РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 945
08.06.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на втори юни, две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г. .
Като разгледа
докладваното АД № 131 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на Д.Х.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат О., проитв
Разпореждане №4506-40-391 от 26.11.2019г. на Директор на фонд „ГВРС“ – София, с
което на основание чл.26 ал.3 във връзка с чл.3 от Закона за гарантиране
вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
/ЗГВРСНР/ е отказано на Д.Х.С. изплащане на гарантирано вземане.
Жалбоподателката излага съображения относно
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Претендира отмяната на
същия.
Процесуалният представител представя писмено
становище като излага подробни съображения. Претендират се и разноските по
делото. На 26.05.2020г жалбоподателката представя писмено становище и приложени
към същото писмени доказателства: Декларация образец 1 за периода 12.2018г.-31.05.2019г., указание
за попълване на декларация, справка за актуално състояние. На 02.06.20г.
жалбоподателката представя още едно
становище като излага обстоятелства относно незаконосъобразност на оспорения
акт.
Ответникът по жалбата - Директорът
на фонд „ГВРС“ , чрез процесуалния си представител, намира същата за
неоснователна, излага подробни писмени съображения. В съдебно заседание
претендира разноските поделото.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалбата е депозирана в рамките на предвидения
за това процесуален срок и от лице с правен интерес от оспорването, следователно
е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна,
поради следното:
Не е спорно между страните, че със заявление
вх.№4502-15-94/29.10.2019г. Д.Х.С. е поискала
отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР, като е декларирала, че е работила
при работодател „БАЛИ ГРУП“ЕООД от 03.12.2018г. на длъжност „Специалист труд и
работна заплата“ до 01.06.2019г., когато трудовото правоотношение е прекратено.
Към заявлението от 29.10.2019г /л. 23 по делото/ е приложена Справка за размера
на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения,
дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове /л. 25 по делото/, издадена от „БАЛИ ГРУП“ ЕООД,
подписана от управителя Г.Т., съгласно която за месеците: май, април, март,
февруари, януари 2019г и декември 2018г.
са начислени брутни трудови възнаграждения от по 3000 лева, които не са
изплатени. В справката са потвърдени заявените от лицето обстоятелства, а
именно, че е постъпила на работа в дружеството на 03.12.2018г., съответно й е
било прекратено трудовото правоотношение от 01.06.2019г. на основание чл.325
ал.1 т.1 КТ.
Изготвен е Доклад от Р.Р.–
главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Пловдив с изх. №
4005-15-458#1 от 30.10.2019г. В същия е посочено, че не може да се установи
контакт с представител на дружеството, който да представи необходимата
счетоводна документация и на настоящия етап не може да се извърши проверка по
ЗГВРСНР и ревизия по разходите на ДОО.
За да
достигне до тези изводи инспекторът по осигуряването при ТП на НОИ – Пловдив е обобщил
следните констатации: с Решение № 472/02.08.2019г. на ПОС, вписано в ТР на
21.06.2019г., е обявена неплатежоспособността на „БАЛИ ГРУП“ ЕООД с начална
дата 01.04.2017г., открито е производство по несъстоятелност, обявено е в
несъстоятелност, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото му,
прекратена е дейността на предприятието и е спряно производството, като в
мотивите на това решение е посочено, че, съгласно изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, липсва заведена счетоводна отчетност в дружеството, а и в
Търговския регистър /ТР/ няма публикувани ГФО за период от вписването на
осигурителя в същия регистър, а в ТД на НАП има подадена ГДД по чл.92 ЗКПО само
за 2016г.
Констатирано е, че на 16.07.2019г. е изпратено
писмо с обратна разписка до настоящ и постоянен адрес на управителя и едноличен
собственик на капитала на дружеството – Г.Т.Т. в село
Дъбене, Община Карлово, ул.“49-а“ №14, да се яви в ТП на НОИ – Пловдив и да
представи необходимите документи за извършване на проверка по ЗГВРСНР и ревизия
по разходите на ДОО, което се е върнало с код „трайно отсъства“. Съгласно
получен във връзка с предходна проверка отговор с вх. №
1012-15-310#11/06.03.2018г. от МВР след направено запитване от ТП на НОИ –
Пловдив, е отразено, че лицето Г.Т.Т., роден на ***г.,
се намира в затвор в Австрия от 06.03.2017г.
На 16.07.2019г. е изпратено писмо с обратна
разписка и до настоящ и постоянен адрес на К.И.П., тъй като е установено при
предходна проверка, че това лице разполага с нотариално заверено пълномощно от Т.
да представлява „БАЛИ ГРУП“ ЕООД. Писмото се е върнало като непотърсено.
На 07.08.2019г. с писмо до ТД на НАП –
Пловдив е изискано представянето на копия от РА и РД от извършени ревизии на
„БАЛИ ГРУП“ЕООД, в каквато връзка в отговор от 20.08.2019г. е посочено, че на
07.12.2018г. на дружеството е връчен по реда на чл.32 ДОПК издаден РА, с който
са установени задължения по КСО, ЗЗО и ЗКПО за периода 09.03.2016г. –
30.06.2017г. РА е оспорен по административен и съдебен ред като жалбата е
отхвърлена. Със ЗВР е възложена нова ревизия на дружеството за периода
01.07.2017г. – 30.04.2019г., която към момента на отговора не е приключила.
На 20.09.2019г. е изпратено писмо до Шесто РУ “Полиция“
при ОД на МВР – Пловдив за съдействие и откриване на П., като съгласно отговор
с вх. №1006-15-196#57/09.10.2019г., е било извършено посещение на адреса на лицето
на 03.10.2019г., но същото не е намерено, като при разговор с Х.Х.– лице, с което П. живее на съпружески начала, е
установено, че последната не е в Пловдив и след проведен телефонен разговор с
нея, е насрочена среща в ТП на НОИ – Пловдив, която на 04.10.2019г. не се е
състояла, поради нейното неявяване.
На
09.10.2019г,. в 12,00 часа, в приемната на сектор КП-първи при ТП на НОИ –
Пловдив, П. се е явила във връзка с подадено от нея заявление за отпускане на
парично обезщетение за безработица, но е отказала да подпише издадени заповеди
от Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив за извършване на проверка по ЗГВРСНР и
пълна ревизия по разходите на ДОО на „БАЛИ ГРУП“ЕООД и задължителни предписания
за представяне на необходимите документи, за които обстоятелства се сочи в
доклада, че е съставен протокол.
На 11.10.2019г., в служебно
помещение на Шесто РУ“Полиция“ при ОД на МВР – Пловдив ,в присъствието на
инспектор М., е извършена нова среща с К.П., която е заявила, че няма да
разписва каквито и да било документи във връзка с възложените ревизии и по
нейни данни, счетоводните документи били иззети от Икономическа полиция на
23.03.2019г. За тези действия също се сочи в доклада, че е съставен протокол с
вх. № 1006-15-196#60/ 11.10.2019г.
В Доклада се сочи, че съгласно
Информационната система на НОИ е констатирано, че към датата на вписване в ТР
на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „БАЛИ
ГРУП“ЕООД, в дружеството няма лица с непрекратени трудови договори. Подавани са
данни по чл.5 ал.4 КСО до м.07.2019г., а от представеното копие на РА от ТД на
НАП – Пловдив е установено, че първите покупки на дружеството са по фактури от
26.04.2016г., а датата на неплатежоспособност е 01.04.2017г., поради което и е
прието, че няма данни работодателят да е осъществявал дейност най-малко 12 пълни
месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността, което е необходимо условие лицата по трудов договор да
ползват права по ЗГВРСНР.
За да постанови оспореното в настоящото
производство разпореждане, административният орган се е позовал на изготвения
доклад, на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена за целите на дело по
несъстоятелност № 288/2019г. по описа на ПОС, като по този начин е достигнал до
извода, че тъй като не е налице изискването на чл.3 ЗГВРСНР за наличие на
начислени трудови възнаграждения и парични обезщетения, липсва правно основание
за изплащане на гарантирано вземане, поискано от Д.С..
В хода
на съдебното производство по делото е приета Справка изх. № 1804/09.02.2020г.
от Затвора гр. Пазарджик, от която се установява, че Г.Т. /управител на „БАЛИ
ГРУП“ЕООД/ е постъпил в Затвора – София на 01.11.2018г. и впоследствие е
преведен в Затвора – Пазарджик на 22.04. 2019г. /л.61 по делото/.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му правомощия, съгласно
чл.26 ал.3 ЗГВРСНР и в предвидената в специалния закон форма. Съдържа реквизитите
по чл.59 ал.2 АПК.
Съгласно нормата на чл.3 ЗГВРСНР,
гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислените
и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни
трудови договори, както и парични обезщетения, дължими от работодателя по
силата на нормативен акт. При това правото на гарантирано вземане възниква при
кумулативното проявление на предпоставките на чл.4 и чл.6 от същия закон, а
именно: вписано в Търговския регистър съдебно решение за: 1/ откриване на
производство по несъстоятелност; 2/ откриване на производство по
несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3/ откриване на
производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството; наличие на трудово правоотношение или прекратено такова,
независимо от срока му и от продължителността на работното време; работодателят
е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по
чл.6.
Редът и начинът за информиране на работниците
и служителите, както и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, са уредени в
Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за
отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на
работодателя /приета с ПМС № 362 от 29.12.2004г., обн.,
ДВ, бр. 3 от 11.01.2005г., в сила от 1.01.2005г., последно изм. и доп., бр. 36
от 27.04.2018г., в сила от 22.12.2017г. /Наредбата/.
В
случая страните не спорят, че с Решение № 472/02.08.2019г., постановено по дело
по несъстоятелност № 288/2019г. по описа на ПОС, Търговско отделение, е обявена
неплатежоспособността на работодателя „БАЛИ ГРУП“ ЕООД, определена е началната
й дата – 01.04.2017г.; открито е производство по несъстоятелност; обявено е
дружеството в несъстоятелност; поставена е обща възбрана и запор върху
имуществото му; постановено е прекратяване дейността на предприятието; спряно е
производството по несъстоятелност, като е указано на длъжника и кредиторите, че
ако в едногодишен срок, от обявяване на решението в ТР, никой от тях не поиска
възобновяване на производството с внасяне по сметка на ПОС първоначални
разноски в размер на 3000 лева, производството по несъстоятелност ще бъде
прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника в ТР. Това решение е
обявено в регистъра по чл.235 ал.5 ГПК на 02.08.2019г. и вписано на същата дата
в книгата на основание чл.634“в“ от ТЗ. В случая е изпълнена първата
предпоставка, коментирана по-горе.
Видно от приложената към
заявлението Справка за размера на начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други
нормативни актове с изх. №3 от 12.08.2019г., издадена от работодателя „БАЛИ
ГРУП“ЕООД и подписана от неговия управител Г.Т., която не е оспорена от
ответния административен орган, налице е и втората предпоставка, а именно:
жалбоподателката е била в трудово правоотношение с дружеството от 03.12.2018г.
на длъжност „специалист труд и работна заплата“ до 01.06.2019г., когато
правоотношението е било прекратено на основание чл.325 ал.1, т.1 КТ, по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено /.
В тази насока са и представените
както с преписката, така и от жалбоподателката справки, а именно: Справка
„Данни от Регистър на осигурените лица“/л.18 и сл./; Справка – Данни за
осигуряването за период от 01.12.2018г. до 30.06.2019г./л.51/; Справка актуално
състояние на всички трудови договори на С. от 01.12.2018г. до 20.05.2020г./л.50/.
Налага се изводът, че е налице и втората
изискуема предпоставка.
Относно наличие или липса на обстоятелството, дали
работодателят е осъществявал дейност, най-малко 12 месеца преди началната дата
на неплатежноспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението
по чл.6, съдът установи, че в оспореното разпореждане липсва произнасяне. Произнасяне
в тази насока се съдържа в доклада на Р. Райковски,
коментиран по-горе в настоящото изложение, но главният инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ – Пловдив е
посочил единствено, че от представен РА, издаден на дружеството-осигурител, е
видно, че първите покупки на дружеството са по фактури от 26.04.2016г., а
датата на неплатежоспособността е 01.04.2017г., поради което е установено, че
няма данни работодателят да е осъществявал дейност най-малко 12 пълни месеца
преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността.
Съдът намира, че тези изводи по доклада не са
подкрепени с доказателства, тъй като отговорът
на ТД на НАП – Пловдив не е приложен към досието по чл.8 ал.4 от Наредбата, не са приложени РА и РД. При това не става ясно и по какъв начин осъществяването
на дейност на едно дружество е прието, че се доказва единствено и само с
покупки на стоки и/или услуги по фактури, без да бъдат извършени справки в ТР и
да бъде отчетен фактът кога е създадено това дружество и каква е основната му
дейност.
Коментира се по-горе, че отказът на административния
орган, за отпускане на гарантираното вземане, е обоснован с невъзможност за
извършване на проверка от контролните органи на НОИ, още с невъзможността да бъде установен контакт с представител на
дружеството, който да представи необходимата счетоводна документация, за да
бъде извършена проверка по ЗГВРСНР, с установеното със съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена в производството
по несъстоятелност, че дружеството няма заведена счетоводна отчетност.
Съдът намира, че тези изводи са
неправилни и недоказани, формирани са в нарушение на изискванията на чл.35 АПК, тъй като не са изяснени всички
факти и обстоятелства релевантни за случая. По този начин административният
орган е нарушил основният принцип по чл. 9 ал.2 АПК да се събират всички
необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това.
Освен това административният
орган не е изложил съображения по какъв начин невъзможността да се извърши
проверка по определен нормативен ред отнема правото на заявителката да и бъде
изплатено гарантирано вземане, още повече, че задължение на юридическото лице в
ликвидация или несъстоятелност, а не на неговите работници и служители, е да
предостави своя архив, ведомости и книжа пред НОИ. А и неизпълнението на едно
такова задължение не следва да бъде вменено в тежест на трети правоимащи лица,
каквито са неговите работници и служители.
При това, в административното производство по
издаване на разпореждане за изплащане на гарантирано вземане или за неговия
отказ, законодателят е предвидил, че трябва да бъдат представени съответните
доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.1 от Наредбата, гарантираните
вземания се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, съгласно
приложение №4, подадено от работника или служителя до ТП на НОИ по седалище на
работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6
ЗГВРСНР в търговския регистър или от датата на информиране на работниците и
служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито
производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата
държава, като към заявлението-декларация се прилагат справката по чл. 4 и
възражението по чл. 6, ако има такова.
Страните не спорят, че жалбоподателката
е подала заявление по образец, към което е приложила справката по чл.4 /също по
образец съгласно приложение № 1/. На Д.С. не са давани указания да представи
допълнителни документи, съгласно реда на чл.8 ал.3 от Наредбата, не е спазено и
изискването по чл.9 ал.1 от същата Наредба за разглеждане на подаденото
заявление-декларация и приложените към него документи на база съпоставяне на
данните от констативния протокол, Регистъра на осигурените лица и Регистър
„Трудови договори“.
От
така представената справка за размера на начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други
нормативни актове, се установява, че на Д.С. са начислени, но не са изплатени
брутни трудови възнаграждения за месеците: януари, февруари, март, април, май 2019г
и декември 2018г. по 3000лв.
Коментираната справка не е оспорена от
страните в съдебното производство и по същество представлява признание от
страна на дружеството за размера и вида на начислените трудови възнаграждения и
размера на дължимите обезщетения на С.. Същата е подписана от управителя на
дружеството и има печат на дружеството. При издаването на атакуваното
разпореждане, административният орган не е взел предвид справката и е посочил,
че поради невъзможност да се установи контакт с представител на дружеството,
който да представи необходимата счетоводна документация, не може да бъде
извършена проверка по ЗГВРСНР.
Съдът намира, че проверката не е извършена,
поради неизпълнение на задължението на административния орган да предприеме
надлежно връчване на ЗВР от 06.08.2019г. на управителя на
дружеството-работодател, който към тази дата е бил на територията на
Р.България, като от една страна ответникът се е позовал на писмо, получено в
хода на друга проверка/от МВР, Дирекция „Консулски отношения“ от 28.02.2018г./
и на съдържащата се в него информация, че управителят Г.Т. се намира в Затвора
на гр.Инсбрук, Република Австрия, без да извърши необходимите проверки за
постоянен и настоящ адрес на лицето в НБД “Население“.
Освен това по делото има данни, че
административният орган е уведомен, че счетоводните документи на дружеството са
били иззети от Икономическа полиция на 23.03.2019г. Административният орган е
трябвало да извърши проверка, да направи запитване до Икономическа полиция относно
това какви счетоводни документи, свързани с дейността на „БАЛИ ГРУП“ ЕООД, са били иззети на
23.03.2019г..
Доказването в административния
процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите
факти. Установяването на съществуването или несъществуването на фактическите
основания, посочени в административния акт, е в тежест на административния
орган. Той трябва да установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което
да обоснове от правна страна реда и начина, по който тя рефлектира върху
правото на лицето за гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя
по чл.4 ЗГВРСНР.
Във връзка с гореизложените
доводи, Съдът намира, че оспореното разпореждане на Директора на фонд „ГВРС“ –
София е неправилно, постановено в нарушение на материалните и процесуалноправни
разпоредби и като такова следва да бъде отменено. Доколкото естеството на акта
не позволява делото да се реши по същество, същото следва да се изпрати като
преписка на Директора на фонд „ГВРС“ – София за ново произнасяне по заявлението
на Д.С., при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
При новото разглеждане на
преписката административният орган следва да съобрази приложената по
административната преписка справка от работодателя, да извърши проверка в
масива на НАП/НОИ за подавани задължителни декларации по образец № 1 и № 6 от
страна на осигурителя, както и там, където е необходимо, в т.ч. и при
необходимост да спре производството в хипотезата на чл.26 ал.2 т.2 ЗГВРСНР, и
едва тогава да формира извод за наличието или не на документи, доказващи
начислените, но неизплатени трудови възнаграждения на жалбоподателката от
работодателя „БАЛИ ГРУП“ ЕООД.
По съответния ред ще следва да се изискат
документите на прекратения търговец – работодател, находящи се в полицията, за
да могат да се ползват и анализират, а също така ще следва да се отчетат
резултатите от приключилото междувременно обжалване на ревизионния акт на дружеството,
вкл. и по съдебен ред /съобразно Решение №4640 от 21.04.2020г., постановено по
адм. дело №13103/2019г. по описа на ВАС на РБ, I-во отд./.
При
този изход на правния спор ответникът дължи разноски в полза на жалбоподателя.
По делото е представено пълномощно на л. 29,
но няма своевременно представени доказателства за изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв., претендирани със писменото становище от
28.05.2020г /л. 64-л.68/ и посочени в списък на разноските /л. 68 гръб/, ето
защо дължимите разноски се установиха в
размер от 10лв. /десет лева/.
Воден от горните мотиви
Административен съд-Пловдив, ХV състав:
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 4506-40-391 от 26.11.2019г. на Директор на
Фонд „ГВРС“ – София, с което на основание чл.26 ал.3 във връзка с чл.3 от
ЗГВРСНР е отказано на Д.Х.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, изплащане на
гарантирано вземане.
ИЗПРАЩА административната преписка на Директор на фонд „ГВРС“ -
София за постановяване на административно решение по направеното пред него
искане по заявление с вх.№4502-15-94/29.10.2019г. на Д.Х.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване
и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати в полза на Д.Х.С.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер от 10лв /десет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на
РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Административен
съдия: /П/