото, че до ответника Б. Б. И. е била изпратена покана
чрез ЧСИ П. П., рег.№ 905 с р-н на действие ОС – Пл., от подателя „Юробанк
България“ АД, с която същата, в качеството си на наследник на И. В. И., е
била уведомена за прехвърлянето в полза на ищеца на предприятието на
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, вкл. вземанията по всички договори с
картодържатели на кредитна карта „Euroline“ и размера на общото
8
задължение по договор за кредитна карта от 15.12.2005 год. – 5 613.85 лв.,
към дата 26.02.2023 год. Поканата е получена от адресата на 10.04.2023 год.
Представени и приети са извлечения от всички направени плащания от
картодържателя И. В. И., поч. на **.**.2022 год. – л. 57-84 от делото.
Допуснато е извършването на ССчЕ, като от заключението на вещото
лице се установява следното:
Общо усвоените суми от картодържателя И. В. И. от разрешения му
кредитен лимит през време на действие на Договор за издаване на кредитна
карта от 15.12.2005 год. са в размер на 34 870.91 лв., а общият размер на
направените от кредитополучателя И. В. И. вноски към „Юробанк България“
АД по кредита е 29 488.06 лв.
Размерът на остатъка от кредитния лимит по договора за издаване на
кредитна карта е 5 382.85 лв.
Съгласно месечните справки по кредитна карта на И. В. И. за дата
23.06.2022 год. и дата 22.07.2022 год., възнаградителната лихва е в размер на
179.55 лв., а мораторната лихва – в размер на 19.84 лв.
Общата стойност на таксите е 31.61 лв.
Ищецът е направил разходи за връчване на покани, чрез ЧСИ, общо в
размер на 431 лева.
При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните
правни изводи:
По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото
производство се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
в производството по частно гражданско дело № 490/ 2023 год. по описа на РС
– Кн. срещу Б. Б. И., Е. И. В. и В. И. В. за заплащане на кредитора „Юробанк
България“ АД, поотделно до размер от 1/3 (една трета) част от размера на
наследственото им задължение по Договор за издаване на кредитна карта
„Euroline“ от 15.12.2005 год., на следните суми:
-за Е. В. – главница в размер на 1 794.28 лв., ведно със законна лихва за
периода от 22.06.2023 год. до изплащане на вземането; договора лихва за
периода от 06.07.2022 год. до 20.07.2022 год. в размер на 59.85 лв.; мораторна
лихва за периода от 06.07.2022 год. до 11.06.2023 год. в размер на 6.61 лв.;
такса за периода от 23.06.2022 год.до 25.07.2022 год. в размер на 10.54 лв.;
друго допълнително вземане за периода от 20.04.2023 год. до 17.05.2023 год.
в размер на 143.67 лв., държавна такса в размер на 40.30 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 240.90 лв.;
-за Б. И. – главница в размер на 1 794.28 лв., ведно със законна лихва за
периода от 22.06.2023 год. до изплащане на вземането; договора лихва за
9
периода от 06.07.2022 год. до 20.07.2022 год. в размер на 59.85 лв.; мораторна
лихва за периода от 06.07.2022 год. до 11.06.2023 год. в размер на 6.61 лв.;
такса за периода от 23.06.2022 год.до 25.07.2022 год. в размер на 10.54 лв.;
друго допълнително вземане за периода от 20.04.2023 год. до 17.05.2023 год.
в размер на 143.67 лв., държавна такса в размер на 40.30 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 240.90 лв.;
-за В. В. – главница в размер на 1 794.29 лв., ведно със законна лихва за
периода от 22.06.2023 год. до изплащане на вземането; договора лихва за
периода от 06.07.2022 год. до 20.07.2022 год. в размер на 59.85 лв.; мораторна
лихва за периода от 06.07.2022 год. до 11.06.2023 год. в размер на 6.62 лв.;
такса за периода от 23.06.2022 год.до 25.07.2022 год. в размер на 10.53 лв.;
друго допълнително вземане за периода от 20.04.2023 год. до 17.05.2023 год.
в размер на 143.66 лв., държавна такса в размер на 40.30 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 240.89 лв.
Със заявлението ищецът е претендирал парично вземане в общ размер
6 044.85 лв., от които главница в размер на 5 382.85 лв., възнаградителна
лихва в размер на 179.55 лв. за периода 06.07.2022 год. – 20.07.2022 год.,
мораторна лихва в размер на 19.84 лв. за периода 06.07.2022 год. – 11.06.2023
год., такси в размер на 31.61 лв. за периода 23.06.2022 год. – 25.07.2022 год.,
обезщетение за уведомяване в размер на 431.00 лв. за периода 20.04.2023 год.
– 17.05.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда.
По делото няма спор, че поради направени откази от наследството,
останало след смъртта на И. В. И., б.ж. на с. Ст., починал на **.**.2022 год.,
от страна на наследниците му по закон Е. И. В. и В. И. В., ответницата Б. Б. И.
е единствен наследник на наследодателя – картодържател.
В случая, при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да
установи в процеса предпоставките, довели до дължимост на претендираните
суми, а в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно своето
задължение по сключения договор за кредит за издаване на кредитна карта,
както и всички направени правоизключващи възражения.
Съобразно така разпределената доказателствена тежест ищецът успя да
установи, че претендира сумите по делото въз основа на облигационно
правоотношение между И. В. И. и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, въз
основа на което в полза на физическото лице е била издадена кредитна карта
„Euroline“. Установи се, че ищецът е надлежно легитимиран и има правен
интерес да претендира сумите, предмет на иска, с оглед на сключения
Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 год., видно от който
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е продало на „Българска Пощенска банка“
10
АД картовото предприятие. Картовото предприятие включва цялата дейност
на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. На 03.06.2005 год. тези промени са
вписани в Регистъра за търговски дружества. Безспорно е, че „Българска
Пощенска банка“ АД и „Юробанк България“ АД са едно и също юридическо
лице.
Безспорно е между страните, а и от препис-извлечение от акт за смърт се
установява, че И. В. И. е починал на **.**.2022 год. От приложеното
удостоверение за наследници се установява, че негови наследници по закон
са ответницата Б. Б. И., Е. И. В. и В. И. В.. Установи се по делото, от
представените 2 бр. удостоверения по ЧГД №№ 587 и 588 – от 02.08.2023 год.
на РС – Кн., че последните двама са се отказали от наследството, останало
след смъртта на И. В. И. и техните откази са вписани в книгата за откази на
съда съответно под № 34 и 35 – от 02.08.2023 год. Отказите са извършени при
спазване на формата и реда, предвидени в чл. 52 във връзка с чл. 49, ал.1 от
ЗН.
След направените откази от наследството на И. В. И. съгласно чл. 53 от
ЗН, частите на отказалите се наследници Е. и В. И.и В.и уголемяват дяла на
наследника – ответник Б. Б. И.. От представеното по делото удостоверение с
изх.№ 1073 от 26.09.2022 год. на РС – Кн. и разпореждане № 344 от
23.09.2022 год., постановено по ч. гр. дело № 537/ 2022 год. на РС – Кн., се
установи, че Б. Б. И. е приела наследството, останало след смъртта на нейния
съпруг И. В. И. и приемането е вписано в особената книга по чл. 49, ал.1 от
ЗН при РС – Кн..
Описът на наследството има значение за отговорността на наследника по
отношение задълженията на наследодателя му пред кредиторите на последния
и доказателствено значение за обема на оставеното в наследство имущество.
Неговото правно действие е да ограничи отговорността на наследника до
размера на полученото наследство, тъй като съгласно чл. 60, ал.2 от ЗН
наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера
на полученото наследство и няма имуществена отговорност към кредиторите
на наследодателя си за задължения, които надхвърлят по размер, актива на
полученото наследство.
В настоящия случай извършеното от ответницата Б. И. приемане на
наследството по опис е валидно. При това положение същата, съгласно
разпоредбата на чл. 60, ал.2 ЗН следва да отговаря ограничено за
задълженията на наследодателя си, или само до размера на приетото по опис
имущество, оставено в наследство съпруга й И. В. И..
Следва да се отбележи, че въпросът относно приемането на наследството
по опис е относим към съществото на спора и е предмет на разглеждане в
11
исковото производство. Именно по пътя на исковия процес следва да се
установи дали ответникът е легитимиран да отговаря за дългове на своя
наследодател и в какви рамки. В същото време не е предмет на проверка каква
е конкретната стойност на активите на приетото наследство, налични ли са в
него права, които да послужат за удовлетворяване на кредиторовото вземане
и пр. За разрешаването на материално правния спор е от значение само
установяването на обема на отговорността на ответника, доколкото той е
упражнил своето право да ограничи тази своя отговорност за наследствените
дългове на своя наследодател.
Безспорно се установи, че между наследодателя И. В. И. и ищецът
„Юробанк България“ АД е била налице облигационна връзка и по силата на
която с приемо-предавателен протокол № 912479 от 14.07.2020 год. на
покойния Ив. Ив. е била предоставена кредитна карта (пластика) по договор
за кредитна карта от 15.12.2005 год. По силата на сключения договор,
картовото дружество е предоставило на картодържателя револвиращ кредит
под формата на кредитен лимит, който може да се усвоява по начините,
уговорени в чл. 4, 5 и 6 от Общите условия към договора. Неоснователно е
възражението на ответника, че наследодателят й не е бил в облигационно
правоотношение с „Бългериън Ретейл Сървисиз“ АД, видно от представените
извлечения същият е извършвал плащания към предприятието
правоприемник –Пощенска банка, до 2017 год.
На 11.04.2017 год. наследодателят Ив. Ив. е сключил с „Юробанк
България“ АД допълнително споразумение към Заявление-договор за
издаване на кредитна карта. С подписването на споразумението
картодържателят е декларирал, че се е запознал с актуалните Общи условия
на банката за издаване и използване на кредитни карти, приложими по
отношение на новата карта. С приемо-предавателен протокол от 14.07.2020
год. е получил новоиздадена кредитна карта.
В настоящия случай се касае за издаване на кредитна карта, която се
предава на кредитополучателя и същият регистрира по нея личен ПИН код, с
който се борави при извършени трансакции с нея, както и плащанията по нея,
като Банката е регистрирала кредитната карта с номер 5411963491781010 в
лева с титуляр И. В. И.. Усвоените суми като главница по картата са в размер
на 34 870.91 лв. Извършени са и множество вноски по кредита, които са в
общ размер на 29 488.06 лв. Последните вноски са направени през 2022 год. и
са в общ размер на 992.00 лв.
Съгласно заключението на ССчЕ задължението към ищеца е както
следва: 5 382.85 лв. – главница (остатък от кредитния лимит); 179.55 лв. –
възнаградителна лихва; 19.84 лв. – мораторна лихва; 31.61 лв. такси.
12
Ищецът е претендирал и доказал разноски (обезщетение) за уведомяване
в размер на 431.00 лв.
Ответникът не ангажира доказателства, че е изплатил посочените по-горе
суми.
Направените с отговора на исковата молба възражения съдът намира за
неоснователни по следните съображения:
Към датата на сключване на договора за кредитна карта не е имало
действащ закон за потребителския кредит, поставящ максимално ограничение
на ГПР. Въпреки това и при съобразяване на чл. 19 от действащия ЗПК към
момента на начисляване на процесните задължения, договорените разходи по
кредита не надвишават нормативно установения максимален праг.
Уговореният фиксиран лихвен размер между страните не е прекомерен. В
чл. 19, ал.4 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В настоящия случай уговорения
ГПР е 19.9%, поради което клаузата не е нищожна.
Относно предсрочната изискуемост:
Ответникът е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на
задълженията с връчването на покана от ЧСИ. В случая преди връчването на
уведомлението за предсрочна изискуемост наследникът е приел наследството
на своя наследодател. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла
на чл. 60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването.
Относно погасителната давност:
Моментът на спиране на плащанията от страна на картодържателя, т.е.
преустановяване обслужването на кредита, не поставя начало на погасителна
давност в негова полза, тъй като съгласно чл. 114 ЗЗД давността почва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. В процесния случай
претенцията на „Юробанк България“ АД срещу ответника е основана на
предсрочна изискуемост на кредита, следователно погасителната давност
започва да тече от момента на сигурното довеждане до знание на длъжника
на волеизявлението на банката-ищец, че прави кредита „предсрочно и изцяло
изискуем“, т.е. не по-рано от връчване на уведомлението от ЧСИ – 10.04.2023
год. Към момента на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК не е
13
изтекла погасителната давност.
Предвид горното, вземането за главница се явява дължимо, като
установено и по размер от кредитираното от съда заключение на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза, приета в първоинстанционното
производство. В случая не се касае за периодични плащания и приложима е
общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Доколкото се касае за
изискуемост на цялото вземане от 5 382.85 лв., след настъпване на смъртта на
кредитополучателя И. В. И. (на 20.07.2022 год.), то петгодишната погасителна
давност е започнала да тече не по-рано от тази дата, при което към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2023
год., не е изтекла. Поради това, искът за главница подлежи на уважаване.
В случая страните по договора са съгласували размера на ГПР и
лихвения процент. Със сключването на договора наследодателят се е
съгласил с фиксираните в него условия, свързани с неблагоприятните
последици от неизпълнението на задължението му за връщане в определения
срок на получените в заем суми. В този смисъл, претенцията за договорна
възнаградителна лихва се явява основателна и доказана и следва да бъде
уважена.
По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав приема,
че ищецът е доказал, че между него и наследодателя на ответницата през
процесния период е съществувало валидно правоотношение; ищецът, като
страна по последното, е изпълнил поетите задължения; кредитополучателят
(картодържател) не е извършил дължимата насрещна престация и е изпаднал
в забава, за която се дължи на ищеца обезщетение в размер на законната
лихва, считано от датата на забавата – 06.07.2022 год. до 11.06.2023 год.
Дължими са и таксите за периода от 23.06.2022 год. до 25.07.2022 год. в
размер на 3.61 лв., както и обезщетение за уведомяване за периода от
20.04.2023 год. до 17.05.2023 год. в размер на 431.00 лв., за което са
представени и приети съответни доказателства.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата
съдебна инстанция деловодни разноски общо в размер на 1 679.80 лв., от
които: 294.41 лв. – платена държавна такса, 300 лв. – за хонорар на вещото
лице и 1 085.39 лв. – адвокатско възнаграждение, както и разноски в
заповедното производство в размер на 843.59 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
14
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК, че Б. Б. И. с ЕГН ********** и адрес: с. Ст., ул. „И.“ № ** , общ.
И., обл. Пл., има наследствено задължение към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Околовръстен път” № 260, представлявано от изп. директор Д. Ш. и
прокурист М. В., чрез пълномощника Адвокатско дружество „Чаталбашев,
Петкова и И.“, представлявано от адв. Х. И. от САК, произтичащо от Договор
за издаване на кредитна карта от 15.12.2005 год., в размер на 5 382.85 лв. (пет
хиляди триста осемдесет и два лева и 85 ст.) главница, ведно със законната
лихва, считано от 22.06.2023 год.; 179.55 лв. (сто седемдесет и девет лева и 55
ст.) – договорна възнаградителна лихва за периода от 06.07.2022 год. до
20.07.2022 год.; 19.84 лв. (деветнадесет лева и 84 ст.) – мораторна лихва за
периода от 06.07.2022 год. до 11.06.2023 год.; 31.61 лв. – такси за периода от
23.06.2022 год. до 25.07.2022 год.; 431.00 лв. – обезщетение за уведомяване за
периода 20.04.2023 год. – 17.05.2023 год., за които суми е издадена Заповед №
325 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.06.2023
год. по ч. гр. дело № 490/ 2023 год. по описа на РС – Кн., до размера на
приетото по опис наследство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Б. Б. И. с ЕГН ********** и
адрес: с. Ст., ул. „И.“ № **, общ. И., обл. Пл., да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от изп. директор Д. Ш. и
прокурист М. В., направените в настоящото производство разноски в размер
на 1 679.80 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и девет лева и 80 ст.), както и
сторените разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 490/ 2023
год. по описа на РС Кн. – в размер на 843.59 лв. (осемстотин четиридесет и
три лева и 59 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред Пл. окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
15