Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 09.06.2015 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав на седми май две
хиляди и петнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА КАЛПАЧКА
секретар
С.К.
като
разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА КАЛПАЧКА
гражданско дело № 177 по описа за 2015 г. и
като обсъди:
Иск с правно основание чл. 422 вр.чл.415 от ГПК във
връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Макс колект” ООД твърди, че ответника
Н.Г. и „Макс Телеком“ ООД на 18.03.2011 г. са сключили „Договор за услуги Данни-Физическо
лице“ за доставяне на услугата „мобилен достъп до интернет услуга“, със срок 12
месеца. Ответникът се е задължил да предплаща ежемесечна такса в размер на
24.90 лв., като със сключване на договора е приел „общите условия за уреждане
на взаимоотношения между страните“. На 1.12.2011 г. е издадена фактура №
********** за 24.90 лв. за период на отчитане 01.12.2011 г. до 31.12.2011 г.
Поради неплащане на посочената фактура договора е прекратен на осн.чл.6.8
вр.чл.6.8.1 и т.10.20 от ОУ. Поради предсрочно прекратяване на договора
ответника Г. дължи неустойка в размер на 60 лв. за периода от 01.12.2011 г. до
17.03.2012 г. На 30.01.2013 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „Макс Телеком“ ООД и „Макс колект“ ООД, по силата на които
вземането предмет на производството е прехвърлено на „Макс колект“ ООД – които
е новия кредитор по задължението.
Предишното наименование на „Макс колект“ ООД е „Рая консулт“ ООД /налице
е промяна на наименованието, вписана на 03.04.2013 г./. Ответникът е уведомен
за извършеното прехвърляне, съгл.чл.99 ал.3 от ЗЗД. За
събиране на тези суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2174/2014 г.
по описа на АРС, но длъжникът е подал възражение срещу нея в предвидения от
закона срок. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено, че ответникът му дължи същите, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
Ангажира доказателства, претендира направените в заповедното производство
разноски.
Ответникът Н.Г. оспорва предявения иск.
Признава, че между страните е сключен договор, които е едностранно прекратен.
Оспорва твърдението на ищеца, че съществува задължение, тъй като доставчика по
договора не е изпълнил задължението си за извършване на услугата, поради което
и не съществува за него вземане за заплащане на цената на услугата. В с.з
твърди, че е върнал „рутера“ преди прекратяване на договора, поради липса на
възможност за приемане на сигнал, след неколкократно устно уведомяване на
доставчика за липса на сигнал – поради което стича отношенията с доставчика за
уредени, а задълженията му към него заплатени изцяло. Ето защо моли предявения
иск да бъде отхвърлен. Не ангажира доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 2174/2014 г. се установява, че
ищецът е подал заявление на 13.12.2014 г., което е уважено. Издадена е заповед
за изпълнение № 1072 от 16.12.2014 г., с която е разпоредено ответникът да
заплати сумата от 24.90 лева главница, представляваща незаплатена месечна
такса за м.декември 2011 г. по фактура № **********/18.03.2011 г. за
незаплатени задължение по договор № DE8218032011002 от
18.03.2011
г., сключен м/у Н.Г. и „Макс телеком“ ООД за предоставяне
на услуга мобилен достъп до интернет, задълженията по който са прехвърлени на „Макс колект“ с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 30.01.2013 г., като и сумата 60 лв. неустойка за предсрочо прекратяване
на договора за периода от 01.01.2012 г. до 17.03.2012 г., сумата 7.61 лв.
представляваща лихва за забава в/у дължимата главница за периода от
17.12.2011 до 12.12.2014 г. и в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението 13.12.2014
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 125 лева, направени по производството разноски. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок,
поради което е допустим
Не е спорно между страните, че между тях и бил сключен
договор за предоставяне на услуга мобилен достъп до интернет, задължението по който
е прехвърлено на „Макс колект“ ООД,
както и че претендираната сума не е заплатена от ответника.
На 01.12.2011 г. била издадена фактура №
********** /л.11 от делото/ с дължима стойност
от потребителя в размер на 24.90 лв. Размерът
на сумата се формира от дължимата месечна такса за месец декември 2011
г. в размер на 20.75 лв., с ДДС 4.15 лв.
Изискуемостта на тази сума е настъпила с издаване на фактурата 01.12.2011 г. и
краен срок за плащане /падеж/ 16.12.2011 г. Тъй като сумата не била заплатена в
срок ищцовото дружество прекратило едностранно договора на основание чл.6.8,
вр.чл.6.8.1 от ОУ – при просрочване на задълженията на абоната потребител, считано
от датата на падежа 16.12.2011 г.
Според чл.1.6. и 1.7 от ОУ на „Макс Телеком“ ООД
абонатите удостоверяват съгласието си с тези ОУ с подписването на индивидуалния
договор. Със сключването на последния абонатът приема съдържанието на ОУ,
доколкото не е уговорено друго между страните. ОУ са неразделна част от индивидуалните договори, сключени между ищцовото
дружество и абонатите. Видно от текста на представения индивидуален договор, с
подписването му ответникът Г. се е съгласил и приел тези ОУ. Разпоредбата на
чл.5.2. от ОУ задължават абоната да заплаща в определените от търговското
дружество срокове дължими суми за предоставяне на услугите. Нещо повече в
чл.6.1. от ОУ е предвидено, че ищцовото дружество има право да получава в срок всички дължими от абоната суми
за ползването на предоставените услуги. Следователно задълженията, породени
съобразно сключеният договор са срочни. Според чл.10.9 търговеца издава
ежемесечна фактура на определени дати, а абоната се информира относно датите за
отчитане на месечното потребление при сключването на индивидуалния договор.
Неполучаването на фактура не освобождава абоната от задължението да плати
дължимите суми в определения срок. Разпоредбата
на чл.10.12. от ОУ вменява задължение за абоната да заплаща дължимите суми в 15
дневен срок от издаване на фактурата, като в случай на просрочие дължи
неустойка в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Търговецът съобразно ОУ е задължен да издава за всеки отчетен период фактури
и такива действително са издадени, видно от приложените по делото, но липсва
задължаване за изпращането на такива фактури. Ответникът с подписването на
индивидуалния договор е бил информиран за датите на отчитане, а неполучаването
на фактура не го освобождава от задължението да заплаща предоставяната му
услуга. Това се потвърждава и от вече споменатата по-горе клауза от ОУ –
чл.10.9. Установи се, че задължението е срочно, съгласно чл.10.12 от ОУ, като
същото следва да бъде заплатено в 15 дневен срок от издаване на фактурата, а не
от нейното получаване. Установи се, че задължението по фактурата, издадена на
01.12.2011 г., включващо такса за месец декември 2011 г. не е била заплатена в
срок от ответника, а именно датата на падежа 16.12.2011 г. От тази дата същия
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва за
претендирания период 17.12.2011 г. – 12.12.2014 г. Таксата се дължи в пълен
размер, тъй като съгл.чл.10.5.2 от ОУ месечната абонаментна цена се предплаща от абоната всеки месец, а
съгл.чл.5.3 от ОУ абонатът е длъжен да заплаща в срок и в случай, че е
прекратено предоставянето на услугите, поради виновно неспазване на ОУ от
страна на абоната, какъвто е настоящия случай. Доколкото главницата не е
заплатена и длъжникът е изпаднал в забава, то същият дължи и обезщетение за
забавено изпълнение.
С исковата молба е
направен отказ от претенцията за законна лихва в размер на 7.61 лева за периода
от 17.12.2011 г. до 12.12.2014 г., становище от ответника не е ангажирано, но
тъй като ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във
всяко положение по делото, то на осн.чл.233 от ГПК производството по делото в
тази му част следва да се прекрати.
Въпреки указана доказателства тежест в с.з. на ответника
за: факта на изпълнение задължението по договора за заплащане на месечните
вноски - погасяване на задължението, както за уведомяване на доставчика за
неизправност или липса на сигнал и връщане на рутера – такива доказателства в
производството не бяха ангажирани от същия. От депозирана молба по делото от
ищеца се установява, че не е входирана жалба или молба от ответника, във връзка
с възникнал проблем с доставка на услугата или с искане от негова страна за
прекратяване на договора, а и такива твърдения от ответника не са наведени. При
наличието на проблем с доставката на услугата ответникът е бил длъжен да
уведоми доставчика – съгл.ОУ по договора, такова уведомление липсва поради
което следва да се приеме, че няма възражение относно изпълнението по договора,
услугата е била предоставена, като ответникът дължи заплащане на претендираната
сума.
Ето защо съдът приема, че ответникът станал потребител на
интернет услуги по смисъла на Общите условия и като такъв за него е възникнало
задължението да заплати стойността на доставената мобилна интернет услуга за
периода, посочен в исковата молба и съгласно издадената фактура, на обща
стойност от 84.90 лева, от които 24.90 лв. главница и 60 лв. неустойка по
сключения договор. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
претендираните суми, ведно със законната лихва в/у главницата от датата но
подаване на заявлението 13.12.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски общо в размер
на 275 лева, от които: 200 лева юрисконсултско
възнаграждение и 75 лева заплатена държавна такса.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че Н.С.Г.,
ЕГН ********** ***, дължи на “Макс Колект”
ООД,
ЕИК
175332042 със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”Христо
Ботев” № 17, партер, офис 109,
представлявано от Христо Йовев - управител, общо сумата от 84.90 лева (осемдесет и четири лева и деветдесет стотинки), от които: 24.90 лева главница, представляваща незаплатена месечна такса
за м.декември 2011 г. по фактура № **********/01.12.2011 г. за неизпълнено
задължение по договор № DE8218032011002
от
18.03.2011
г. за предоставяне на услуга „мобилен достъп до интернет“
и 60 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора /задълженията по
който са прехвърлени от „Макс Телеком“ ООД на „Макс колект“ ООД с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2013 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 13.12.2014 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение № 1072 от 16.12.2014 г. по ч.гр.д. № 2174/2014
г. по описа на Районен съд – Асеновград.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 177/2015 г. по описа на РС Асеновград, по
отношение на претенцията за законна лихва в размер на
7.61 (седем лева и шестдесет и една стотинки) лева за периода от 17.12.2011 г.
до 12.12.2014 г., поради отказ.
ОСЪЖДА Н.С.Г.,
ЕГН ********** ***, да заплати на “Макс Колект”
ООД,
ЕИК
175332042 със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”Христо
Ботев” № 17, партер, офис 109,
представлявано от Христо Йовев – управител, сумата от 275 лева
(двеста седемдесет и пет лева) направени по производството разноски, както и сумата от 125 лева (сто
двадесет и пет лева), направени разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: