ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3608
гр. София, 25.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. А. С.
като разгледа докладваното от И. А. С. Частно наказателно дело №
20231110213173 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Инициирано е по жалба на адв. О. Г. С. срещу постановление на СРП от 31.08.2023
г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено
наказателното производство по ДП № 1199/22 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. №
22534/22 г. по описа на СРП.
В жалбата се изразява недоволство и възмущение от действията на прокурора, които
били равносилни на отказ за прилагане на закона и явно неуважение към адвокатската
професия. Подчертава се, че деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК било с висока
интензивност и ескалираща агресия в условията на продължавано престъпление. Оспорва се
заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза като некомпетентна и
предубедена. В заключение се твърди, че прокурорът придавал обратно съдържание на
цитираната от него съдебна практика.
След като се запозна с аргументите, развити в жалбата, атакуваното прокурорско
постановление и материалите по ДП № 1199/22 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. №
22534/22 г. по описа на СРП, съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена от лице, което се явява пострадало по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
НПК от престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което е било образувано ДП,
подадена е в законоустановения седмодневен срок по чл. 243, ал. 4 от НПК (видно от
приложена обратна разписка за връчване на постановлението на СРП на адв. С. на
07.09.2023 г. и входирането на жалбата в СРС на 14.09.2023 г.), поради което е
ДОПУСТИМА.
По същество контролната инстанция счита следното:
Досъдебното производство е образувано за това, че на 02.06.2022 г. в гр. С***, ж. к.
„Г*****, са отправени закани с убийство към О. С. и това заканване е могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
В обстоятелствената част на атакуваното прокурорско постановление държавното
обвинение е описало хронологично и в достатъчна степен детайлизирано установената до
момента фактическа обстановка, въз основа на която приема, че наказателното производство
1
следва да бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
поради липса на осъществено престъпление.
При независимата си преценка на база събраните до момента доказателства,
контролната съдебна инстанция приема за безспорно установено, че на 02.06.2022 г.
жалбоподателят адв. О. С. получил на ползвания от него мобилен телефон с номер *****
няколко съобщения, чрез приложението „Вайбър“, от телефонен номер ******, ползван от
Л. А., със съдържание: „ще ти махна главата, ще ти отрежа главата до кръста, ще те намеря,
свършено е с теб“. Преди това О. С. се бил виждал веднъж с Л. А., в качеството му на
служебен защитник по повод предявяване на обвинение срещу А. по ДП за престъпление по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Преди да получи горепосочените съобщения адв. С. се бил
обадил на А*, че последният следва да се яви на 03.06.2022 г. на заседание в СРС. С
подобно съдържание А. бил изпратил съобщения на адв. С. и на датите 03 и 04.06.2022 г.,
като после изтрил цялата кореспонденция. С. не отговарял на съобщенията. На 20.06.2022 г.
адв. С. получил от А* нови съобщения: „аз на теб мършо ще ти размажа главата и ще изтрия
подметките си в малко наличния ти мозък, педераст недъгав! И на теб мършо и на онова
недоклатено копеле А*, ще откъсна по една ръка и ще ви бия с нея до посиняване!!! Ще те
докопам, бавно и мъчително ще издъхнеш мършо!“. На адв. С. било известно, че А. бил
трудно подвижен, с опити за самоубийство в миналото и с органично мозъчно разстройство,
но вменяем. Горната обстановка се доказва не само от показанията на адв. С., но и от
протоколите за претърсване и изземване, при които е бил иззет и приобщен мобилния
телефон на А., както и от заключението на компютърно-техническата експертиза. Съгласно
заключение на съдебно-психиатрична експертиза (СПЕ), по повод получените от А.
съобщения адв. С. е изпитал интензивни негативни емоционални преживявания, които обаче
не са довели до поява на невротична симптоматика, изискваща психиатрична консултация и
медикаментозна терапия, нито до промяна на начина му на живот. Адв. С. продължил да
изпълнява професионалните си задължения, нямало данни за дезорганизация на психичните
му ресурси (не сменил мобилния си телефон и не блокирал телефона на А., „за да уведоми
разследващите“). Експертният анализ давал основание да се приеме, че на адв. С. бил
причинен психичен дискомфорт, но нямало основание да се обсъжда реален страх за
здравето и живота (витална застрашеност).
Следва да се посочи, че с предходно постановление от 13.03.2023 г. СРП веднъж е
била прекратила наказателното производство с аргументи, сходни на тези и в настоящото
атакувано постановление. Горепосоченото постановление е било отменено с определение на
друг състав на СРС (потвърдено и от СГС) с мотива, че в постановлението на СРП имало
„общи разсъждения“, а прокурорът не бил изложил аргументи защо липсвали основания
отправените заплахи да бъдат осъществени. И двете съдебни инстанции не са дали
конкретни указания на наблюдаващия прокурор, тоест критиката е насочена към правната
мотивация на държавното обвинение.
Настоящият съдебен състав констатира, че в атакуваното постановление от 31.08.2023
г, макар и лаконично, и макар да се позовава по идентичен начин на заключението на СПЕ и
съдебната практика, прокурорът е допълнил по недвусмислен начин, че не кредитира
показанията на адв. С., досежно изложеното от него, че бил изпитал основателен страх от
отправените му закани от страна на А., не само поради заключението на СПЕ, но и поради
редица други обективни обстоятелства: адв. С. не променил начина си на живот, не
блокирал номера на А. и съзнавал, че А. бил трудно подвижен със 100% инвалидност,
поради направен опит за самоубийство през 90- те. В този смисъл не може да се приеме, че
държавното обвинение „отказва за изпълни закона“, а точно обратното – налице е
аргументация от правен характер защо прокурорът счита, че липсва престъпление от общ
характер, с което, предвид това, че няма указания от съдебните инстанции по събиране на
доказателства, констатираните от СРС и СГС пороци са отстранени.
2
На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че изводът на прокурора за
липса на осъществено престъпление от общ характер, и по-конкретно по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК, следва да бъде споделен. Без да се преповтаря цитираната и в двете
постановления и известна на страните (включително на жалбоподателя в качеството му на
адвокат) съдебна практика, съдът следва да акцентира на обстоятелството, че за
съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК е достатъчно отправената
закана за убийство да е била в състояние да възбуди основателен страх от осъществяването
му. В този смисъл едно заключение на СПЕ, сочещо на настъпил реален (витален) страх у
пострадалия от осъществяване на заканата е безспорно обстоятелство, подпомагащо правния
извод за наличието на съставомерност. Обратното – експертно заключение за липса на
настъпил реален (витален) страх у пострадалия от осъществяване на заканата (каквото е
заключението по горецитираната СПЕ) не води автоматично до извод за несъставомерност,
доколкото наличието на обективна възможност заканата за убийство да е била в състояние
да възбуди основателен страх от осъществяването му следва да бъде анализирана на база на
редица други неекспертни обстоятелства: начина на отправяне на заканата и на
възприемането й от пострадалия; промяна в поведението на пострадалия;
взаимоотношенията между деец и пострадал; действията на пострадалия след отправяне на
поканата и данни за дееца. От събраните по делото доказателства е видно, че заканите са
отправени не директно или „присъствено“, а чрез съобщения по телефона, след което са
изтрити от А.. Пострадалият С. е изпитал негативни емоции от тези закани, които обаче не
са довели до характерната за изпитващ страх човек промяна: същият е продължил да
изпълнява служебните си задължения, включително на служебен защитник на А., не е
потърсил психологична или медицинска помощ, дори не е блокирал телефона на А.. Нещо
повече – фактите по делото сочат, че адв. С. целенасочено, и на базата на добро планиране, е
предприел всички необходими действия за ангажиране на наказателната отговорност на А.,
като дори е изложил солидна правна аргументация в показанията си пред разследващия
орган. Към това следва да се добави и известното за всеки адвокат по наказателни дела
обстоятелство, че взаимоотношенията между служебен защитник и обвиняем не предполагат
изискан тон на комуникация. На последно място пострадалият е бил наясно (заявява го още
в писмените си сведения), че А. е трудно подвижен, склонен към суисидни постъпки и с
органично мозъчно разстройство.
При тези факти няма основание да не се кредитира заключението на СПЕ, което се
базира не само на писмени данни, но и на лична беседа с пострадалия. Това заключение, в
съвкупност с горните безспорни обстоятелства, дават възможност да се приеме, че по
начина, по който заканите са отправени и тяхното съдържание, на база и горепосочените
факти за поведението на пострадалия, взаимоотношенията му с дееца и данните за
последния, не сочат на възможност отправената закана за убийство да е била в състояние да
възбуди основателен страх у жалбоподателя адв. С. от осъществяването му. Настъпилите у
пострадалия негативни преживявания са израз на напълно основателно възмущение, но не и
на страх, който да се приеме за основателен.
Няма основания да се приеме също, че от субективна страна А. е целял нещо повече с
отправените от него закани, освен да накърни или унижи достойнството на адв. С.. В този
смисъл отправените от А. „закани“ покриват състава на „обида“ по чл. 146 от НК, което е
престъпление от частен характер.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА постановление на СРП от 31.08.2023 г., с което на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП
№ 1199/22 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 22534/22 г. по описа на СРП.
За определението да се съобщи на СРП и адв. О. С..
Определението подлежи на обжалване и протест от горните лица в седемдневен срок
от съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4