№ 65
гр. Русе, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20224500500006 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С. АЛ. Б., ЕГН: **********, с адрес
с. Бисерци, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. „В.“ № 6, чрез адв. П.Д. от АК –
Шумен, със съдебен адрес гр. Кубрат, обл. Разград, пл. „В.“ № 5, ет. 2, ст. 8,
против Решение № 260603/20.10.2021 г. по гр.д. № 7533/2019 г. на РС – Русе,
с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск срещу М. М. М. с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 9 000 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на ½ ид.ч. от допуснатия до делба
съсобствен имот – апартамент № 21, находящ се в гр. Русе, кв. „Д. 3“, ул.
„Д.Г.“ № 3, бл. № 10, вх. „В“, ет. 8, с идентификатор 63427.4.543.3.21, и с
което процесният недвижим имот е изнесен на публична продан като способ
за извършване на делбата.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност на решението, като
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
нарушение на материалния закон и необоснованост, като са развити основно
съображения, свързани според въззивника с допуснати от съда съществени
процесуални нарушения. Сочи се, че първоинстанционният съд лишил ищеца
1
от защита по същество, като не взел отношение с протокола от проведеното
на 21.09.2021 г. съдебно заседание по направеното искане на основание чл.
149, ал. 3 ГПК за даване на подходящ срок за предоставяне на писмени
защити, поради фактическа и правна сложност на делото. Жалбоподателят
поискал от районния съд да не изнася процесното жилище на публична
продан, а делбата следвало да приключи по реда на чл. 353 и чл. 349, ал. 2
ГПК, както и да бъде уважено искането по сметките по чл. 346 ГПК. Излага
съображения за неправилно спазване на процедурата по чл. 47, ал. 6 ГПК,
като на известния на ответницата адрес в гр. Харманли били залепвани
уведомления два пъти, като вторият път това било ненужно, тъй като още на
първия път, при залепване на уведомлението на единствената входа врата на
блока на посочения адрес, ответницата е следвало да се счита за уведомена.
След това районният съд неоснователно изпратил съобщение на адреса на
делбения имот, при положение, че ответницата имала настоящ адрес в гр.
Харманли от 06.03.2000 г., т.е. 4 месеца след развода и постоянен адрес в
същия град от 11.02.2002 г. Така исковата молба не била връчена в
продължение на осем месеца. Сочи, че особеният представител на
въззиваемата страна бил назначен в нарушение на чл. 29, ал. 3 ГПК, въпреки
че страната имала адрес, както настоящ, така и постоянен. Така в нарушение
на чл. 29, ал. 3 ГПК на въззиваемата бил назначен особен представител. В
нарушение на чл. 29, ал. 5 ГПК съдът не постановявал определения за
одобряването на действия, извършени от особения представител, без да сочи
за кои точно действия става въпрос. Излага съображения за неправилност на
решението във връзка с действията на съда при назначаването на съдебната
техническа експертиза. В протокола от проведеното на 10.06.2021 г. съдебно
заседание не било отразено искането на жалбоподателя за допълване на
задачата в нарушение на разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ГПК, поради което
същият повторил задачата с писмена молба от 02.09.2021 г. Вещото лице не
могло, поради заключена входна врата на процесното жилище, да посети
апартамента, но въпреки това го оценило по пазарна стойност, като експертът
подходил по същия начин съобразно второто заключение при определяне на
средната месечна наемна цена. Всички тези пороци на първоинстанционното
производство водели до различни правни изводи. Моли за отмяната на
обжалваното решение. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. М. М., ЕГН: **********, с постоянен и
2
настоящ адрес в гр. Харманли, обл. Хасково, ул. „Н. П.“ № 3, вх. „Б“, ет. 2, ап.
5, представлявания от назначения особен представител адв. Р.Б. от АК –
Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Б.а“ № 8, ет. 5, в законоустановения
двуседмичен срок не е депозирала отговор на жалбата. Вместо това с молба в
деня на проведеното пред въззивния съд съдебно заседание – 08.02.2022 г., е
взела становище по жалбата, с което счита същата за неоснователна.
Визираните от жалбоподателя нарушения при призоваването на ответника и
при назначаването на особен представител били санирани с влязлото в сила
решение по допускане на делбата, като те не водело до недействителност на
обжалваното съдебно решение. Жалбоподателят не е ангажирал
доказателства, в този смисъл и гласни такива, относно доказването на иска си
за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС във връзка с държането или наемането на
процесния имот. По същия иск се установявало липсата на писмена покана по
смисъла на същата разпоредба, както и че ищецът сам се дезинтересирал от
въпросната недвижима вещ и не участвал в разноските за нейната поддръжка,
нито пък участвал по друг начин в изпълнението на задълженията си на
собственик. Не било доказано реализирането на доходи от процесния
апартамент. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред РС – Русе е образувано във връзка с предявен иск
за делба от С.Б. на апартамент находящ се в гр. Русе, кв. „Д. 3“, ул. „Д.Г.“ №
3, бл. № 10, вх. „В“, ет. 8, ап. 21, с идентификатор 63427.4.543.3.21, който е
бил придобит по време на брака му с ответницата М.М. на 19.12.1996 г. С
Решение № 33/23.090.1999 г. на РС – Кубрат, влязло в сила на 27.10.1999 г.
бракът между страните е бил прекратен, като е възникнала обикновена
съсобственост между тях по отношение на процесния апартамент.
Ответницата по делото не е намерена на постоянния и настоящия адрес в гр.
3
Харманли, не е намерена и на адреса на процесния апартамент, поради което
на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е назначен особен представител. Първата
фаза на производството по делба е приключила с влязло в сила Решение №
260127/12.02.2021 г. по гр.д. № 7533/2019 г. на РС – Русе, с което е допусната
съдебната делба на процесния апартамент при равни права на страните от по
½ ид. ч. Назначената по делото съдебна техническа експертиза е посочила, че
апартаментът е неподеляем в реални граници, а паричното изражение на
дяловете на съделителите е 25 250 лв. за всеки. Вещото лице е отразило в
заключението си, че не му е бил осигурен достъп до процесния апартамент,
поради липсата на ключове и достъп до имота, поради което при определяне
стойността на имота е използвало метода на аналога, извършвайки съпоставка
с подобни пазарни оферти на подобни жилища.
Жалбоподателят е предявил иск във втората фаза на делбата за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на основание чл. 31, ал. 2
ЗС в размер на 9 000 лв. Назначена е допълнителна съдебна техническа
експертиза, която е дала заключение, че средномесечния наем за процесния
апартамент за петгодишен период, считано от 10.06.2021 г., е в размер на
15 056 лв.
Съдът намира направените във въззивната жалба твърдения за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка с назначаването и участието на особения представител на ответника за
неоснователни. Жалбоподателят не е легитимираната страна в процеса, която
може да се позовава на нередовно извършени процесуални действия от страна
на представител на насрещната страна, тъй като такива твърдения,
респективно възражения, може да направи само представляваната от особен
представител страна. За пълнота на изложението обаче следва да се посочи,
че дори и да се приемат тези твърдения за допустими, то същите касаят
назначаването и участието на особения представител в производството пред
районния съд в първата фаза на делбата, което е приключило с влязло в сила
решение. Жалбоподателят твърди, че не били налице предпоставките за
назначаване на особен представител на основание чл. 29, ал. 3 ГПК, тъй като
ответницата имала посочени постоянен и настоящ адрес на територията на Р
България. Това твърдение е принципно правилно, но неоснователно във
връзка с настоящото дело, тъй като особеният представител не е назначен на
основание чл. 29, ал. 3 ГПК, а на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, поради
4
извършено редовно връчване чрез залепване на уведомление, когато
адресатът на съдебните книжа не се е явил в законоустановения срок да ги
получи. Тази хипотеза е различна от визираната от жалбоподателя и е
самостоятелно основание за назначаване на особен представител.
Неоснователни са и твърденията във връзка с незаконосъобразно извършени
действия на особения представител по чл. 29, ал. 5 ГПК, изразяващи се в
липса на акт на съда, с който се одобрявали действията, извършени от
назначения особен представител. Това оплакване е бланкентно, като
жалбоподателят не е посочил кои са неодобрените от съда действия.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Тъй като по повдигнатия с
жалбата въпрос липсват конкретно посочени оплаквания, то съдът не дължи
произнасяне по него, защото не се релевират конкретни порочни действия на
съда.
Неоснователни са и доводите за това, че в протокола от проведеното на
10.06.2021 г. съдебно заседание не били отразени направените искания на
ищеца. Същият е имал възможност да иска допълване на протокола от
заседанието, след като е констатирал неточности, на основание 151, ал. 1
ГПК, от което свое право не се е възползвал. Освен това самият той твърди,
че е повторил същите искания с нарочна молба от 02.09.2021 г., поради което,
дори и да се приеме, че е имало процесуално незаконосъобразно действие или
бездействие на районния съд, същото е било санирано. При прочит на
протокола от съдебното заседание, проведено от 10.06.2021 г. се установява,
че жалбоподателят е направил искане за разпит на свидетели, които да
установят от кой момент твърдяното семейство от наематели в процесния
имот ползват същия. На ищеца му е бил допуснат един свидетел в следващото
съдебно заседание, в което той не се е явил и не е изпратил представител,
поради което разпит не се е провел. На следващо място, във визираната молба
от 02.09.2021 г., която е входирана в регистратурата на РС – Русе на
03.09.2021 г., е направено искане с характер на поставяне на допълнителна
задача на вещото лице да установи от кога наемателите в процесния
апартамент ползват това жилище, като извърши проверка при
домоуправителя на входа, посочвайки трите му имена и адрес. Следва да се
обърне внимание на жалбоподателя, че такъв въпрос не представлява
5
формулиран по конкретна експертна задача, изискваща специални познания в
областта на науката, изкуството или техниката, т.е. било е поискано от
вещото лице да даде свидетелски показания, в какъвто смисъл са направени и
оплаквания във въззивната жалба, че вещото лице може да бъде натоварено
от съда да провери определени факти и обстоятелства, за което „дава
показания като свидетел, които то включва в заключението си или ги
съобщава като показания на свидетел“. Приравняването на експертното
заключение на свидетелски показания, както и обратното, е недопустимо с
оглед разпоредбата на чл. 196, ал. 1 ГПК, според която разпоредбите на чл.
22, ал. 1 ГПК се прилагат съответно и за вещите лица. В този смисъл
едновременното заемане на качеството вещо лице и свидетел по едно и също
дело е несъвместимо с оглед наличието на препращаща разпоредба към
основанията за отвод на съдебния състав, които са съответно приложими и
като основания за отстраняване от участие по делото на съдебния експерт. В
допълнение следва да се посочи, че извън обхвата на необходимостта от
назначаване на експертиза е предварителното формулиране на въпрос към
вещото лице като към свидетел за обстоятелство, за което не се изискват
специални знания от областта на науката, изкуството или техниката. Поради
това този довод за неправилност на обжалваното решение се явява
неоснователен. Следва да се отбележи и още, че дори и да беше осигурена
възможност да бъдат разпитани свидетели относно обстоятелството от кой
момент процесният апартамент се е ползвал от наематели, то същото не би
могло отново да обоснове основателността на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, защото,
както правилно е отбелязал и районният съд, обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствена вещ се дължи само от деня на писменото поискване.
С други думи, за да бъде този иск основателен, то жалбоподателят е следвало
да докаже, че в началото на периода от преди пет години, за който се
претендира обезщетение, същият е поканил писмено ответницата да му
заплаща обезщетение за това, че е бил лишен да ползва съсобствения му
имот. Безспорно такива доказателства за отправена писмена покана не са
събрани, не са изложени и доводи някога да е била изпращана такава въобще,
поради което искът за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване е
бил правилно отхвърлен.
По отношение развитите доводи, че съдът следвало по своя преценка да
приложи чл. 349, ал. 2 ГПК или чл. 353 ГПК въззивната инстанция намира
6
същите за неоснователни. Не са налице предпоставките за приложение на чл.
349, ал. 2 ГПК, още повече че с молбата от 16.09.2021 г. жалбоподателят
изрично се е отказал от искането имотът да му бъде възложен, поради което
се явява десезиран да се произнесе по възлагането съобразно визираната
разпоредба с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес. На следващо място приложението на чл. 353 ГПК е възможно само
ако в делбата участват повече от една вещ, като това е видно от езиковото
тълкуване на разпоредбата, където е посочена думата „имоти“ в множествено
число. В настоящото производство предмет на делбата се явява само един
недвижим имот, поради което единственият способ за прекратяването на
съсобствеността при липса на предпоставките за неговото възлагане се явява
изнасянето му на публична продан, каквото е постановил и районният съд.
Освен това, съобразно константната практика на ВКС, необходимо е при
приложението на чл. 353 ГПК да бъде дадена възможност на всеки съделител
да получи реален дял, каквато възможност в настоящия случай не е налице,
тъй като предмет на делбата е само един недвижим имот, който съгласно
заключението на съдебната техническа експертиза се явява неподеляем.
Неоснователни са доводите за допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, изразяващо се в лишаване на жалбоподателя
от възможността му да предостави писмени бележки след приключване на
последното заседание по делото, където е бил даден ход по същество.
Съгласно чл. 149, ал. 3 ГПК при фактическа и правна сложност на делото по
искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за
представяне на писмени защити. Съдът намира, че делото не се отличава нито
с фактическа, нито с правна сложност. Това е така, защото предмет на делбата
е само един недвижим имот и не са събирани голям брой доказателства, които
да са противоречиви и да подлежат на задълбочен правен анализ.
С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба – оставена
без уважение.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски за
въззивната инстанция, докато въззиваемата е представлявана от особен
представител, чиито разноски остават изцяло за сметка на жалбоподателя
ищец.
7
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260603/20.10.2021 г. по гр.д. №
7533/2019 г. на РС – Русе
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.
280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8