№ 19001
гр. С, 19.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.ИВ.СТ.
при участието на секретаря СТ.В.ДР.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №
20231110124328 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо
ответника Н. Г. Г. за сумата от 1892,76 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр. С, ул. „В“ № 11,
ет. 1, ап. 2, с абонатен № *********, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, за
която сума има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
51518/2022 г. по описа на СРС, 168 състав.
В исковата молба ищецът, поддържа, че ответникът, в качеството си на
собственик на топлоснабден имот Апартамент № 2, находящ се в гр. С, ул.
„В“ № 11, ет. 1, с присъединен абонатен № *********, по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно
топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които
имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови
нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период.
Поддържа, че с Общи условия от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в определения за това срок, считано от
датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
1
сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в
интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Нелбо
Инженеринг” ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор. Посочва, че на 05.04.2023 г. от ответника е
постъпило частично плащане в размер на 405 лв., като останало непогасено
задължение в размер на 1892,76 лв., представляващо остатък от главница за
топлинна енергия. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът подава отговор на исковата молба извън срока по чл. 131
ГПК. Моли да не бъдат допускани исканите от ищеца СТЕ и ССчЕ, като
посочва, че не оспорва количеството потребена топлинна енергия, нито
твърди да са извършвани плащания на процесните задължения. Оспорил е че
дължи сумите с твърдения, че липсва облигационна връзка между страните,
както и че вземането за топлинна енергия е погасено по давност.
Третото лице помагач не взема становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1
ГПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали,
че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума; Ищецът следва да установи и наличие на
обстоятелства водещи до спиране и прекъсване на погасителната давност.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
По делото не се спори, че през исковия период до процесния имот е
доставяна топлинна енергия в количествата и на стойността посочени от
ищеца.
Единственият спорен въпрос по делото е свързан с това дали
ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
2
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1
ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според
легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149,
чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ
(отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.
2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В настоящия случай е представено заявление-декларация за откриване
на партида, подадено от ответницата.
Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение
(оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл.
13 ЗЗД. Като е приело това заявлението и е продължило да доставя топлинна
енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело
предложението на ответницата за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия - в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
На основание това доказателство съдът намира за доказан факта, че за
процесния период тя е била потребител по смисъла на ЗЕ, като не се споделят
3
съображенията, изложени в отговора на исковата молба за липса на това
качество.
Ето защо настоящият състав приема, че ответницата е клиент на
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот и като такава дължи
цената на доставената топлинна енергия съразмерно на частта си от
собствеността.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно
релевираното възражение за изтекла погасителна давност.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните
задължения за главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И
това е така, тъй като страните по правоотношението са определили срок за
изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след изтичането на този
срок и това е така по следните съображения:
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичането на периода за който се отнасят - чл.
33, ал. 1 от горепосочените Общи условия.
Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията
настъпва 45 дни след изтичане на периода за който се отнасят.
В настоящия случай всички вземания с настъпил падеж преди
23.09.2019г. са погасени по давност. Тук попадат вземанията които
кредиторът претендира за периода от м.05.2019г. до 20.09.2019г., които
възлизат на сумата от 206,11 лева за доставена топлинна енергия. За тези
вземания исковете следва да бъдат охвърлени като погасени по давност.
При това положение съдът намира, че са изпълнени всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответницата по предявените
искове, като същите следва да бъдат уважени изцяло.
4
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената съответно на отхвърлената част от исковете .
По делото са представени доказателства за сторени разноски от ищеца в
размер на 37,85 лева разноски за държавна такса в исковото производство и
още 37,85 лева разноски в заповедното производство.
Ищецът претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Предвид ниския материален интерес и липсата на фактическа и правна
сложност до делото, то възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде
определен в размер на 100 лева.
Ответницата претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева. Пропорционално на отхвърлената част от исковете на нея
се следват разноски в размер на 32,67 лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, че Н. Г. Г. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.С, п.к.
1574, обл. С, ул. „В“ № 11, ет.1, ап.2 ДЪЛЖИ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, на
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от сумата от
1686,65 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия до имот, находящ се в гр. С, ул. „В“ № 11, ет. 1, ап. 2, с абонатен №
*********, за периода от 23.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51518/2022 г. по описа на
СРС, 168 състав като.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1686,65 лева до
претендирания размер от 1892,76 лева /или за сумата от 206,11 лева
представляващ стойността на неизплатена топлинна енергия доставена за
периода от 31.05.2019г. до 22.09.2019г./ КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Н. Г. Г. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.С, п.к.
1574, обл. С, ул. „В“ № 11, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 37,85 лева разноски за държавна
такса в исковото производство и още 37,85 лева разноски в заповедното
производство както и сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ Н. Г. Г. с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.С, п.к. 1574, обл. С, ул. „В“ № 11, ет.1
на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 32,67 лева разноски в
производството.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „НЕЛБО
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
5
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6