№ 541
гр. Велико Търново, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
при участието на секретаря СТЕФКА СТ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20224110201240 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Х.Е.К.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление,
гр. Велико Търново, п.код 5000, ул.“Полтава“ №3, вх.О, ет.1, ап.01, със законен
представител А. Т. Г. – управител, с проц.представител адв.Н. К. от САК, против НП № 04-
2200077 от 15.09.2022г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В.
Търново, с което на дружеството за нарушение във връзка с дейността на чл.63, ал. 2 от КТ и
на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена „имуществена санкция” в
размер на 2000 лева. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно.
Нарушението не било извършено, тъй като служителката била допусната до работа след
получаване на съответното уведомление от НАП за сключения трудов договор. При това
били допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.
Алтернативно се твърди, че случая е маловажен по чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски.
В хода на съдебното заседание жалбоподателят се представлява от
проц.представител, като е представено писмено становище по същество. Твърди се, че
неправилно дружеството жалбоподател е наказано за нарушение, което не е извършено.
Лицето било допуснато до работа след сключване на трудовия договор и регистрацията му
ТД НАП В.Търново. На работника са предоставени необходимите документи. Установяване
на допускането до работа само по изготвен от работодателя график било недостатъчно да се
приеме началния час на фактическо постъпване на работа.
Въззиваемата страна, чрез проц.представител юк.К., заема становище, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
1
Съдът, след като обсъди и прецени приобщените по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 27.05.2022год.. св.Й. П., главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” –
гр.Велико Търново, съвместно с колегата си П. Т., извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство с обект на контрола сладкарница „А.", гр. В. Т., ул.... На място са
установени лица, които са работели по трудови правоотношения с „Х.Е.К.“ ООД, вкл. Й.К.
Й. като продавач-консултант. От касов бон от фискалното устройство в обекта било
установено, че същият регистрира продажбите от името на „Ив...“ ООД. Оставена била
призовка за това дружество за предоставяне на документи. Впоследствие на 01.06.2022год. е
връчена призовка на упълномощен представител на „Х.Е.К.“ ЕООД – П.И.. Започнала
проверка и на това дружество. В проверката по документи участвали св.Д. А. и св.Хр. П. – с
длъжност „старши инспектор“. ЮЛ е предоставило трудовото досие на работника Й.К. Й.,
вкл.трудов договор №1743/03.05.2022год., длъжностна характеристика, справка по чл.62ал.5
от КТ, 2бр.декларации от 03.05.2022год., молба за постъпване на работа, служебна бележка
за начален инструктаж по БЗР, график и присъствена форма за м.май 2022год. С оглед на
това е установено, че Й. е постъпила на работа на 03.05.22г. - денят в който е сключен
трудовия договор. В молбата за първоначално постъпване на работа е посочено, че лицето
желае да започне работа от 03.05.22г. като продавач-консултант. Служебната бележка за
проведен начален инструктаж, който се осъществява в деня на постъпване на работа, също е
от тази дата. Справката по чл. 62, ал. 5 от КТ, обаче, е с изходящ номер от 10:47:06ч. на
03.05.2022г., докато от присъствената форма за явяване/неявяване на работа и график за
работа за м. май 2022г. се установява, че лицето е започнало да престира работната си сила
преди 09:00ч. като е полагало труд в междинна смяна с продължителност от седем
часа(07:00ч/15:00ч.). Й. е заварена от контролните органи в обекта на контрол на
27.05.2022г. да полага труд. Тя е декларирала обстоятелства свързани с трудовата й дейност
там. Работникът е посочил, че е започнал да престара труд като продавач-консултант на
03.05.22г. като работното й време е организирано съобразно утвърден от работодателя
график с включени почивни дни и почивки в работния ден. От справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ се сочи, че регистрацията на сключения
трудов договор в ТД на НАП е направена на 03.05.2022г. в 10:47:06ч., т.е. след започване на
работа на работника и след инспектирането в обекта на контрол.
Съгласно чл. 63, ал. 2, от КТ работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Разпоредбата на чл. 63, ал.
1 КТ вменява задължение на санкционираното лице да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от кодекса, заверено от
ТД на НАП. От анализа на посочените законови разпоредби следва, че за да е налице
нарушение по чл.63, ал. 2 КТ е достатъчно работникът да е допуснат до работа, без да му е
2
предоставено заверено от НАП копие на уведомлението по чл.62, ал.З КТ. Непредставянето
на който и да е от двата документа има за последица наличието на административно
нарушение по разглеждания законов текст. С постъпването на работа и непредставяне на
заверено копие от уведомление в НАП за сключването на трудов договор процесното
административно нарушение започва да се извършва. Срокът в който това задължение на
работодателя е било реално изпълнено е иревалентно за съставомерността на деянието и от
значение единствено при индивидуализацията на наказанието.
Нарушението е извършено на 03.05.2022г. в обекта на контрол и е констатирано при
приключване на проверката на 29.06.2022г.
При тези констатации на 29.06.2022г. св.Й. П. съставил срещу „Х.Е.К.“ ООД
,гр.В.Търново АУАН №04-2200077, затова, че в качеството си на работодател е допуснал до
работа на 03.05.2022г. в посочения обект Й.К. Й. длъжност „продавач-консултант”, преди да
му предостави копие уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната
дирекция на НАП - гр. В. Търново, квалифицирано като нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление,
с което на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установявя от съвкупната преценка на
показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщени писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество е частично основателна.
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът счита, че при съставянето на
АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за
съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.
Императивната разпоредба на чл. 63, ал. 2 КТ предвижда, че работодателят няма
право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите
по ал.1. Сред документите по чл. 63, ал. 1 КТ е копието от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Във връзка с показанията на св.Й. Й.. Посоченото твърдение за часът на подписване на
трудовия договор и реалното допускане до работа се навеждат едва в съдебното
производство. Показанията на св.Й. не разколебават установеното от контролния и
наказващия органи на база график и присъствена форма за м.май 2022год. Следва да се
отчете обстоятелството, че Й. е в служебна зависимост от работодателя, като се явява
заинтересовано лице да изложи твърдения в негова полза. Те следва да се приемат
единствено като защитна позиция, с която се цели избягване на съответната
административна отговорност. Графикът и присъствената форма за м.май 2022год. са
3
предоставени от упълномощен представител.
Не са допуснати нарушения на материалния закон при квалифициране на
нарушението. Материалната квалификация съответства на установените признаци на
адм.нарушение. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да са довели до ограничаване правата на санкционираното ЮЛ.
В настоящия случай се установява, че след извършване на проверката от контролните
органи в обекта на контрола – сладкарница „А.", гр. В. Т., ул... е установено, че продавач-
консултанта Й. Й. е полага труд в обекта. Справката за приетите и отхвърлени уведомления
по чл.62ал.5 от КТ е с изх.№04388223014443/03.05.2022г., 10:47:06 ч., докато от
присъствената форма за явяване/неявяване на работа и график за работа за м. май 2022г. се
установява, че лицето е започнало да престира работната си сила преди 09:00ч. като е
полагало труд в междинна смяна с продължителност от седем часа(07:00ч/15:00ч.), т.е. към
тази дата работодателят е допуснал до работа Й., без да й предостави копие от
уведомлението за сключване на трудовия договор, заверено от ТД на НАП – В. Търново.
Видно от съдържание на трудов договор №1743/03.05.2022год. сключен между работодателя
„Х.Е.К.“ ООД и Й. К. Й. –служител, то същия е връчен на същата дата на служителя, но не
е вписан час на връчване.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен
начин, че във връзка с дейността на дружеството - жалбоподател е осъществен фактическия
състав на нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. Нарушението е извършено във връзка с
дейността на юридическо лице, поради което въпросът за неговата субективна страна не
следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за ангажиране на отговорност, която е
обективна и безвиновна. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се
анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у
други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.
Съдът счита, че административно наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението, като същевременно намира, че по същество описаното нарушение не
представлява маловажен случай, тъй като не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът е длъжен при осъществявания контрол да провери изцяло законосъобразността
на издадено НП, като обсъди всички основания за обжалване на атакуваното наказателно
постановление, дори и да не са наведени такива, вкл. и да подложи на съдебен контрол
преценката на административно наказващия орган относно приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съобразно чл. 415в, ал. 2 КТ нарушението по чл. 63, ал. 2 КТ не е маловажно. Нормата на
чл. 415в, ал. 2 КТ е въведена с измененията с ДВ, бр. 7 от 2012г. и към датата на издаване на
наказателното постановление е действаща, а съдът счита, че нарушението не може и не
следва да бъде оценено като маловажно. Касае се за особено съществено задължение на
работодателя към работника или служителя, като именно неговата същественост е
обусловила и възприетото към настоящия момент от законодателя схващане, че това
нарушение никога не е маловажно. Следва да бъдат съобразени целите на
административното наказание, определени в чл. 12 ЗАНН - да се предупреди и превъзпита
4
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани, както и изискването на чл. 27 ЗАНН при
определяне на наказанието да се отчита винаги тежестта на конкретното нарушение,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
имотното състояние на нарушителя, както и обществената опасност и динамиката на
съответния вид административни нарушения. Към настоящия момент нарушенията по чл.
63, ал. 2 КТ са изключително чести, като голям брой лица се използват за извършване на
трудова дейност, като се заобикаля защитата по КТ.
Съдът намира, че имуществената санкция в размер на 2000 лева /над минималния
размер/, наложена на основание чл. 414, ал. 3 КТ, не е обоснована. В мотивната част е
посочено, че срещу дружеството жалбоподател има издадени 10 НП за различни нарушения
на трудовото законодателство. От приложената справка на л.54 от делото не е видно дали
същите са влезли в сила. Посочени са само номера на НП и дата на издаване. Останалите
аргументи за обществената опасност на самото адм.нарушение са свързани с
обстоятелството, че поради това е въздигнато в адм.нарушение. Сами по себе си същите не
представляват отегчаващи вината обстоятелства.
Като окончателен се налага изводът, че НП следва да бъде изменено само досежно
наложената имуществена санкция, като същата бъде намалена от 2000 лева на 1500 лева.
Съгласно чл. 63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП
страните имат право на разноски по реда на АПК, като последният в чл. 143 и чл.144
урежда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт разноските за един адвокат се възстановяват от органа издал
отменения акт или отказ. При този изход на делото и с оглед искането за присъждане на
разноски, съдът на основание чл.63ал.3 от ЗАНН вр.чл.36 от ЗА вр.чл.18ал.2 и ал.3вр.
чл.7ал.2т.1 от Наредба №1/2014год. за минималните размери на адв.възнаграждения следва
да уважи претенцията в размер ¼ от претендираната сума от 444 лева, а именно сумата от
111 лева. Това се явява ¼ /без ДДС/ от минималния размер вр.чл.7ал.2 от цитираната
наредба. С оглед искането на юрк.К. за присъждане на юристконсултско възнаграждение,
съдът определя такова съгл.чл.63д ал.5вр.ал.4 от ЗАНН вр.чл.37 от ЗПП вр.чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ в минимален размер от 80 лева лева/като
съобрази проведения брой съд.заседания/, а с оглед изхода на делото, то присъжда ¾ от
него, а именно 60 лева.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 04-2200077 от 15.09.2022г., издадено от
5
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В. Търново, с което на „Х.Е.К.“ ООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление, гр.В.Т., със законен представител А. Т. Г. –
управител , за неизпълнение на задължение във връзка с дейността по чл.63ал.2 от КТ на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
2000/две хиляди лева/лева, като за същото административно нарушение и на същото
основание налага административно наказание глоба в размер на 1500/хиляда и петстотин/
лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В. Търново да заплати на „Х.Е.К.“
ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление, гр.В.Т., със законен представител А. Т.
Г. – управител, сумата в размер на 111.00 /сто и единадесет/ лева, представляваща разноски
за проц.представител.
ОСЪЖДА „Х.Е.К.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление, гр.В.Т., със
законен представител А. Т. Г. – управител, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр. В. Търново, сумата от 60.00/шестдесет лева/ лева, представляваща разноски за
проц.представителство .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6