Р Е Ш Е Н И Е
№ 234
гр. Габрово, 27.12.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на Окръжен прокурор НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 24 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е образувано по искова молба от „*******“ ЕООД
– гр. Габрово против Дирекция за национален и строителен контрол – гр. София,
като се претендира ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество сумата от 43 225 /четиридесет и три хиляди двеста двадесет и пет/
лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода
22.01.2016 – 20.02.2017 година, поради това, че дружеството не е могло да
ползва като отдава по предназначение имота си и съответно да получава наем в
размер 3 325 /три хиляди триста двадесет и пет/ лева месечно, законна лихва от
датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на исковата молба в
размер на 6 043.29 /шест хиляди четиридесет и три лева и 29 ст./ лева, както и
законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендира
се и присъждане на сторените по делото разноски.
В исковата молба ищцовото дружество сочи, че с Решение № 43 от 19.05.2016 година по адм. дело № 24/2016 година на Административен съд – Габрово, оставено в сила с Решение № 2103 от 20.02.2017 година на Върховен административен съд е отменена като незаконосъобразна Заповед № ДК-10-СЦР-2 от 22.01.2016 година на Началника на РДНСК – Северен централен район. С посочената заповед било отменено Разрешение за строеж № 187 от 12.12.2015 година на Главен архитект на Община Габрово ведно с одобрен инвестиционен проект за строеж: Преустройство на магазин за промишлени стоки /вътрешно преустройство/, подробно описан в исковата молба. Този търговски обект ищцовото дружество придобило съгласно Нотариален акт № 14, том І, рег. № 262, дело № 11 от 14.01.2016 година, като за закупуване на имота сключило договор за инвестиционен кредит с „*****“ АД – клон Габрово в размер на 250 000 лева, а за обезпечаване на кредита е учредена договорна ипотека върху закупения имот и е сключен договор за особен залог върху вземания по банкови сметки на кредитополучателя. Ищцовото дружество сочи, че към момента на придобиване на магазина Разрешение за строеж № 187 от 12.12.2015 година на Главен архитект на Община Габрово ведно с одобрен инвестиционен проект е било вече издадено. Дружеството е закупило магазина с цел инвестиция за реализиране на търговска дейност, като е възнамерявало да извърши предвиденото в Разрешението за строеж преустройство и да отдаде имота под наем с цел реализиране на приходи. На 20.01.2016 година ищцовото дружество е сключило Договор за отдаване под наем на магазина с „****“ ООД за срок от 2 /две/ години, считано от 01.02.2016 година, при месечен наем от 3325 /три хиляди триста двадесет и пет/ лева. Издаването на Заповед № ДК-10-СЦР-2 от 22.01.2016 година на Началника на РДНСК – Северен централен район, с която било отменено Разрешение за строеж № 187 от 12.12.2015 година на Главен архитект на Община Габрово, препятствала извършването на преустройството, поради което магазинът не можел да бъде предаден на наемателя за ползване по предназначение – договорът за наем бил прекратен, а обектът бил неизползваем. Ищцовото дружество твърди, че поради описаните обстоятелства и в резултат на незаконосъобразната Заповед № ДК-10-СЦР-2 от 22.01.2016 година на Началника на РДНСК – Северен централен район претърпяло имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 22.01.2016 – 20.02.2017 година в размер на 43 225 /четиридесет и три хиляди двеста двадесет и пет/ лева. В исковата молба се сочат доводи за наличие на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ – отменен административен акт, настъпили вреди и причинна връзка между отменения акт и претендираните вреди.
Ищецът „*******“ ЕООД – гр. Габрово се представлява в открито съдебно заседание от управителя на дружеството Р.Г. и от надлежно упълномощен процесуален представител –адвокат, поддържа се иска, както и искането по същество по съображения, развити в депозирани по делото писмени бележки /л. 314-318/. Представя се и списък на разноските /л. 319/.
Ответната
страна Дирекция за национален и строителен контрол – гр. София се представлява
от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, който оспорва
иска, по същество прави искане за отхвърлянето му като неоснователен и
недоказан, подробни съображения за което са развити в депозирана по делото
писмена защита /л. 327-334/. Претендира се и присъждане на разноски, за които
се представя списък /л. 320/.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за недоказаност на заявената от ищцовото дружество претенция както по основание, така и по размер, поради което счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК и чл. 221, ал. 1 от ЗУТ/.
Искът е предявен преди изтичане на предвидената давност. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на лицата, твърдящи увреда на техните законни права и интереси. За неуредените в закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно чл. 110 от ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В случая решението на касационната инстанция е постановено, респ. е влязло в сила на 20.02.2017 година, а искът е предявен на 24.01.2018 година, т. е. много преди изтичане на общата 5-годишна погасителна давност.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, предназначен за търговска дейност, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14, том І, рег. № 262, дело № 11 от 14.01.2016 година /л. 29-31/.
На 20.01.2016 година ищцовото дружество е сключило Договор за отдаване под наем на магазина с „****“ ООД за срок от 2 /две/ години, считано от 01.02.2016 година, при месечен наем от 3325 /три хиляди триста двадесет и пет/ лева /л. 21-23/.
Преди придобиване на имота от ищеца, на името на тогавашния собственик на имота /Стефан Иванов Стефанов/ е издадено Разрешение за строеж № 187 от 12.12.2015 година, издадено от Главен архитект на Община Габрово, за преустройство на магазин за промишлени стоки /вътрешно преустройство/.
От представените от ищцовата страна доказателства с исковата молба и от приложеното към настоящото дело адм. дело № 24/2016 година по описа на Административен съд – Габрово се установява, че със Заповед № ДК-10-СЦР-2 от 22.01.2016 година на Началника на РДНСК – СЦР /л. 8-10; л. 18-20 от адм. дело № 24/2016/ горепосоченото Разрешение за строеж е отменено като незаконосъобразно.
Придобило междувременно собствеността върху обекта, ищцовото дружество подава жалба срещу Заповед № ДК-10-СЦР-2 от 22.01.2016 година на Началника на РДНСК – СЦР. Жалба срещу заповедта е подадена и от Главния архитект на Община Габрово. По повод на жалбите е образувано приложеното адм. дело № 24/2016 година по описа на Административен съд – Габрово. Постановено е Решение № 43 от 19.05.2016 година, с което оспорената заповед е отменена. Първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила с Решение № 2103 от 20.02.2017 година по адм. дело № 8341/2016 година на Върховен административен съд, ІІ отделение.
От събраните по делото доказателства се установява, че за процесния обект е имало открити партиди за вода и електрическа енергия – Служебна бележка с изх. 4587 от 27.10.2015 година от „В и К“ ООД – Габрово /л. 71/ и Служебна бележка от 28.10.2015 година от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД – гр. Варна /л. 72/.
Видно от Уведомление за заверена заповедна книга за строеж във връзка с Разрешение за строеж № 187 от 12.12.2015 година, издадено от Главен архитект на Община Габрово, заповедната книга е заверена на 19.05.2017 година /л. 66/, а обектът е въведен в експлоатация с Удостоверение № 30 от 23.06.2017 година, издадено от Главен архитект на Община Габрово /л. 78/. По делото е приета и цялата преписка по въвеждане в експлоатация на обекта съгласно посоченото по-горе удостоверение /л. 90-121/.
Според показанията на разпитания по делото свидетел В.С.К., дадени в съдебно заседание на 25.04.2018 година /л. 132-134/, свидетелят заедно с управителя на ищцовото дружество е правил оглед на процесния обект още през м. юни 2015 година. При този оглед свидетелят, който е строителен техник и по-късно станал технически ръководител на обекта на базата на устна договорка с управителя на ищцовото дружество, забелязал пукнатини около отвора между търговската зала и складовото помещение, поради което предложил на управителя да извикат конструктор, независимо че тогавашният собственик на обекта имал конструктивен проект за укрепване – свидетелят има предвид проекта, изготвен от арх. Радев /л. 177-183/, представен по-късно от ищцовата страна и приет като доказателство по делото. През м. август 2015 година било установено, че фекалният канал е запушен, водопроводната инсталация е занемарена и неподдържана, подовата настилка е амортизирана, таванът на търговската зала бил в много лошо състояние, липсвали осветителни тела, главното табло висяло на кабелите си, дограмата в складовото помещение зеела. Според показанията на свидетеля, през м. август 2015 година съборили рабицовия таван, който бил амортизиран, като бил съборен по указания на дизайнера, с който работели. Свидетелят твърди, че е имало разрешение за строеж когато са започнали работа. По-късно разрешението било спряно, съответно те спрели работа през м. януари 2016 година и продължили около година по-късно.
Съгласно приетата по делото съдебно-оценъчна експертиза от 14.05.2018 година на вещо лице Р.Г., ползвала следните информационни източници, посочени в заключението: извършен оглед на място на оценявания обект и замерване на площите; информация за пазара на недвижими имоти в района на оценяваните обекти; досегашен опит и наличната база данни на оценителите; Наръчник за бизнес оценяване, методики, техники, разчети и анализи; оферти от агенции за недвижими имоти, е дадено заключение за справедлива пазарна цена /наем/ за процесния имот в размер на 3 952 /три хиляди деветстотин петдесет и два/ лева, респ. 51 376 /петдесет и една хиляди триста седемдесет и шест/ лева за периода 22.01.2016 – 20.02.2017 година, както и законна лихва от датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на исковата молба в размер на 10 474.99 /десет хиляди четиристотин седемдесет и четири цяло и 99 ст./ лева /л. 137-176/. При дадена възможност да даде заключение и по третия въпрос, зададен към вещото лице, последното депозира ново писмено заключение /л. 190-199/, според което справедливата пазарна цена /наем/ за процесния имот е в размер на 3 576 /три хиляди петстотин седемдесет и шест/ лева, респ. 46 488 /четиридесет и шест хиляди четиристотин осемдесет и осем/ лева за периода 22.01.2016 – 20.02.2017 година; законната лихва от датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на исковата молба е в размер на 9 478.38 /девет хиляди четиристотин седемдесет и осем цяло и 38 ст./ лева; размерът на претърпените имуществени вреди на базата на уговорения месечен наем за периода 22.01.2016 – 20.02.2017 година вещото лице изчислява на 47 979.75 /четиридесет и седем хиляди деветстотин седемдесет и девет цяло и 75 ст./ лева, а законната лихва върху посочената сума от 22.01.2016 година до деня на завеждане на исковата молба – 4 754.75 /четири хиляди седемстотин петдесет и четири цяло и 75 ст./ лева.
Поради оспорване от ответната страна, по делото е допуснато изготвянето на повторна експертиза, извършена от 2 вещи лица, притежаващи лиценз за оценка на недвижими имоти и 1 вещо лице с икономическо образование. Според заключението, дадено от вещите лица /л. 225-240; коригирано на л. 247-251; допълнително на л. 274-301/, средният пазарен наем за обект, подобен на процесния, в процесния район и за процесния период, е 3 352.02 /три хиляди триста петдесет и две цяло и 02 ст./ лева, респ. 43 699.84 /четиридесет и три хиляди шестстотин деветдесет и девет цяло и 84 ст./ лева за периода 22.01.2016 – 20.02.2017 година, както и законна лихва от датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на исковата молба в размер на 6 697.38 /шест хиляди шестстотин деветдесет и седем цяло и 38 ст./ лева; според допълнителното заключение, при изготвянето на което са ползвани обекти-еталони, установени чрез справка с Агенция по вписванията, Служба по вписванията – Габрово, средният пазарен наем е 3 359.98 /три хиляди триста петдесет и девет цяло и 98 ст./ лева, респ. 43 803.61 /четиридесет и три хиляди осемстотин и три цяло и 61 ст./ лева за периода 22.01.2016 – 20.02.2017 година, както и законна лихва от датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на исковата молба в размер на 6 713.29 /шест хиляди седемстотин и тринадесет цяло и 29 ст./ лева; размерът на дължимото обезщетение за периода 22.01.2016 – 20.02.2017 година е в размер на 43 347.58 /четиридесет и три хиляди триста четиридесет и седем цяло и 58 ст./ лева, а законната лихва от датата на причиняване на вредите – 22.01.2016 година – до датата на завеждане на исковата молба е в размер на 6 643.41 /шест хиляди шестстотин четиридесет и три цяло и 41 ст./ лева.
Базирайки се на допълнителното заключение на вещите лица, ищцовата страна прави изменение на иска относно размера му, като същият да се счита за заведен за сумата от 43 347.58 – главница и 6 643.41 лева – законна лихва от началната дата на причиняване на вредите – 22.01.2016 година до деня на завеждане на исковата молба. След становище на ответната страна, заявеното от ищцовата страна изменение на иска е допуснато от съда с протоколно определение от 21.11.2018 година.
При така установените факти, съдът намира, че не е осъществен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която разпоредба Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
От събраните по делото доказателства се установява само наличието на първата предпоставка, а именно наличие на незаконосъобразен акт, отменен по надлежния ред - Заповед № ДК-10-СЦР-2 от 22.01.2016 година на Началника на РДНСК – СЦР, отменена с Решение № 43 от 19.05.2016 година по адм. дело № 24/2016 година на Административен съд – Габрово, оставено в сила с Решение № 2103 от 20.02.2017 година по адм. дело № 8341/2016 година на Върховен административен съд, ІІ отделение.
Настоящият съдебен състав намира, че ищцовата страна не е доказала настъпването на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, които да са в пряка причинна връзка с отменения административен акт. Ищцовото дружество основава претенцията си на представения по делото Договор за наем от 20.01.2016 година, сключен между ищцовото дружество и „****“ ООД – гр. Габрово за отдаване под наем на процесния недвижим имот – магазин. Така представеният договор представлява частен писмен документ, поради което няма обвързваща доказателствена сила. Същият може да служи за доказателство единствено за това, че е подписан от лицата, сочени като негови издатели /страните по договора/, но не и че отразените обстоятелства действително са се осъществили, като освен това, договорът няма и достоверна дата, тъй като нито е вписан в Агенция по вписванията, нито е налице някое от обстоятелствата, визирани в чл. 181, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Отделно от това, твърдението на ищцовата страна, че договорът е бил прекратен, тъй като в резултат на издаването на отменения административен акт ищецът не могъл да предаде на наемателя своевременно преустроен за ползване обект, не е доказано по никакъв начин. По делото липсват каквито и да било доказателства, че представеният договор е прекратен и то по посочената в исковата молба причина.
Липса на причинна връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и претендираните вреди следва да се приеме не само поради приетата по-горе недоказаност на настъпването на вредите, а и поради следните обстоятелства: Съгласно посоченото в процесния Договор за наем, същият влиза в сила от датата на подписването му /чл. 3, 3.1./ и се сключва за срок от 2 години, считано от 01.02.2016 година /чл. 3, 3.2./, на която дата е следвало да бъде извършено предаване на имота, за което да бъде подписан приемо-предавателен протокол /чл. 3, 3.6./. Съгласно чл. 4, 4.4. от Договора наемодателят се задължава да предаде обекта в състоянието, в което се намира към момента на сключване на договора, а според чл. 5, 5.1. б. „з“ наемателят се задължава за собствена сметка да извърши ремонт в имота. Съдът не намира причина да не кредитира с доверие показанията на свидетеля Веселин К. в частта относно предприетите от ищцовото дружество ремонтни дейности в обекта и времето на извършването им, като според свидетеля, през м. август 2015 година бил съборен рабицовият таван, а през м. януари 2016 година спрели работа. Свидетелят сочи в показанията си и множество проблеми в състоянието на имота, които е следвало да бъдат изправени, като очевидно такова е било и желанието на ищцовото дружество в лицето на управителя му. Още в исковата молба се твърди, че дружеството възнамерявало да извърши предвиденото в Разрешението за строеж преустройство. Безспорно ищцовата страна, като купувач на процесния имот на 14.01.2016 година, е правоприемник както на собствеността, така и на административните правоотношения, възникнали при и по повод имота и неговото поддържане, в които е участвал неговият праводател, доколкото не са свързани с оглед на личността му. От свидетелските показания на К. става ясно, че управителят на ищцовото дружество е правил оглед на имота още през м. юни 2015 година, а през м. август е организирал дейностите по събаряне на тавана, предвиждал се е основен ремонт, били са докарани материали, като към този момент ищецът нито е бил собственик, нито е било инициирано производството по издаване на Разрешение за строеж № 187 от 12.12.2015 година от Главен архитект на Община Габрово, което Разрешение е издадено по молба от 08.12.2015 година. Сключвайки договор за отдаване под наем на магазина преди влизане в сила на Разрешението за строеж, за издаването на което е знаело и за което след датата на придобиване на собствеността върху имота – 14.01.2016 година е било длъжно да следи, ищцовото дружество чрез своя управител е съзнавало обективното състояние на имота и е могло да прецени доколко реално може да получи доходи при сключването на този договор.
Отделно от това следва да се посочи, че съгласно чл. 4, 4.4. от Договора наемодателят се задължава да предаде обекта в състоянието, в което се намира към момента на сключване на договора – 20.01.2016 година. Според чл. 5, 5.1. б. „з“ от Договора наемателят се задължава за собствена сметка да извърши ремонт в имота, като е предвидено, че всички трайно прикрепени подобрения, направени от наемателя в помещенията на наетия имот остават за наемодателя след напускане и освобождаване на имота. Посочените клаузи в договора, разглеждани заедно с твърденията на ищцовата страна и ангажираните по делото доказателства, показват противоречие относно това в какъв вид е следвало ищцовото дружество да предадена имота на наемателя, респ. какъв по вид и обем ремонт се е задължил да извърши наемателят, което от своя страна поставя още веднъж под съмнение твърдението на ищеца, че претендираните имуществени вреди са настъпили в резултат на незаконосъобразният акт за отмяна на Разрешението за строеж.
Предвид факта, че приема за недоказани твърдяните имуществени вреди, съдът не намира за необходимо да разглежда в детайли заключенията на вещите лица, но следва да посочи, че приема за компетентно и обективно изготвено заключението по повторната експертиза във варианта, при който са ползвани данни за имоти, по отношение на които са налице вписани договори за наем, именно поради очакваната достоверност на данните от договорите.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 година по тълкувателно дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, установяването на пропусната полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си и тъй като пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда, то това предположение трябва да има качеството на реалност и сигурност, които се разкриват само в доказаната възможност за увеличаване имуществото и не може да почива на логическо предположение за закономерното настъпване на евентуално увеличение. В случая ищецът, противно на така даденото тълкуване, основава претенцията си за пропуснати ползи именно на базата на закономерности и житейски очаквания, без оглед на конкретните факти от значение за твърдяните за възниквали и впоследствие прекратени облигационни отношения по представения договор за наем. Вредата е пряка и непосредствена, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. Вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени твърдяните доходи, а в процесния случай това не се доказа. Ако и да е налице първата законова предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен по съответния ред административен акт, то не са налице другите елементи от фактическия състав - причинени вреди в пряка причинна връзка от отменения акт.
След като фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е осъществен, за ответната страна не възниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорните задължения - за заплащане на лихва върху главното задължение и за заплащане на разходите по повод воденото съдебно производство.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ и своевременно направено искане, ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна направените по делото разноски, които не обхващат юрисконсултско възнаграждение, възлизащи на 1314 /хиляда триста и четиринадесет/ лева и представляващи депозити за вещи лица по първоначална и повторна експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на „*******“ ЕООД – гр. Габрово против Дирекция за национален и строителен контрол – гр. София за заплащане на 43 347.58 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 22.01.2016 – 20.02.2017 година, 6 643.41 - законна лихва от началната дата на причиняване на вредите – 22.01.2016 година до деня на завеждане на исковата молба, както и законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД – гр. Габрово с ЕИК ******* да заплати на Дирекция за национален строителен контрол – София сумата от 1314 /хиляда триста и четиринадесет/ лева разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция за национален строителен контрол – София за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба и касационен протест пред Върховен административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: