Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.01.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Кирякова разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 14753 по описа на ВРС за 2020 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на С.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.В.Б., ЕГН ********** и Д.П.Б.,
ЕГН **********,***, с която е предявен иск по чл. 124 ГПК във връзка с чл. 54
ал.2 ЗКИР за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на реална част с площ 33 кв.м. (след
допуснато изменение на иска) от имот с идентификатор № *******по КК и КР на с. К.,
целия с площ от 1257 кв.м., при граници и съседи на имота: имоти с
идентификатори ********, която реална част е повдигната в червен щрих на
приложена към исковата молба скица, заключена между точки с номера 1, 2, 3, 4 и
5, намираща с се изцяло в границите на имот № ********, за която е налице
грешка в кадастралната карта на с. К., одобрена със заповед № РД – 18 –
1897/27.11.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в
несъвпадане на северната граница на имот с идентификатор № ********по КК и КР
на с. К. със северната граница на ******** в ** по РП на с. К., вследствие на
което описаната реална част погрешно е включена в имот с идентификатор № *******по
КК и КР на с. К..
В исковата молба са изложени
твърдения, че ищцата е наследник по закон на Ж.Ж.М., починала на 11.11.1985г. –
майка на ищцата. Другите наследници били братята на ищцата – Н.Г.М. И И.Г.М.,
които се отказали от наследството на майка си. По наследяване от майка си
ищцата била собственик на недвижим имот, находящ се в с. К., общ. Варна, с
административен адрес: ул. „г.б. № *,
представляващ дворно място с площ от 1270 кв.м., включено в ******** в **
по плана на с. К., одобрен със Заповед №
*****. ПО действащата кадастрална карта като собственост на ищцата бил записан
имот с идентификатор № ********с площ от 1266 кв.м. Ищцата счита, че
северната граница на имота й е неправилно отразена в кадастралната карта поради
допусната грешка, като имотът й следва да е с площ от 1310,20 кв.м.
Ищцата твърди, че баба й по майчина
линия, г.д.ж., е била собственик, по давност, на дворно място с площ от 2185кв.м.,
находящо се в с.К., съставляващо парцел **** в кв.36 по плана на селото, при граници: **** и
улица, заедно с построената в това дворно място къща, за което имало издаден
КНА за собственост на недвижим имот по давност ****на Варненския нотариус.
Приживе, с договор за продажба, обективиран в Нотариален акт *********************** на Варненския нотариус, г.д.ж. продала на майката на
ищцата Ж.Ж.М. ¾ ид.ч. от описаното по-горе дворно място, съставляващо
парцел **** в кв.36 по действалия към този момент регулационен план на селото,
при граници: **** и улица. г.д.ж. починала на 25.09.1970г., като оставила за
наследници Ж.Ж.М., ****, като Ж. И М.се отказали от наследството, а Султана станала
собственик на ¼ ид.ч. от дворното място. През 1974г. бил одобрен нов
регулационен план на с.К. със Заповед № *****., при което посоченият по-горе
парцел **** в кв.36 по
действалия към 1969г. регулационен план, собствен на Г.Д., вече бил разделен на
два парцела - ************** в ** по
плана на селото.
С договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт № *********** г. на Варненския
нотариус ******* дарила на дъщеря си Г.Р.В.празно
дворно място, находящо се в с.К., Варненско от 1150кв.м., съставляващо парцел ***** в кв.** по плана на
селото, при граници: улица, Ж.Ж., М.Б., Х.Б.. Доколкото по отношение на имота била
налице продажба на ¾ ид.ч. от Г.Д. на Ж.Ж.М., ищцата счита, че тази
сделка не е породила целения вещноправен ефект, като с това дарение Г.В.е
станала собственик само на ¼ ид.ч. от УПИ *****в ** по плана на с.К..
С влязло в сила Решение от
26.02.1980г., постановено по гр.д.№ **** на ВРС, било признато за установено по
отношение на С.Ж.П.и на Г.Р.В., че Ж.Ж.М. е собственик на ¾ ид.ч. от
парцели ******по плана на с.К..
Между С.Ж.П.и Ж.Ж.М. било водено делбено производство по гр.д.№ ****. на ВРС.
Със съдебна спогодба по същото, обективирана в Протокол от 21.05.1980г., двата
парцела били разделени между съделителките, като Ж.Ж.М. получила в дял и собственост дворно място с площ (по
регулационен план) 1270 кв.м„ представляващо
парцел ***** в ** по плана на с.К., Варненски,
при съседи: улица, ******. Ищцата твърди, че по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.К. поземленият имот (*********), който съответства по граници на ******** в **, следва да бъде с площ 1310,20кв.м., като реална част от
дворното място, съставляващо ******** в **, поради грешка в одобрената
кадастрална карта /граничната линия между двата поземлени имота не
съответствала на граничната линия между двата УПИ/ останалата част от
притежаваното дворно място била включена в поземлен имот с идентификатор № ********.
Ищцата твърди още, че по силата на
посочената по-горе съдебна спогодба С.Ж.П.е получила в дял и собственост дворно
място с площ 1150кв.м.
(по регулационен план), представляващо парцел *****в ** по плана на с.К., при съседи: улица, *****. За
уравнение на дяловете, С.Ж.П.е била осъдена да заплати на Ж.Ж.М. сума в размер
на 1090 лева, ведно със законната лихва и в полза на Ж.Ж.М. върху имота,
получен от *****, била учредена законна ипотека. С.Ж.П.не заплатила на Ж.Ж.М.
присъдената за уравнение на дяловете сума, поради което и не е станала
собственик на посочения УПИ. Ищцата счита, че по кадастралната карта на с. К.
поземлен имот ********, съответстващ по граници на УПИ *****в **, следва да бъде с площ 1212 кв.м.
Твърди се, че след сключване на
съдебната спогодба С.Ж.П.не е прехвърлила на дъщеря си Г.Р.В.поставения й в дял
и собственост недвижим имот - дворно място с площ 1150кв.м., представляващо
парцел *****в ** по плана на
с. К., както и не е прехвърляла 3/4 идеални части от него, за които дарението
по ******************. на Варненския нотариус не е породило целения
прехвърлителен ефект.
Сочи се, че с договор за покупка на
недвижим имот чрез Общински народен съвет, обективиран в Нотариален акт *****************. на Варненския нотариус, по чл.20 от ЗСГ, Г.Р.В.,
чрез ОбНС-гр.Белослав, продала на ответниците М.В.Б. и Д.П.Б. дворно място от
1150кв.м., включени в парцел *****в **
по плана на с. К., без посочени граници и съседи. Ищцата счита, че за ¾ ид.ч.
от УПИ *****в **
(представляващи разликата над придобитата от Г.Р.В.чрез договора за дарение
1/4ид.ч. от парцела) сделката не е произвела целения вещно-правен ефект и
ответниците не са станали собственици на ¾ ид.ч. от описания УПИ, тъй
като праводателката им не е била собственик.
Твърди се още, че ответниците са
придобили по регулация, на основание чл.134, ал.2 от ЗТСУ, 77 кв.м. от недвижим
имот, съставляващ парцел XIX-84 в **, по
плана на с. К., който бил собственост на М.И.Т.. Посочените 77 кв.м. от парцела
били придаваеми към парцел *****в **.
Границите на придаваемата част, според посоченото в нотариалния акт, били следните:
М.В.Б., Д.П.Б. и М.И.Т.. Придобиването по регулация било обективирано в НА ************ на ВН.
След разделянето на имота на Г.Д. на
два парцела с одобряването на регулационния план на селото със Заповед № *****.
и след сключването на посочената по-горе съдебна спогодба по делбеното
производство, била извършена трасировка от геодезист при ОбНС-Белослав, като
границата между парцели *****и *******представлявала пътека, очертана така, както е
извършена трасировката. Твърди се, че никога не е имало спорове за така
трасираната граница. Години след като ответниците получили владението на УПИ *******, без знание на ищцата, правели опити да маркират по
свое усмотрение границата, което ставало повод за скандали между страните.
Предвид това, че теренът е наклонен, ответниците направили подпорна стена в УПИ
*****напречно на имота си, ориентирана „север-юг" до
вероятната пресечна точка с граничната линия между *****и *******.
По-късно продължили произволно тази подпорна стена навътре в притежавания от
ищцата имот *******, пресичайки северната му
граница. През 2018г., когато била одобрена кадастралната карта на с.К., на
ищцата й станало ясно, че ответниците са завзели част от имота й - ивица с
ширина 1,25м.-1,30м. по протежение на цялата северна граница между ПИ ********(с
номер по предходен план ******* в
**) и ПИ *******(с номер по предходен план *****в **), тъй като посочената на картата граница между
двата поземлени имота била „на мястото, на което същата била
материализирана" /т.е. по незаконно и произволно поставената от
ответниците ограда/, след което ищцата предприела действия за изменение на
кадастралната карта.
В законоустановения срок ответниците
са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват иска като
неоснователен. В отговора се сочи, че с РП от 1974г. са образувани парцели ******* и *****в **, в
които граници имотите се владеели повече от 40 години, включително и
понастоящем. Ответниците твърдят, че нотариален акт No37, том XI, дело 4229/09.12.1981г. на Варненския нотариус
са закупили чрез Общинския народен съвет /по тогава действащия чл.20 от Закон
за собствеността на гражданите/ дворно място с площ от 1150кв.м„ включени в
парцел *****в **, по плана на
с.К.. Прехвърлителката Г.Р.В.придобила имота чрез дарение от майка си, обективирано
в нотариален акт № 48/10.10.1975г.
Оспорват твърденията на ищцата, че за ¾ от УПИ *******, сделката не е произвела вещно-правен ефект и не са
станали собственици на 3/4 ид.ч. от УПИ *******, т.к. праводателката им не е била собственик. Сочат, че
ищцата е закупила ¾ ид.ч от друг имот **** с площ от 2185 кв.м., в кв.36 по плана на с.К., който не е идентичен със закупения от тях.
Сочат още, че в нотариалния акт, с който Г.Р.получава по дарение имот *****не е описан нот.акт за продажбата на ¾ ид.ч. от
стар имот ****, в т.см. Г.Р.е
придобила собствеността върху новообразувания имот, съгласно новия РП от 1974г.
и не се засягат придобитите от ж.м.ид.части от стар **** /по плана от 1969г./. Сочат, че собствеността върху
имот *****са получили на
правно основание - валидна правна сделка, при спазване на изискванията на
тогава действащия ЗСГ, като за времето от 1981г. до предявяване на иска
/16.11.2020г./, в тяхна полза е изтекла придобивна давност, поради което и на
основание давностно владение притежават правото на собственост върху имота в
пълен обем. Твърдят, че продажбата обективирана в НА № ***. е произвела правно
действие, т.к. праводателката им Г.Р.е придобила чрез дарение /НА № ***./ имот *****с площ от 1150 кв.м., а в условие на евентуалност го е
придобила с изтичане на кратката 5-годишна давност, изтекла в нейна полза за
периода от 1975г. до 1981г., /като добросъвестен приобретател/.
Ответниците считат, че решение от 26.02.1980г.
по гр.дело № **** на ВРС им е непротивопоставимо, доколкото с последваща делба
по гр.дело № ****. на ВРС, в дял и в собственост на ж.м.е поставен имот ******* с площ от 1270 кв.м., който е със същите площ и
граници и понастоящем, а в собственост на с.п.е поставен парцел *****с площ от 1150 кв.м., с който тя вече се е разпоредила
чрез дарение в полза на дъщеря си Г.Р.В..
Твърдят още, че с нотариален акт № 174/10.06.1982г. на варненски нотариус, са придобили чрез придадени по
регулация към собствения импарцел *******, площи, а
именно: 77кв.м. от пл.*** и 7кв.м. от улицата, в **, въз основа на
одобрен със Заповед *****. дворищно-регулационен план на ** по плана на
с.К.. След придаване на площи по регулация, имотът придобил нова конфигурация и
площ, с каквито е и понастоящем. От 1982г. до настоящия момент границите на
имот *******, били материализирани
съгласно уличната и дворищна регулация, без да са променяни, като площта на
имота след придобиване на площи по регулация била общо 1234кв.м. Съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-1897/27.11.2018г., имотът им бил с идентификатор *******и с площ от 1257кв.м.. като разликата от 23
кв.м. била в рамките на допустимите отклонения по Наредбата към ЗКИР. Твърдят,
че са придобили имота чрез валидна правна сделка от собственик, а в условие на
евентуалност по давност, изтекла в тяхна полза за времето от 1981г. до
настоящия момент, който имот владеят непрекъснато, необезпокоявано и явно с намерение за своене като собственици
повече от 47 години, в площ и граници каквито и понастоящем са отразени в КККР.
Твърдят, че по подаваните от ищцата жалби срещу изградената между имотите ограда,
са извършвани проверки от административни и контролни органи и не са
констатирани нарушения, като за проверките и констатациите ищцата е
уведомявана. Оградата била изпълнена съгласно изискванията на ЗУТ и не било
установено нарушение. Оспорват твърденията на ищцата, че са премествали
поставени от техническа служба колчета между имотите и са засаждали в нейния
имот земеделски култури.
Ответниците сочат, че по действащите
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018г. на ИД на АГКК, имот *******, ** с.К. - собственост на
ищцата е с идентификатор ********и с площ 1266кв.м., т.е. с 4 кв.м. разлика
спрямо площта на имота по документ за собственост, а имот *******, ** с.К. наша собственост е с идентификатор *******и с площ 1257кв.м.,
т.е. с 23 кв.м. разлика спрямо площта на имота по документ за собственост.
Оспорват, че начертаната от ищцата на
ръка своеволно граница съответства на предходно действащите регулационни
планове, и считат, че претендираните площи не съответстват на площите по
документ за собственост на ищцата или на праводателката й. Оспорват
твърденията, че тайно в отсъствие на ищцата са премествали границата между
двата имота.
Предвид всичко изложено, ответниците
оспорват твърденията на ищцата, че са отнели и владеят без правно основание
площ от 44,20 кв.м. от имота на ищцата, както и че е налице грешка в КК,
изразяваща се в това, че северната граница на ПИ ********не съвпада със
северната граница на УЛИ *******, ** по РП на с.К.,
което да е над допустимото отклонение по Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на КККР.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответниците оспорва иска
и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност ****на Варненския нотариус г.д.ж. е призната за собственик по давност
на следния недвижим имот: дворно място с пространство от 2185 кв.м.,
съставляващо парцел **** в кв.36 по плана на с. К.,
Варненски окръг, при граници: **** и улица, заедно с построената върху същото
място къща.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
*****г. на Варненски нотариус г.д.ж. е продала на ж.ж.м.¾ ид.ч. от
гореописанато дворно място.
Видно от удостоверение за наследници от 04.02.1980г. г.д.ж.
е починала на 25.09.1970 г. и е оставила за наследници Ж.Ж.М. (дъщеря), ***** п.(дъщеря)
и м.ж..ж(син).
Видно от удостоверение от 09.04.1973г. ж.ж. Г. и м.ж..жса
се отказали от наследството на г.д.ж..
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***********. на Варненски нотариус С.Ж.П.е дарила на дъщеря си Г.Р.В.собственото
си дворно място, находящо се в с. К. от 1150 кв.м., съставляващо парцел 18/348
от ** от плана на селото. При граници: улица, Ж.Ж., М.Б., Х.Б..
Видно от протокол от съдебно заседание по гр.д. № ****.
по описа на ВРС между Ж.Ж.М. и С.Ж.П.е постигната съдебна спогодба, одобрена от
съда, по силата на която Ж.Ж.М. получава в свой дял дворно място с площ от 1270
кв.м., представляващо парцел ******* на ** по
плана на с. К., Варненско, при съседи: ******, а С.Ж.П.получава в свой дял
дворно място от 1150 кв.м., представляващо парцел *****на ** по плана на с. К., Варненско, при съседи: улица,
*****.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
чрез общинския народен съвет № ************г.
на Варненски нотариус Г.Р.В.е продала на М.В.Б. и Д.П.Б. дворно място от 1150
кв.м., предтавляващо парцел *****на ** по
плана на с. К., Варненско.
Видно от удостоверение за наследници от 23.01.2020г. Ж.Ж.М.
е починала на 11.11.1985г. и е оставила за наследници н.г.м.(син), С.Г.Ж.
(дъщеря) и и.г.г.(син).
Видно от удостоверение от 1986г., издадено от ВРС, н.г.м.и
и.г.г.са се отказали от наследството на Ж.Ж.М..
На 09.07.2021г. С.Г.Ж. *** жалба, с която в качеството
си на собственик на парцел *******, **, че
собствениците на парцел *******, **, са изградили ограда, която навлиза в нейния имот, като
моли да се
вземат необходимите мерки за изместване
на оградата по действащия план. В
отговор на жалбата, Кмета на с. К. на 10.07.2012г. уведомява С.Г.Ж., че за
парцел *****няма разрешение за строеж на ограда, имотната граница,
разделяща двата парцела, не е материализирана на място, излети са основи с
височина около 50-60 см за изграждане на същата, видно от протокол за трасиране
на парцел *****от правоспособно лице инж. **,
протоколът не е подписан от съседите.
Представен по делото е и отговор от кмета на с. К. до С.Г.Ж.
по нейна жалба от 11.04.2018г. , в който се сочи, че Д.Б., собственик на УПИ *****в ** по плана на селото е извършил строителство на
ограда, на границата с ******* в ** с
плътна част, висока 0,6 м. и с намерение да монтира прозирна част над нея, като
дължината на построената ограда е 15 м, за което не се изисква разрешение за
строеж.
На 29.02.2019г. С.Г.Ж. отново е депозирала жалба в
кметство с. К. с искане да се вземат адекватни мерки за точното измерване на
оградата на съседа Д.Б., на която е получила отговор от 11.03.2019г.
Със заповед № 18-10831 от 17.10.2019г. на Началника на
СГКК-Варна е отказано поисканото от С.Г.Ж. изменени на КК и КР на гр. Варна
относно поземлени имот *******и ********а адрес: с. К., обл. Варна.
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че в границите на
парцел ******* по РП от
1974г. навлиза част от 33 кв.м. от ПИ с
идентификатот *******по КК и КР на гр. Варна. Частта с площ от 33 кв.м. е
разположена между общата регулационна граница на парцелите *****и ******* по РП/1974г. и общата кадастрална граница на
имоти *******и ********по КК и КР/2018г. Същата част е със силно неправилна
форма и само в западната си част (откъм улицата) има форма на правоъгълник, чиято
средна ширина е около 1,12 м, а средната дължина е около 15 м. Заключението
категорично приема, че в границите на ищцовия парцел ******* по РП/1974г.
попада част от 33 кв.м. от имота на ответниците с идентификатор *******по КК и
КР.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели на страната на ищцата щ.и.(дъщеря на ищцата) и ж.й.(роднина
на ищцата по съребрена линия) и двама свидетели на страната на ответниците – с.н.(дъщеря
на ответниците) и М. с..
Съгласно показанията на св. Иванова ищцата и
ответниците са били в добри отношения ди към 2011-2012г., когато започнал спор
за оградата между двата имота, тъй като Д.Б. започнал да изгражда бетонна
ограда без съгласието на ищцата, като предимно работел, докато членовете на
семейството на ищцата са на работа. Тази ограда започвало като се влиза в
имотите откъм улицата и продължавала около 15 метра, а после имало подпорна
стена. Преди да се започне изграждането на бетонната ограда в тази част между
двата имота имало само пътечка, а в останалата част имало ограда с колчета и
мрежа. През 2011г. семейството на ищцата поръчало трасиране на границата и
станало ясно, че строената от ответника ограда навлиза в техния парцел. Ищцата
започнала да подава жалби до кметството на с. К., като от отговорите по тях
станало ясно, че ответникът няма разрешение за оградата и няма изискуемите
подписи, но Б. казал, че законът е на негова страна и да си търсят адвокат. Св.
eй., която има имот на същата улица, сочи, че познава
процесните имоти отпреди 1983 гг, когато между тях е нямало никаква ограда.
След това тя напуснала за известно време с. К. и когато се върнала към 1990г.
вече имало ограда от мрежа. По-късно, може би към 2007-2008г. ответникът Б.
започнал да прави ограда от бетонни блокчета, като работел през деня, когато
съседите са на работа. Тази бетонна ограда започвала от към пътя и по нататък
след нея продължавала оградата с колчета. Откъм 2010г. започнали разправи между
съседите и ищцата започнала да подава жалби. Викала две фирми да трасират.
Съгласно показанията на св. Насковска родителите й са
закупили имота през 1981г. и още тогава той бил ограден от всички страни с
мрежа и каменни колчета. Оградата не била променяна и до сега. Преди около три
години баща й поставил три реда бетонни блокчета, които започвали от портата и
не стигали до средата на имота, на много по-малко разстояние били. Когато били
поставени тези бетонни блокчета, около 2018г. започнал спорът с ищцата за
оградата, тъй като съседите не позволявали да се прави същата. Св. с. сочи, че
познава семейството на ответниците от 1992г., а от 1994г. познава техния имот.
Още първия път като видяла имота бил ограден с мрежа и бетонови колчета като
сега. Отпред имало бетонова стена. През цялото време оградата не била
променяна. Спорове със съседите си ответниците имали отпреди около година, но
не знаела точно за какво, мисли, че става въпрос за оградата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите на ищцовата
страна, които са еднопосочни, без вътрешни противоречия и съответстват на
останалия събран по делото доказателствен материал. И двете свидетелки са категорични,
че първоначално между двата имота в частта откъм улицата е имало само пътечка,
а по нататък ограда с мрежа и бетонни колчета, а по-късно ответникът Б. е
изградил оградата от бетонни блокчета на мястото на пътечката, което е породило
спора между страните. Показанията им се различават само досежно точната година на започване строителството на бетонната
ограда. Описанието на ограда изцяло съответства на описанието, дадено от кмета
на с. К. в отговор на жалбите на ищцата, първият от които е още от 2012г. В
този смисъл категорично не могат да се кредитират показанията на св.
Наасковска, която сочи, че построената от баща й бетонна ограда е много по-малка и е строена през 2018г. Още
по-малко могат да се кредитират показанията на св. с., която пък сочи, че от
1994г. няма никаква промяна в оградата, която тогава била същата като сега, с
бетонова стена отпред и ограда от мрежа и бетонни колчета нататък.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК във
връзка с чл. 54 ал.2 ЗКИР и е процесуално допустим.
Установи се от заключението на съдебно-техническата
експертиза, че процесните два имота *******и ********по КК и КР на с. К. по
предходния регулационен план на с. К. от 1974 г. са представлявали съответно
парцел *****и ******* в **. По
предходен регулационен план от 1931г. двата имота заедно отговарят на парцел **** в кв. 36 на с. К..
Безспорно между страните е, а и се установява от
представения констативен нотариален акт от 1969 г., че г.д.ж. е била собственик
на парцел **** в кв. 36 по РП от 1931г. на
с. К.. С договор за покупко-продажба от 1969г. г.д.ж. е продала на дъщеря си Ж.Ж.М.
¾ ид. ч. от посочения имот, с след смъртта на г.д.ж. през 1970г.
останалата ¼ ид.ч. част от имота е преминала по наследство върху дъщеря
й ***** Порязова, тъй като останалите двама наследници са направили отказ от
наследството.
Установи се още, че с нотариален акт от 1975г. С.Ж.П.е
дарила на дъщеря си Г.Р.В.обособения вече парцел *****в ** по РП от 1974г. на с. К.. Доколкото към този
момент Султана е притежавала само ¼ ид.ч. от имота, то сделката е имала
вещно-прехвърлителен ефект само за посочената част, но не и за целия имот. В
този смисъл е налице и влязло в сила съдебно решение по гр.д. № **** по описа на ВРС, с което е признато за установено по отношение на С.Ж.П.и Г.Р.В., че Ж.Ж.М. е собственик на
¾ ид.ч. от парцели *****и ******* в ** по
плана на с. К.. Впоследствие от С.Ж.П.срещу Ж.Ж.М. е
заведен иск за делба, по който е образувано гр.д. №****. по описа
на ВРС, в рамките на което е одобрена съдебна спододба между страните. По силата на същата парцел *****е възложен
в дял на ***** Порязова, а парцел ******* в
дял на Ж.Ж.М., при задължение на С.Ж.П.да заплати определена сума за уравняване
на дяловете. Именно на посочената делба се позовава ищцата, за да се легитимира
като собственик на целия парцел *******. Ответниците
също не оспорват делбата и се позовават на нея. Дори в нотариалния акт от
1981г., с която ответниците са придобили парцел *****от Гинка Вълева, в частта, в която са описани
документите, доказващи собствеността, освен нотариалния акт за дарение от
1975г., е посочен и протокол по гр.д. №****. В този смисъл съдът намира,
че следва да зачете делбата на съсобствеността по отношение на двата имота.
Ищцата счита, че праводателката на ответниците не е станала собственик на имота
по силата на одобрената съдебна спогодба, тъй като не е заплатила в срок сумата
за уравнение на дяловете. Доколкото се касае за спогодба, която представлява
договор между страните, съдът намира, че същата за разлика от решението, с
което се допуска съдебна делба, не се обезсилва по право при неплащане на сумата
за уравнение на дяловете в определен срок, а подлежи на разваляне по молба на
заинтересованата страна. Така или иначе, в настоящия случай обемът от правата
на ответника върху парцел *******,
понастоящем имот ********, не са предмет на делото. В рамките на производството
ищецът следва да установи собствеността върху собствения си имот и върху
процесната реална част него, включена в имота на ответниците, като без значение
се явява дали те са собственици на ¼ ид.ч. или на целия имот ********.
С оглед на гореизложеното съдът намира за установено,
че С.Г.Ж., като единствен наследник на Ж.Ж.М. (останалите са направили отказ от
наследство) е собственик на имот ********– обстоятелство, което само по себе
си, не се и оспорва от ответната страна.
По отношение на имотната граница между имот *******и ********се
установи от заключението на съдебно-техническата експертиза, че понастоящем е
отразена в КК и КР н а с. К. съобразно съществуващата на място ограда между
имотите, но същата не съвпада с регулационната граница по РП от 1974г. Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза част от парцел ******* в ** по РП от 1974г. в размер на 33 кв.м., с
неправилна форма, попада в имот *******по КК и КР. Посоченото несъответствие е
очертано на Комбинирана скица № 4 към заключението.
По отношение на посочената реална част ответниците
са направили възражение за придобиване по давност в периода
от 1981г. до настоящия момент, което
съдът намира за неоснователно. Действително се установи, че от придобиване на
имот *****ответниците са владели същия, но не и че през целия
посочен от тях период са владели конкретно и процесната реална част. Установи
се от показанията на свидетелките Иванова и Йорданова, които съдът е
кредитирал, че между двата имота в частта, в която понастоящем има разминаване,
не е имало ограда, а само пътечка. Впоследствие около 2010-2012г. ответникът е
започнал да поставя ограда от бетонни блокчета, което именно е довело до
спорове относно границата. Установи се още, че след 2012г. С.Ж. многократно е
подавала жалби до Кметството в с. К. в периода от 2012г. до 2019г., касаещи
поставянето на оградата на място, което не отговаря на реалната граница между
двата имота. В този смисъл след поставянето на оградата от бетонни блокчета
ответниците са владели процесната реална част, но владението им не е било
необезкоявано, предвид което не са придобили същата по давност. Преди
поставянето на тази ограда спорове между страните не е имало, но липсват
конкретни доказателства през този период ответниците да са владели реалната
част от 33 кв.м.
По гореизложените
съображения се налага
извода, че в КК и КР на с. Константинов е налице грешка в отразяването на границата между процесните два имота, доколкото фактическото състояние, което съвапада с отразяването в кадастралната
карта, не съвпада с действителната
граница на имотите, отразена
в регулационния план от 1974г.
С оглед
горното съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата направените под делото разноски,
посочени в представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер от 1750 лева.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.В.Б., ЕГН ********** и Д.П.Б.,
ЕГН **********,***, че С.Г.Ж., ЕГН **********, с
адрес: *** е собственик на реална част с площ 33 кв.м.
от имот с идентификатор № *******по КК и КР на с. К., целия с площ от 1257
кв.м., при граници и съседи на имота: имоти с идентификатори ********, която
реална част е заключена между точки Б1, Б2, Б3, В3 и В1 на комбинирана скица № 4,
представляваща приложение № 4 от заключението на съдебно – техническата експертиза
на в.л. Ж.Б. (лист 155 от делото), приподписана от съда и съставляваща
неразделна част от съдебното решение, и която реална част неправилно е отразена
в кадастралната карта, приета със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018г. на ИД на
АГКК, като част от имот с идентификатор ********, собственост на ответниците М.В.Б.,
ЕГН ********** и Д.П.Б., ЕГН **********,***, вместо към имот с идентификатор ****,
собственост на С.Г.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на осн. чл. 54, ал.2 от ЗКИР.
ОСЪЖДА М.В.Б., ЕГН ********** и Д.П.Б., ЕГН **********,*** да
заплатят на С.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1750 лева, представляваща
направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: