Р Е Ш Е Н
И Е
№260034/11.4.2022 г. /11.04.2022 год. гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, IІІ-ти граждански състав
На 16
март 2022 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
гражданско дело
№ 203
по описа за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по искова молба на М.Б.М. с ЕГН ********** ***,
депозирана чрез пълномощника й адв.Р.М. *** против ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1301, ж.к."Възраждане",
ул."Света София" №7, ет.5, с която е предявен осъдителен иск с
посочено правно основание чл.432, ал.1, вр.с чл.380 от КЗ и чл.429, ал.1 т.1 от КЗ - за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума от 150 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на дъщеря й Я.М.М., настъпила на 06.06.2019 г., вследствие
на ПТП от същата дата, предизвикано от водач на лек автомобил, в който
починалата е била пътник, застрахован при ответника по застраховка
"ГО", ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на уведомяването на застрахователя - 23.07.2019 г. до окончателно
изплащане.
В ИМ се твърди, че на 06.06.2019
г., на път I-6, при км.425+850 м., в посока за гр.Бургас, Г.В.К., като водач на
лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Шаран", с peг.№ У 1492 АХ,
нарушава правилата за движение по пътищата и самокатастрофира, като предизвиква
ПТП, при което е причинена смъртта на Я.М. М. - пътник в лекия автомобил. За
произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
03/2019 г. и било образувано ДП №77/2019г. по описа на РУ-Стралджа.
Твърди се, че договора за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
за инцидентния автомобил е сключен с ответника ЗАД „ОЗК Застраховане" АД, по
застрахователна полица №BG/23/118002486706, валидна от 21.08.2018 г. до 20.08.2019 г., т.е. и към датата на
настъпилото ПТП гражданската отговорност на водача Г.В.К. е била застрахована
при ответното дружество.
Ищцата М.Б.М. е майка на
починалата при ПТП Я.М. М.. Съгласно изискванията на чл.380 от КЗ ищцата
предявила с молба, вх.№99-3283/23.07.2019 г. извънсъдебна претенция пред
застрахователя за определяне и заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
като с писмо с изх.№99-4696/23.10.2019 г., въпреки представените доказателства,
застрахователят - ответник отказал изплащането на обезщетение по образуваната
щета, което обусловило правен интерес от предявяване на иска.
Ищцата твърди, че като майка на
починалата в резултат на ПТП Я. М., преживяла изключително тежко внезапната
загуба на дъщеря си, към която била силно привързана, като помежду им
съществували отношения на дълбока обич, уважение и разбирателство, взаимна
подкрепа. Приживе починалата и ищцата споделяли ежедневието си една с друга, а Я.
М. възприемала майка си като авторитет и се допитвала за съвети до нея. Сочи
се, че и до настоящия момент мъката на ищцата не е намаляла, тъй като смъртта
на обичната й дъщеря е настъпила неочаквано и нелепо, което дълбоко травмирало
ищцата, за която Я. М. била опора и радост. Между майка и дъщеря съществувала
изключително силна емоционална и трайна житейска връзка, като се твърди, че
смъртта на дъщерята Я. в резултат на внезапната трагедия, е предизвикала у
ищцата тежко емоционално състояние - променил се ритъма й на живот, който от
този момент насетне бил изцяло подчинен на скръбта от преживяната голяма загуба
на собственото й дете, отгледано с много любов и отдаденост. От този момент
насетне ищцата усещала празнота, изпитвала чувство на тревожност и страх, мъка
и печал по нелепо отнетата й дъщеря, съпроводени с нарушения в съня и апетита,
като интензитета на тези неимуществени вреди не е намалял и до днес.
Предвид изложеното се претендира
от ответника заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
уведомяването на ответника - 23.07.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.
Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото съдебни и
деловодни разноски, както и разходи за адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна защита на ищцата.
С ОИМ отвеникът-застраховател е заявил
възражение за недопустимост на предявените от ищцата искови претенции и за
нередовност на ИМ, по които съдът се е произнесъл с Определение от 31.07.2020
г., оставяйки ги без уважение, като неоснователни.
По същество се оспорват изцяло
предявените искови претенции по основание и размер с твърдения, че същите са
неоснователни и недоказани, като се иска да бъдат отхвърлени. Оспорени са
твърденията в ИМ относно механизма и обстоятелствата, при които е възникнало
ПТП, като се изтъква, че същите не съответстват на фактическата обстановка.
Оспорен е представения като доказателство към исковата молба констативен
протокол с доводи за незаконосъобразност, както и с твърдение, че същият не се
ползва с обвързваща доказателствена сила. Оспорени са твърденията в ИМ, че
причина за възникване на процесното ПТП е изключително поведението на водача на
инцидентния л.а., като е заявено, че автомобила не е имал техническа възможност
да предотврати инцидента, т.к. причината за ПТП е извършено нарушение от друго МПС.
Алтернативно се твърдят следните хипотези - че водачът на л.а. е получил
внезапно неразположение от медицински характер, което е довело до невъзможност
да контролира управлявания от него автомобил; че вредите са настъпили в
резултат на случайно деяние, за което отговорността не може да се вмени на
водача на л.а., че причина за настъпилото ПТП е неравност/препятствие на
пътното платно и/или разлив на инертни материали, които са поставили водача в
обективна невъзможност да контролира управлението на автомобила.
Оспорени са и твърденията за
търпени от ищцата неимуществени вреди, които да са настъпили в причинна връзка
с осъществяване на процесното произшествие, за техния интензитет и проявление в
такава степен, че да обосноват размера на предявената искова претенция.
Оспорени са и твърденията в ИМ, съгласно които починалата и ищцата са били
силно привързани една към друга и помежду им съществувала дълбока обич и
уважение, като в тази насока се излага, че отношенията между тях били влошени,
неотговарящи на обичайните между майка и дъщеря. Искът за неимуществени вреди е
оспорен и по размер, като завишен, с твърдения, че претенцията не съответства
на критериите за справедливост, въведени с чл.52 от ЗЗД.
Заявено е и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Я. М., обосновано с
твърдения, че основна причина за настъпилата смърт на Я. М. е факта, че
пострадалата не е била с правилно поставен обезопасителен колан към момента на
пътния инцидент, както и че същата се е качила при водач, употребил алкохол
и/или наркотични вещества, като с това си поведение същата е допринесла в
значителна степен за настъпване на травмите, довели до леталния й край, тъй
като не е положила необходимата грижа за опазване на собствените си здраве и
живот.
Оспорена е изцяло като
неоснователна и акцесорната претенция за присъждане на законни лихви върху
главницата за неимуществени вреди като в тази насока се възвеждат доводи, че не
се дължат лихви за посочения период, тъй като ответникът-застраховател се е произнесъл
по предявената пред него претенция в срок, т.е. не е налице забава от негова
страна.
Ответникът с отговора си
претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В о.с.з. по същество ищцата не се
явява, като чрез процесуалния си представител - адвокат, поддържа иска така,
както е предявен и моли за уважаването му изцяло, като доказан по основание и
размер. Моли за оставяне без уважение, като недоказано, възражението на
ответника за съпричиняване. Претендира присъждане на направените разноски, за
което представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна, в случай че същото надвишава
минимално определеното. Въпреки поискания и предоставен от съда срок за
представяне на писмени бележки, такива по делото не са представени.
В о.с.з. по същество ответникът не
изпраща законен представител, но чрез процесуалния си представител – адвокат,
поддържа заявеното в писмения отговор становище по иска и моли за отхвърлянето
му изцяло, като недоказан. При условията на евентуалност счита, че
претендираното обезщетение е прекомерно и не съответства на принципа на
справедливостта. Отделно счита, че същото следва да бъде намалено и поради
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
която има изключителен принос за настъпване на вредоносния резултат. Заявява
претенция за присъждане на направените по делото разноски, съобразно списък по
чл.80 ГПК. Допълнителни съображения са изложени в представена по делото писмена
защита.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е установено, че с
влязла в сила на 01.12.2021 г. Присъда №
260008/06.04.2021 г. по НОХД №348/2020 г. по описа на ЯОС, подсъдимия Г.В. К. е признат за виновен в това, че на
06.06.2019 г. около 06,30 часа, по път I-6, на около 1 километър от с. Лозенец,
обл. Ямбол, в посока към с. Венец, обл. Бургас, при управление на МПС - лек
автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № У 1492 АХ, собственост на М. И.В. *** е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на чл.47, ал.3 от ППЗДвП, в резултат на което е
предизвикал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост е причинил
смъртта на Я.М. М. *** - пътник на задната седалка в автомобила на К. -
престъпление по чл.343, ал.1, б.„в", вр. чл.342, ал.1 от НК.
Не е спорен между страните и съдът
приема за установен и факта на наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност" на
инцидентния автомобил, сключен с ответното дружество, действащ към момента на
събитието. Видно от молба вх.№99-3283/23.07.2019 г. ищцата и другите увредени
от процесното ПТП са поискали от ответното застрахователно дружество изплащане
на обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ в резултат
на ПТП, настъпило на 06.06.2019 г. в размер на по 200 000 лв. за М.А. А. и Е. А.
А. и в размер на по 150 000 лв. за А.Ч.А. и М.Б.М., по която е образувана
преписка по щета. Видно от писмо, изх.№ 99-4696/23.10.2019 г. ответното
дружество отказало изплащане на претендираните суми с мотив, че не дължи
изплащане на застрахователни обезщетения в случая.
От заключението на назначената по
делото САТЕ, изготвено от в.л. С.К.С., се установява следното: произшествието е
настъпило на главен път I-6, на около 1 км след село Лозенец, обл. Ямбол, при
движение на инцидентния автомобил в посока към с. Венец, обл. Бургас, който
непосредствено преди произшествието, се е движил в дясната пътна лента. В.л.
посочва, че на мястото на ПТП не са констатирани спирачни следи, от което
следва, че скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген Шаран" към
момента на настъпване на произшествието е била около 78 км/ч. Наличието на
пътни знаци в по-преден момент от мястото на настъпване на произшествието,
сигнализиращи за неравности и ремонт по платното за движение, както и
ограничаване на скоростта на движение, означава, че избраният режим на
скоростта на движение от страна на водача не е бил съобразен с конкретната
пътна обстановка. Относно мястото на настъпване на произшествието,
автоекспертът посочва, че при навлизане в участъка с отнето асфалтово покритие
и посипано с отъпкан ситнозърнест чакъл - в позицията на мерната линия;
излизане от горепосочения участък и изпадане в режим на аварийно плъзгане по
асфалта в посока косо надясно - на 92 метра след мерната линия, около средата
на дясната пътна лента; напускане на платното за движение и заораване по десния
банкет - на около 109 метра след мерната линия; начало на преобръщане в
крайпътните площи - на 133,50 метра след мерната линия и десния скат на
отводнителния канал на около 4,0 метра вдясно от десния край на платното за
движение; окончателно преустановяване на движението на автомобила - в тази
позиция, масовият му център е отстоял на около 161,00 метра след мерната линия
и на около 4,50 метра вдясно от десния край на платното за движение. След
произшествието, лекият автомобил Фолксваген Шаран е преустановил окончателно
движението си, като се установил изцяло в десните крайпътни площи, върху
наклонения на спускане скат, косо на оста на пътя, насочен с челните си състави
към платното за движение, като същите са кореспондирали с десния край на
отводнителния окоп. След реализирано преобръщане, автомобилът е останал да лежи
върху таванните си площи.
В експертното заключение се
посочва следния механизъм на ПТП: На 06.06.2019 г. около 06:30ч., на път I -6,
в отсечката между с. Лозенец и с. Венец, в посока гр. Бургас, при условие на
дневна светлина се е движел л.а. „Фолксваген Шаран" с per. № У 1492 АХ,
управляван от водача Г. К.. В инцидентния лек автомобил, на предната дясна
седалка се е намирал пътника А.А., а на задната седалка вляво, зад водача, е
седяла пострадалата Я. М.. След с.Лозенец, вдясно от платното за движение, по
десния банкет, са били поставени пътни знаци, сигнализиращи за предстоящ пътен
участък в ремонт, забраняващи изпреварването и ограничаващи скоростта.
Продължавайки движението си с определената минимална скорост, управляваният от
водача К. лек автомобил е навлязъл в зоната на действие на пътните знаци. В
определен момент от движението си, автомобилът е навлязъл в чакълираният
участък, на излизане от който, водачът загубил контрол върху управлението на
автомобила. По време на движението си в ремонтирания участък, водачът
няколкократно е променял траекторията му на движение с цел да предотврати
контакт с насрещно движещите се товарни автомобили и да запази праволинейната
му траектория на движение. В опитите си да задържи праволинейната посока на
автомобила, разположен в дясната чакълирана лента, водачът извършил коригиращи
действия с волана, при под действието на появилите се инерционни и центробежни
сили, автомобилът изпаднал в режим на ротация по вертикалната си ос, променяйки
посоката си неконтролируемо надясно. Автомобилът е продължил движението си в
режим на аварийно плъзгане, като на 109 метра след МЛ е напуснал отдясно
платното за движение. След около 11 метра след навлизането в десния банкет, в
опитите си да отклони посоката наляво и възстанови първоначалното си
разположение по дясна лента на платното за движение, автомобилът е изминал още
около 13 метра по десен банкет при условие на ротация. В края на тази
дъгообразна следа, в резултат на сблъсъка на предните състави на автомобила в
отсрещния скат на отводнителния канал, същият е загубил напречната си
устойчивост и следвайки посока на вектора на скоростта си, е започнал ротация
със странично преобръщане по десния скат на пътя с десните си странични състави
напред. След началото на преобръщането в комбинация с плъзгане по терена от
земна маса масовият център на автомобила е изминал в зоната на десен скат
разстояние от около 28 м., преобръщайки се по вертикалната и хоризонталната си
оси, извършвайки около 2,5 оборота. Автомобилът е прекратил окончателно
движението си косо на оста на пътя, оставайки да лежи по таван с гумите нагоре.
В края на процеса на преобръщане, пострадалата пътничка Я. М. е изпаднала от
автомобила и е останала да лежи по гръб на терена, отдясно, в непосредствена
близост до автомобила. Впоследствие, тялото на пострадалата пътничка е било
преместено в позиция, в която е било намерена към момента на огледа на
произшествието.
Причина за настъпване на
произшествието е несъобразената скорост на движение с конкретните пътни условия
(ремонт на платното за движение и частично покриване на същото със ситнозърнест
чакъл вместо с асфалтова настилка) и пътната сигнализация, както и
неадекватните действия на водача, в резултат на което е последвала загуба на
контрол над управлението на автомобила от страна на водача му с последващо
аварийно движение и напускане на платното за движение отдясно с последващо
преобръщане в крайпътните площи. Според в.л., водачът на лекия автомобил
Фолксваген е имал практическа възможност да предотврати настъпването на ПТП,
ако е контролирал непрекъснато управлението на автомобила така, че да запази
траекторията му на движение върху платното за движение, без да го напуска и
навлиза в крайпътните площи. Освен това, той е имал възможност да спре аварийно
в границите на опасната зона за спиране на автомобила, която е по-малка от ремонтирания
и очакълен участък от пътя.
Лекия автомобил Фолксваген Шаран е
произведен през 1998 година. Същият е оборудван с предпазни колани и предпазни
въздушни възглавници. Предпазните колани са инерционен тип и са монтирани на
всички седалки на автомобила. Предпазните въздушните възглавници са монтирани
пред водача и пред пасажера на предна дясна седалка. Относно пострадалата
пътничка, седяща на задната седалка отляво, няма категорични данни, същата да е
била с поставен предпазен колан. В края на аварийното движение на автомобила,
пътничката е изпаднала от него, което не би могло да се получи при поставен от
нея изправен предпазен колан. В.л. е посочило, че пътничката е седяла на
задната седалка, зад позицията на водача; след преобръщане на автомобила, тялото
на пътничката е било намерено отдясно на автомобила, в непосредствена близост
до левите му странични състави, когато той е лежал върху тавана си; движението
на тялото в автомобила е било хаотично, безконтролно, като същото е изпаднало
от него непосредствено преди преустановяване на движението му. Изслушан в
о.с.з., вещото лице С. поддържа заключението.
От заключението на представената
по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Й.С. -
съдебен лекар, се установява, че пострадалата е получила следните травматични
увреждания: Тежка, несъвместима с живота съчетана травма със засягане на
главата, гърдите, корема и крайниците; Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
множество охлузвания и разкъсно-контузни наранявания на лицето, масивни
кръвонасядания и кръвоизливи на меките черепни покривки в областта на мозъчния
и лицевия череп предимно в дясната половина на главата, контузионни огнища в
областта на челните дялове и по изпъкналите повърхности на двете големи мозъчни
хемисфери, счупване на носните кости, точковидни кръвоизливи на мозъка, оток на
мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор на
черепната основа; Гръдна травма, изразяваща се в охлузвания на кожата и масивни
кръвонасядания на меките тъкани на гръдния кош, предимно по задната и
страничните му повърхности в дясно, многофрагментни счупвания на I, II, III,
VI, VII, VIII и IX ребра от дясната половина на гръдната клетка, множество
контузии, кръвоизливи и разкъсвания на паренхима на двата бели дроба,
по-изразени в дясно, хемоторакс (наличие на около 1 л кръв и кръвни съсиреци в
гръдната кухина), контузия и кръвонасядания на рехавите тъкани в средостението;
Кормена травма, изразяваща се в травматично размачкване и разкъсване паренхима
на слезката и десния дал на черния дроб с наличие на хемоперитонеум (излив на
1,5 литра кръв и кръвни съсиреци в коремната кухина), контузия на десния
бъбрек, ретроперитонеален (зад коремиицата) хематом (кръвоизлив), контузия на
десния бъбрек, масивни кръвонасядания на опорака на дебелото черво;
Гръбначно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на гръбначния стълб, в
неговия гръден сегмент, на нивото на IV, V и VI гръдни прешлени с размачкване и
пълно прекъсване на гръбначният мозък; Масивна разкъсно-контузна рана в
мишничната област на дясната ръка, наличие на множество охлузвания,
кръвонасядания и разкъсно-контузни наранявания по останалите крайници.
Причината за смъртта на
пострадалата Я.М. М. е тежката съчетана травма със засягане на главата,
гърдите, корема и крайниците, довела в кратки срокове до развитието на
необратими травматичен и хеморагичен шок, които са били и непосредствена
причина за настъпването на смъртта й. Съчетаната травма е била несъвместима с
живота, смъртта е настъпила бързо, но не мигновено и е била неизбежна. Анализирайки
материалите по делото, вещото лице прави заключението, че между настъпилото на
06.06.2019 г. пътно-транспортно произшествие, получените от Я.М. М. телесни
увреждания и настъпилата смърт на пострадалата е налице пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка.
На въпроса дали пострадалата към
момента на процесното ПТП е била с поставен предпазен колан, вещото лице сочи,
че в конкретния случай, в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие
пострадалата Я. М. е изпаднала от автомобилния салон по време на
няколкократното преобръщане на автомобила извън пътното платно и този факт
свидетелства за това, че към момента на настъпване на произшествието
пострадалата е била без поставен предпазен колан. В тази връзка медицинският
експерт твърди, че ако пострадалата Я.М. М. е пътувала в процесния автомобил с
правилно поставен и изправен триточков предпазен колан, най-вероятно не би
получила описаните в медицинските документи по делото тежки увреждания, които
да доведат до настъпване на смъртта й. От данните по делото се установявало, че
към момента на произшествието водачът на катастрофиралия лек автомобил не е бил
под влиянието на етилов алкохол; не са открити и данни за това да е имал някакви
здравословни проблеми, възникнали преди и по време на настъпилото на 06.06.2019
г. пътнотранспортно произшествие.
В заключението на КСМАТЕ, вещите
лица С. и С., на поставените въпроси отговарят следното: В инцидентния лек
автомобил, на предната дясна седалка се е намирал пътника А.А., а на задната
седалка вляво, зад водача, е седяла пострадалата Я. М.. В процеса на аварийното
си движение, лекият автомобил се е преобърнал в крайпътните площи, като е
описал не повече от 2,5 оборота. При това си движение, той е получил значителни
увреждания, описани в протокола за оглед на местопроизшествието. Вътре в купето
на автомобила, тялото на пътничката е контактувало при хаотичното си движение с
облегалките на предните седалки, тапицираните части на задните врати, пода и
тавана. Таванът на автомобила е деформиран по цялата си равнина навътре към
купето, като по-интензивна тази деформация е над предните седалки на
автомобила. В този смисъл, тапицираните елементи в купето на автомобила нямат остри
твърди елементи, които да причинят характерни наранявания на пътничката. Същото
се отнася и за таванната равнина, която е деформирана незначително над задните
седалки и не би могла да въздейства върху пътничката чрез удар или притискане.
В процеса на преобръщане на автомобила, тялото на пътничката се е удряло в
тавана, предните облегалки, задните седалки, пода и двете задни врати на
автомобила, като в някакъв момент е изпаднало частично извън купето, при което
е било притиснато между него и терена, в резултат на което са се получили
тежките увреждания в областта на гръдния кош, коремната кухина и гръбначния
стълб. Вещите лица дават заключение, че с оглед механизма на ПТП и движението
на автомобила след настъпилата загуба на управление и последващо преобръщане,
контактът между вътрешните състави на автомобила и пътника се дължи на
взаимното им преместване в резултат на преобръщането на автомобила под
действието на центробежни и кориолисови сили. Поставеният предпазен колан би
възпрепятствал изпадането на тялото на пътничката извън автомобила и
получаването на описаните в протокола от съдебно-медицинската аутопсия тежка,
несъвместима с живота съчетана травма със засягане на различни анатомични
области. Причинените травми не биха могли да се получат при поставен предпазен
колан или от самия колан.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
В показанията си свидетеля А.Ч.А.
(съжителствал на съпружески начала с починалата Я. М.) заявява, че живял с
починалата от 23 години и имат две деца – Е.на 16 години и М. на 20 години. На
06.06.2019 г. помолил Г. да закарат Я. на работа, която към този момент
работела на лозята в с.Венец, а А. също се качил в колата. Като минали
с.Лозенец влезли в участък от пътя с чакъл, където се правел ремонт. В този
момент свидетелят разговарял с жена си и не видял да има знаци, обозначаващи,
че има ремонт на пътя. Като влезли в този участък се разминали с тир, който се
движел в насрещното платно, срещу тях. Г., при влизането си в участъка, за да не
се удари в тира, загубил контрол, завъртял волана наляво, надясно и колата
станала неуправляема, като след това, навлизайки на асфалта, колата се
обърнала, като според свидетеля се завъртяла 7-8 пъти. Свидетелят споделя, че
стоял вдясно до шофьора на предната седалка, а колата се обърнала от страната
на свидетеля и спряла на таван. Двамата с Г. излезли от прозореца на колата и
започнали да търсят Я. и я намерили пред колата. Сочи, че Я. седяла зад шофьора
на задната седалка. Свидетелят заявява, че той бил с поставен колан и мисли, че
и Я. е имала поставен колан, тъй като два дни по-рано и били направили акт, че
не е използвала колан. Участъкът от пътя, по който се движили, бил прав, пред
тях нямало друга кола. Времето било хубаво, имало слънце, било на разсъмване и
всичко се виждало ясно. По негова преценка автомобилът им се движил със скорост
над 100 км/ч., като не усетил при навлизане в участъка с чакъл Г. да е намалил
скоростта. Свидетелят твърди, че не си спомня нищо след катастрофата. Посочва,
че още с навлизането в участъка с чакъл водачът е започнал да губи контрол, да
върти волана, но няма спомен дали тирът е тръгнал към тях.
Свид. М.М. (съпруга на брата на
ищцата) в показанията си заявява, че познава ищцата от дете, както и дъщеря й Я..
Я. катастрофирала, когато отивала на работа. Свидетелства, че ищцата и дъщеря й
живеели заедно, в едно жилище (до преди Я. да се ожени) и взаимно си помагали,
отношенията им били добри. М. полагала много грижи за децата си. Дъщеря й Я.
била болна от 8 клас, имала тумор, главата я боляла. Когато Я. била в болница в
София, майка й постоянно била с нея докато я изпишат. М. имала 3 деца, но се отнасяла
с голямо внимание към Я., тъй като била болна. Майката и дъщерята правили
заедно зимнина и си помагали с пари. Всичко правели заедно, празнували заедно и
празниците. Я., след като се омъжила, си направили с А. къща и се отделили през
две къщи от къщата на М.. Въпреки, че се отделили, продължили да са заедно,
като Я. помагала на майка си при нужда, готвели заедно и си споделяли.
Свидетелката заявява, че видяла М. в деня на смъртта на Я. - била много
разтревожена, била в паника и плачела, сложили й успокоително, за да понесе
смъртта на дъщеря си. След смъртта на Я., ищцата се затворила в себе си,
станала по-мълчалива и мислела само за случилото се, променила се много
психически. Една година след смъртта на дъщеря си, ищцата ходела на гробището,
още тъгувала за детето си, не можела да го забрави. Вече не била добре с
нервите, не можела да спи и да се храни нормално, имала и много проблеми със
здравето.
Свид. К.М. (брат на съпруга на
ищцата) в показанията си заявява, че М. и дъщеря й Я. живеели заедно докато Я.
порасне и т.к. била болна, М. постоянно я придружавала по болници. Заявява, че Я.
си имала свой собствен дом, като се отделила след като се омъжила на около 20 и
няколко години. Тя имала деца - момче и момиче. Къщата на Я. била много близо
до къщата на майка й и често се виждали, помагали си много в домакинството -
каквото и да правели, заедно го правели, празниците празнували заедно, помагали
си и финансово - майката и бащата помагали на Я.. Често двете ходели на църква,
т.к. са набожни и пеели в хора. М. много обичала Я. и много преживяла с нея,
защото Я. била все болна. Болестта на Я. (тумор в мозъка) ги сплотила още
повече. След смъртта на дъщеря си, М. не споделяла нищо, но мъката й била
голяма, много тежко приела смъртта на дъщеря си, на погребението също била
много зле, припаднала. М. след смъртта на дъщеря си психически се променила
много - продължавала да посещава църквата, но много по-рядко, с нервите не била
добре, не можела да спи и да се храни нормално, имала много проблеми със
здравето - не можела да ходи защото краката я болят, със сърцето и с нервите също
имала проблеми. Докато Я. била жива, била добре, но сега не излизала често,
повече си стояла вкъщи. Само на гробището ходела всяка седмица да занесе цветя
и да почисти гроба. Свидетеля сочи, че М. живеела със семейството на сина й.
Тъгувала и за съпруга си, който също бил починал, освен за дъщеря си - за една
година изгубила и съпруг, и дъщеря, но според свидетеля, тъжала повече за
дъщеря си, тъй като смъртта й била внезапна.
В показанията си свидетеля Д.Р.Р.,***,
посетил произшествието заявява, че автомобилът бил обърнат по таван, извън
платното за движение, вдясно по посока на движението, а починалата е била извън
автомобила - близо до него. Твърди, че при неговото пристигане, пристигнал и
екип на спешна помощ, който констатирал смъртта на жената. Сочи, че няма
информация дали тялото на пострадалата е било местено. Не си спомня дали колата
е била много смачкана или не.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният в производството иск
се квалифицира като такъв с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.52 ЗЗД. Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата е такова с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380,
ал.1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия
текст, при всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав,
чиито елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да
бъде ангажирана отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта,
така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма -умисъл или непредпазливост.
Следователно, основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в
съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна
от ищцата фактическа обстановка. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, което правило задължава съда да изследва наличието на пряка
причинна връзка между увреждането и вредоносния резултат. Относима още към
правилното решаване на конкретния спор е и ал.2 на сочения законов текст по
силата на която, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Възражение в тази насока е направил ответника.
В настоящия случай, безспорно е
установено, че е налице непозволено увреждане. Водачът на застрахования
автомобил Г.В.К., реализирал процесното ПТП, е признат за виновен и осъден с
влязла в сила присъда, поради което и на основание чл.300 ГПК, гражданският съд
е обвързан от присъдата относно авторството, противоправността на деянието и
вината на дееца, като в настоящото производство следва да се докажат единствено
вредите, техния вид и размер и че са настъпили в причинна връзка от деликта.
Безспорно е установено по делото,
че на 06.06.2019 г. около 06,30 часа, по път I-6, на около 1 километър от с.Лозенец,
обл.Ямбол, в посока към с.Венец, обл.Бургас Г.В.К., като водач на лек автомобил
„Фолксваген Шаран“ с рег.№ У 1492 АХ, собственост на М. И.В. ***, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл.21, ал.2, вр.
ал. 1 от ЗДвП и на чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, в резултат на което предизвикал
пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на Я.М. М.
- пътник на задната седалка в автомобила.
Обстоятелството, че дъщерята на
ищцата е починала в резултат на ПТП също е установено по делото и е елемент от
присъдата.
Установено е от представеното по
делото удостоверение за раждане на Я.М. М., че ищцата е нейна майка, поради
което и същата е от кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди, съобразно Постановление №4 от 26.05.1961 г. на Пленума на
ВС.
Вредата също е доказана -
причиняване на смърт на дъщерята на ищцата. Безспорно е, че в резултат на това
ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на
много близък човек. От свидетелските показания се установява, че отношенията между
ищцата и починалата Я. М. са били много близки. Доказан е и фактът, че
причиненият вредоносен резултат е в причинна връзка с противоправното деяние.
Безспорно е доказана по делото и
причинно-следствена връзка с ПТП на твърдените от ищцата неимуществени вреди в
резултат на смъртта на дъщеря й. В Решение №9/02.02.2018 г. на ВКС по
гр.д.№1144/2017 г., III г.о. е посочено, че причинната връзка е зависимост, при
която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие на делинквента. Възможно е деянието да не
е единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от
съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в
процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а
само определя нейния обем. При тези разяснения, следва обоснован извод, че
причинно-следствена връзка с ПТП на причинените неимуществени вреди безспорно е
налице.
Установен по делото, а и безспорен
между страните е факта на наличие на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на инцидентния л.а. „Фолксваген", модел „Шаран", с peг.
№ У 1492 АХ при ответника ЗАД „ ОЗК Застраховане" АД по застрахователна
полица № BG/23/118002486706, валидна от 21.08.2018 г. до 20.08.2019 г., т.е.
действала към датата на ПТП - 06.06.2019 г. Установено е и че съгласно
изискванията на чл.380 от КЗ ищцата е заявила извънсъдебна претенция пред застрахователя
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, въз основа на която е заведена
щета, но с Писмо с изх. №99-4696 от 23.10.2019 г. последния е отказал
изплащането на такова.
При наличието на валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност", на основание чл.432, ал.1
от КЗ, увреденото от деликта лице може да претендира обезщетение пряко от
застрахователя. Легалната дефиниция на застраховането срещу „Гражданска
отговорност" се съдържа в чл.429 КЗ и то е вид застраховане, при което
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
В чл.52 ЗЗД е предвидено, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №4/1968
г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с
оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на
съответния етап от развитие на обществото в държавата.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, съда съобрази
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки
и страдания, в резултат смъртта на нейната дъщеря, както отчете и установения
от свидетелските показания факт на много близките отношенията между двете,
взаимната помощ по-между им и тежко преживявания факт на загубата от страна на
ищцата. При установената по делото конкретика относно отношенията между родител
и дете, интензитета и продължителността на страданията,
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване и
проявление на неимуществените вреди съдът приема, че справедливото обезщетение
за ищцата е в размер на 100 000 лева. От показанията на разпитаните по делото
свидетели не се установява търпените от ищцата болки и страдания да са с
интензитет по-голям от обичайните при загуба на дете. Взаимоотношенията между
починалата и ищцата действително са били много добри, такива каквито са характерни
за тази родствена връзка. Действително загубата на дъщеря си ищцата приела
тежко, била съкрушена, плачела много и понастоящем продължавала да тъгува и
ходела на гроба й, но продължила живота си. В тази връзка отношенията между
ищцата и нейната дъщеря не са различни от характерните за майка и дъщеря. В тях
не се установява нещо изключително и необичайно, надхвърлящо традиционното за
този вид родство, което да обоснове определяне на обезщетение по-голямо от
посоченото. Ето защо, при отчитане на критериите посочени в ППВС №4/1968 г. -
момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия,
степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращата
обезщетение житейски отношения, установено в процеса от доказателствения
материал, настоящият съд намира, че доколкото болките и страданията от смъртта
на нейната дъщеря могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то справедливо по
смисъла на чл.52 ЗЗД за ищцата се явява обезщетение в размер от 100 000 лв.,
като в останалата част до претендираните 150 000 лева, претенцията следва да
бъде отхвърлена.
Ответникът е въвел възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат страна на пострадалата, тъй като пътувала
в лекия автомобил без поставен предпазен колан и се качила при водач употребил
алкохол и/или наркотични вещества.
Съпричиняване, по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице, когато вредата е настъпила и от действията на
пострадалото лице. В този случай, виновно действалото лице следва да отговаря
само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и
за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се
цели да се определи действителния обем на отговорността на виновния причинител
на вредите. В ППВС №17/63 г., т.7 е указано, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. В мотивите на т.7 на ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС е
разяснено, че в случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.
При направеното разграничение между допринасяне на пострадалия за възникване на
ПТП и приноса му за настъпване на вредата, ОСТК на ВКС е посочило, че принос за
настъпване на вредата е налице, когато пострадалият не е допринесъл на
настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане. Като рисково е определено поведение, което е проява на съзнателен и
свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за
определен факт или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима
грижа. Поемането на предвидим и очакван риск, или неговото неоправдано игнориране
съставляват обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка
с вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП. Тежестта на доказване е
върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. (в т.см. и Решение
№31/04.04.2019 г. на ВКС по т.д.№1267/2018 г., I т.о.). В конкретиката на
процесния случай, следва да се отбележи, че само нарушенията на ЗДвП, които се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпването на вредоносните
последици имат релевантно значение от гледна точка на чл.51, ал.2 ЗЗД при
преценката за приноса на пострадалия. В Решение №27/15.04.2015 г. на ВКС по
т.д.№457/2014 г., II т.о. е разяснено, че приносът на пострадалия следва да
бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за
съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, когато приносът
на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е
само предполагаем. При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне
на предпазен колан, наличието на обезопасителни колани в процесното МПС не се
презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на
съпричиняване на вредоносния резултат. Освен това само обстоятелството, че
пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен
колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване
на увреждането. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В същия смисъл са и
Решение №144/27.12.2016 г. на ВКС по т.д.№1000/2015 г., II т.о.; Решение
№19/08.02.2017 г. на ВКС по т.д.№50177/2016 г., IV г.о.
В настоящия случай по делото е
установено, че процесния автомобил „Фолксваген", модел „Шаран",
произведен през 1998 година, е бил оборудван с предпазни колани и предпазни
въздушни възглавници. Предпазните колани са инерционен тип и са монтирани на
всички седалки на автомобила. Установено е също така, че към момента на
настъпване на произшествието пострадалата е била без поставен предпазен колан,
т.е. пътувала е в нарушение на изискването по чл.137а, ал.1 ЗДвП. Според заключението
на вещите лица по изготвената по делото КСМАТЕ, функцията на триточковия
предпазен колан, с който е оборудвано всяко място в съвременните автомобили е
да задържи максимално фиксирано тялото на пътника към автомобилната седалка в
случай на пътно-транспортно произшествие, свързано с резки промени в скоростта
и посоката на движение на лекия автомобил. Неговата ефективност е най-добре
изразена при челни удари, както и при ротация и преобръщане на автомобила. В
конкретния случай, в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие
пострадалата Я. М. е изпаднала от автомобилния салон и е била притисната от
автомобила по време на няколкократното му преобръщане извън пътното платно,
т.к. е била без поставен предпазен колан. Вещите лица категорично сочат, че
поставеният предпазен колан би възпрепятствал изпадането на тялото на
пътничката извън автомобила и описаната в протокола от съдебно-медицинската
аутопсия тежка, несъвместима с живота съчетана травма със засягане на различни
анатомични области, която да доведе до смъртта на пострадалата, не би
настъпила, т.е. причинените травми не биха могли да се получат при поставен
предпазен колан или от самия колан.
При съобразяване на установените
по делото факти и по-горе цитираната относима практика на ВКС, настоящия съд
приема, че е налице принос на пострадалата Я. М. за настъпване на вредоносния
резултат. Непоставянето на предпазен колан, какъвто е бил наличен в инцидентния
автомобил, определено е рисково поведение, което е проява на съзнателен и свободно
формиран избор на пострадалата, която нарушавайки изискването на чл.137а, ал.1 ЗДвП да пътува в автомобила с поставени предпазни колани, е поела предвидим
риск, което съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП.
За неоснователно се намери
възражението за съпричиняване, обосновано с твърдение, че пострадалата се е
качила при водач употребил алкохол и/или наркотични вещества. От заключението
на ВЛ по изготвената по делото СМЕ се установява, че полицейските служители Д.Р.
и И. Б., които са посетили местопроизшествието, са извършили проверка за
наличие на алкохол в издишания въздух на водача на процесния лек автомобил Г.В.
К., с техническо средство Дрегер Алкотест с инвентарен №ARBA 0166, като същото
е отчело резултат 0,00%о. Следователно към момента на произшествието водачът на
катастрофиралия лек автомобил не е бил под влиянието на етилов алкохол, поради
което релевираното възражение се прецени за неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
При изложеното до тук, настоящия
съд прие, че пострадалата, тъй като пътувала в лекия автомобил без поставен
предпазен колан, е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като размера
на съпричиняването й следва да се определи на 30%, с който процент да се намали
определеното й, на осн. чл.52 ЗЗД, обезщетение. На ищцата М.Б.М., от
определеното от съда обезщетение от 100 000 лв., след приспадане на
съпричиняването от 30%, следва да се присъди сума в размер на 70 000 лв., като
искът за горницата над тази сума до предявения размер от 150 000 лв., като
неоснователен - да се отхвърли.
Предвид изхода на делото,
основателна се явява и претенцията на ищцата за присъждане на законна лихва
върху присъденото обезщетение. Съгласно чл.493, ал.1, т.5 от КЗ,
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. В
чл.429, ал.3 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от
застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на
уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда
на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна.
(в т.см. Решение №128/04.02.2020 г. по т.д.№2466/2018 г. на ВКС, 1-во т.о.). В
случая от представените по делото доказателства се установява, че ищцата е
предявила претенциите си пред застрахователя на 23.07.2019 г., от която именно
дата се дължи лихвата за забава, а и това е датата, от която е поискано
присъждане на лихва за забава в ИМ.
И двете страни по делото са
направили искане да им бъдат присъдени сторените по делото разноски, като са
представили и списък по чл.80 ГПК. Сторените по делото разноски следва да бъдат
присъдени съобразно правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
В производството пред настоящата
инстанция ищцата първоначално е била освободена от внасяне на държавна такса,
но не и от разноски. Впоследствие (т.к. делото е било спряно на осн. чл.229, ал.1,
т.4 ГПК), с влизане в сила на осъдителната присъда, ищцата е освободена от
заплащане на такива на осн. чл.83, ал.1, т.4 ГПК, но и реално не е направила
разноски. В хода на производството ищцата е направила разноски за
възнаграждение на вещи лица в размер общо на 1000 лв. С оглед изхода на делото,
направеното в тази насока искане и нормата на чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата
следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебно-деловодни разноски,
съобразно уважената част от иска или да й се присъди сума за разноски в размер
на 466,67 лв.
С оглед изхода на делото,
направеното в тази насока искане и нормата на чл.78, ал.3 от ГПК, на ответната
страна следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебно-деловодни разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете. Ответника е сторил разноски в общ
размер на 5280 лв. (в т.ч. 4530 лв. - възнаграждение за адвокат и 750 лв. -
възнаграждение за вещи лица и свидетел). Съразмерно с отхвърлената част от
иска, по правилото на чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да бъде присъдена
сума за разноски в размер на 2816 лв.
Ищцата е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответната страна в
случай че същото надвишава минимално определеното, което се прецени от
настоящия съд за неоснователно, т.к. заплатеното от ответника възнаграждение е
съобразено и определено по минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.5
Наредба №1/09.07.2004 г.
При изхода на делото настоящия съд
прие за основателна и заявената претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение
в полза на процесуалния представител на ищцата, на осн. чл.38, ал.2 ЗА, тъй
като същата е защитавана в производството от адв.Р.М. безплатно в хипотезата на
чл.38, ал.1, т.2 ЗА. При това положение и на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвоката
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, определено в съответствие с
изхода на производството - частично уважаване на предявения иск или да му се
присъди сума в размер на 3156 лв. с вкл. ДДС (в т.ч. 2630 лв. + 526 лв. ДДС),
определена съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. и §2а от ДР на
Наредбата, т.к. адв. М. е регистрирана по ДДС, която сума ответника да бъде
осъден да й заплати.
Тъй като ищцата е била освободена
от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК, дължимата ДТ върху
присъдения размер обезщетение и сторените от бюджета на съда разноски (след
влизане в сила на осъдителната присъда), на основание чл.78, ал.6 ГПК, следва
да се възложат върху ответника или той да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Ямбол сумата от 2800 лв. - ДТ
върху уважения размер на иска и сумата 577 лв. - разноски за експертиза.
Така мотивиран, ЯОС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: *********, с адрес: гр.София- 1301, ж.к."Възраждане",
ул.„Света София" №7, ет.5 да
заплати на М.Б.М. с ЕГН ********** ***, представлявана от процесуален
представител – адв. Р.М., на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 70 000 лв. (седемдесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в следствие смъртта на
дъщеря й Я. М. при ПТП, възникнало на 06.06.2019 г., причинено от автомобил,
управляван от водача Г.В.К., застрахован при ответника по застраховка
"ГО", ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на уведомяване на застрахователя с молба-претенция - 23.07.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, като иска за разликата над уважения размер от
70 000 лв. до претендирания такъв от 150 000 (сто и петдесет хиляди лева) лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: ********* да заплати на М.Б.М. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 466,67 лв.
ОСЪЖДА М.Б.М.
с ЕГН ********** да заплати на ЗАД
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: ********* разноски
по делото в размер на 2816 лв.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: ********* да заплати на адв.Р.М. ********, с адрес на дейността: гр.София,
ул."Цар Асен" №1, ет.4 сумата
3156 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено съобразно
чл.7, ал.2, т.4 и §2а от ДР от Наредба №1/09.07.2004 г.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд-Ямбол, сумата от 2800 лв.,
представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на иска и сумата 577 лв. - разноски за
експертиза, както и 5 лв. - държавна такса при служебното издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на обжалване
пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: