Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 11.12.2019г.

                                              

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Вяра Баева като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 2262 по описа за 2018г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

В исковата молба и допълнителната искова молба по делото ищецът „Б.“ ЕАД излага твърдения, че е комбиниран газов оператор, извършващ дейности по пренос и съхранение на природен газ, като е собственик и оператор на националната газопреносна мрежа с основно предназначение пренос на природен газ на територията на България до газоразпределителните мрежи и индустриални потребители на природен газ, на газопреносната мрежа за транзитен пренос на природен газ с основно предназначение пренос на природен газ през територията на България до съседните държави Румъния, Турция, Гърция и Северна Македония и на подземното газохранилище в с. Чирен с основно предназначение съхранение на природен газ за покриване на сезонните неравномерности в потреблението и доставката на природен газ.

В изпълнение на изискванията на Закона за енергетиката (чл. 45, ал. 6) и издадените от регулаторния орган ДКЕВР лицензии, за 2015г. дружеството е сключило с ответника Комбинирана застрахователна полица „Всички рискове: имуществени вреди и прекъсване на дейността“ № 2200150100Р000018 и Комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № 2200150100Р000019.

На 23.10.2015г. по време на действие на застрахователните полици, в землището на село Недан, община Павликени, между линеен кран № 17 Патреш и линеен кран № 18 Летница, на 4 км от село Патреш се е получил разрив с дължина около 21 м на тръба на газопровода. За обезопасяване на мястото и ограничаване на загубите от природен газ незабавно е сработило АЗК (автоматично затварящ се кран) на ЛК Патреш и АЗК на ЛК Летница. Впоследствие са били извършени ремонтно-възстановителни работи и газоподаването е било възстановено в рамките на 48 часа.

   Вследствие на аварията са били нанесени материални щети, покрити от застрахователна полица № 2200150100Р000018 и ответникът е изплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение за щетите върху отделните технически елементи на газопровода и разходите по тяхното отстраняване. Ответникът е бил уведомен за инцидента със заявление изх. № 173/23.10.2015г. С писмо изх. № Л 01473/15.04.2016г. ответникът е отказал изплащане на обезщетение по втората полица, възразявайки, че аварията и последвалото изтичане на природен газ не е попадало в наименуваните рискове по застрахователната полица. 

 Като твърди, че разривът в преносния газопровод е представлявал експлозия и е попадал в покритието на застрахователна полица   № 2200150100Р000019 и няма основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, ищецът иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 196 394. 37 лева, застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 2200150100Р000019 за загуба на природен газ вследствие на аварията от 23.10.2015г., със законната лихва от датата на застрахователното събитие, като до датата на исковата молба – 59 863. 29 лева,  с присъждане на разноските по делото.

Природният газ, изтекъл и изгубен поради аварията и последвалия ремонт, е бил в размер на 496 610 хил. м3, на стойност 196 394. 37 лева, калкулирана съгласно Решение № Ц-33 от 30.09.2015г. на КЕВР.

Налице е застрахователен интерес от застрахователния договор, както и вреда за ищеца от настъпилото застрахователно събитие, тъй като рискът от случайното погиване на природния газ е негов и дължи действия за балансиране  при наличие на физически дисбаланс на мрежата, за което се позовава на чл. 4 от Правилата за предоставяне на достъп до газопреносната и/или газоразпределителните мрежи, типов договор, сключен с „Б.“ ЕАД и  чл. 32 от Правилата за балансиране на пазара на природен газ.   

 

Ответникът „З.А.Д.„Б.В.И.Г.““ АД оспорва исковете.

Не оспорва съществуването на застрахователно правоотношение между страните въз основа на сключен на 05.01.2015г. застрахователен договор по посочената от ищеца полица № 2200150100Р000019, с приложими общи условия; че ищецът има качеството комбиниран газов оператор с права върху засегнатия от събитието от 23.10.2015г. газопровод; както и че на 23.10.2015г. е получен разрив в тръба на газопровода, последван от ремонтно-възстановителни работи и изтичане на природен газ в атмосферата. 

С първоначалния и допълнителния отговор ответникът възразява, че ищецът не е собственик на транспортирания в преносните съоръжения енергоизточник и няма застрахователен интерес от застраховането на такова благо, при което договорът досежно загуби, дължащи се на изтичане в атмосферата на природен газ, е недействителен, съответно загубата на газ няма преки негативни рефлекси в имуществената сфера на ищеца, при което да се дължи обезщетение;  твърденият обем на изтеклия газ е завишен, включително е имало безпричинно забавяне прекъсването на подаването на газ;  в цената не следва да се включва  компонентата „обществена доставка“;  не е налице покрит застрахователен риск „експлозия“ по смисъла на дефиницията в клауза 001“Пожар и други опасности“, раздел „Определения“ от приложимите Общи условия, а разривът се дължи на корозия на метала, от който е изработена тръбата, на „умората на материала“ вследствие дължимата поддръжка на съоръжението и допусната негова употреба над срока на експлоатационна годност (в близки периоди от време са настъпили аналогични инциденти и претенции по тях са предмет на посочени от ответника три  съдебни дела, съответно т.д. № 117/2018г. на СГС и гр.д. № 68240/2016г. и гр.д. № 6849/2017г. на СРС), както и се касае за авария (инцидент) по смисъла на т. 17 от § 1 на ДР към Правилата за управление и технически правила на газопреносните мрежи; налице е съпричиняване от ищеца (във връзка с негови задължения по Правилата за управление и технически правила за газопреносните мрежи); както и е осъществена хипотезата на уредените в раздел ІІІ от клауза 001 на Общите условия на договора за застраховка „Специални изключения“ - по т.“О“, ведно с тези по Раздел VІІІ “Общи изключения“ т. 2, б.“г“ и б.“д“. Допълнително в представена от ищеца пред Агенцията за обществените поръчки информация за изпълнение на застрахователния договор, изпълнението на договорните задължения на ответника е отчетено като такова в пълен обем.

По отношение на иска за присъждане на лихви се възразява, че рискът, на който се основава претенцията се въвежда за първи път в исковата молба, поради което, ако искът по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) се приеме основателен, забавата за плащане ще се дължи на причина, свързана с поведението на ищеца (чл. 83 от ЗЗД).   

Ответникът също претендира присъждане на разноските по делото.

 

По предявените искове

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

Ищецът е еднолично акционерно дружество със собственик на капитала Български енергиен холдинг. Предмет на дейност на дружеството, съгласно вписванията в търговския регистър при Агенция по вписванията, е, освен другото, съхранение и превоз на природен газ, както и поддържане, експлоатация, управление и развитие на газопреносни мрежи и подземни газови хранилища. Основна икономическа дейност от КИД на ищеца е тръбопроводен транспорт, като дружеството притежава лицензии за превоз на природен газ  и за съхранение на природен газ. То е собственик на   националната газопреносна мрежа с основно предназначение пренос на природен газ на територията на България до газоразпределителните мрежи и индустриални потребители на природен газ, на газопреносната мрежа за транзитен пренос на природен газ с основно предназначение пренос на природен газ през територията на България до съседните държави и на подземното газохранилище в с. Чирен с основно предназначение съхранение на природен газ за покриване на сезонните неравномерности в потреблението и доставката на природен газ.

Качеството на ищеца комбиниран газов оператор  не е спорно по делото.

Преносът на природен газ се извършва от ищеца въз основа на типов договор за пренос на природен газ, при приложими общи условия, с предмет на договора запазването на капацитет в газопреносната мрежа и пренос на природен газ по газопреносната мрежа. При сключен такъв договор ищецът приема в точка на предаване и предава в точка на приемане предадените съобразно заявките  в точките на предаване количества природен газ.  В този смисъл е позоваването на ищеца на Правила за предоставяне на достъп до газопреносната и/или газоразпределителните мрежи, както и представеният типов договор, сключен  с „Б.“ ЕАД, в качеството му на обществен доставчик.

 След проведена процедура по ЗОП (отм.) и сключен  Договор от 14.01.2013г., със срок от 15.01.2013г. до 14.01.2016г., на основание Решение № БТГ-РД-07-23А/26.10.2012г. за определяне на ответника за изпълнител на обществена поръчка, във връзка с изискването на чл. 45, т. 6 от ЗЕ, на 05.01.2015г.  между страните е бил подписан договор за имуществено застраховане с формата на комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № 2200150100Р000019.

По застрахователния договор ответникът е приел да обезщети ищеца, в рамките на застрахователния срок, покритите рискове и лимита на отговорност по приложими към полицата Общи условия, както и Спецификация.  

Съгласно спецификацията, периодът на застрахователно покритие е бил 12 месеца, считано от 00.00 часа на 15.01.2015г. до 24.00 часа на 14.01.2016г., а адресът на застрахованото имущество - подземно газово хранилище „Чирен“, газопреносната система и транзитната система на ищеца.

База за определяне на застрахователната сума е била стойност на газа по цена на КЕВР за първото тримесечие на 2015г. – 583. 41 лева/1000нм3. Това е било съгласно Решение № Ц-25 от 19.12.2014г. на ДКЕВР, но сумата от 583. 41 лева е включвала цената на придобиване и компонентата за дейността „обществена доставка на природен газ“ (574. 16 лева плюс 9. 25 лева), съгласно решението, а не и цена за пренос на природен газ – 19. 73 лв./1000 нм3, до пълния определен размер на цената по решението от 603. 14 лева за крайните снабдители на природен газ и на клиентите, присъединени към газопреносната мрежа (т.1 от решението).

 Застрахованото имущество  (природен газ) по местонахождение, също съгласно спецификацията, е било в газопреносната система, в ПГХ Чирен и в транзитната система, както и буферен и оперативен газ в ПГХ Чирен.

Лимит на отговорност на застрахователя за едно събитие е бил 87 511 500 база в ПГХ Чирен, 437 558 лева в газопреносната система и 700 092 лева за транзитната система.

Общата дължима сума на застрахователната премия е била 180 844. 27 лева, платима на равни месечни вноски, първата – не по-късно от 31.01.2015г.

В обхвата на застрахователното покритие са се включвали основно и допълнително такова, като  основното е било включително  експлозия от Клауза 001“Пожар и други опасности“. Също съгласно спецификацията (специалните условия), застрахователят  е приел да покрие и загуба на природен газ вследствие на аварии и ремонтно-възстановителни дейности във връзка с покритието на застрахователната полица.

По определенията от Общите условия, експлозия е било внезапно и взривообразно разкъсване на съоръжения, инсталации или затворени съдове под вътрешно налягане, намиращи се  в границите на застрахования обект, предизвикано от стремежа на намиращите се в тях газове или пари към разширяване, водещи до изравняване на налягането вътре и извън съда.

Съгласно клаузата на § VІІ, т. 2, б.“г“ от Общите условия, застрахователната полица не е покривала загуба или повреда на имущество, причинени поради груба небрежност на застрахования, лица, които са служители, работници или членове на семейството/домакинството му, на лица, допуснати до застрахованото имущество или на трети ползващи се лица. Същото е било при неспазване или нарушение от страна на застрахования на действащи правни норми, предписания на компетентни държавни органи, длъжностни характеристики и инструкции за работа/експлоатация,  правила за срокове на експлоатация и техническо обслужване, съхранение и преработка на имущества (§ VІІ, т. 2, б. „д“ от Общите условия).  

Съгласно т.“О“ от Специалните изключения (§ІІІ) по Общите условия – Клауза 001“Пожар и други опасности“, не са се покривали загуба или повреда на застраховано имущество, причинена от ръжда, корозия, ферментация, самозапалване, износване  или овехтяване, надраскване, нащърбване, разкъсване, строителни недостатъци, грешка в проекта, лошо изпълнение или некачествени материали.

Съгласно клаузата на  § ІV, т. 1 от Общите условия, Клауза 001“Пожар и други опасности“, сумата, платима в случай на загуба или повреда на застрахованото имущество, е била стойността на подмяната/възстановяването  в същия вид и качество, без приспадане на амортизация или изхабяване, при условие, че действителната стойност на застрахованото имущество към датата на събитието е не по-голяма от застрахователната му сума и същото е било добре поддържано. Обезщетението не е можело да надвишава застрахователната сума за всеки един предмет поотделно.    

Застрахованият е имал право да получи полагащото му се обезщетение в срок до 15 дни, считано от датата на постъпване на уведомление при застрахователя, при условие, че е изпълнил задълженията по т. ІХ и т. Х и е представил всички необходими документи, включително и такива, поискани от застрахователя за установяване на претенциите по основание и размер (§ ХІІ, т. 1 от Общите условия). 

 Сключването на 05.01.2015г. на застрахователния договор с формата на полица № 2200150100Р000019, при приложими общи условия и спецификация, не е спорно между страните, както и документите са представени по делото. От ответника не е било възразявано и по заплащане на застрахователната премия.

В качеството си на възложител в процедура за обществена поръчка ищецът е подавал информация за изпълнение на договора.

 На 23.10.2015г. в 6.18 часа на магистрален газопровод Север 711.2 х 6.5 мм, на 4 км от ЛК“Патреш“ в района на с. Недан, община Павликени, в участъка между линеен спирателен кран № 17“Патреш“ и линеен спирателен кран № 18 „Летница“ е възникнала авария, при която е бил разрушен тръбен участък от 21 метра (три засегнати тръби). От газопровода е изтекъл газ, който се е самозапалил и от възникналия пожар са били засегнати земеделски земи. В резултат на аварията газът между  ЛК № 17 и ЛК № 18 и част от газа в отклоненията е бил загубен.

Съгласно заключението на  вещото лице по първоначалната съдебна техническа експертиза (инж. Б.Б.Т., специалност топлоснадбяване, газоснабдяване и вентилация), ползвал възложени и извършени в образувано досъдебно производство № 38/2015г. на ОСлО в ОП, гр. Велико Търново, изследвания от експерти при БАН – Лаборатория за анализ и изпитване на материали и калибриране на средства за измерване при Институт по металознание, съоръжения и технологии Акад. „Ангел Балевски“, с Център по хидро и аеродинамика,   е имало изтъняване на стена на тръбата в зоната на разрушение и загуба на основни качества на материала вследствие на естественото му стареене. Разкъсването на една от тръбите (средната) е било в причинно-следствена връзка с тези обстоятелства. Бил е разкъсан участък от три тръби, чийто материал вследствие на прекомерно дълговременна експлоатация е загубил основни необходими по предназначение качества. Тези изводи не се опровергават от заключението на допуснатата  тройна експертиза по чл. 200 от ГПК, в състав проф.д-р инж. Г.К.Н., ръководител катедра „Сондиране, добив и транспорт на нефт и газ“ в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, инж. А.С.Г., началник отдел „Контрол и методично изследване“ в Главна дирекция „Инспекция за държавен технически контрол,  и И.Е., инженер по сондиране и добив на нефт и газ.

В открито съдебно заседание при приемане на заключението вещото лице  Б.Б.Т. е потвърдило, че случилото се отговаря на дефиницията „експлозия“ по застрахователния договор между страните, което също не се опровергава от други доказателства и обстоятелства по делото.

Съгласно заключението на тройната съдебно-техническата експертиза, обемът на загубения газ при аварията е бил поне 484 095. 23 м3. Съобразена е била дължината на засегнатия участък, вътрешния диаметър на тръбата, налягането и температурата на газа, както и неговия състав, при ползване на общоприета методика – специализиран софтуеър Pipesim. Реалният общ обем загубен газ е бил приет и за възможно по-голям, тъй като от момента на възникване на аварията до сработване на автоматично затварящи се кранове е изминал определен период от време. Същевременно е имало загуба на природен газ и при продухване на участъка между спирателните кранове след допълнително извършения авариен ремонт, до запълване на газопровода с природен газ, с необходимия състав, преди подаването му към консуматорите – 3730 м3.

Вещото лице по първоначалната експертиза също е потвърдил загуба на природен газ  при допълнително извършения авариен ремонт от 3730. 58 м3, но не е било потвърдено от тройната експертиза, като неправилно и необосновано, заключението на вещото лице по първоначалната експертиза, че се касае за реално количество освободен в атмосферата природен газ от 26 002. 34 м3.

Не се установява несъобразяване на технологичните правила към момента на аварията и при извършените след това аварийно-ремонтни работи.

Съгласно заключението на тройната техническа експертиза, налягането на газа в момента на аварията е било 43. 08 bar, а температурата - 14. 56 С. При аварията автоматично са се затворили линейните кранове и е бил изключен участък от газопроводната система с дължина 26310 м, като е бил извършен и необходимият авариен ремонт. Тръбата, изработена от стомана Х60 по  АРІ Spec.5L,е била произведена през 1973г. и монтирана през 1974г. Производителят не е  регламентирал експлоатационната годност на произведената тръба. Първият нормативен документ, приет в България, относно природният газ е била Наредба № 21 за устройството и безопасната експлоатация на газови съоръжения и инсталации (ДВ, бр. 27 и чл. 28 от 1978г.). Съгласно нормативните изисквания, газопроводът е бил регистриран, издадени са били разрешително за експлоатация и е била заверена ревизионна книга, но не е имало запис, определящ срок за експлоатационна годност на съоръжението.  По действалата в процесния период Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ (в сила от 03.09.2004г.), е следвало да се извършва пълен преглед с изпитване на якост и плътност най-малко веднъж на 10 години.  Не е имало нормативно регламентиран срок на експлоатационна годност на газопроводите в действащата към 03.12.2015г нормативна уредба. С ревизионен акт № 48/21.11.2014г., Главна дирекция „ИДТН“ е оценила състоянието на процесния участък като добро и е предписала намаляване на работното налягане до 4.4 МРа, което е било спазено и към 23.10.2015г., когато е станала аварията. В този смисъл също е заключението на тройната техническа експертиза, която не е потвърдила първоначалното заключение, че експлоатационният срок на авариралата тръба е бил 25 години. Същевременно през април 2015г. е бил извършен ремонт на дефекти по газопровода за район СЗЕР, Ботевград.

При работата си вещите лица са съобразили събраните по делото писмени доказателства, включително диспечерския баланс при ищеца за месец октомври 2015г., съдържащ дисбаланс на газа в газопроводната система  699 070 м3 и акумулиран газ (лайнпек) 183 906 м3. Документът не е опроверган от други доказателства по делото и се цени от съда като достоверен. Бил са съобразени и Протокол за разкриване и ремонт на дефекти по газопровода за район СЗЕР, Ботевград, от 21.04.2015г., както и, както вече се посочи, изследванията на специалистите при БАН по образуваното досъдебно производство.  Съгласно изявленията им, от вещите лица е била съобразена и приложимата нормативна уредба – закони, наредби, лицензии, технически стандарти – БДС EN, БДС  EN-ISO, АРІ Spec.5L, добрата газова практика и др.

Никоя от страните не е оспорила заключението на тройната експертиза, нито е поискала събиране на доказателства за опровергаване на изводите й и съдът възприема заключението като правилно и обосновано. Оспорено е било единствено заключението на единичната експертиза (частично) от ищеца.

Ответникът - застраховател е бил уведомен за аварията още на 23.10.2015г. със заявление изх. № 173/23.10.2015г. на ищеца. В Заявлението е било посочено, че загубите на изпуснатия в атмосферата природен газ в резултат на разрива на газопровода ще бъдат уточнени и изчислени по-късно.

Във връзка с настъпилото на 23.10.2015г. събитие е била подадена и претенция за обезщетение от 22.12.2015г. с приложени документи под опис.

 С писмо изх. № Л-01473/15.04.2016г. ответникът е уведомил ищеца, че не са налице основания, предпоставящи приемане на отговорност и изплащане на застрахователно обезщетение по отношение на обявените загуби и повреди. По-конкретно от ответника е било посочено, че е била възложена комплексна независима оценка на „Б.Е.Е.“ ООД, съответно въз основа на техническата експертиза от специалисти на БАН (извършена съдебно-техническа експертиза по досъдебно производство), и  е било установено, че причина за аварията е умора на материала. Тази посочена причина не попада в договорения обхват на застрахователно покритие по полицата, респективно събитието не може да бъде квалифицирано като застрахователно. 

Съгласно Решение № Ц-33 от 30.09.2015г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, утвърдената пределна цена, по която общественият доставчик е продавал природен газ на крайните снабдители на природен газ и на клиентите, присъединени към газопреносната мрежа, считано от 01.10.2015г. е била 415. 20 лв./1000нм3 без акциз и ДДС, а само придобивната цена и компонентата за дейността „обществена доставка на природен газ“ – 395. 47 лв./1000нм3.  19. 73 лв/1000нм3, е била цената за пренос. 

За времето от 04.05.2016г. до  22.10.2018г., включително, върху сумата от  192 920. 24 лева са изтекли законни  лихви за забава в размер на 48 340. 35 лева, съответно на промените в основания лихвен процент за периода. Съдът определя размера на лихвата по реда на чл. 162 от ГПК, като ползва при изчисляване на лихвата  сайта Calculator.bg.   

           

При така установеното от фактическа страна, от правна страна  съдът  намира следното:

Страните са обвързани с договор за имуществено застраховане по чл. 200, вр. чл. 183 от КЗ (отм.) от 05.01.2015г., сключен във формата на застрахователна полица, при приложими спецификация и  общи условия, с предмет природен газ в газопреносната система, в транзитната система и в подземно газово хранилище „Чирен“, както и буферен и оперативен газ в газовото хранилище. Договорът е бил сключен във връзка с дейността на ищеца по превоз и съхранение на  природен газ (чл. 166 и сл. от ЗЕ) и съгласно изискванията на предоставените му лицензии (чл. 45, т. 6 от ЗЕ), при изпълнена процедура по възлагане на обществена поръчка и при съответна приложимост на ТЗ и ЗЗД към договора (чл. 45 от ЗОП (отм.)).  Съответно на чл. 187 от КЗ (отм.) и уговорките между страните по договора, застрахователният договор е влязъл в сила и е породил действието си.

Застрахован риск по договора е било, освен другото, внезапно и взривообразно разкъсване на съоръжения, инсталации или затворени съдове под вътрешно налягане, намиращи се в границите на застрахования обект, предизвикано от стремежа на намиращите се в тях газове или пари към разширяване, водещи до изравняване на налягането вътре и извън съда. Такива обстоятелства са настъпили на 23.10.2015г., при действие на застрахователния договор. Разрушен е бил тръбен участък от 21 метра с три засегнати тръби, от газопровода е изтекъл газ, при което газът между два линейни крана и част от този в отклоненията е бил загубен. Съгласно възприетото от фактическа страна, обемът на загубения газ е бил поне 484 095. 23 м3. Допълнително е било загубено и количество природен газ при  продухване на участъка между спирателните кранове при последвалия авариен ремонт, до запълване на газопровода с природен газ -  поне 3730 м3, или общо поне 487 825. 23 м3 газ. Съгласно специалните условия по договора между страните, застрахователят  е приел да покрие и загуба на природен газ вследствие на аварии и ремонтно-възстановителни дейности във връзка с покритието на застрахователната полица.

С настъпването на застрахователното събитие ответникът – застраховател е дължал заплащането на застрахователно обезщетение в уговорения размер – действителния размер на увреденото имущество, съответно на чл. 208, ал. 3 от КЗ (отм.) и уговорките по застрахователния договор (чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 193, ал. 1 от КЗ (отм.)), но не повече от застрахователната сума и конкретно уговорените лимити за застрахователно събитие.

Неоснователно е възражението на ответника, че застрахователният договор е недействителен, тъй като за ищеца липсва интерес от договора (чл. 195, ал. 1 от КЗ (отм.), поради това, че той не е собственик на природния газ.

Ищецът извършва пренос на природния газ въз основа на договор за пренос и дължи пренос на газа по газопреносната мрежа (чл. 186 от ЗЕ). Той дължи предаване в точка на приемане предадените съобразно заявката на клиент  в точките на предаване количества природен газ и загубата на газ при транспортирането е за негова сметка, при което има интерес от сключването на застрахователен договор за имуществено застраховане относно пренасяния природен газ по газопреносната мрежа. Застрахователният интерес невинаги е свързан с право на собственост върху застрахованата вещ, а съществува и при наличието на такава връзка и значимост на застрахованата вещ  за застрахованото лице, че при погиване или повреда на вещта да настъпят негативни последици за него (така Решение № 62 от 31.07.2019г. по т.д. № 1824/2018г. на ВКС, ТК, І т.о.).

 Неоснователно е и възражението на ответника, че не се е осъществило застрахователно събитие по договора между страните. Осъществилото се събитие съответства на определението за експлозия, като покрит риск, така както то е било дефинирано в приложимите Общи условия. Без значение е дали се е касаело за авария  (инцидент) по смисъла на т. 17 от § 1 на ДР към Правилата за управление и технически правила на газопреносните мрежи.

Неоснователно е и възражението, че при заявлението от 23.10.2015г. и претенцията за обезщетение от 09.02.2016г. ищецът не поддържал, че се касае за експлозия. Ищецът ясно е заявил обстоятелствата по настъпилото застрахователно събитие. 

Същевременно не се установява  изключен риск, съгласно уговорките между страните по договора.

Съответно на възприетото от фактическа страна, не се установяват обстоятелства по  § VІІ, т. 2, б.“г“ и б.“д“  от Общите условия – по-конкретно не се установява   небрежност на застрахования, лица, които са служители, или работници или лица, допуснати до застрахованото имущество, съответно  трети ползващи се лица. Не се установява неспазване или нарушение от страна на застрахования на действащи правни норми, предписания на компетентни държавни органи, длъжностни характеристики и инструкции за работа/експлоатация,  правила за срокове на експлоатация и техническо обслужване, съхранение и преработка на имущества. При възражение за начална липса на застрахователно покритие, съответно на уговорките на страните по договора (чл. 211, т. 3 от КЗ (отм.), вр. чл. 9 от ЗЗД), обстоятелствата, обосноваващи  изключен риск са в доказателствена тежест на ответника (Решение № 224 от 20.07.2015г. по т.д. № 4554/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 244 от 12.04.2011г. по т.д. № 882/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 570 от 20.10.2015г. по т.д. № 3364/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.), а в случая те  са недоказани.

Действително, съгласно изложеното от фактическа страна, като причина на внезапното и взривообразно разкъсване на тръбата се установява  изтъняване на стена на тръбата в зоната на разрушение и загуба на основни качества на материала вследствие на естественото му стареене – обстоятелства на което се позовава ответникът като такова по т.“О“ от Специалните изключения (§ІІІ) по Общите условия (износване  или овехтяване), но не се установява да се касае за износване  или овехтяване, настъпило в срока на застрахователния договор и не е налице приложимо изключение от покритите рискове. Застрахователят не може да се позове на факт, за чието съществуване е знаел или е могъл да узнае, полагайки дължимата грижа, към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор, включително относими към изключения риск обстоятелства  (Решение № 95 от 04.07.2017г. по т.д. № 1805/2016г. на ВКС, ТК, І т.о.). Ответникът - застраховател е можел да събере данни за това кога е било изпълнено строителството на  националната газопреносна мрежа, на която ищецът е единствен собственик и че съгласно нормативната уредба не е имало регламентиран срок на експлоатационна годност на газопроводите, а е следвало да се извършва пълен преглед с изпитване на якост и плътност през определен период с извършване на конкретни ревизионни проверки. Касае се за  състояние на газопреносната и транзитната система, посочени като местонахождение на застрахованото имущество – природен газ, по договора между страните, което ответникът е знаел или е могъл да узнае към момента на сключване на застрахователния договор. Същевременно в случая извършване на конкретни ревизионни проверки се установява, както се установява и спазване на изискванията по констатациите при последната извършена проверка, както и изобщо нормативно установените изисквания за експлоатация на газопреносната мрежа от ищеца (чл. 170, ал. 3 от ЗЕ).

Не се установява безпричинно забавяне прекъсването на подаването на газ, както и изпускане на природен газ в атмосферата при ремонтни дейности повече от технологично допустимото и това възражение на ответника по чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.) като недоказано също е неоснователно.

Без значение е какво е давал като информация ищецът пред Агенция за обществени поръчки за изпълнение на договора между страните. Дори да е имало изявление за договорно изпълнение на ответника би се касаело за извънсъдебно признание, което не обвързва съда, а се съобразява с оглед всички обстоятелства и доказателства по делото (арг. чл. 175 от ГПК).

Не се установява връзка между съдебните дела, посочени от ответника и настоящото  дело, тъй като се касае  за различни застрахователни събития, макар по застрахователни отношения във връзка с договора за обществена поръчка от 14.01.2013г. 

При възприетия от фактическа страна обем на изгубения газ -  поне 487 825.  23 м3 (484 095. 23 м3 плюс 3730 м3), и стойността на газа по цена на КЕВР към 23.10.2015г. без цена за пренос на природния газ  – 395. 47 лева/1000нм3, дължимото на ищеца - застрахован застрахователно обезщетение е в размер на  192 920. 24 лева и в този размер искът относно главницата по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) следва да бъде уважен.

Обезщетението е в рамките на застрахователната сума (така са приели приложими компонентите на цената  страните) и лимита за застрахователно събитие по застрахователния договор. Самият ищец при формиране на претенцията си е остойностил цената на природния газ на 395. 47 лева/1000нм3, но е претендирал този газ в обем на 496 610 м3, който обем обаче не се установява категорично  по делото.

Неоснователно е възражението на ответника във връзка с обема на загубения газ. Обемът от 487 825.  23 м3 се установява от заключението на изслушаната тройна съдебна техническа експертиза, което съдът възприема като обосновано и компетентно – то не се опровергава, а се подкрепя и от другите доказателства по делото. 

Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Действителната стойност е стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същото качество (така Решение № 37/23.04.2009г. по т.д. № 667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).   В случая към датата на настъпване на застрахователното събитие цената на природния газ  е била регулирана и  не е имало свободно договаряне при пазарни условия (чл. 30, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ) и по тази цена следва да се определи стойността на застрахованото имущество.

Няма основание да се изключи компонентата  за дейността „обществена доставка на природен газ“ – 7.29 лв./1000 нм3, която е била  определена от регулаторния орган като част от цената, съгласно чл. 17, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 2 от 19.03.2013г. за регулиране на цените на природния газ - за икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала за дейността „обществена доставка на природен газ“ и възражението на ответника в този смисъл е неоснователно, като се приспада единствено цената за пренос на природния газ, както са уговорили  самите страни по застрахователния договор.  

Съгласно приложите към застрахователя договор общи условия, застрахователното обезщетение е било дължимо в срок от 15 дни от представянето на всички документи, необходими за установяване на основанието и размера на предявената претенция (§ ХІІ, т. 1 от Общите условия). Страните по договора не са се отклонили и от разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) относно срока за заплащане на застрахователно обезщетение.

В случая не се установява към 15.04.2016г., датата на  писмо изх. № Л-01473/15.04.2016г. на застрахователя с окончателен отказ за плащане, и след уводомяването му за застрахователното събитие и представяне на документи, да са съществували и други  относими и необходими документи, който да не се били представени, така както те са били предвидени и в застрахователната полица, спецификацията  и приложимите общи условия  и поне от 04.05.2016г. е било дължимо плащането на застрахователно обезщетение. За изпълнение на задължението на ответника за заплащане на застрахователното обезщетение е бил уговорен срок и след изтичането на определения ден за плащането ответникът е бил в забава и дължи лихва в законния размер (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения). В случая срокът е изтичал  в неприсъствен ден (29.04.2016г..), изтекъл е на 03.05.2016г., и от 04.05.2016г. ответникът е бил в забава за плащане. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 72, ал. 2 от ЗЗД, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва  в първия следващ присъствен ден. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД).

По възприетото от фактическа страна до 22.10.2018г., включително,  изтеклата лихва върху приетата като дължима главница е в размер на 48 340. 35 лева  и предявеният по делото от ищеца иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен за тази сума и период. Не са налице обстоятелства по чл. 83 от ЗЗД. В останалата част искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен. Не е установена забава на ответника, така както тя е уговорена между страните. На ищеца е била дадена и изрична възможност да посочи и представи доказателства за такива обстоятелства, което не е било направено.  

Основателна е и претенцията за лихва за забава от 23.10.2018г., датата на исковата молба, до окончателното плащане на сумата по застрахователното обезщетение в приетия като дължим размер, така както тази лихва също се претендира. 

 

По разноските

            Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за платена държавна такса по исковата молба от общо 10 250. 30 лева, както и 2 550 лева разноски за експертизи. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, са дължими 12 051.18 лева от разноските. 

            Ответникът също е поискал присъждане на разноските по делото. Установява разноски за вещи лица от 450 лева и 7 986 лева разноски за адвокат по договор от 18.12.2018г. С оглед изхода на делото са му дължими разноски от 493. 70 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК). 

           

Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА „З.А.Д.„Б.В.И.Г.““ АД, с ЕИК ******** и със  седалище и адрес на управление ***, пл.“********да заплати на „Б.“ ЕАД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***,  на основание  чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.), сумата от 192 920, 24  лева (сто деветдесет и два хиляди деветстотин и двадесет лева и двадесет и четири стотинки), застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 2200150100Р000019 от 05.01.2015г. при настъпило застрахователно събитие от 23.10.2015г., със законната лихва за забава от 23.10.2018г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 48 340. 35 лева (четиридесет и осем хиляди триста и четиридесет лева и тридесет и пет стотинки)  изтекли лихви от 04.05.2016г. до 22.10.2018г., включително, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) в останалата част до пълния предявен размер от 196  394. 37 лева и по  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви в останалата част до пълния предявен размер от 59 863. 29 лева и период.

            ОСЪЖДА „З.А.Д.„Б.В.И.Г.““ АД, с ЕИК ******** и със  седалище и адрес на управление ***, пл.“********да заплати на „Б.“ ЕАД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***,  сумата от 12 051.18 лева (дванадесет хиляди петдесет и един лева и осемнадесет стотинки)  разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а  „Б.“ ЕАД да заплати на „З.А.Д.„Б.В.И.Г.““ АД сумата от 493. 70 лева (четиристотин деветдесет и три лева и седемдесет стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.  

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

                                                                              Съдия: