Р Е Ш Е Н И Е
№ 2128
гр. П., 27.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдия
К. Костадинова гр.д. № 6776 по описа
на съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Р.Д.Д., с ЕГН: ********** срещу Областна
дирекция на МВР-П., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1683 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 255 часа за периода от 01.11.2016 г. до
01.11.2019 г., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в
дневен с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва за забава върху вземането, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът е служител в Първо РУ при Областна
дирекция на МВР (ОДМВР)-П.,
считано от 27.09.2004 г. като съгласно Закона за МВР (ЗМВР) е със статут на
държавен служител. На следващо място се посочва, че
същият е полагал труд на смени – по 8, 12 или 24 часа,
съобразно утвърден от Началника на РУ график. Твърди се, че в периода от
01.11.2016 г. до 01.11.2019 г. ищецът е полагал
труд на смени като в периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г. работното време
е изчислявано сумарно по месеци, а от 01.01.2017 г. и понастоящем сумарно на
тримесечие. В тази връзка ищецът посочва, че за процесния период е положил общо
1784 часа нощен труд, който преизчислен с нормативно установения коефицент от
1.143 възлиза на 2039 часа. В тази връзка ищецът счита, че след преизчисляването
на нощния към дневен труд същият е положил извънреден труд от 255 часа, който
следва да му бъде заплатен допълнително от ответника съгласно приложимата
нормативна уредба, подробно цитирана в исковата молба. С тези аргументи се иска
предявеният иск да бъде уважен. Представят се
писмени доказателства, прави се искане за назначаване на експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, и искане за задължаване на ответника да представи
намиращи се у него документи. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК от ответника Областна дирекция на МВР-П., чрез процесуалния му представител
юрк. З.В., е депозиран писмен отговор, в който се излагат аргументи за недопустимост
и неоснователност на предявените от страна на ищеца осъдителни искове. По
отношение на допустимостта се навеждат доводи, че ответникът не е надлежна
страна по делото, доколкото няма материално правна легитимация. В тази връзка
се обръща внимание, че правоотношението със служители на ОД МВР възниква и се
прекратява с акт на министъра на вътрешните работи, а директорът на ОД на МВР
може единствено да преназначава на длъжност. Уточнява се и че директорът на ОД
на МВР – П. няма правомощия да разпределя бюджетни средства за заплащане на
допълнителни възнаграждения.
По същество ответникът
не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищецът е бил служител в Първо РУ
П. към ОД на МВР – П.. Твърди се обаче, че на последния са изплатени всички
реално дължими суми за положен извънреден труд, за което са представени писмени
доказателства. Уточнява, че при изготвянето на експертизата вещото лице следва
да съобрази, че е възможно да има разлика между отчетените часове и изплатените
суми за месеца поради представяне на протоколи в сектор ФОУССД след подаване на
информация до ДПУБ - МВР и окончателното счетоводно приключване за месеца, като
дължимите суми се начисляват и изплащат в следващия месец. Излага подробни
доводи, че цитираните от ищеца общи разпоредби на Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата не са приложими в настоящия
случай, предвид спецификата на служебното правоотношение, в което се намира
ищецът. С тези аргументи се иска предявените претенции да бъдат отхвърлени.
Представят се писмени доказателства, като се иска същите да бъдат приети.
Претендират се разноски.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца по делото, надлежно упълномощен,
е заявил изменение на иска – като е посочил, че искът следва да се счита
предявен за сумата от 1263.45 лева, а за сумата от 419.55 лева, представляваща
разликата между първоначално предявената претенция в размер на 1683 лева и
изменената претенция от 1263.45 лева, е направил отказ от иск, поради което и
производството по делото е прекратено за сумата от 419.55 лева.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Страните
по делото не спорят, а и от представените доказателства – заповед № 190/02.04.2015 г. и акт за встъпване в
длъжност се
установява, че считано от 24.02.2015 г. Р.Д.Д. е преназначен за държавен служител в МВР на длъжността „***“ (ЕКД) в
сектор „***“ при Първо районно управление гр. П. към ОДМВР – П..
Страните
не спорят и че Р.Д.Д. е държавен служител в МВР през
процесния период като е полагал труд на смени, в това число и нощен труд.
По делото
е изготвена и приета съдебно икономическа експертиза като експертното
заключение не е оспорено от страните. От последното се
установява, че ищецът е
работил в ОДМВР - гр. П. на часови работни смени, съгласно месечен график за
дежурство. Работното време е изчислявано сумарно за тримесечен период. Вещото
лице уточнява, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 ч. и 6:00ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа на всеки 24 – часов период.
На следващо място от експертизата се установява,
че в периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019
г. ищецът е положил 1 664 часа нощен труд (между 22:00 ч. и 6:00ч.). Предвид
поставените задачи в експертното заключение тези часове нощен труд са
преизчислени чрез превръщането им в дневни часове с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (коефициент 0,143), при което се получава 237 часа дневен извънреден труд.
В тази връзка от експертизата се установява, че стойността на така положения
извънреден труд за процесния период възлиза на 1679,45 лева. При изчисляването
му е съобразено, че същият се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение на ищеца за съответния период. Работодателят е заплатил 416
лева (нощен труд – 1664х0.25 лева), поради което за целия процесен период на
ищеца не били платени 1263.45 лева.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството. Освен това заключението не е оспорено и е изготвено въз основа на
документи, съставяни от представител на ответника, поради което съдът му дава
вяра.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
иск с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР. В тежест на ищеца е да докаже, че
се намира в служебни отношения с ответната страна, наличието на правото на преизчисляване на положения нощен труд, при
което се получава извънреден труд за процесния период, както и да докаже
размера на дължимото възнаграждение за положения извънреден труд. В тежест на ответника
е да установи плащането на дължимото се допълнително трудово възнаграждение.
По допустимостта:
Настоящият състав
намира предявеният иск за допустим, а възражението на ответника за липса на
пасивна процесуална легитимация за неоснователно. В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на
чл. 142 от ЗМВР служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР,
чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден
със Закона за държавния служител (ЗДСл) и служители, работещи по трудово
правоотношение, чиито статут е уреден по Кодекса на труда (КТ).
В процесния случай следва да се приеме, че ищецът
е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директорът на ОДМВР -
гр. П., тъй като същият е издал заповед за назначаване на ищеца на
горепосочената длъжност. По тези съображения съдът счита, че именно ОДМВР - гр.
П. е пасивно легитимирана да отговаря по процесния иск, доколкото посочената
дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца в процесния
период. В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение №
99/03.07.2019 г. по дело № 1876/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза
наличието на пасивна процесуална легитимация на ОДМВР се съдържат и в Решение №
311/08.01.2019 г. по гр.д. № 1144/2018 г. на ВКС, IV г.о., с което
ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение за положен извънреден труд.
В тази връзка съдът намира за безспорно, че
страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за
процесния период ищецът е бил държавен служител в ОДМВР – гр. П.. Това налага
извод, че приложимият закон, който урежда този вид обществени отношения е ЗМВР,
който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство
също липсва спор между страните. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано
за тримесечен период. Работата извън редовното работно време съгласно ал. 5 от
същия текст се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период – за служителите
работещи на смени. Съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
От своя страна текстът на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР предвижда
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители да се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В настоящия случай релевантни са следните три нормативни
акта, издадени от министъра на вътрешните работа: Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. (отменена ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила 02.08.2016 г., при
приемане на долупосочената трета наредба), Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
(отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.,
обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.) и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
(обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г.)
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) предвижда, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т. е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. Подобна регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен обаче липсва в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. (отм. с решение на ВАС) и в момента действащата Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г.
Важно е да се отбележи, че на 24.02.2015 г.
ищецът е преназначен за
държавен служител в МВР, което означава че към този момент е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. и по конкретно разпоредбата на чл.
31, ал. 2 от същата. Посочената разпоредба предвижда към общия брой отработени
часове за отчетния период да се прибавят преизчислените часове нощен труд.
Подобна регламентация дава възможност на работника да получи по – голям размер
на трудово възнаграждение, тъй като се увеличават (чрез преизчисление на времето
положен нощен труд) отработените часове през отчетния период. По тези
съображения обсъжданата разпоредба има пряк ефект върху възнаграждението на
служителя. В тази насока е изразеното
становище на ответника, в което посочва следното „с цел увеличено заплащане на
нощния труд“.
Съдът намира, че трудовото възнаграждение
(месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения) е основен елемент на
служебното правоотношение, тъй като е неразривно свързано с осъществяването на
правото на труд. Освен това следва да се отбележи и че е незаконосъобразно
извършването на едностранно изменение от работодателя на размера на
получаваното трудово възнаграждение, за което липсва съгласието на служителя. Действително
съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР работодателят има право да определя реда за
отчитане на работното време, но това не може да се прилага по начин, водещ до
намаляване възнаграждението за труд. В този смисъл съдът не споделя тезата на
ответната страна, че липсата на разпоредба в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.,
регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен (с коефициент 0,143), е
израз на възложеното правомощие на министъра на вътрешните работи да определя
реда и начина на изплащане на допълнителните възнаграждения. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че по този начин ще се намали трудовото
възнаграждение при положение, че е съществувала обсъжданата регламентация при
възникване на самото служебно правоотношение. По тези съображения съдът приема,
че липсата на подобна разпоредба следва да се третира като пропуск (празнота) в
правилата за преизчисляване на нощния труд в дневен, отнасяща се до съществуващите служебни правоотношения към момента на
влизане в сила на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. За неуредените случаи
следва да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи.
При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Този
коефициент е идентичен с този по чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. (отм.), за което дава информация вещото лице. От заключението на
експерта става ясно, че сумата от 1 263.45 лева (1679.45 лева – 416 лева
/за нощен труд/), представлява допълнително възнаграждение за извънреден труд
за периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд в дневен труд и което не е платено от
работодателя.
Извънреден труд ще е налице, ако отработеното
време за съответния период, надвишава нормочасовете за този период.
Преизчисляването на нощния труд в дневен труд е начин за отчитане на нормата
фактически положен труд. Нормата отработено време, включва допълнително и
часовете, които са получени след превръщането на нощните часове в дневни,
поради което е допустимо тези часове да се разглеждат като извънреден труд, ако
надвишават нормочасовете за този период. В този смисъл е неоснователно
възражението, че процесните часове са „изкуствено“ получени (чрез
преизчисляване), а не са реално отработени. В подкрепа на това са дадените
разяснения в мотивите на Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г.
на ВКС, IV г. о.
Не на последно място съдът счита и че възприемането
на тезата на ответника – за липсата на основание по отношение на длъжността,
заемана от ищеца, да се извършва преизчисляване на нощен труд в дневен с оглед
характера на служебното му правоотношение – би поставило държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ, както и тези работещи
по служебно правоотношение по ЗДС. Това
тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. От
своя страна Конституцията на Република България също утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата
на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което и всички служители, полагащи труд следва да бъдат поставени при еднакви
условия.
С оглед всичко гореизложено настоящият състав
намира исковата претенция за основателна, поради което и същата следва да бъде
уважена.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни по спора. С
оглед изход на делото обаче и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК такива следва
да бъдат присъдени само на ищеца. Последният претендира сумата от 400 лева –
разноски за адвокатски хонорар, който видно от представен по делото договор за
правна защита и съдействие е заплатен. По тези съображения и претендираните от
ищеца разноски следва да му бъдат присъдени в пълен размер.
Ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Пернишкия районен съд
сумата от 60 лева – възнаграждение за вещо лице и 50,54 лева – държавна такса
съобразно уважения размер на исковите претенции.
На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК следва служебно да се допусне предварително изпълнение на
решението за присъдените по – горе суми в полза на ищеца.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – П., с ЕИК:********* и адрес на управление: гр. П., ул.
„Самоков“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Д., с ЕГН: **********,***, ***сумата от 1263,45
лева, представляващи дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд в дневен труд, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – П., ЕИК:********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Р.Д.Д., с ЕГН: **********
сумата от 400 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – П., ЕИК:********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по
сметка на Пернишки районен съд
сумата от 60 лева - заплатено от
бюджета възнаграждение за вещото лице и сумата от 50,51 лева, представляваща дължимата държавна такса
по уважената искова претенция.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
съдът допуска предварително изпълнение на решението за присъдените суми в полза на ищеца.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване от страните пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок,
считано от датата на обявяването му – 27.12.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА