№ 1180
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000502943 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 72/14.06.2024г. постановено по т.д. № 183/2023г. по описа на СОС, ГО, V
състав е отхвърлен изцяло иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, предявен от Ж. Д.
Д. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за заплащане на сумата в размер на 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания,
причинени му в резултат на мозъчно сътресение, придружено с краткотрайна загуба на
съзнание, дисторзия на шиен отдел на гръбначния стълб и множество охлузвания на главата,
заднопариетално в ляво, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 03.11.2022г. в района
на 25.800 км на АМ Хемус в посока от гр. Ботевград към гр.София, между л.а. марка Хонда,
модел ЦРВ с рег. № *** - управляван от ищеца и л.а. марка Ауди, модел А3, с рег. № *** -
управляван от П. М. Ф., по вина на последния водач, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.06.2023г., като неоснователен.
Присъдени са разноски, като Ж. Д. Д. е осъден да заплати в полза на ЗД „БУЛ ИНС“
АД, сумата от 3760 лв. /три хиляди, седемстотин и шестдесет лв./, направени по делото
разноски на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец Ж. Д. Д. оспорва решението в неговата отхвърлителна част до
10 000 лв. и моли същото да бъде отменено, а искът – уважен до 10 000 лв. Изтъква факта,
1
че по делото е доказано по безспорен и категоричен начин вината на П. Ф. – както от
Споразумение по НОХД № 3/2024 г. по описа на РС Елин Пелин, с което той се признава за
виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. А, вр.ал. 1, б. Б, вр.чл. 342, ал.
1 НК, което има последиците на влязла в законна сила присъда. Действително в него името
на Ж. Д. не фигурира като пострадал, но причината за това е липсата на съставомерни
телесни увреждания. На следващо място, вината се установява и от дадените от самия Ф.
показания като свидетел в проведеното на 04.06.2024 г. о.с.з., че същият поради употреба на
алкохол е загубил контрол върху управлявания от него автомобил, самокатастрофирал е на
АМ Хемус, като в него последователно са се блъснали 2 леки автомобила - на пострадалия Р.
С., както и на ищеца Ж. Д.. В тази връзка, приетият като доказателство Констативен
Протокол за ПТП с пострадали лица, се ползва с материална доказателствена сила относно
обстоятелствата кои са участниците в процесното ПТП, като един от тях е именно Ж. Д., т.е.
по категоричен начин е установена неговата съпричастност към настъпилото ПТП. От
свидетелските показания на св.М. Д., както и наличната медицинска документация се
установява и времевия период на получаване на травматичните увреждания - в дена на
настъпването на ПТП, което санира допуснатото от страна на служителите на МВР
нарушение - да не впишат в протокола за ПТП Ж. Д. като пострадало лице. От друга страна,
вещото лице по изготвената и приета СМЕ е категорично в извода си, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и процесното
ПТП. В тази връзка, мотивът на съда, че не е установен механизма на настъпване на ПТП,
нито причинно-следствената връзка между ПТП и уврежданията на ищеца не може да бъде
споделен, тъй като се опровергава от събраните доказателства. Моли искът да бъде уважен
до 10 000 лв., ведно със законните последици. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че от събраните по делото
доказателства не е доказано пълно и главно наличието на деликт, нито че причина за
процесното ПТП е самокатастрофиралият л.а. „Ауди” per.№ ***, препречил пътя. Да се
прехвърля вината за процесното ПТП, при което ищецът е ударил катастрофирал на пътя
автомобил е цинично и неоснователно. Не може да се търси отговорност от човек, пострадал
в пътен инцидент, който вероятно е бил в безпомощно състояние и в невъзможност да
повлияе на последващо произшествие. От установения в хода на делото механизъм на ПТП
е видно, че то се дължи изцяло на поведението на Ж. Д., водач на л.а. „Хонда” per.№ ***,
който е управлявал МПС с несъобразена скорост със зоната на видимост, предвид промяната
в траекторията на пътя, като е можел да избегне инцидента, но е действал неадекватно и е
предизвиквал ПТП, което е зависело изцяло от неговото поведение. Така е нарушил грубо
разпоредбите на чл. 20 ал. 1 и ал. 2 ЗДП, като става единствена причина за процесния пътен
инцидент. Какво конкретно нарушение е извършил водачът на катастрофирал автомобил,
който се е намирал на пътя и по закон не е можел да го мести до идването на представители
на съответните служби от МВР, остава недоказано. Присъдата установява, границите на
отговорност на осъденото лице. Твърди, че не се установява пряка причинна връзка между
травмите на ищеца и деликтно поведения на осъдения с присъдата. Ищецът не фигурира в
2
КП за ПТП като пострадало лице, от което следва, че за него не е имало данни да е
пострадал и евентуално наличието на такива вреди впоследствие прави спорно
съществуването им да е от процесното ПТП. Претенцията е прекомерно висока и не
отговаря на принципа за справедливост, тъй като няма представени медицински данни за
настъпили усложнения т.е. адекватната сума за обезщетение не следва да е повече от 500 -
600 лв., ако искът бъде доказан по основание и то без да се отчита евентуално
съпричиняване на вредата. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищецът Ж. Д. твърди, че на 03.11.2022г., около 07:30ч. управлявал л.а.марка „Хонда", модел
„ ЦРВ" с рег.№ ***, като пътувал сам от гр.Ботевград към гр.София. В района на 25,800 км.
на АМ Хемус, при излизане от ляв за Ж. Д. завой, се блъснал в самокатастрофирал л.а.
„Ауди А3" peг.№ ***, управляван от П. М. Ф., който се намирал перпендикулярно върху
платното за движение и в който преди това вече се бил блъснал л.а. „Фолксваген Лупо" с peг.
№ ***, управляван от Р. Л. С.. Твърди, че причината за катастрофата е
самокатастрофиралият л.а. „Ауди А3", който се намирал върху платното за движение така, че
не позволявал преминаването на превозни средства и в зоната на ляв завой, което не
позволявало на водачите на МПС, приближаващи мястото на първоначалното произшествие,
да възприемат своевременно самокатастрофиралия автомобил и да предприемат действия по
аварийно спиране на управляваните от тях автомобили. Вследствие на гореописаното ПТП
получил следните травматични увреждания: Мозъчно сътресение, придружено с
краткотрайна загуба на съзнание; Дисторзия на шиен отдел на гръбначен стълб и Множество
охлузвания по главата, заднопариетално вляво. Към датата на ПТП - 03.11.2022г. по
отношение на л.а.марка „Ауди А3“, с рег. № *** била налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, със застрахователна полица №
BG/02/122002833142, валидна от 26.09.2022г. до 25.09.2023г. Затова предявил на 27.03.2023г.
застрахователна претенция, но последното и към настоящия момент не било заплатило, нито
било отказало да заплати застрахователно обезщетение. Претендира сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
27.03.2023г. до окончателното й плащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че липсва причинна връзка между
описаните събития и вредите. Поддържа, че ударът в автомобила на пострадалия е причинен
от субективните действия на ищеца, поради несъобразена скорост и липса на адекватна
реакция, а не от застрахования при него водач.
От фактическа страна се установява, че на 03.11.2022г., около 06.15 часа на
автомагистрала „Хемус“, в района на километър 25+800, в землището на с.Чурек, община
3
Елин Пелин, обл.София, в посока на движение към гр.София, при управление на л.а. марка
„Ауди“, модел „А 3“, с рег.№ *** ВН П. М. Ф. е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.20,ал.1: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.“, като не изпълнил задължението си да следи
непрекъснато пътната обстановка и да борави с превозното средство по начин, осигуряващ
правомерното му движение, изгубил контрол върху автомобила, в резултат на което същият
се отклонил от праволинейното си движение и се ударил в мантинела, разположена от
дясната страна на пътното платно, като по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Р. Л. С. - разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в
контузия на белия дроб в областта на фрактура на дясното ребро, като деянието е извършено
в пияно състояние и деецът е бил с концентрация на алкохол в кръвта си - 1,56% на хиляда,
установено по надлежния ред - с протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол № 2022/ ХИ-152/ 14.11.2022 г. на специализирана химична
лаборатория към БНТЛ при ОДМВР София - престъпление по чл.343,ал.3,б.„а“, вр.ал.1 буква
„б“, вр.чл.342, ал.1 НК, видно от протокол от 18.01.2024г. за одобрено от съда споразумение
за прекратяване на наказателното производство, постановено по НОХД 3/2024г. на PC -
Елин Пелин.
Съгласно чл.300 ГПК споразумението има задължителна сила за гражданския съд по
въпросите противоправност, вина и деяние досежно фактическия състав на първото ПТП.
Предмет на настоящото производство са вреди, настъпили при второ по време ПТП, което
не е обхванато от пределите на чл.300 ГПК, а ищецът Ж. Д. не е изрично посочен като
пострадало лице нито в присъдата, нито в констативния протокол на МВР. Затова САС
назначи АТЕ, каквато първоначално е допусната, но заличена от СОС. От заключението по
допуснатата АТЕ /л.51/, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че произшествието е възникнало в тъмната част на
денонощието при влажен пътен участък с асфалтова настилка в много добро състояние.
Първоначално П. М. Ф., при управление на л.а. марка „Ауди“, модел „А 3“, с рег.№ *** ВН е
самокатастрофирал, като изгубил контрол върху автомобила, в резултат на което същият се
отклонил от праволинейното си движение и се ударил в мантинела, разположена от дясната
страна на пътното платно, като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е бил с
концентрация на алкохол в кръвта си - 1,56% на хиляда, установено по надлежния ред.
Следва втори ударът на л.а. “ФОЛКСВАГЕН ЛУПО” с л.а. “АУДИ АЗ” хронологично след
удара на последния в дясна мантинела, като в мястото на втория удар(МУ2), л.а. “АУДИ АЗ”
вече е бил в покой, преобърнат по таван, разположен в лява пътна лента и насочен с предна
част в посока обратно на огледа. Непосредствено преди настъпъването на трети удар с л.а.
“АУДИ АЗ”, л.а. “ХОНДА ЦРВ”/управляван от ищеца/ се е протрил по детайл от дясната
част на купето на л.а. “ФОЛКСВАГЕН ЛУПО”, след което настъпва удар с л.а. “АУДИ АЗ”,
отклоняване на автомобила към лява мантинела, контакт на автомобила (МУ4) с лява
мантинела на около 88,00-93,00 м. след МУ. Непосредствено преди загубата на напречна
устойчивост и непосредствено преди удара в дясна мантинела; скоростта на движение на л.а.
“АУДИ АЗ” е била 120,20 км/ч. Скоростта на движение на л.а.“ФОЛКСВАГЕН ЛУПО”
4
непосредствено преди да е реагирал водачът му с аварийно спиране, е била 111,00 км/ч.
Скоростта на движение на л.а. “ХОНДА ЦРВ” непосредствено преди водачът да го отклони
в ляво е 111,64 км/ч. При сравнение на опасната зона за спиране вещото лице стига до извод,
че водачът на л.а. “АУДИ АЗ” не е имал техническа възможност да предотврати ПТП, чрез
аварийно спиране при движение със скорост 120,20 км/ч., тъй като дължините на опасните
зони на спиране са били значително по-големи от отстоянието, на което се е намирал преди
МУ1 (мястото в което автомобилът за пръв път контактува в дясна мантинела) по посока на
огледа. Анализът на данните от горе извършените пресмятания води до извод, че ако водачът
е управлявал автомобила си със скорост не по-висока от 111,57 км/ч. и е реагирал адекватно
с време не по-голямо от 1,0 сек. и без алкохолно повлияване би могъл да предотврати ПТП,
чрез аварийно спиране. По отношение на втория удар в конкретният случай, технически най-
коректно би било да се приеме, като критерий за начало на опасността, момента в който
водачът на л.а. “ФОЛКСВАГЕН ЛУПО” е могъл да възприеме л.а. “АУДИ АЗ”, обърнат по
таван в покой и без светлини в лява пътна лента. Водачът на л.а. “ФОЛКСВАГЕН
ЛУПО” НЕ Е имал техническа възможност да предотврати ПТП, чрез аварийно спиране при
движение със скорост 111,00 км/ч., тъй като дължината на опасната зона на спиране е била
значително по-голяма от отстоянието, на което се е намирал преди МУ2 и зоната на пряка
видимост. Анализът на данните води до извод, че ако водачът на л.а. “ФОЛКСВАГЕН
ЛУПО” е управлявал автомобила си със скорост не по-висока от 86,02 км/ч. и е реагирал
адекватно с време не по-голямо от 1,0 сек. и без алкохолно повлияване би могъл да
предотврати ПТП, чрез аварийно спиране.
По отношение на третия удар /предмет на настоящото производство/ в конкретният
случай, технически най-коректно би било да се приеме, като критерий за начало на
опасността, момента в който водачът на л.а. “ХОНДА ЦРВ” е могъл да възприеме л.а.
“АУДИ АЗ”, обърнат по таван в покой и без светлини в средна пътна лента. Водачът на
л.а. “ХОНДА ЦРВ” се е движил в лява пътна лента, като непосредствено преди ПТП е
възприел пред себе си светещите аварийни светлини на л.а. “ФОЛКСВАГЕН ЛУПО” в
покой, разположен също в лява пътна лента. Водачът на л.а. “ХОНДА ЦРВ” заобикаля от
дясно л.а. “ФОЛКСВАГЕН ЛУПО” и внезапно вижда пред себе си л.а. “АУДИ АЗ”, обърнат
по таван в покой и без светлини в средна пътна лента. Според вещото лице водачът на л.а.
“ХОНДА ЦРВ” не е имал техническа възможност да предотврати ПТП, чрез аварийно
спиране при движение със скорост 111,64 км/ч., тъй като дължината на опасната зона
на спиране е била значително по-голяма от отстоянието, на което се е намирал преди
МУЗ и зоната на пряка видимост. Анализът на данните води до извод, че ако водачът
на л.а. “ХОНДА ЦРВ” е управлявал автомобила си със скорост не по-висока от 39,08
км/ч. и е реагирал адекватно с време не по-голямо от 1,0 сек. и без алкохолно повлияване
би могъл да предотврати ПТП, чрез аварийно спиране.
Анализът на горе описаното неравенство води до извод, че движението на л.а. “АУДИ АЗ”
със скорост 120,20 км/ч. не е техническа причина за настъпване на ПТП, тъй като граничната
скорост на завоя в зоната на произшествието е била по-голяма 231,00 км/ч., а максимално
5
разрешената скорост на движение е била 120,20 км/ч. Характерът на описаните деформации
по л.а. “АУДИ АЗ”, формата и късите следи по пътното платно непосредствено преди
мястото на удара в мантинелата (МУ1) и фактът, че водачът на л.а. “АУДИ АЗ” е управлявал
с алкохолно повлияване 1,56% води до извод, че експлоатационна причина за настъпване на
ПТП е липсата на адекватно поведение на водача на л.а. “АУДИ АЗ” довело до загуба на
управление. Обективната техническа невъзможност на водачите на л.а. “ФОЛКСВАГЕН
ЛУПО” и л.а. “ХОНДА ЦРВ” да предотвратят второ и трето ПТП, чрез аварийно спиране и
спасителна маневра, води до извод, че тяхното поведение не е техническа причина за
настъпване на произшествието.
С оглед горните изводи на вещото лице САС приема, че непосредствената причина за
настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а. Ауди А3, а пострадалият Д. е
имал възможност да забележи вече спрелите върху пътното платно катастрофирали леки
автомобили и да намали скоростта си или да спре, ако не бе управлявал с висока скорост от
111 км/ч., макар и под допустимата от 120 км/ч. В о.с.з. вещото лице допълни, че при
движение на дълги светлини, той е можел да види вече авариралия л.а. от около 150 метра и
е можел да предотврати удара, но ако е бил на къси светлини и скорост от 111 км/ч. тогава
ударът е непредотвратим. Затова настоящата инстанция приема за доказано, че е налице
деликт, но възражението за съпричиняване от страна на пострадалия е доказано пълно и
главно, тъй като е пропуснал да изпълни задълженията, визирани в чл. 20, ал. 12 и чл. 23, ал.
1 ЗДвП - да контролира непрекъснато управляваното от него МПС и да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
С оглед гореизложеното напълно основателно е направеното в условие на евентуалност
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
От заключението по допуснатата основна СМЕ /л.78/, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че следствие на станалото
ПТП ищецът е получил следните леки травми: Контузия на главата, съпроводена с мозъчно
сътресение, за което няма убедителни данни в медицинската документация, че е протекло с
изпадане в безсъзнателно състояние и навяхване на шията, като констатираните
травматични увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП. Вещото лице уточнява,
че след отказа на ищеца да бъде хоспитализиран в клиника по неврохирургия, на последния
била приложена медикаментозна терапия, носене на шийна яка, безкофеинова диета,
физически и психически покой. Констатираните увреждания отзвучали в рамките на около
20-25 дни без трайни или постоянни последици за здравето и живота на пострадалия.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства - разпит на св.Д.а /съпруга на
ищеца/ в о.с.з. на 04.06.2024г., чийто показания съдът кредитира напълно като обективно
дадени и вътрешно непротиворечиви при условията на чл.172 ГПК, се установява, че тя се
чула по телефона с него след катастрофата, обяснил й, че не се чувства добре, има
световъртеж, болки в главата, във врата и че не знае какво точно се случило. Това било
преди да има контакт с всички други участници в ПТП. Видяла го към 7-8 ч. вечерта, след
6
като му били проведени изследвания в Окръжна болница. Бил замаян, очите му били
почервенели и се оплаквал, че не вижда добре. Болките продължавали и на другата сутрин.
Видими следи имал по главата - открита рана, а на другия ден вече имал синини,
кръвонасядания и на лявото рамо. Оплаквал се от болки в главата, врата и рамото, от
замайване, които продължили около месец. Към датата на ПТП, а и сега съпругът й работел
в ОД „Земеделие и гори“, която се намирала в гр.София и трябвало да пътува всеки ден по
пътя Ботевград-София. След ПТП посетил лекарска комисия, която му удължила болничния
до края на годината, защото травмите не му позволявали да си изпълнява задълженията. От
втория ден след ПТП ищецът бил с яка, която продължил да носи около три седмици или 25
дни. Физическо натоварване нямало как да упражнява, защото през цялото време изпитвал
болки и най-вече имал проблем с очите, светлината много го дразнела. Не бил спазвал
диетични режими.
От своя страна е разпитан и деликвентът св.Ф. който не отрича, че поради употреба на
алкохол е загубил контрол върху управлявания от него автомобил, самокатастрофирал е на
АМ Хемус, като в него последователно са се блъснали 2 леки автомобила - на пострадалия Р.
С. и управлявания от ищеца Ж. Д.. Последният е бил участник в ПТП като водач на лек
автомобил, видно от представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица издаден от
ОДМВР, отдел „ПП", в който е вписан като водач на лек автомобил, но не е вписан в графата
„Пострадали лица".
В случая е безспорно, че към датата на ПТП 03.11.2022г. по отношение на л.а.марка „Ауди
А3“, рег.№ *** е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
застрахователно дружество, със застрахователна полица № BG/02/122002833142, валидна от
26.09.2022г. до 25.09.2023г. Ж. Д. Д. е изпратил надлежно покана до „ЗД БУЛ ИНС” АД,
получена на 27.03.2023г.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени по смисъла на чл.300 ГПК, но само
спрямо пострадалия Р. С. и втория удар. Непосредствената причина за настъпване на
произшествието е поведението на П. М. Ф., който е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.20,ал.1 ЗДвП, поради което изгубил контрол върху автомобила, в
резултат на което същият се отклонил от праволинейното си движение и се ударил в
7
мантинела, разположена от дясната страна на пътното платно, като по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Р. Л. С., а деянието е извършено в пияно състояние и
деецът е бил с концентрация на алкохол в кръвта си - 1,56% на хиляда, установено по
надлежния ред.
Безспорно е установено, че след второто по време ПТП, е настъпило и трето ПТП, вече с
участието на жалбоподателя-ищец, който не е забелязал своевременно вече спрелите на пътя
две МПС /които изчаквали идване органите на КАТ/ и не е предприел своевременно спиране
или заобикаляне на същите. Правопораждащият юридически факт за настъпилото ПТПси
остава това на деликвентът Ф., който се ударил в мантинела, разположена от дясната страна
на пътното платно, поради загуба на контрол и употреба на алкохол, въпреки че след удара
изпаднал в кома респ. не е можел да премести управлявания от него л.а., нито да включи
аварийните светлини.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с някои от претърпените от ищеца травматични увреждания, наложили лечение и
обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано със леки болки и страдания,
главно от емоционален характер в резултат на преживения психически стрес от създалата се
ситуация.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и причинените вреди. При това положение ищецът има правото да получи
обезщетение за причинените му вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от факта на обездвижване в резултат на получените при процесното
произшествие увреждания.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил на 58 години към
датата на ПТП в края на 2022г. - в активна работоспособна възраст, че след ПТП не можел
да изпълнява пълноценно трудовите си функции, тъй като се намирал в отпуск по болест, че
е получил само две леки телесни повреди, чее преживял стрес при ПТП, а движенията във
врата са били ограничени и болезнени за около 2 месеца. Според вещото лице пълно
анатомично и функционално възстановяване на шийния отдел е възможно, на пострадалия
било проведено консервативно лечение с поставяне на шийна яка , към момента е напълно
възстановен. От друга страна съдът отчита и факта, че няма проведени оперативни
интервенции при лечението, че към момента се е възстановил напълно, както и
икономическата конюктура в страната за 2022г.
С оглед горното съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди, следва да се
определи на 10 000 лв., при отчитане на 20% съпричиняване т.е. 2000 лв. Затова следва да се
присъди обезщетение от 8000 лв. По отношение началния момент, от който следва да се
8
начислява законна лихва, в случая видно от доказателствата по делото е, че в изпълнение на
изискванията пострадалият е предявил претенцияте си за заплащане още на 27.03.2023г., от
която дата се дължи и законна лихва. С оглед диспозитивното начало в процеса, доколкото в
ИМ е изрично поискано да бъде присъдена от 27.06.2023г., това е началният момент, който
следва да бъде посочен в решението.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в обжалваната му част за разликата над
2000лв. до 10 000 лв. и потвърдено в останалата обжалвана част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 10 000 лв., като жалбата на ищеца е основателна до 8000 лв.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на жалбоподателя направените
разноски в размер на 950 лв. депозит за АТЕ и 200 лв. д.т. или общо 1150 лв., от които
дължими с оглед уважената част от жалбата са само 920 лв., както и адв.хонорар по реда на
чл.38 ЗА в размер на 1100 лв. без ДДС за всяка една от инстанциите. Пред първа инстанция
са платени 1200 лв. д.т. и 600 лв. за СМЕ. От тях дължими са само 480 лв. с оглед уважената
част от иска.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемия направените пред
настоящата инстанция разноски, съразмерно на отхвърления обжалваем интерес /2000 лв./
Общо направени разноски в размер на 1560 лв. платен адв.хонорар. От тях дължими са само
312 лв. Пред първа инстанция са направени разноски в размер на 3660 лв./списък на л.56/ От
тях дължими са само 2684 лв./с оглед отхвърлената част от иска – 22 000 лв./
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 72/14.06.2024г. постановено по т.д. № 183/2023г. по описа на
Софийски Окръжен Съд, ГО, V състав, в отхвърлителната му част, за разликата над 2000 лв.
до 10 000 лв. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Ж. Д. Д., ЕГН **********,
от ***, чрез Адвокатско дружество „Д. и партньори", БУЛСТАТ *********, гр. София, бул.
Княз А. Дондуков-Корсаков" № 5, вх. В, ап. 25, разликата над 2000 лв. до 10 000 лв. или
сумата от 8000 лв. /осем хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, причинени вследствие на ПТП,
възникнало на 03.11.2022г. в района на 25.800 км на АМ Хемус в посока от гр. Ботевград
към гр.София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2023г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 920 лв./деветстотин и двадесет лева/
направени разноски пред въззивна инстанция и сумата от 480 лв./четиристотин и осемдесет
9
лева/
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. И. Ж., с адрес ***,
сумата от 1100 лв. /хиляда и сто лева/ , представляваща адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. вр.чл.78 ал.1 ГПК, вр. с чл.7, ал.2, т.4, от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения, за явяване пред въззивна инстанция,
както и сумата от 1100 лв. /хиляда и сто лева/ , представляваща адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. вр.чл.78 ал.1 ГПК, вр. с чл.7, ал.2, т.4, от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения, за явяване пред първа инстанция.
ОСЪЖДА Ж. Д. Д., ЕГН **********, от ***, чрез Адвокатско дружество „Д. и партньори",
БУЛСТАТ *********, гр. София, бул. Княз А. Дондуков-Корсаков" № 5, вх. В, ап. 25, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 312 лв. /триста и дванадесет
лева/ направени разноски пред въззивна инстанция, съразмерно на отхвърления обжалваем
интерес, както и сумата от 2684 лв./две хиляди шестстотин осемдесет и четири лева/
направени разноски пред първа инстанция
Решението, като необжалвано е влязло в сила в отхвърлителната му част за разликата
над 10 000 лв. до 30 000 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10