Решение по дело №280/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 77
Дата: 26 ноември 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия: Бисер Цветанов Петров
Дело: 20211700600280
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Перник, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Моника Любомирова Цветкова (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211700600280 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 260003/ 25.06.2021 г., постановена по НОХД № 99/2020 год. по
описа на районен съд Радомир е признат В.С., със снета самоличност и ЕГН, ЗА ВИНОВЕН
в това, че от неустановена дата до *** г. в гаражи, находящи се на територията на ***, с цел
да набави за себе си имотна облага, е укрил чужди движими вещи, както следва:
І. Части от МПС марка БМВ модел Х3 с рег. № ***, и номер на рама ***,
собственост на „Сит 97“ ООД, гр.С. ЕИК *********, а именно:
- задна броня с фабрично залепен стикер с номер „***“, с дата на производство
*** г.
- предна броня с фабрично залепен стикер с номер „***“, с дата на производство
***г.
- шибидах с фабрично залепен стикер, с номер „***“
- двигател тип „М57“ със заличен набит номер, и установен стикер на него с
надпис „***“.
- скоростна кутия с набит номер“ ***“.
- предна лява седалка със стикер с номер „***” с дата на производство *** г.
1
- предна дясна седалка със стикер с номер „***” с дата на производство *** г.
- арматурно табло със стикер с производствен номер „***“ и номера „***“ и
„***“, с дата на производство *** г.
- ляв фар със стикер с производствен номер *** и номер ***, с дата на
производство *** г.
- десен фар със стикер с производствен номер *** и номер ***, с дата на
производство *** г.
- ляв стоп със стикер с производствен номер *** и номер ***, с дата на
производство *** г.
- десен стоп със стикер с производствен номер *** и номер ***, с дата на
производство ***г.
- уреди скорост и обороти със стикер с производствен номер *** и номер ***, с
дата на производство *** г.
- навигационна система СД за МПС със стикер с производствен номер „***“, с
дата на производство *** г.
- дисплей за навигация със стикер с производствен номер *** и номер „***„, и
дата на производство *** г.
- електронен модул със стикер с производствен № ***, с дата на производство ***
г.
- волан с въздушна възглавница със стикер с производствен номер на въздушната
възглавница ***,
И
ІІ. Лека автомобил марка БМВ, модел Х5 с рег.№ *** и номер на рама ***,
собственост на В. Т. Г., за които е предполагал, че са придобити от другиго чрез
престъпление /кражба/, поради което и на основание по чл.215, ал.1, във вр. с чл.54 от НК
ГО осъдил на две години „лишаване от свобода“.
На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така определеното наказание е
отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимия В.С. е осъден и да заплати на К. С. П. сумата в размер на 9 347,55
лева/ девет хиляди триста четиридесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща претърпени имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия
инкриминирано деяние по чл.215, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата
на извършване на деянието ***г. до окончателното й изплащане.
Със същата присъда подсъдимия В.С., е признат ЗА ВИНОВЕН и в това, че от
неустановена дата до *** г. в помещение в *** е държал радиосредства, които излъчват в
етера, а имено: 2 броя преносими заглушители, един с 8 антени модел *** и един с 12 бр.
антени модел ***, без да има писмено разрешение за това съгласно чл.267, т.2 от Закона за
електронните съобщения, поради което и на основание чл.348 б. „а“, пр.2 от НК Е ОСЪДЕН
2
на една година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
наказанието е отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила,
както и му е наложена ГЛОБА в размер на 300 лева /триста лева/.
На основание чл.23, ал.1 от НК районния съд е определил ЕДНО ОБЩО НАЙ-
ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ измежду наказанията по обжалваната присъда– две години
„лишаване от свобода“, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на
наказанието за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.3 от НК е ПРИСЪЕДИНИЛ наказанието ГЛОБА в размер
на 300 лева /триста лева/към определеното най-тежко наказание.
Районния съд се е разпоредил и с веществените доказателства приложени по
делото.
На основание чл.348 от НК е отнел в полза на Държавата заглушително
устройство с 8 бр. антени, модел *** и заглушително устройство с 12 бр. антени, модел ***,
иззети при оглед на местопроизшествие от *** г. по ДП№ 24/2019 г. по описа на ОДМВР –
П..
На основание чл.189, ал.3 от НПК първия съд се е произнесъл и по направените
разноски.
Против така постановената присъда в срок е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия, чрез неговия защитник. В жалбата и писмено допълнение към нея се сочи, че
при постановяване на присъдата са допуснати същесдтвени нарушения на процесуалните
правила, на материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се, че
районния съд е допуснал цитирани в жалбата правописни грешки, докато константната
практика на ВКС не толерира смислово неясни изречения. Според жалбоподателя
първоинстанционния съд не се е произнесъл по всички направени от него фактически и
правни съображения, което е довело до неправилни изводи по същество. На следващо място
твърди се, че част от доказателствата са изтълкувани превратно, като е допусната
тенденциозност и едностранчивост в интерпретацията на доказателствените източници. При
всичко това, според жалбоподателя, районния съд е нарушил материалния закон, тъй като
вместо да оправдае изцяло С., го е осъдил.
Възразява се и срещу присъдата в нейната гражданско осъдителна част. Счита се
за неясно на какво правно основание е уважен предявения граждански иск, защо е присъдена
разликата между застрахователната стойност и изплатената по застраховката премия.
Навеждат се доводи, че липсва деликтно основание за това присъждане.
На последно място са изложени и доводи за това, че наложеното наказание е явно
несправедливо.
С жалбата се иска отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова
оправдателна такава, като се отхвърли и предявения граждански иск. Алтернативно, се
прави искане за намаляване на наложеното наказание по вид и размер.
Гражданския ищец, чрез своя представител, моли присъдата да бъде оставена в
3
сила.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че
жалбата е неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
От фактическа страна:
На *** г. от *** е бил противозаконно отнет лек автомобил, марка БМВ, модел
Х5, с рег.№ *** и номер на рама ***, собственост на В. Т. Г.. Собственика му Г. подал
сигнал следствие на което същия бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № ***
на ГДНП по досъдебно производство № 3МК380/14.02.2019 по описа на ** РУ СДВР.
На *** г, преди обяд, от ***, е бил противозаконно отнет и лек автомобил, марка
БМВ, модел Х3, с рег. № *** и номер на рама ***, собственост на „Сит 97“ ООД,
представлявано от К. С. П.. Автомобилът бил предоставен за управление от дъщеря му,
свидетелката К. К. П.. Същата паркирала автомобила си на улицата пред блока, в който
живее в ***, а именно ***, като периодично поглеждала през прозореца и виждала, че
автомобила е на мястото си. На *** г., около обяд П. погледнала през прозореца и
установила, че автомобилът липсва от мястото, на което бил паркиран. В автомобила се
намирали нейни лични вещи- бял суитшърт със звездички, обувки с токчета и черна шапка с
козирка. Същите вещи по-късно, в хода на досъдебното производство, са намерени и иззети
при оглед на местопроизшествие на *** г. в гараж на територията на *** и разпознати от
нея. Свидетелката уведомила баща си и органите на МВР за изчезването на автомобила,
като същия бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № *** на ГДНП по ЗМ№
228ДПК368/20.02.2019 по описа на ** РУ СДВР.
През този период подсъдимият В.С. ползвал помещение, находящо се на
територията ***, в които осъществял дейност по ремонт на автомобили. Помещението било
предоставено под наем на С. през *** г. от собственика „Рален-Текс“ АД, представлявано от
свидетеля Н. Н.. Под наем било предоставено самостоятелно помещение- гараж, находящ се
вдясно от портала и складово помещение. Договорът за наем бил сключен между „Рален-
Текс“ АД като наемодател и посочена от подсъдимия фирма- „Генерал консулт-92“ ЕООД
като наемател. Още на същия ден свидетелят Н. предоставил достъп на С. до помещенията,
като му дал ключ. Помещенията били празни, гаражът бил с площ от 60 кв. метра, със
складово помещение от 20 кв.м към него. „Генерал консулт-92“ ЕООД се представлявала от
свидетелката В. Т..
В предоставените му под наем помещения С. започнал да извършва ремонт на
автомобили и демонтиране и продажба на части от тях. Понякога в работата си бил
подпомаган от свидетелите Г. М. и В. В.. Двамата работели в *** при свидетеля И. И. в
„морга“ за авточасти. С. и И. се познавали добре. Свидетеля М. бил помолен от подсъдимия
да дойде в гаража да му помага. В изпълнение на тази уговорка на *** г. сутринта С. взел
4
свидетеля от *** и двамата пристигнали в ***. Подсъдимият отключил входната врата на
гаража като при влизането вътре М. видял, че в гаража има части от различни автомобили.
Същия ден- *** г. свидетелят В. бил на работа в „моргата“ на И.. Последният му
се обадил и го повикал да отиде в ***, в гаража на В., за да му помогне да качат някакъв
двигател. В. веднага потеглил с личния си автомобил към мястото и пристигайки при гаража
видял, че И. паркира „бус“ със задната част към входа му. В този момент пристигнали
служители на МВР, които задържали всички присъстващи на място лица.
Междувременно в ОД на МВР- П. постъпила оперативна информация, че в
помещения на ***, се разкомплектоват автомобили, като съществува вероятност в тях да се
намират и противозаконно отнетите от *** автомобили БМВ Х3 и БМВ Х5, собственост
съответно на св. К. П. и на св.В.Г.. По този повод бил съставен екип от служители на МВР
с конкретно разпределени задачи.
Тъй като информацията била за конкретна дата- *** г., на деня, на място били
изпратени свидетелите З. и В., както и свидетелите М. Д. и В. И.. Първите двама извършили
наблюдение на гаража и дейностите, които се извършват в него като възприели, че от
помещението на гаража се чува шум от рязане на метал и мъжки гласове и от него излязъл
мъж, когото разпознали като подсъдимия С.. В. и З. видели пред гаража паркирани два леки
автомобила- Фиат Пунто с рег. № *** и Опел Корса с рег. № ***, както и лекотоварен
автомобил с рег. № ***. Свидетелите се оттеглили от фабриката и докладвали в ОДМВР-П.
за установеното, като малко след това пристигнали на място служители на ОД МВР-П.,
сектор „ПКП“– свидетелите М. Д. и В. И.. Двамата се приближили и забелязали, че пред
гаража се намира товарен автомобил- бял бус, който се движел на заден ход към входа му.
Бусът бил управляван от служебно известно им лице- свидетеля И., а на вратата на гаража
стоял подсъдимият С.. Когато С. забелязал служителите на МВР, той извикал „Полиция!“.
Свидетелят И.И. слязъл от буса и влязъл към гаража, като избягал навътре. Подсъдимия се
опитал да затвори вратата на гаража, но не успял поради намесата на Д. и И.. Последните
двама влезли вътре и установили, че там се намират още две лица-свидетелите В. В. и Г. М.,
които държали инструменти в ръце. В помещението на пода имало един брой двигател,
както и множество авточасти, както и парчета от регистрационни табели, нарязани на части.
Полицейските служители забелязали наличието и на две устройства, които заглушавали
работата на GSM апаратите. В едно от помещенията на *** фабрика установили, че се
намира и друг лек автомобил- БМВ Х5 без регистрационни табели, с десен волан.
Подсъдимия С. и свидетелите В. и М. при пристигането на служителите на МВР останали в
помещението /гаража/, но свидетеля И.И. избягал. Подсъдимият предал доброволно на
органите на МВР с Протокол за доброволно предаване от ** г. връзка с 9 бр. ключове и
ключодържател червен, ключодържател тип дистанционно с два бутона и 2 бр. ключове, 2
бр. мобилни телефони „Нокия“ и „Самсунг“.
В условията на неотложност от разследващите органи били извършени огледи на
местопроизшествие, обективиран в три огледни протокола, като били иззети и множество
намерени на място веществени доказателства. При тези огледи се намерили и иззели
5
следните вещи:
1. Обект №1 - двигател със скоростна кутия, Обект №2-ляв фар с лого на BMW,
Обект №3-десен фар с лого на BMW, Обект №4-13 части от нарязани 4 peг. Табели, Обект
№5-капак преден тъмносин с лого на BMW, Обект №6- преден ляв и десен калник, тъмно
сини, Обект №7- предна и задна десни врати с лого на BMW, тъмно сини на цвят, Обект
№8- километражно табло с логото на BMW, Обект №9-навигационна система с логото на
BMW, Обект №10- навигационен дисплей с логото на BMW, Обект №11- предна дясна
седалка от черна кожа, Обект № 12-сива кожена предна дясна седалка, Обект №1З- чифт
обувки с токчета от лъскава черна материя № 35 в кутия без капак, Обект №14- предна
броня тъмно синя със следи от охлузване отпред вляво, Обект №15- черно арматурно табло,
Обект №16- суитшърт бял на цвят с надпис и звездички отпред, черна шапка с козирка и
черен калъф с множество музикални дискове, Обект №17- задна пета врата с логото на
BMW и надпис „ХЗ“, тъмно синя, Обект №18- шибидах стъклен с механизъм, Обект №19-
два бр. peг. табели № ***, Обект №20- тъмносиня задна броня, Обект №21- два броя
стопове, Обект №22-акумулатор VARTA 100 Ah, Обект №23- предна и задна леви врати,
тъмно сини, предна лява с надпис „X drive 35d“, Обект №24- комплект заден мост, Обект
№25- 4 бр. гуми с алуминиеви джанти, Обект №26- заглушително устройство с 8 антени,
Обект №27- волан на BMW, Обект №28- предна шофьорска сива кожена седалка и черна
кожена шофьорска седалка, Обект №29- модул с надпис BOSCH и с логото на BMW, Обект
№30- предни ляв и десен ботуши от л.а, Обект №31- заглушително устройство с 12 бр.
антени.
2. лек автомобил БМВ Х5 с рег.№ *** и номер на рама ***, при който са иззети-
одорологични следи от предна лява и дясна седалка на лек автомобил БМВ Х5 обтривки от
дръжка на предна лява врата, обтривки от скоростен лост, Карта-пластика, обтривки от
клаксон, обтривки от външен ринг на волан, обтривки от дръжка на предна дясна врата,
съдържимо от предна лява стелка и съдържимо от предна дясна стелка.
На следващия ден- *** г., бил извършен нов оглед при който са снети
дактилоскопни следи.
Част от намерените при огледа обекти /вещи/- бял суитшърт със звездички,
обувки с токчета и черна шапка с козирка е установено, че са собственост на свидетелката
К. П., ползвала лекия автомобил БМВ Х3.
От заключението на назначена трасологична експертиза, е видно, че по
отношение намерените и иззети части от автомобил е налице интервенция върху преден
десен ламаринен панел /ботуш/ от МПС, изразяваща се в заличаване на стикер с
идентификационен номер на рама на автомобила; върху преден ляв ламаринен панел
/ботуш/ от МПС има извършена интервенция, изразяваща се в заличаване на набит
производствен номер на автомобила, след извършване на химическо изследване е установен
производственият номер, който е „***“; върху двигател от МПС има извършена
интервенция изразяваща се в заличаване на набития номер, който не може да се установи
поради начина на заличаване /чрез отнемане на метал/, при изследване на двигател от МПС
6
/обект № 16/ се установява наличие на стикер с номер на двигател “***“ и тип на двигателя
„***“; при изследване на скоростната кутия от МПС се установява набит номер и стикер с
номер на скоростната кутия “***“; предните седалки са предназначени за марка автомобили
БМВ с година на производство *** г, всички обекти /части/ от автомобила /с изключение на
седалките/, според в.лице са предназначени за марка автомобили БМВ, с година на
производство *** г., като в.лице дава заключение, че е възможно всички части /с
изключение на седалките/ да се били части от един автомобил. Видно от същата
експертиза изследваните 13 бр. части от регистрационни табели са били част от
регистрационни номера на МПС, като от тях 2 бр. с надпис „***“ и 2 бр. с надпис „***“.
Намерените и иззети от ползуваната от С. постройка в ***, части от автомобили, описани в
обстоятелствената част на протокола и в трасологичната експертиза обекти /части от
автомобил/, са били съставни части от противозаконно отнет на *** г, предиобяд, от *** лек
автомобил марка БМВ модел Х3 с рег. № *** и номер на рама ***, собственост на „Сит 97“
ООД ЕИК121317122, представлявано от К.П.. За друга част от намерените при огледа
обекти /вещи/- бял суитшърт със звездички, обувки с токчета и черна шапка с козирка се
установява, че са собственост на свидетелката К. П. и били оставени от нея в автомобила
преди отнемането му.
От събраните писмени доказателства, представени от производителя „Ауто-
Бавария“ ООД, оторизиран дилър и сервиз на марката BMW, относно това на
производствен номер „***“, какъв автомобил отговаря е даден отговор, че на този
производствен номер „***“ отговаря лек автомобил марка BMW, мод.Х3 3.0/Е83, с рама №
***, с фабрично вложен дизелов двигател, с номер “***“ и автоматична скоростна кутия, с
номер “***“. Установена е пълна идентичност между предоставените от оторизирания дилър
данни и данните от собственика на автомобила, относно номера на рамата- ***, както и
пълна идентичност на представените данни с номерата на част от намерените при огледа на
местопроизшествие на *** г. и изследвани при извършената трасологична експертиза части
от автомобил, а именно:
- производствен номер, който е „***“, номера на двигател “***“ и на скоростна
кутия “***“, намерени и иззети при огледа, които от своя страна отговарят на отнетия от
владението на св. П. лек автомобил марка BMW мод.Х3 3.0/Е83 с рама № ***.
По отношение на намереният при оглед на местопроизшествие с протокол от ***
г. лек автомобил БМВ Х5, се установява пълно съвпадение /идентичност/ между посочените
от пострадалия Г. данни и установените такива относно: номера на рама, поставените
регистрационни табели /***/.
От заключението по назначената техническа експертиза назначена за изследване
на заглушително устройство с 8 антени и заглушително устройство с 12 бр. антени се
установява, че двете устройства представляват /радиосъоръжения/ радиосредства, които са
изправни, фабрично произведени, предназначението им е да блокират нормалната работа на
GSM апарати и други радиокомуникационни устройства, намиращи се в обсега им. По
своята същност те представляват радиосредства, по смисъла на Закона за електронните
7
съобщения, които излъчват в етера от една страна и които устройства от друга страна,
пречат и смущават действието на радиосъобщителна, радиоразпръсквателна, телевизионна
или радиорелейна станция или радиотранслационна централа /заглушават приемане на
сигнали на GSM и GPS устройства/. Ползуването им е възможно само с наличието на
писмено разрешение за това съгласно чл.267, т.2 от Закона за електронните съобщения.
Включени са в списъка на радиосъоръженията, за които са въведени ограничения за
пускането им в действие съгласно Решение № 217 на МС на РБ от 29.03.2009 г. Подсъдимия
В.С., няма издадено разрешително за правоспособност на радиолюбители и няма издадено
разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
Така установената от въззивния състав фактическа обстановка съответства на
възприетата и от първоинстанционния съд. Основава се на събраните по делото
доказателства въз основа на които, след направен самостоятелен съвкупен и обстоен анализ,
втората инстанция приема за установени посочените факти.
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на
своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за
разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените
обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и
съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към
решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни
доводи. Направените правни изводи са правилни.
Неоснователни са упреците на защитата, че част от доказателства са
интерпретирани неправилно и че не е отговорено на всички фактически доводи. На първо
място районния съд е обсъдил поотделно всички събрани в производството доказателства.
Посочил е конкретно на кои дава вяра, на кои не и защо. По нататък е извършен подробен
анализ при който е обсъдена връзката между отделните доказателства и фактите, които те
установяват. Цялостния преглед за законосъобразност и правилност на тази оценъчна
дейност на районния съд не дава повод да се приеме, че са допуснати твърдените от
защитата нарушения. На нито един доказателствен източник не е придадена доказателствена
сила която той няма. Нито един от тях не е подценен или надценен. При извършения
подробен и обстоен анализ всяко доказателство е обсъдено само за себе си и във
взаимовръзка с останалите такива. Формираните въз основа на това фактически изводи са
правилни. Възприемат се изцяло от окръжния съд, поради което не се налага тяхното
преповтаряне. За да приеме за установени фактите на които е основал присъдата си
районния съд се е доверил на непосредствените възприятия на свидетели очевидци- З., В., Д.
и В. И., на обективните данни от протоколите за извършени претърсвания и огледи и иззети
с тях веществени доказателства, на писмените доказателства, както и на неоспорените
заключения по назначените експертизи. Всички те са в пълен унисон и ясно, последователно
8
и несъмнено разкриват една безпротиворечива фактическа обстановка. Четиримата
свидетели са възприели ясно кои лица са присъствували на местопрестъплението и какво е
било тяхното поведение. Фактическото ползуване от страна на подсъдимия С. на
помещенията в които са намерени инкриминираните вещи е установено безспорно със
събраните писмени доказателства и показанията на свидетелите Н. и Т.. Именно от него са
били иззети и ключовете с които са заключва въпросния гараж. Намерените части и
автомобил БМВ Х5 са били идентифицирани несъмнено и тяхната идентичност с обявените
за издирване откраднати такива е безспорна. В този смисъл са събраните писмени
доказателства от официалния представител на БМВ за България и съответните експертизи.
Тезата на подсъдимия, представена чрез неговите обяснения и подкрепена
частично от неговите приятели- свидетелите И., М. и В. остава изолирана и опровергана.
Правилно районния съд в тази част на фактическия си анализ е приел, че показанията на
тези свидетели са вътрешно противоречиви и напълно се опровергават от всички останали
данни инкорпорирани в процеса по установения с НПК ред за това. На тези доказателствени
източници е отделено съществено място в мотивната дейност на контролирания съд, поради
което не се налага преповтаряне на изградените верни фактически и правни съждения.
При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е извършил
престъпленията, за които е обвинен.
При правилно изяснена фактическа обстановка, районен съд Радомир е направил
обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната
квалификация на инкриминираните деяния.
Квалификацията на извършеното от подсъдимия престъпление както по чл.215,
ал.1 НК, така и по чл.348 б.“а“ пр.2 НК е точна.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване
или изменяване на обжалваната присъда, в частта й, с която подсъдимия е признат за
виновен по предявените му обвинения.
При определяне на наказанията обаче, районен съд Радомир не е изложил
никакви съображения. Това е довело до отмерване на наказания и за двете престъпления
несъответни на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е неосъждан,
сравнително млад човек, ангажиран е трудово и семейно. Всички тези обстоятелства, имащи
значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, в съпоставка с
обществената опасност на деянието и настъпилите обществено опасни последици и превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства водят до извод, че наказанията и за двете
престъпления следва да се отмерят към техния минимум. Така за престъплението по чл.215,
ал.1 НК, настоящия състав намери, че едно наказание лишаване от свобода за срок от една
година най- точно отговаря на целите по чл.36 НК.
На основание чл.23 НК съдът определи едно общо най- тежко наказание, а
именно лишаване от свобода за срок от една година.
Правилно районния съд е преценил, че са налице условия за приложение на чл.66
9
ал.1 от НК, като приетия срок от четири години следва да се намали на три.
По отношение на гражданския иск.
На първо място, неправилно районния съд е конституирал като граждански ищец
К.П., а не действителния собственик на автомобилните части- „СИТ 97“ ООД. Доколкото
обаче П. е управител и представляващ действителния собственик, то правата на
гражданския ищец не са нарушени и този порок следва да се отстрани с въззивното решение.
В гражданско осъдителната й част обжалваната присъда е неправилна и
незаконосъобразна.
Основанието на гражданския иск в наказателния процес е в деликта-
непозволеното увреждане. От този деликт за пострадалия следва да са настъпили вредни
последици и между тях и действията на подсъдимия, осъществил увреждането, трябва да
има пряка причинно следствена връзка. Обвинението предявено на С. е за вещно
укривателство, като няма спор, че инкриминираните автомобилни части са съставлявали
автомобил собственост на СИТ 97. Вредата за това дружество обаче е настъпила не от
укриване на частите на вече разглобения автомобил, а от неговото противозаконно отнемане
и разфасоване /повреждане/. Именно тези действия са направили невъзможно собственика
да упражнява правото си на собственост. Те обаче представляват други престъпления
/чл.194, чл.216 НК/, извън вещното укривателство, за които подсъдимия не е привлечен като
обвиняем. След като осъщественото от С. изпълнително деяние по чл.215 НК не е увредило
пряко собственика на веща, тъй като той не е отнел и повредил автомобила собственост на
СИТ 97 и между това вещно укривателство и невъзможността този собственик да упражни
правото си на собственост в пълен обем липсва пряка причинно следствена връзка, то и
деликтна отговорност на това основание не може да възникне.
На следващо място, така както е бил предявен и приет за съвместно разглеждане
гражданския иск- за паричната стойност представляваща разлика между застрахователната
стойност на отнетия автомобил и действително изплатената сума на застрахования, той
черпи своето основание в договор за застраховка. Договорна отговорност може да бъде
реализирана само по гражданско правен път, а не и като съвместно разглеждане в
наказателния процес където вредата може да има само деликтно основание.
Всичко това налага присъдата в гражданско осъдителната й част да се отмени
изцяло и да се отхвърли предявения граждански иск против действителния собственик.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 260003/ 25.06.21 год., постановена по НОХД 99/20 год.
по описа на районен съд Радомир, като:
ВМЕСТО наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието
изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от четири години за
10
престъплението по чл.215, ал.1 НК НАЛАГА наказание лишаване от свобода за срок от една
година. На основание чл.66, ал.1 НК отлага изпълнението на така наложеното наказание за
срок от три години.
ВМЕСТО определения по реда на чл.66, ал.1 НК изпитателен срок от четири
години за престъплението по чл.348 б.“а“ пр.2 НК определи срок от три години.
ВМЕСТО общо определеното най- тежко наказание в размер на две години, на
основание чл.23 НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най- тежко наказание измежду наложените на
подсъдимия В.С., а именно лишаване от свобода за срок от една година.
На основание чл.66, ал.1 НК отлага изтърпяване на така определеното общо най-
тежко наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
ОТМЕНЯВА ПРИСЪДАТА В ГРАЖДАНСКО ОСЪДИТЕЛНАТА Й ЧАСТ с
която подсъдимия В.С. е осъден да заплати на К. С. П. ЕГН********** сумата в размер на 9
347,55 лева /девет хиляди триста четиридесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща претърпени имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия
инкриминирано деяние по чл.215, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата
на извършване на деянието- *** г. до окончателното й изплащане и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск предявен от „СИТ 97“ ООД, представлявано от К.
С. П. против подсъдимия В.С. за заплащане на сумата в размер на 9 347,55 лева /девет
хиляди триста четиридесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща
претърпени имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия инкриминирано
деяние по чл.215, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
деянието- *** г. до окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Отменява присъдата в частта й с която подсъдимият В. Н. С. е осъден да заплати
в полза на ВСС чрез районен съд Радомир сумата 373.90 лв. държавна такса върху
уважената част на гражданския иск.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11