№ 4274
гр. Варна, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110100667 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът по делото Р. З. Й., ЕГН **********, действащ чрез родителите си и законни
представили - Н. К. Й. и З. С. Й., всички с постоянен адрес: ***, с адрес за съобщения: *** -
чрез процесуален представител адв. С. Й. е сезирал РС Варна с искова молба с посочена цена
на иска 8000 лв.и правно осн. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД чл. 86 ЗЗД.
Исковата молба е уточнена с молба от 29.1.2024 г. /л.16/, предявена против ответната
страна ***.
Ищецът излага в исковата молба следните твърдения:
На 26.09.2023г., около 15:00ч, в гр. Варна, чакайки с майка си на пейката на автобусна
спирка „***“, находяща се на ул. „***“ в посока от бул. „***“ към бул. „***“ , детето Р. З. Й.
понечило да се придвижи и да се качи на автобус, при което с левия крак се спънало в
препятствието, образувало се от разликата във височините между по-ниската настилка
(дължаща се на липсата/неполагането на тротоарни плочки) и наличната следваща тротоарна
плочка. Паднало на лявата си страна, при което ударило главата си и контузило лявата си
ръка. Детето изпитало силна пронизваща болка и започнало да плаче. Придружителят -
майка му, веднага го отвела в спешното отделение на „*** „ АД - Варна.Още докато чакали
в Спешното отделение, лявата ръката в областта на предмишницата отекла и китката и
пръстите се подули. Детето изпитвало изключително силни постоянни болки, придружени
от плач и страх. Лекарите установили счупване в долния край на хумеруса на лявата ръка.
Било гипсирано от пръстите до рамото за период от 23 дни с указание след това да се
прецени подходящото лечение. Болките, неудобствата и затрудненията станали ежедневие.
През първите две седмици детето изпитвало много силни болки в областта на счупената
ръка, което правело съня му през първите 4-5 нощи невъзможен, а през следващите - накъсан
и неспокоен. Нощно време трябвало да си пази ръката и да не ляга на лявата страна.
Първите две седмици след инцидента се стряскало и плачело нощно време, тежал му гипса и
се оплаквало, че като си движи пръстите изпитва непоносима болка. Заради малката си
възраст не можело само да контролира изолирането на лявата страна, поради което се
налагало родителите му да го съблюдават и да го преместват, при което то се будело
раздразнено и изпадало в продължителен плач. Една нощ се събудило с подута ръка и
уплашено споделило, че много го боли ръката, което накарало родителите му да го заведат
отново в Спешното отделение, където му дали успокоителни. Не можело да си служи със
счупената ръка (детето било левичар), което предизвиквало големи затруднения при къпане,
ходене до тоалетна, събличане, обличане и хранене. Спряло да посещава детска градина,
1
което го лишило от социални контакти и го изолирало от връстниците му и обичайните му
занимания. Станало перманентно изнервено, плачливо, затворено. Травмата прекъснала
редовните му тренировки по футбол във ФК „***“.
След свалянето на гипса детето не можело да свива и изпъва ръката към себе си в
пълен обем. Изпитвало силно ограничение и болка при въртеливо движение в
предмишницата. Установеното счупване на долния край на хумеруса наложило
провеждането на 2-седмичен рехабилитационен курс и макар че след него имало известно
подобрение в състоянието и функционалността на крайника, продължавало да има дефицит
при разгъване на ръката. В продължение на повече от месец не можело да посещава детската
градина, а в продължение на два - тренировките си по футбол. Това го изолирало от
връстниците и заниманията му и постоянно било изнервено, потиснато и плачливо.
Възстановителният период продължил повече от 2 месеца, през което време детето търпяло
най-интензивни физически болки и емоционални страдания. Детето било извадено от
обичайния си жизнен ритъм, с честни изблици на безпричинен гняв, кошмари, необичайно
говорене на сън. Затворило се в себе си, не желаело да излиза от вкъщи, изпитвало страх да
преминава през района на инцидента.
На второ място, в искова молба се сочи, че съгласно нормите на чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с
чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място,
които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска
собственост. Общината била длъжна да управлява предоставената и собственост, в т.ч.
улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър
стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Изрично в нормата на чл. 30, ал. 4 от ЗП било
посочено, че изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии се организират от съответната община. Твърди се по същество в исковата молба,
че всички гореописани неимуществени и имуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от бездействието на *** да поддържа настилката в района на спирка „***",
находяща се на ул. „***" в посока от бул. „***" към бул. „*** " в изправно и безопасно за
движещите се по нея състояние, което довело до настъпване на процесния инцидент.
Впрочем и към момента на подаване на исковата молба в съда, се твърди, че неравността
между двете равнини (тази без тротоарни плочки и тази с) продължавала да създава
опасност за пешеходците. Поради гореизложените съображения ищецът е обосновал правния
си интерес от предявяване на осъдителен иск против ответната ***, като е отправено и
следното искане по см. на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК:
Да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде осъдена ответната
***, с административен адрес: ***, представлявана от Кмета Б. К., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
Р. З. Й., ЕГН **********, действащ чрез своите родители и законни представители Н. К. Й.
и З. С. Й., тримата с постоянен адрес: ***, следните суми:
8 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания
от претърпените телесни повреди - счупване на долния край на хумеруса на лявата ръка,
оток в окосмената част на главата, както психически и емоционален стрес, безсъние,
ограничен жизнен капацитет и нарушен жизнен ритъм, претърпени в резултат на препъване
на 26.09.2023г. в необезопасена и необозначена неравност в следствие на
нарушено/липсващо тротоарно покритие в района на спирка „***", находяща се на ул. „***"
в посока от бул. „***" към бул. „***" в гр. Варна;
ведно със законната лихва върху от главницата от 8 000 лв. за периода от 26.09.2023г.
(деня на увреждането) до окончателното й изплащане.
Отправено е и искането в полза на ищеца да бъдат присъдени направените съдебно-
деловодни разноски и присъдено и адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за
предоставената безплатна правна помощ и съдействие по настоящото дело. В съответствие с
изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК е посочена и банкова сметка със следните реквизити:
IBAN: *** - специална клиентска сметка на основание чл. 39 от Закона за адвокатурата, по
която да бъдат изплащани всички дължими суми.
В подкрепа на твърденията и искането си, ищецът е направил доказателствени
искания.
В срока по чл.131 ГПК ответната ***, чрез надлежно упълномощен представител -
2
юрисконсулт Л. Г. в писмен отговор изразява становище по предявения иск.
Исковата молба ответната страна намира за процесуално допустима, но
неоснователна.
Спирайки се върху петитума на иска, тежестта на доказване при иска по чл. 49 ЗЗД,
ответната страна оспорва твърдението в исковата молба, че на дата 26.09.2023 г. в гр. Варна,
на посоченото в исковата молба място е съществувала неравност, в следствието на което се
стигнало до описаната в исковата молба травма. По същество ответната страна препраща
към нормата на § 1, т.19 от ПП ЗДвП за да поясни какво представлява препятствие на пътя ;
позовава се на нормата на чл. 8, ал. 8 ЗЗДт като твърди, че след като майката и детето са
били на пейката на автобусната спирка, майката е била тази която следвало да осъществява
надзор над детето си, могла е да възприеме неравността и следвало да предвиди безопасно
преминаване по този участък, не просто с присъствието си. Ответната страна се спира
отново върху разпределението на доказателствената тежест съгл.чл.154 ГПК и доказване на
деликта , като моли съда да остави без уважение иска изцяло. В условията на
алтернативност ответната страна моли съда значително да намали търсеното обезщетение по
размер, като препраща към нормата на чл.52 ЗЗД.
Според *** в случая намира приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. твърди се
съпричиняване на вредоносния резултат и се отправя искане да бъде установен приноса на
пострадалия за настъпването на инцидента. На последно място е отправено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна не възразява относно допускане на доказателствените средства,
така както са поискани с исковата молба. Отправено е искане да бъде дадена възможност на
*** до първото открито съдебно заседание да ангажира доказателства за състоянието на
тротоара, описан в исковата молба, след представяне на справка от ресорната дирекция в
***.
Видно от протокол № 6062/01.11.2024 г. обективиращ проведеното по делото открито
съдебно заседание-страните не са изпратили представител за заседанието.
В писмена молба от 25.10.2024 г. адв.Св.Й. в качество на пълномощник на ищеца
моли съда да уважи изцяло предявения иск ведно с присъждане на сторените по делото
съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
В писмена молба от 31.10.2024 г. юрисконсулт Л.Г. в качество на процесуален
представител на ответната *** се придържа към отговора на искова молба като желае
отхвърляне на иска , а в условията на алтернативност да бъде редуциран размера на
обезщетението . Ответната страна желае присъждане на разноски и в условията на
евентуалност заявява възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Дирекция социално подпомагане Варна – редовно уведомени за откритото съдебно
заседание съгласно нормата на чл.15 , ал.6 от Закона за закрила на детето не са изпратили
представител за откритото съдебно заседание, но в писмено становище подадено преди
първото о.с.з. считат , че исковата молба подлежи на уважаване, като предоставят на съда
преценката какъв да бъде размера на търсеното обезщетение .
СЪДЪТ, след съвкупна преценка на доказателствата по делото , съобразявайки
становищата на страните, приложимите правни норми, съгласно чл.235 и чл.236 ГПК
приема за установено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА страна:
РС Варна е сезиран с предявени искове намиращи правното си основание в чл. 49 вр.
чл. 50 от ЗЗД, вр. 45 ЗЗД досежно главното парично вземане, а в частта в която се
претендира законна лихва от датата на деликта , акцесорното искане съдът е квалифицирал
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да определи квалификацията на иска съдът се позовал на ППВС №
17/18.11.1963 г. и ППВС № 9/28.12.1966 г., като в първото постановление е указано на
съдилищата, че : „ Възможни са случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта,
така от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е
възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под
негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД „.
Доклада по делото е приет от страните без възражения, като освен правната
квалификация на исковете , съдът е разпределил и тежестта на доказване . Съгласно
разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът е указал и на двете страни,че всяка една от тях следва да
установи и докаже твърденията си и възраженията си - т.е. фактите и обстоятелствата въз
3
основа на които черпи положителни за себе си права. На основание чл. 146 ГПК в тежест на
ищеца е било възложено доказването на следните релевантни за делото факти по предявения
иск а именно: че на твърдяната в исковата молба дата, време и място и начин е получил
травматичното увреждане (описано подробно по -горе), обусловило претендираните
неимуществени вреди, чиято обезвреда се желае.В тежест на ищеца е било възложено да
установи и докаже,при условията на пълно и главно доказване, че именно неравността на
пътя - липсващи и счупени плочки на тротоара находящ се в гр.Варна, в района на спирка
„***“ , на ул. „*** „ и препъването му на тротоара на 26.09.2023 г. са в пряка причинно -
следствена връзка с причинените му от падането травматични увреждания в областта на
горен ляв крайник, довели до счупване на лявата ръка, оток в окосмената част на главата,
психически и емоционален стрес, безсъние, ограничен жизнен капацитет и нарушен жизнен
ритъм.В тежест на ищеца е било и да установи и докаже претенцията си за неимуществени
вреди и по размер. В тежест на ищеца съдът е възложил да установи и докаже при
условията на пълно и главно доказване и в какво точно се изразяват неимуществените вреди
, така както ясно е посочил в исковата и молбаВ тежест на същата страна съдът е възложил
да установи и докаже, че ответника е изпаднал в забава, датата на която е изпаднал в забава
по см. на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ответника е било възложено да установи своите възражения, от които
черпи изгодни за себе си правни последици, в това число и направеното в срока за отговор
възражение за поведение на ищеца /а и на майка му/, попадащо под хипотезата на чл.50, ал.
2 ЗЗД; възраженията си изключващи отговорността на ответната ***, т.е. че дори и да са
налице елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, същите не обуславят основателност
на иска или че искът е предявен в прекалено завишен размер. В случай, че ищецът докаже
основанието на иска си, ответната страна е следвало да ангажира доказателства от които да
се изведе извод за неоснователност на акцесорното искане за присъждане на законна лихва.
При така изложеното по-горе, настоящият първоинстанционен съдебен състав за да
изведе правилен правен извод по същество на спора анализира поотделно и в съвкупност
събраните по делото писмени доказателства : представените с исковата молба заверени
копия на: удостоверение № 002018*** г., издадено въз основа на акт за раждане № *** г.;
лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 013158/26.09.2023 г.; амбулаторен лист №
23275909АС55/02.10.2023 г.; амбулаторен лист № 232827070СЕ5/09.10.2023 г.; амбулаторен
лист № 232981085605/25.10.2023 г.; талон за медицинска експертиза № 2327520A1D9A;
медицинско направление № 23292А085464/19.10.2023 г.; направление за медико-
диагностична дейност № 23292207DC90/19.10.2023 г.; служебна бележка от ФК
„***“;събраните гласни доказателства -показанията на законния представител на ищеца и
негова майка – свидетелката Н. Й., както и неоспореното от страните заключение по
допусната и приобщена по делото Съдебно – медицинска експертиза , възложена на д-р Д.
Д. .
Писмените доказателства,ангажирани от ищеца по делото обосновават извод, че
ищеца Р. Й. е роден на 13 септември 2018 г. /л.4/ и негови родители и законни представители
са З. С. Й. и Н. К. Й..Т.е. ищецът е малолетен, през месец септември 2024 г. е навършил 6
години а към 26.09.2023 г. – датата на която се твърди, че е претърпял инцидента по повод на
който се търси обезщетение от *** е бил навършил 5 години и 13 дни .
Писмените доказателства представени от *** в срока по чл.131 ГПК касаят всъщност
движението на определени автобусни линии в града и не са пряко релевантни към спора по
същество, поради което и съдът не ги анализира в пълнота .
Описаните по-горе писмени доказателства представляващи медицински документи
доказват твърденията в исковата молба за настъпило на 26.09.2023г. травматично увреждане
на малолетния Р. довело до търсене на лекарска помощ, като тези доказателства са
анализирани и от съдебния медик и подлежат на съвкупно анализиране ведно със
заключението по допусната СМЕ.
По същество на спора, от фактическа , а и от правна страна от показанията на
единствения разпитан по делото свидетел , допуснат в полза на ищеца - Н. К. Й., ЕГН
**********, майка на ищеца, се установява следната фактическа обстановка:
На 26.09.2023 г. следобед св.Н.Й. и синът й Р. били заедно в гр.Варна на спирка „***“,
на ул. „*** „ , посока от бул. „***“ към бул. „***“ и чакали автобус.Били само двамата и
тогава Р. си счупил ръката . Тъкмо автобусът идвал и свидетелката и синът й станали от
пейката, за да тръгнат и детето се спънало, т.к. там спирката била в ужасно състояние - като
4
изровена и реално с 5-6 см по-ниско от плочките наоколо. Земята пред спирката била
изровена, нямало плочки, имало като бетонни камъчета, 5 см разлика имало и детето се
спънало в това неравенство между рова, в който стояло с майка си, и плочките, които
обикалят спирката. Р. се спънал там и паднал на лявата си ръка, ударил си малко и главата
(главата му била добре) , но майка му веднага видяла, че с ръката има нещо, защото той,
като всяко детенце, плачел като се удари, но се успокоявал след няколко минути,а тук така и
не се успокоил. Св. Н. Й. разказва пред съда, че след удара детето й много плачело и
забелязала, че като мръдне ръката, още повече плачело, затова решила да извика такси и
отишли в „***“.Всичко станало много бързо, пояснява свидетелката и честно заявява пред
съда, че от болницата решили че синът й просто паднал . Това се случило следобед, към 3 ч.,
детето се било наспало, били си двамата на разходка, тогава той тъкмо Р. навършил 5 г., с
маратонки си бил, както обикновено, вързани били, всичко било съвсем нормално, били си
на пейката и като станали, се случил инцидента, просто много било изровено там.
В показанията си св. Н. Й. разказва ,че дупките били точно на пътя и за да се качиш в
автобуса трябва да си в рова , който бил като бетон , но все едно го нямало , там явно
плочките или били взети, липсвали плочки, останала дупка, на бетон. Конкретно за самия
начин на падане на детето св.Й. е повторила твърденията си , че детето й се спънало в това
неравно нещо, въобще не ставало въпрос за качване на автобуса, т.к. синът й почнал да
плаче, автобусът си заминал и те двамата си останали там и св.Й. извикала такси.След
инцидента, твърди свидетелската Н.Й., че Р. бил много изплашен, много плачел, явно той се
изплашил, защото и за самия него тази болка била нещо ново. В Спешен център почакали
доста естествено, през това време Р. плачел , почнала да му се подува ръчичката и там
казали, че била счупена, а Н.Й. се надявала да не е счупена, но лакътят се оказал счупен и го
гипсирали от преди лакътя до пръстчетата, само тях можел да мърда.След като гипсирали в
болницата детето , лекарите казали вече много да внимават и да го пазят, докато е гипсът и
после вече да се прави рехабилитация. Общо взето,сочи майката на малолетния Р.,че било
трудно в началото особено, защото детето било на 5 г. „малък дивак“, който иска да играе,
като всяко детенце, а пък трябвало да стои неподвижно.По този повод и родителите на Р. му
купили специален ортопедичен ръкав, но той бил малък и го дърпал, въобще беше много
трудно в началото да свикне за него с това ново състояние, но най-неприятно било вечерта,
тогава се събуждал явно от кошмари, с плач, а сигурно и с болка от това, че ръката му го
боляла в крайна сметка и сънят му много се развалил тогава, много
плачел.Всъщност,пояснява св.Н.Й. тя не давала на сина си обезболяващи, не знаела дали
трябва, защото си мислела, че трябва да знае колко го боли, но на 5-6 ден детето се събудило
с много голям плач пак и отишли отново в Спешното, защото лекарката била казала, че може
да няма кръв към пръстите и Н.Й. се изплашила и решила да не рискува, все пак Р. бил дете
и го завела в спешния кабинет .От там обяснили на св.Й. , че нямало усложнения, но да дава
на сина си обезболяващо, че вече минал този опасен период, където гипсът можел да бъде
по-тесен или нещо такова и там й казали вече да му дава примерно „Нурофен „ или нещо
обезболяващо вечер, за да може да спи. Когато св.Й. давала на сина си Р. вечер преди лягане
от течния „Нурофен“, сънят му се подобрил общо взето. Двадесет и няколко дни Р. стоял с
гипса, доста време било. Лекарят посъветвал малолетния да не ходи на градина като е с
гипса, защото там децата играят и скачат. В изпълнение на препоръката на лекаря Р. спрял
да ходи на детска градина, но и на футбол и изведнъж се оказал само с мама вкъщи , която
си взела болничен . Р. , твърди св.Й. че много обича много футбол, а пък 2 месеца не можел
да ходи - първо заради гипса и после заради физиотерапията, лекарят казал, че било опасно.
Така, на 23-тия ден махнали гипса, а след това ортопедът казал, че трябвало да отиде детето
на физиотерапия, защото то не можело да разпъва цялата си ръка всъщност, а при въртене
изпитвало голяма болка и заради това отишли на физиотерапия, правили я до стадион „***“,
зад „***" имало такъв център, там ходили, направили един курс, там се ходело с
направление, ортопедът написал направление и били с направление там. Ортопед прегледал
детето в Спешното и го гипсирал и после вече, за да решат кога да махнат гиспа и как да
процедират, майката на детето го завела вече по Здравна каса пак в кабинет с час на
ортопед, в малката сграда на „***", тази, която е на ъгъла на „***“ и на „***“. Очаквало се
рехабилитацията да свърши за седмица, обяснява още свидетелката, но Р. не бил добре и
лекарката там вече преценила, че още един курс трябвало да мине и така реално
рехабилитацията била 14 дни. След първия път определено според св.Й. синът й все още не
можел да разтваря ръката, след втория път почти я разтварял, но имал болка при въртене, но
според лекарката това щяло да отмине от само себе си и затова всъщност направили два
курса с рехабилитация. По време на втория курс рехабилитация сочи св.Й., че синът й вече
ходел на градина, не ходел на футбол през това време. След рехабилитацията почти се
5
възстановила ръката му, но не напълно, все още изпитвал болка при въртене и не можел
съвсем до края да я изпъне. Два месеца Р. не ходел на футбол, което определя свидетелката
като „голяма драма“. Месец и нещо, докато не можел малолетния Р. да ходи на градина, той
и майка му си били вкъщи. Инцидентът твърди майката на детето , че му се отразил, а
именно – Р. много по-изнервен станал, майката на детето не можела да замени учителките ,
имал някакъв страх и някой път си спомнял за случилото се . Точно онзи ден Р. казал на
майка си : „Мамо, помниш ли как бях с гипс, дано да не се ударя пак така „ , и майка му го
успокоила , че това няма да се случи. Всъщност, в края на показанията си св.Й. е обяснила
пред съда , че синът й е левичар и счупил точно водещата за него лява ръка не можел да
рисува, да си драска. Сега вече си бил добре, просто от време на време се сещал за
инцидента и го било страх да не му стане пак, не искал повече гипс през живота си. Сега
ходел на футбол и на градина, бил записан на предучилищната тъкмо и сега му било
интересно.
Така изложените свидетелки показания пред съда от св.Н.Й. обективно се явяват
единствените преки и непосредствени и напълно кореспондират и с писмените
доказателства и заключението на вещото лице д-р Д. А. Д..
Видно от неоспореното заключение по допуснат СМЕ в издадените амбулаторни
листи при прегледите на детето Р. от дати 26.09., 2.10., 09.10 и 25.10.2023 г. на детето е
поставена диагноза „ счупване на долния край на хумеруса / фрактура на лява лакътна става /
, поставена е била на 26.09.2023 г. гипсова имобилизация за 21 дни , имобилизацията била
продължена за 10 дни на 09.10.2023 г., а на 25.10.2023 г. на детето била предписана терапия
:Активно мускулно – скелетни упражнения ЛФК 10 бр.,лечение с ултразвук.
Заключението на д-р Д. е, че описаното травматично увреждане е резултат на удар с
или върху твърд, тъп предмет , респективно при падане и удар на левия горен крайник в
подлежащата повърхност , т.е. би могло да бъде получено по начина посочен в исковата
молба. Счупването на лявата разменна кост е обусловило трайно затруднение в движението
на левия горен крайник за период от около 3-4 месеца .
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ прави следните изводи от
ПРАВНА СТРАНА:
Предявеният пред РС Варна главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл.
50 от ЗЗД, вр. 45 ЗЗД , съдът в настоящия му съдебен състав на база писмените и гласни
доказателства и заключението по допуснатата СМЕ по делото намира за изцяло доказан по
основание. Отговорността на ответната *** произтича от установеността и доказаността на
фактите и обстоятелствата подлежащи на доказване, изпълващи фактическия състав както
на гаранционно обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД , така и отговорността от вреди
от каквито и да е вещи .
Ответната страна е оспорила основанието на иска - че вредите са настъпили при или
по повод работа, възложена от ответника - *** във връзка с поддържане на пътя , като
навежда възражения , че майката на малолетния Р. е тази ,която е следвало да наглежда
детето си , да предвиди и допусне че детето й би могло да влезе в неравност , поради което и
счита че е налице съпричиняване на вредоносния резултат .
Отговорността на общината по чл. 49 от ЗЗД е по правната си същност гаранционно –
обезпечителна - за възложена на друго лице работа ,поради което и дължи обезвреда на
вредите . От друга страна като собственик на тротоара на който е станал инцидента с
малолетния Р. *** носи отговорност и по чл. 50 ЗЗД за произлезлите от вещта вреди в който
смисъл е и трайната съдебна практика -ППВС № 17/18.11.1963 г. и ППВС № 9/28.12.1966 г.
В срока по чл.131 ГПК а и в съдебното дирене пред първа инстанция ответната страна
не е оспорила , че тротоара в гр.Варна на който е паднало детето Р. е общинска собственост.
Следва да бъде отчетено по същество на спора , че съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за
общинската собственост, респективно чл. 3 и чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата , общинските
пътища са публична общинска собственост. Собствеността на пътищата се разпростира
върху всички основани елементи на пътя, т.е. върху обхвата на пътя, пътните съоръжения и
пътните принадлежности. В чл.5, ал. 2 от ЗП е определено понятието „обхват на пътя“, като
в него е включено „земното платно", част от което, съгласно легалната дефиниция, дадена с
§ 1, т. 2 от ДР на ЗП, е тротоарът . В чл. 31 от ЗП изрично е посочено, че изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
Поддръжката на общинските пътища е възложено на съответната Община , а в случая
именно *** отговоря за възлагането на конкретни дейности на определени лица за
6
поддръжката на пътищата и тротоарите в града, за да могат последните да се ползват
безопасно от гражданите и осуети възникването на увреда на целостта на здравето на хората
и на имуществото йм .
По същество на спора съдът намира, че по делото е еднозначно доказано твърдението
залегнало в исковата молба, че именно на дата 26.09.2023 г. в гр.Варна, на тротоар с
нарушена цялост пред спирка „***“ малолетният петгодишен Р. ,придружаван от майка си
св.Н.Й. предприел движение от спирката към идващия автобус за да се ползва градския
транспорт, се е спънал в изровената неравност на тротоара, паднал и си счупил лявата ръка .
Този именно механизъм на станалия с детето инцидент е описан в исковата молба и
кореспондира с целия доказателствен материал . Друга логична причина за счупването на
левия горен крайник на детето Р. съдът намира , че обективно не съществува, а и такава не се
и сочи от ответника . Ответникът - *** както бе посочено и по-горе е навел възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, което е напълно неоснователно и недоказано.
Доказано е по делото точно обратното на възражението на ответника, а именно , че детето Р.
не е било само на спирката на която е станал инцидента, било е с майка си , която не го е
придружавала неотменно, облякло го с подходящи дрехи и обувки и не го е оставяла без
надзор. С оглед изложеното по-горе съдът намира главния осъдителен иск за напълно
доказан по основание за да се ангажира отговорността на *** за причинените на ищеца
неимуществени вреди, пряка и единствена последица от непозволеното увреждане .
Приемайки, че искът е доказан по основание, съдът следва да изложи мотиви относно
размера на иска.
За доказано съдът намира, че именно в резултат на спъването и падането на ищеца Р.
Й. последният е получил телесна повреда изразяваща се в счупване на ляв горен крайник,
довело до имобилизация с гипс и последващи възстановителни процедури . Тези факти са
доказани на база цялата медицинска документация, заключението на в.л.д-р Д. по
неоспорената от страните СМЕ и преките и непосредствени гласни показания на
свидетелката Н.Й. –майка на ищеца . Съдът изцяло кредитира ангажираните от ищца
доказателства , в частност показанията на св. Н.Й., които независимо че попадат под
хипотезата на чл.172 ГПК са преки и обективни . Отделно от горното и за пълнота на
мотивите, съдът се придържа към научния труд на професор Ж.Сталев „Българско
гражданско процесуално право“ според който : „ законният представител на физическо или
юридическо лице , както и попечителят могат да бъдат разпитани като свидетели „ (така
още в Седмо допълнено и преработено издание –„Сиела „2001 г. ) .Т.е. не са налице пречки
от процесуален характер които да водят до дискредитиране на показанията на св.Й. – майка
и законен представител на малолетния ищец , а и от същите се изяснява изцяло и в пълнота
цялата фактическа страна на спора.За обективността на показанията на свидетелката съдът
съди и от изнесеното от нея, че въпреки претърпяната травма детето й се е възстановило и е
добре.
Съдът намира, че на база целия доказателствен материал е установена по еднозначен
начин пряката е причинно-следствена връзка между телесната уведа на детето Р. и
проявеното бездействие на *** за поддръжка на тротоара , поради което и при липсата на
каквито и да е доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат, съдът следва да
определи справедлив размер на търсеното обезщетение .
Богатата съдебна практика по приложението на нормата на чл. 52 ЗЗД се води от
възприетия принцип, че справедливостта не е абстрактно понятие.
Воден от основните и задължителни за съдилищата разяснения и указания по
приложението на нормата на чл.52 ЗЗД ( ППВС № 4 / 25.05.1961 г., ППВС №5/24.11.1969
г.,ППВС № 2/30.11.1984 г. по гр.д. № 2/1984 г., ТР № 32/22.06.1969г., по гр.д.№ 29/1969 г. ВС
,ОСГК и ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3/2004 г. на ВКС, ОСГК) , съдът след като взе
предвид действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, че болките и
страданията му , стреса , уплахата, дискомфорта са настъпили по време когато малолетния Р.
е бил на пет години , че детето се е възстановило напълно и че претърпяната от него телесна
повреда -счупването на лявата разменна кост е обусловило трайно затруднение в движението
на левия горен крайник за период от около 3-4 месеца, намира че претендирания размер на
обезщетение от 8000 лв. е силно завишен . Съдът счита, че предвид факта, че всички
основни болки и страдания на детето са имали интензивност за около 1 м., 1 ,5 м. ,
справедливия размер на обезвреда е 1500 лв. В този смисъл и съгласно указанията на ВС
(ППВС № 4 от 23. 12. 1968г.) съдът отчита комплексно обективно съществуващи
обстоятелства/ характер на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при
7
които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, и други. Съдът определя размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съобразно въведеният с чл.52 от ЗЗД критерии за справедливост, въз основа на
обективно съществуващи обстоятелства. В настоящия случай съдът не омаловажава болките
и страданията които детето е имало при падането на тротоара и счупването на лявата му ,
водеща ръка, но намира че при възраст 5 години детето все още не е могло да осъзнае и
изпита негативните преживявания от социалната изолация и свързаните с нея стрес, загуба
на активна социална дейност и нарушения в ритъма на ежедневието . По делото обективно
няма данни да не е било проведено адекватно лечение на детето и оздравителния процес да е
протекъл с унисон с добрата медицинска практика или към момента то да изпитва или търпи
трайни емоционални и или психологически последици от счупването на ръката си . Ето
защо, предвид възрастта на Р. Й. , обективните данни за здравословното му състояние преди
и след падането на процесния участък от тротоара, времето през което детето се е наложило
да изпитва болки и да не може да ходи на детска градина и на тренировки по футбол,
приключилия в рамките на около 3-4 м.оздравителен процес, мотивират съда да приеме, че
справедливият размер за обезвреда за всички вреди е 1500 лв. като иска следва да бъде до
сумата от 1500 лв., а за разликата до търсения размер от 8000 лв. –отхвърлен .
При този изход на спора съдът уважава и акцесорното вземане за присъждане на
законната лихва, върху сумата от 1500 лв. , считано от датата на непозволеното увреждане
на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД и съгласно нормата на чл. 84 ,ал.3 ЗЗД .
С оглед изхода на спора съдът дължи произнасяне и по въпроса за отговорността за
разноските сторени от ищеца и от ответника по делото, така както повелява нормата на чл.
81 и чл. 78 ГПК .
Видно от л. 80 - ти ищецът претендира разноските по делото които е направил в общ
размер на 520 лв.(сбора от платената държавна такса от 320 лв. за водене на исковото
производство и 200 лв. за депозит за СМЕ ).Обективирано е искане с правно основание чл.
38, ал.2 ЗАдв. за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. С. Й. за
оказаната на ищеца безплатна правна помощ по делото.
Приложените по делото на л.13, 17, 36(гръб ) писмени доказателства обосноват извод,
че ищецът е платил разноски по делото в размер на 520 лв. за държавна такса и депозит за
експертиза и е налице писмен договор удостоверяващ осъществяването на безплатна правна
помощ от адв.Св.Й. по делото при условията на чл.38 , ал.1 т.3 ЗАдв. , поради което и
искането с правно осн. чл. 78 ал.1 ГПК и чл. 38, ал.2 ЗАдв следва да се уважат , но
съразмерно на уважената част на иска. В процентно съотношение в полза на ищеца се
дължат 0,19 процента от разноските които е сторил, респ. и в полза на адв.Св. Й. се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 0,19 % от дължимото се адвокатско възнаграждение
за уважената част на иска.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на ищеца сторените от него съдебно
– деловодни разноски , съразмерно на уважената част на иска от общо 98.80 лв.
Съгласно нормата на чл.38, ал.2 ГПК , действащата Наредба №1 /2004 г., практиката
на СЕС от 2024 г., характера и вида на предявения иск и реално осъщественото процесуално
представителство на ищеца, съдът определя на адв. Ст.Й. възнаграждение адекватно на
престираната правна помощ в размер на 1100 лв. и съразмерно на уважената част на иска
присъжда в полза на адв.Ст.Й. сумата от 209 лв.
На последно място съдът дължи произнасяне и по въпроса какъв размер на разноски
се дължат от ищеца на ***. Искането за присъждане на разноски в полза на *** се поддържа
в подадената преди хода на устните състезания молба от процесуалния представител на
ответника . На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в полза на *** като съобрази реалната процесуална защита *** и
относимите норми на Наредбата за заплащане на правната помощ. На основание чл.25 от
НЗПП съдът определя възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лева и съразмерно на отхвърлената част на иска изчислява и присъжда в полза на ***
0.81 % - т.е сумата от 81 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид липсата на изрично искане съдът не извършва служебно съдебна
компенсация на съдебно-деловодни разноски.
Водим от гореизложеното ,Варненският районен съд
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответната ***, с административен адрес: ***, представлявана от Кмета Б.
К., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Р. З. Й., ЕГН **********, действащ чрез своите родители и
законни представители Н. К. Й. и З. С. Й., тримата с постоянен адрес: ***, следните парични
вземания :
СУМАТА от общо 1500 лв. (хиляда и петстотин лева ) - обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от претърпените телесни повреди
- счупване на долния край на хумеруса на лявата ръка, оток в окосмената част на главата,
както психически и емоционален стрес, безсъние, ограничен жизнен капацитет и нарушен
жизнен ритъм, претърпени в резултат на препъване на 26.09.2023г. в необезопасена и
необозначена неравност в следствие на нарушено/липсващо тротоарно покритие в района на
спирка „***", находяща се на ул. „***" в посока от бул. „***" към бул. „***" в гр. Варна,
ведно със законната лихва върху от главницата от 1 500.00 лв. за периода от 26.09.2023г.
(деня на увреждането) до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата от присъдения размер на обезщетение от 1500
лв. до търсения от 8 000 лв. ведно с акцесорното искане за присъждане на законна лихва
върху разликата в главницата от 1500.00 лв. до 8000 лв. за периода от 26.09.2023 г. (деня на
увреждането) до окончателното й изплащане , като недоказан по размер , на основание чл.
чл. 49, вр. чл. 50 от ЗЗД, вр. 45 ЗЗД ,вр. чл.86 ЗЗД .
ОСЪЖДА ответната ***, с административен адрес: ***, представлявана от Кмета Б.
К., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Р. З. Й., ЕГН **********, действащ чрез своите родители и
законни представители Н. К. Й. и З. С. Й., тримата с постоянен адрес: ***, СУМАТА от
общо 98.80 лв. (деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки )-сторените от ищеца по
делото пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна
такса и депозит за вещо лице, съразмерно на уважената част на иска , на осн. чл. 78, ал.1
ГПК .
ОСЪЖДА ответната ***, с административен адрес: ***, представлявана от Кмета Б.
К., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Иванов от АК Варна, със съдебен адрес ***, СУМАТА от
общо 209.00 лв. (двеста и девет лева )- представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца пред настоящата
инстанция, съразмерно на уважената част на иска , на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата .
ОБЯВЯВА, съгласно чл.127 , ал. 4 ГПК, че присъдените парични вземания могат да
бъдат платени по посочения в исковата молба начин – по банков път, по банкова сметка със
следните реквизити: IBAN: *** - специална клиентска сметка на основание чл. 39 от Закона
за адвокатурата, по която да бъдат изплатени всички дължими суми.
ОСЪЖДА ищеца Р. З. Й., ЕГН **********, действащ чрез своите родители и законни
представители Н. К. Й. и З. С. Й., тримата с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ветната
***, с административен адрес: ***, представлявана от Кмета Б. К., СУМАТА от общо 81.00
лв.(осемдесет и един лева ) - сторените от ответника съдебно деловодни разноски -
представляваща дължимо се на ответника юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство по делото пред настоящата инстанция, съразмерно на уважената част на
иска, на основание чл. 78, ал. 8 и ал. 3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
9
представители и да се обяви в регистъра на решенията.
ПРЕПИС от Решението да се връчи и на ДСП Варна .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10