Решение по дело №1647/2016 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 104
Дата: 21 април 2017 г. (в сила от 22 юни 2017 г.)
Съдия: Андрей Георгиев Андреев
Дело: 20165610101647
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                                      21.04.2017 г.                       гр.Димитровград

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

             Димитровградският районен съд ............................ колегия в публичното

заседание на двадесет и втори февруари ...................................................................

през две хиляди и седемнадесета година в състав :     

      

                                                                   Районен съдия :  Андрей Андреев

                                                          Съдебни  заседатели:                                                                                  

 

 

при  секретаря Т.Д. ........................................... и в присъствието на прокурора …..………….......................................... като разгледа докладваното  от съдия Андреев ....................................….......................    гр.д. № 1647 по описа

за  2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Искът е с правно основание чл. 439 от ГПК.                        

                        ИЩЕЦЪТ – Б.С.Г. *** твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 770/15.04.2011 г. по ч.гр.д. № 1007/2011 г. на РС-Дупница бил издаден изпълнителен лист и той е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумите: 951,72 лева – главница, 309,28 лева – възнаградителна лихва и 115,09 лева мораторна лихва. В началото на м.11.2016 г.  получил от ЧСИ с № 841 покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 4656/2015 г. за посочените суми и разноски и такси общо в размер на 441,30 лева с взискател „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД София, като с ПДИ бил наложен запор върху банкови сметки и се насрочвал опис на движимо имущество, като съдебният изпълнител го уведомил за извършената през 2014 г. цесия на задължението. Оспорва вземането по изпълнителния лист на две основания, възникнали след приключване на заповедното производство – недействителност на договора за цесия и погасено по давност вземане по издадения изпълнителен лист. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите по изп. дело № 4656/2015 г. по описа на ЧСИ с рег. № 841, а именно:  951,72 лева – главница, 309,28 лева – възнаградителна лихва и 115,09 лева мораторна лихва, такси и разноски в полза на ЧСИ – 175,30 лв., адвокатско възнаграждение -200 лева,  и други такси 66 лв. Претендира деловодни разноски.

                        ОТВЕТНИКЪТ - „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД гр.София  подава отговор в който намира иска за недопустим и неоснователен. Счита, че ищецът имал възможността да реализира правното си защита по реда на чл.414 ГПК, което не било сторено и към момента непредприемането на тези действия стабилизирало заповедта. Бил издаден изпълнителен лист от 28.05.2011 г., с което давността се прекъсвала и започвала да тече нова давност, поради което счита, че твърденията за настъпила погасителна давност за неоснователни. На 06.07.2015 г. бил наложен запор на банковата сметка на длъжника, от която дата давността се считала прекъсната. Оспорва и твърденията на ищеца относно недействителността на договора за цесия, като за прехвърляне на вземането длъжникът бил уведомен, както с изпратено по пощата уведомление, така и с призовката за доброволно изпълнение.

                           Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                        Изпълнително дело № 4656/28.04.2015 г. на ЧСИ с рег. № 841 Н.Л.М. е образувано по молба от 28.04.2015 г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД София против Б.С.Г., в която е посочено, че кредиторът БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключило договор за цесия с  „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, по силата на който е цедирано вземането по отношение на длъжника, произтичащо от договор за кредит.

                        Поискано е пълно имуществено проучване относно наличието на трудови правоотношения и банкови, както и налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „ОББ“АД.

                        С молбата е представен  изпълнителен лист от 28.05.2011 г. издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 770/15.04.2011 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1007/2011 г. на РС-Дупница, по силата на който длъжникът е осъден да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД сумата от 951,72 лева главница, 309,28 лева възнаградителна лихва за периода от 06.01.10 г. до 31.03.10 г. и 115,09 лева мораторна лихва за периода от 13.01.2010 г. до 08.03.2011 г.

                        Представено е уведомление за извършено прехвърляне на вземания от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД чрез пълномощника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с което длъжникът се уведомява, че с договор от 08.07.2014 г. първото дружество е прехвърлило на второто всички свои вземания прозтичащи от договор за кредит ******** от 3011.2009 г.  Уведомлението е връчено лично на длъжника на 08.09.2014 г., съгласно приложена обратна разписка. Приложен е Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г., ведно с приемо-предавателен протокол и информация за цедираните по договора кредитни задължения, между които под № 2676 и задължението на ищеца. Приложено и пълномощно за уведомяване на длъжниците.   

                        С разпореждането за образуване на изпълнителното дело се налага запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки открити в „ОББ“ АД, като е разпоредено изпращането на запорно съобщение и покана за доброволно изпълнение. До длъжника е била изпратена ПДИ от 06.07.2015 г., която не е била връчена, тъй като лицето не живее на адреса.

                        С разпореждане от 20.10.2016 г. е насрочен опис на движимите вещи.

                        На длъжника е връчена ПДИ от 20.10.2016 г. за сумите 951,72 лева –главница, 309,28 лева договорни лихви, 115,09 лева – наказателни лихви, както и разноски по изпълнителното дело в размер на 175,30 лева и 200 лева юрисконсултско възнаграждение и 66,00 такси. С поканата е съобщено, че е наложен запор върху вземанията за суми в банкови сметки в „ОББ“ АД и е насрочен опис на движимо имущество на 16.12.2016г.  от 15.00 ч. на адрес в гр.Димитровград. Същата връчена на 01.11.2016 г. – известие за доставяне.

                        На л.24 от изп.д. е приложено изпратеното на 06.07.2015 г. до „ОББ“ АД запорно съобщение, с което се налага запор върху всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника в ОББ АД и всички клонове в страната. На 09.072015 г. ОББ АД е удостоверила, че лицето не е клиент.  

                        При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

                        Искът е допустим, разгледан по същество – основателен.

                        Ищецът  като длъжник в заповедно производство по чл.410 ГПК разполага с правото да предяви иск по чл.439 ГПК, когато този иск се основава на новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

                        Неоснователно и недоказано е първото твърдение на ищеца, че извършената цесия няма действие спрямо него на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД, тъй като не получил уведомление от предишния кредитор. Процесната цесия е съобщена чрез връчване на нарочно уведомление в този насока на 08.09.2014 г., поради което е надлежно съобщена и поражда последиците по чл.99, ал.4 ЗЗД.

                        Основателно обаче твърдението на ищеца, че вземането по изпълнителния лист от 28.05.2011 г. е погасено по давност.

                        Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

                        Давността се прекъсва с предприемане на действия на принудително изпълнение – чл.116, б „в“ ЗЗД, като от прекъсване на давността почва да тече нова давност, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. 

                        По отношение на спирането и прекъсването на давностния срок в рамките на образувано изпълнително производство е прието Тълкувателно решение 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети  задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

                        В случая давността  е започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист – 28.05.2011 г. Ищецът твърди, че давността е започнала да тече от 31.03.2010 г., но очевидно е прекъсната с подаването на заявлението по чл.410 ГПК, съответно последвалото влизане в сила на заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителния лист.

                        Същественият въпрос по делото е дали е налице прекъсване на давността с изпращане на запорното съобщение на 06.07.2015 г. до третото задължено лице ОББ АД едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.  

                        Запорното съобщение при приложение на изпълнителния способ „Принудително изпълнение върху вземания на длъжника“ в хипотезата на вземания към банка надхвърля типичната правна същност на всеки един запор като обезпечителна мярка. Това изпълнително действие в конкретната хипотеза няма за цел единствено да подготви успешното осребряване на секвестируемо имущество на длъжника при реализацията на продан, каквато цел е налице например при проданта на движими вещи (чл. 465 и сл. ГПК), принудително изпъленение върху ценни книжа (чл. 515-516 ГПК), принудително изпълнение върху дял от търговско дружество (чл. 517 ГПК) и т. н. Запорът обаче се свързва и с пораждането на преки задължения за третото задължено лице – банката, която трябва в тридневен срок от връчването на запорното съобщение да съобщи на ЧСИ признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готова ли е да го плати, има ли претенции от други лица върху същото вземане, наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции – чл. 507, ал. 1 ГПК. Законът не поставя специални изисквания спрямо вземането към момента на получаване на запорното съобщение. Без значение е дали то е изискуемо или неизискуемо, спорно или безспорно, условно или срочно. Тоест, без значение е дали към момента на получаване на запорното съобщение от банката за нея вече е настъпил падежът на задължението за плащане на длъжника. Задължително е обаче към този момент да е налице поне открита банкова сметка, ***, за да може запорът да бъде наложен.

Ако липсват парични средства, запорът ще е наложен върху бъдещо вземане, което ще възникне при  условие, че банковата сметка бъде захранена за в бъдеще. Едва тогава банката ще може да изпълни императивната заповед на ЧСИ в запорното съобщение и фактическият състав на изпълнителния способ ще бъде реализиран в цялост.

Ако вземането не се оспорва от банката и длъжникът има открита банкова сметка, ***, че запорът на вземането е наложен. При наличието на парична сума по сметката на длъжника, банката е длъжна да се подчини на императивната заповед на ЧСИ и да предаде дължимата сума, която да послужи за удовлетворение на взискателя – арг. от чл. 507, ал. 3 ГПК.

Тук могат да се направят два извода. Първо, гореизложеното представлява перфектната хипотеза на реализирания в пълнота изпълнителен способ. При нея е достатъчно да е налице открита банкова сметка ***. В този случай запорът се счита наложен спрямо банката от деня, в който е получила запорното съобщение – чл. 450, ал. 3 ГПК. Второ, без значение е дали запорът ще се наложи върху съществуващо или бъдещо вземане на длъжника спрямо банката. Достатъчно е да е налице открита банкова сметка.

***, че изпращането на запорното съобщение от ЧСИ на банката е първият елемент от фактическия състав на изпълнителния способ. Вторият елемент е признаването на вземането от банката, което предполага най-малкото наличието на открита банкова сметка ***. Третият елемент от фактическия състав е изпълнението от страна на банката. Това е преводът на секвестируемата парична сума по вземането, обект на принудителното изпълнение, по посочената сметка в запорното съобщение с титуляр ЧСИ.

Тук обаче трябва да се подчертае, че принудителното изпълнение ще е неуспешно само ако липсва банкова сметка ***, без значение дали по нея има реални парични суми. От нейното наличие зависи дали запорът ще е наложен върху съществуващо или бъдещо вземане, или въобще ще липсва фактическа и правна възможност за налагане на запора.

            В настоящия случай  третото задължено лице ОББ АД е удостоверило на 09.07.2017 г., че лицето неклиент, т.е. липсва банкова сметка ***. Запорът се счита за наложен едва в момента, в който ЧСИ получи положителен отговор от банката по реда на чл. 508 ГПК. До този момент действието по изпращане на запорното съобщение трябва да се счита за действие по проучване на имущественото състояние на длъжника.

            Именно поради това и давността не е прекъсната с това действие. Първото завършено изпълнително действие  е било извършено на 01.11.2016 г.  -  с връчване на поканата за доброволно изпълнение и насрочване на опис на движимо имущество за 16.12.2016 г., което действие не е прекъснало давността, тъй като същата вече е била изтекла, тъй като вземанията по изпълнителния лист вече са били погасени по давност – 28.05.2016 г.

            От издаването на изпълнителния лист 28.05.2011 г. до 28.05.2016 г.  е изтекла петгодишната давност.

                        Предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено, че вземането не се дължи като погасено по давност, е основателен.                   Ищецът не претендира разноски.

                        Предвид горното, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

                         ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл.439 ГПК, че Б.С.Г. ***, ЕГН ********** не дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *********************** представлявано от А.В.Г. – изп. директор сумите: по изп. дело № 4656/2015 г. по описа на ЧСИ с рег. № 841, а именно:  951,72 лева – главница, 309,28 лева възнаградителна лихва за периода от 06.01.10 г. до 31.03.10 г., 115,09 лева мораторна лихва за периода от 13.01.2010 г. до 08.03.2011 г., такси и разноски в полза на ЧСИ – 175,30 лв., адвокатско възнаграждение -200 лева, и други такси 66 лв., представляващи вземане по изпълнително дело № 4656/2015 г. на ЧСИ Н.Л.М. с рег. № 841 КЧСИ. 

 

                                   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен  съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: