РЕШЕНИЕ
№ 9068
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В. М. Станиславова
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от В. М. Станиславова Гражданско дело №
20231110150878 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба с вх. № 253696/13.09.2023 г., уточнена с молба вх. №
252271/05.08.2024 г., на Ю. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ............., срещу Б. К. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. .................... с която е предявен за разглеждане осъдителен иск
с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата в размер на 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от него душевни страдания, стрес, малоценност, унижено
достойнство и опетнено име в обществото, в резултат на клеветнически твърдения, изречени
от Б. К. Б. в публикуван на 15.02.2023 г. на електронен адрес:
............................. видеоматериал, както следва: „Този човек има точно такива набези и
посегателства върху други семейства, по същия начин с палежи, придобиване на имоти,
пране на пари, автомобилни кражби и той все още е навън“, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 13.09.2023 г., до окончателното плащане.
В исковата молба, уточнена с молба от 05.08.2024 г., се излагат твърдения, че на
15.02.2023 г. в интернет пространството, на електронен адрес ............................ е бил
публикуван видеоматериал, представляващ репортаж, в който ответницата Б. К. Б. е
използвала негативни изрази по отношение на ищеца Ю. Б. Д., представящи последния като
престъпник. Във видеото, достигнало до неограничен кръг от лица и към момента на
сезиране на съда гледано 24 235 пъти, Б. К. Б. заявявала относно Ю. Б. Д. следното: „Този
човек има точно такива набези и посегателства към други семейства, по същия начин с
палежи, придобиване на имоти, пране на пари, автомобилни кражби и той все още е
навън“. Поддържа се, че в процесния видеоматериал ищецът е бил набеден от ответницата в
извършване на престъпления, които в действителност той не е извършил, като изнасянето на
горепосочените клеветнически изявления съставлявало противоправно поведение,
накърняващо доброто име на Ю. Б. Д. в обществото. Ищецът твърди, че след публикуването
на процесния репортаж, е изпаднал в постоянно стресово състояние, което му пречело да
общува пълноценно с близки и приятели, до които въпросният видеоматериал също бил
достигнал. Изпитвал отрицателни емоционални изживявания, изразяващи се в ограничаване
на възможността му да води обичайния си начин на живот, които продължавали и
1
понастоящем, тъй като оклеветяващият го видеоматериал и към днешна дата бил
публикуван на електронния адрес ...................................., и би могъл да бъде видян от
неограничен кръг лица, което допълнително уронвало честта и доброто му име. При тези
фактически твърдения, моли да бъде постановено съдебно решение, с което ответницата да
бъде осъдена да му заплати сумата от 5 000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 13.09.2023 г., до окончателното плащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответницата, с който оспорва предявения иск по допустимост и основателност.
Оспорва осъществяването от нейна страна на противоправно поведение спрямо ищеца.
Признава, че в действителност се е свързала с репортери от предаването „...........................но
това е било сторено с цел да призове чрез тях държавните институции да я защитят от
противоправни действия, насочени срещу нея и семейството й. Излага твърдения, че
проблемите на семейството й започнали от момента, в който те се нанесли да живеят в
жилище на бул. „.................... през лятото на 2022 г. При започнат ремонт на покрива на
сградата непрекъснато изчезвали строителни материали. След това започнали ежедневни
заплахи и закани към ответницата и членовете на семейството й, вкл. с палеж, убийство,
чупене на ръце, крака и т. н., ако не освободят сградата на горепосочения адрес.
Ответницата твърди, че по професия е журналист и сама е инициирала проверка във връзка с
описаното поведение, предприето спрямо нея и семейството й. В хода на проверката тя
установила, че източник на неправомерните действия е лицето Ю. Д.. В тази връзка
поддържа, че не е нарушила конституционно установени права на ищеца, а е упражнила
собственото си право на свободно изразяване на мнение и търсене на защита. Поддържа, че
в репортажа е изложила оценъчни твърдения, изведени на база публично достъпна
информация, комуникация с други хора, имали взаимоотношения с ищеца, както й на база
журналистическо разследване. Поддържа, че е изложила коментар на факти от обективната
действителност, които, макар да не подлежат на журналистическа проверка, са подложени
на такава преди да бъдат оповестени. Оспорва настъпването на вреди и твърди, че в
исковата молба не се съдържат достатъчно ясно и конкретно посочени вреди, за които се
претендира обезщетение. Оспорва исковата претенция като прекомерна. Поддържа, че
противоправно поведение от нейна страна не е извършено, тъй като изложените от нея
твърдения били истина. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, като твърди, че последният сам с действията си през годините е
допринесъл за това в публичното пространство да има материали, уличаващи го като
извършител на посегателства. Моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално за
намаляване на размера на обезщетението. Претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С оглед на процесуалното поведение на страните и съвпадащите им изявления, в
първото по делото открито съдебно заседание на 23.10.2024 г., съдът е допълнил доклада по
делото, като на основание чл. 153 ГПК, е отделил като безспорно между тях
обстоятелството, че на 15.02.2023 г. в интернет пространството е публикуван видеоматериал,
представляващ репортаж, с участието на ответницата Б. К. Б., в рамките на който същата е
употребила процесния израз, както следва: „Този човек има точно такива набези и
посегателства към други семейства, по същия начин с палежи, придобиване на имоти,
пране на пари, автомобилни кражби и той все още е навън.“
По делото е изискана и приета Справка от Национална следствена служба (л. 58-
60), въз основа на която се установяват следните обстоятелства: 1./ с обвинителен акт от
28.02.2020 г. на Ю. Б. Д. е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.
213а НК /Изнудване с цел увреждане/, като по внесения обвинителен акт е образувано
НОХД № 143/2020 г. по описа на Районен съд – гр. ...............; 2./ на 23.06.2017 г. на Ю. Б. Д. е
било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК
/Закана с убийство/, като по внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 10870/2017 г.
по описа на Софийски районен съд, по което е постановена оправдателна присъда, влязла в
сила на 17.07.2018 г.; 3./ в периода 30.05.1995 г. – 27.06.1995 г. Ю. Б. Д. е изтърпявал мярка за
неотклонение „Задържан под стража“ в следствения арест в гр. ............... 4./ в периода
11.06.1996 г. – 07.03.1997 г. Ю. Б. Д. е изтърпявал мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в следствения арест в гр. ....................
2
По делото е изискана и приета Справка от МВР – ......... РУ на СДВР (л. 54), от
която се установява, че по отношение на лицето Ю. Б. Д. няма данни за образувани и водени
досъдебни производства.
По делото са изискани и приложени в заверен препис материалите по ДП №
2263МК – 2181/2022 г. по описа на ......... РУ на ........ пр. пр. № 2060/2023 г. по описа на
СРП (л. 96 – 148), видно от които на 01.01.2023 г. е образувано досъдебно производство
срещу неизвестен извършител за това, че на 31.12.2022 г. е запалил лек автомобил „.........с
рег. № ......, паркиран в гр. С............. – престъпление по чл. 330, ал. 1 НК.
По делото е представена и приета разпечатка от публикувана на 04.04.2016 г. на
сайта „........БГ“ статия със заглавие: „Село на бунт срещу лихвар, винят го за измами,
пожари и заплахи за убийство“ (л. 28-29). В анонса на статията е посочено, че жители на
разложкото село Б. са се разбунтували срещу Ю. Д. – Дебелия и твърдят, че лихварят пали
имоти и си служи със заплахи, за да придобива тяхна собственост. В статията е
възпроизведено изявление на протестиращи, както следва: „Неговата дейност е измамата.
Това е доказано. Човекът е лежал в затвора. Ю. е заплашвал жена ми с убийство и че ще й
сложи наркотици, за да я вкара в затвора. Ние искаме да има спокойствие и да стане ясно
кой стои зад този човек. Ако има съдебен спор, той се решава в съда, а не с фадром. Той си
изпълни заплахите. Изхвърли ни с Ив. от цеха“. В статията е възпроизведено изявление и на
друг протестиращ: „Ние не се страхуваме. Всичко сме постигнали с труд си за разлика от
него. За своите „подвизи той е лежал в затвора, но това си е негов проблем. Тук сме, за да
подкрепим потърпевшите.“ В статията е възпроизведено изявление и на Ю. Б. Д., както
следва: „Мога да застана пред детектор на лъжата, за да докажа, че не съм палил цеха“.
В статията е посочено, че адвокатът на обвиняемия е посочил, че цехът е собственост на
неговия клиент и дори е показал нотариален акт.
По делото е представена и приета разпечатка от публикувана на 04.04.2016 г. на
сайта ..............bg статия със заглавие: „Разложкото село Б. на бунт срещу лихвар“ (л. 30-
31). В анонса към статията е посочено, че жителите на селото твърдят, че Ю. Б. Д. е
придобил техни имоти с палежи и саморазправа. Статията е със следното съдържание:
„Наскоро дърводобския цех на ...... е бил подпален. Той поставя камери, за да хване
извършителя. В петък някой изпраща фадром, за да доразруши останалите здрави стени
на цеха. Камерите са счупени от извършителя, но записите са запазени. По случая
работят полицията и прокуратурата. Адвокатът на Д. заяви, че цехът е собственост на
неговия клиент и показа нотариален акт. Жителите на село Б. твърдят, че са подавани
множество сигнали срещу Ю. Д. – за саморазправа и заплахи, но те били потулвани.
Кметът на селото – М. Юр. призовава споровете да се решават в съда, а не със законите
на джунглата“.
По делото е представена и приета разпечатка от публикувана на 04.04.2016 г. на
сайта ................ статия със заглавие: „Арестуваха скандалния лихвар, тормозил жители
на село Б.“ (л. 89-90). В анонса е посочено „полицията арестува добилия скандална
известност Ю. Д. – Дебелия от гр. Р., вдигнал на бунт село Б. след серия измами,
изнудвания и заплахи, отправени към местни жители, съобщи ..............bg“. Статията е със
следното съдържание: „Полицията работи с жалбоподатели, които добили кураж от
масовото оплакване на хората от село Б., и жена от Б., която също в момента дава
показания. Всички измами и жалби ще бъдат прикрепени към дебелото досие на р.еца и
този път той ще бъде трайно задържан, уверяват от полицията и прокуратурата. В
петък през нощта Ю. Д. нахълтва в дърводелски цех, който по-рано бе опожарен и направи
опит да събори стена в цеха, но бе записан от охранителните камари. Ден по-късно жена
от Банско разказа как Ю. я е заплашвал, че ще убива едно по едно децата й. Тази сутрин в
село Б. се събраха десетки хора, които разказаха потресаващи неща за него. По време на
протеста им на място бе адвокатът на Ю., който не знаеше, че предстои арест на
клиента му и обвиняваше хората, че това са пълни манипулации. Предстои разследване. Д.
е известен на всички в района, включително и на мъж инвалид, останал на улицата отново
с „любезното съдействие“ на р.еца, който се прави на големец и спекулира с имената на
публични личности, с които бил много гъст.“
По делото е представена и приета разпечатка от публикувана на 19.07.2024 г. на
сайта www..............bg статия със заглавие: „По следите: Придобивал ли е мъж имоти
чрез заплахи и палежи“ (л. 91-94). Статията е със следното съдържание: „В рубриката „.....
репортерът на .... В. Д. разследва сигнали срещу мъж, който по данни на прокуратурата,
разследван за множество спорове с недвижими имоти, изнудване и закани с убийство.
3
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество също проверява Ю. Д..
Потърпевши твърдят, че мъжът придобива имоти чрез заплахи и палежи. Справка в
имотния регистър показва, че от 1998 г. досега Д. е извършил 112 сделки,а синът му Дж. –
77. Екипът ни се свърза със заподозрения. „Ако искате интервю с мен, ще ми платите и ще
направим интервю. Нито сте съд, нито сте прокуратура, нито сте недосегаема. Виж
сега, бъди жива и здрава! Нали знаеш, че ще дойде момент, в който ще се наиграеш. Не
може ти да си най-отгоре винаги. При мен ще удариш на камък, бъди сигурна“, казва Д.,
обръщайки се към В. Д.. Тя разказва три истории на хора, които твърдят, че са измамени
от Д.. Един от тях е Д. И. от С.. Стопанисва имота на прадядо си във В.. Оригиналният
акт на къщата и на двора стоят у него. Официални наследници са неговата майка и други
двама души. Въпреки това, по думите му, без тяхно знание, миналата година Ю. Д. му
съобщава по телефона, че е купил 1/3 от парцела. Д. твърди, че никога не е виждал мъжа и
не го познава. Получил телефонно обаждане от него и когато собственикът отрекъл да е
продавал имота, Д. започнал да го обижда и заплашва. Това се повтаря и на следващия ден.
Заради заплахите мъжът подава сигнал в полицията. Прокурор от Софийска районна
прокуратура обаче отказва да образува досъдебно производство заради липса на данни за
извършено престъпление. Ю. Д. не отрича, че е заплашвал Д. И.. Твърди, че е купил част от
парцела, след като е видял обява в сайт за продажба на недвижими имоти е и задвижил
процедура през брокер. Тъй като отказва да даде интервю го снимаме със скрита камера.
„Обаждам му се и му казвам, че съм собственик на една трета. Имотът е 1200 кв.м., ако
искаш да се разберем човешки. Отдели ми 1/3 от мястото и си дръж къщата, не искам да
ти бъркам работата. А той ми каза: „Знаеш ли кой съм аз?!“ Такъв беше разговорът,
разказва Д.. Как той е успял да купи част от имота във Вл., без официални наследници да
бъдат уведомени и с какви док.ти е изповядана сделката, е въпрос на евентуално
разследване. Справка в Имотния регистър показва, че на 27.07.2022 г. В. Хр. и В. И., които
са далечни роднини на Д. И., продават част от парцела на сина на Ю. Д. – Дж.. Д., който
стопанисва имота твърди, че нито В., нито В. имат законово право да извършват сделки,
тъй като били обезпечени с други имот, и това било описано в док.ти. Опитваме да
разберем повече за мъжа и жената, които са продали част от имота си на сина на Ю. Д..
Оказва се, че В. И. страда от психично заболяване и е освидетелствана от ТЕЛК. В. Хр.
пък има алкохолна зависимост и е затънал в дългове. Починал е миналата година и нямало
кой да го погребе в продължение на три месеца, разказва кметицата на В.. Справка в
Имотния регистър показва, че преди да почине В. Хр. е дарил и други негови имоти на Ю..
Дали това е станало доброволно няма как да разберем, тъй като вече не е сред живите.
Свързваме се с човека, който се грижи за жената с психиатрично заболяване, за да го
попитаме дали е разбрала, че си е прехвърлила имота. Мъжът обяснява, че не знае нищо за
сделката и док.тите са подготвени от брокерката .............. от Вл. – „техничката“, както
я наричат. Проверката ни показва, че дъщерята на Н. – П. Ст. е осъждана многократно и
дори в момента излежава наказание за имотна измама. В Районния съд в София има пет
дела срещу нея. Втората история, в която е замесено името на Ю. Д., разказва Б. Б. от
София. Тя се опасява, че Д. иска да обсеби семейния им апартамент. Той е купен преди три
години. Намира се в кооперация на столичния булевард „Сл.“. Оказва се, че Дж.Д. също
притежава имот там, който дава под наем. Със закъснение жената разбира, че
предишните собственици й са напуснали заради конфликт с Ю. Д.. Б. и съпругът й купили
апартамента на ниска цена, защото покривът на сградата бил горял и се нуждаел от
цялостен ремонт. Потърпевшите подозират, че се касае за умишлен палеж, причинен от
баща и син Д.и. „Установихме, че има навити парцали по самите греди, които бяха напоени
с бензин“, казва Б.. Нейните съседи също са получили предложение от Ю. да купи
жилищата им на минимална цена, разказва жената. Тя и половинката й влезли в конфликт
с Ю. след разговор за ремонт на покрива. Скоро след това джипът им бил запален. След
палежа Б. и съпругът й слагат охранителни камери. Разследването на това кой е извършил
палежът продължава. Третата история, която В. Д. разказва по казуса с Д., е на жена,
пожелала да остане анонимна. Тя казва, че Ю. Д. твърдял, че е собственик на земята,
върху която е построена кооперация близо до Ж. пазар в С.. Жената се сблъсква с него след
като баща й умира и тя наследява апартамент там. Крие лицето си, защото се страхува.
Оказва се, че Ю. има жилище и там. Твърди, че и магазинът, който стопанисва бащата на
жената е негов. Когато семейството отрекло, Д. започнал да проявява агресия и срещу
тях. Една от собственичките продала апартамента си принудително заради конфликт с
Ю., разказва жената. Без да предупреди собствениците Ю. разпорил покрива на сградата
и започнал да прави ремонт, като обяснил, че таванът на жилището му тече. Жената
твърди, че никой от живущите в сградата не е дал официално съгласие си за старт на
4
ремонтни дейности. Въпреки това, Д. настоява всички да платят. Заплашвал със съд, ако
не го направят. Жената твърди, че е опитала да подаде сигнал срещу Ю. Д., но от
районното неформално й обяснили, че няма смисъл. След като разбират за наше
разследване, Д.П., която се представя за приятелка и адвокат на Д., се свързва с нас и кани
екипа ни на разговор в офиса й. При опит да разговаряме с камера, двамата решават да ни
изгонят. За Ю. Д. се заговори още през 2016 г., когато в разложкото село Б. излязоха на
протест с твърдението, че мъжът присвоява имоти чрез заплахи и палежи“.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
Д. Др. К., Дж. Юл. Д., К. Т. К. и В. Д. Д..
От разпита на свидетелката Д. Др. К. се установява, че тя е в близки приятелски
отношения с ищеца Ю. Д. от около 25 години, като двамата излизат в обща приятелска
компания и се срещат не по-рядко от 2-3 пъти в седмицата. Свидетелката К. заявява, че
лично от Ю. Д. е узнала за процесния видеоматериал, който е излъчен и публично достъпен
и към днешна дата на интернет сайта на предаването „Господари на ефира“, както и в други
медийни платформи. По спомен на свидетелката съдържанието на видеоматериала е било
насочено по негативен начин срещу Ю. Д., като лично непозната на свидетелката дама
правела квалификации по негов адрес, че е престъпник, мошеник и измамник, без да
подкрепя същите с доказателства. Спомня си, че Ю. Д. бил смутен от факта, че някой си
позволява да го определя като човек, извършил престъпление, в публичното пространство и,
че той няма средство да се защити срещу това и да спре излъчването на предаването. Всеки
познат на ищеца, който бил виждал материала в интернет, се обръщал към него и го питал
какви са тези неща, които научават за него посредством този видеоматериал. В показанията
си свидетелката твърди, че приятелите му считали изнесеното в материала за невярно, вкл. и
до ден днешен. Независимо от това Ю. Д. търпял много подигравки във връзка с репортажа
от близки и приятели, което дори довело до прекратяване на част от приятелските му
отношения. В резултат на този материал, ищецът, освен емоционално, станал и физически
нестабилен, тъй като му се повишило нивото на захар, а той е диабетик от около 15 години.
Свидетелката заявява, че впоследствие е узнала за друг материал срещу Ю. Д. от 2024 г.
Твърди, че не й е известно ищецът да е имал проблеми с правосъдието.
От разпита на свидетеля Дж. Ю.ов Д., син на ищеца, се установява, той е узнал за
процесния видеоматериал от свой познат. След като изгледал същия, свидетелят позвънил
на баща си, за да го уведоми за него, но той вече бил запознат с него. Свидетелят твърди, че
след процесната публикация, баща му бил доста притеснен, вдигнал кръвно. Твърди, че и до
ден днешен тази публикация се отразява негативно на бизнеса и социалното положение на
баща му. Хората почнали да стр.т от него, звънели му, разпитвали го постоянно дали са
истина изнесените в него твърдения. Тази публикация се отразила негативно на цялото му
семейство. В показанията си свидетелят признава, че му е известно за следващ
видеоматериал, излъчен по телевизията с участието на баща му. Не знае да е имало други
публикации, извън посочените две.
От разпита на свидетеля К. Т. К.ов се установява, че той е баща на мъжа, с когото
ответницата живее във фактическо съжителство. В показанията си свидетелят разказва, че
през 2022 г. ответницата е закупила имот на адрес: гр. С........... и оттогава тя и синът на
свидетеля живеят там. Кооперацията на посочения адрес се състояла от ........ с по 2
апартамента на всеки етаж, като апартаментите на втория етаж били необитаеми. След като
се нанесли в закупения имот на първия етаж на сградата на бул. „............. и мъжа й
започнали проблеми, тъй като в отсрещния на техния апартамент били настанени роми и
било като „хан“. Б. поискала да се ограничи безконтролното влизане на всякакви лица, но
ромите от отсрещния апартамент започнали да демонстрират нахалство и да заплашват
ответницата с шефа им Ю., казвали й: „Ти ще видиш какво ще стане, като дойде шефа“.
Поради това им поведение Б. предприела мерки и започнала да пуска жалби и да вика
полиция, за да се уточни имат ли договор за наем тези роми. Свидетелят си спомня за
случай, развил се на Бъдни вечер през 2022 г., когато синът му се обадил и му казал да дойде
при тях по най-бързия начин, защото 15-16 роми са се събрали в двора и искат да ги
„трепят“. Разказва, че Б. и синът му се били обадили междувременно и на спешен телефон
112 и докато свидетелят пристигнал на адреса, полицията вече била дошла. При този случай
Б. отишла да подаде жалба във ........., заедно със свидетеля. Свидетелят казал на дежурния в
районното да праща веднага патрули на адреса, защото „ще стане лошо“, след което оставил
Б. да пише в полицията и се върнал в имота. Органите на реда успели да успокоят
положението и нямало ексцесии. Въпреки това, ромите се заканили пак, че шефът им няма
да остави това така. Така, на 31.12, в 23,15-23,20 ч., когато семейството на ответницата и
5
няколко приятелски семейства се събрали да празнуват Нова година, видели проблясъци в
двора през прозореца и че колата на Б. гори в двора, както и друга кола на съсед. Двата
автомобила изгорели. За тоз случай свидетелят узнал, тъй като синът му звъннал и казал
„Бързо идвай, запалиха ни тука“. След него, Б., която е журналист по професия, казала, че
няма да остави това така и започнала собствено разследване. Установила кой е Ю. и „кой
поръчва тези неща“. Ответницата споделила на свидетеля, че има заплахи, да не влиза в
двора. В показанията си свидетелят посочва, че ромите казвали на полицаите, че
апартаментът, срещу този на ответницата, е на Ю., а той искал да вземе и апартамента на Б.,
за което тя знаела от предните собственици. Свидетелят заявява, че не е виждал лично Ю.,
като го познава визуално от разследването на журналистката В. Д. по Нова ТВ. В интернет
пространството на свидетеля излизали статии, че в с. Б. по същия начин е процедирал и е
взел имот. По време на първия конфликт на 24.12 ответницата била бременна и загубила
детето си, като свидетелят е ходил да я придружавам в полицията поне три пъти, за да
подава жалба. Свидетелят заявява, че никога не е виждал Ю. Д., а само ромите, които живеят
в апартамента срещу този на Б., като този, който е като титуляр се казва Р. и живее там с
жена си и три деца, като постоянно има приходящи лица, влизат и излизат денонощно.
Твърди, че Б. не му е споделяла Ю. да й е отправял предложение да закупи жилището й и не
знае дали той е собственик на апартамента. Изгорелият автомобил не е личен на Б., а е бил
на нейния баща й и след смъртта му, тя го е придобила. Преценявайки показанията на
свидетеля К.ов по вътрешно убеждение, съдът счита, че следва да им се довери, тъй като те
отразяват личните непосредствени впечатления на свидетеля от отношенията между
ответницата и живеещи в съседния апартамент, както и косвените му впечатления във
връзка с обстоятелствата около пожара, при който е изгорял автомобила на ответницата.
От показанията на свидетелката В. Д. Д., криминален репортер, се установява, че
познава ответницата от журналистическо събитие, на което Б. Б. й се представила и й
споменала за своя проблем с лицето Ю. Д.. Свидетелката заявява, че не й е известно какво
работи ответницата. Известно време след посоченото събитие свидетелката й звъннала и от
нея разбрала, че Б. Б. е направила подробно разследване за Ю. Д.. Тъй като свидетелката
искала да провери всичко около случая, тя започнала свое собствено разследване през
Имотния регистър, и се срещнала с хората, които се оплаквали от ищеца. След това
излъчили репортаж с участието на въпросните хора, и в тази връзка свидетелката видяла
ищеца Ю., който впоследствие й звъннал, за да я заплашва. По повод на заплахите към нея
свидетелката подала сигнал в ........ Неговите думи към нея били: „да бъде жива и здрава, че
ще се наиграе някой ден и че не може да бъда тя „винаги отгоре“. Свидетелката разказва,
че е контактувала с много хора по случая с Ю., вкл. такива, които не са показвани по
телевизията поради страх. Заявява, че от 17 години и половина е на трудов договор в „Нова
телевизия“, но за първи път е видяла толкова наплашени хора, като имало една жена, която
дори е променила начина си на живот, не смеела да излиза пред блока си, като твърдяла, че е
била бита и й е взет имот. Друг мъж, който бил с височина около два метра, през цялото
време я питал дали ще му скрие лицето, дали ще му промени гласа, тъй като се притеснявал,
че Ю. Д. евентуално може да го разпознае. Свидетелката разказва, че познато и по друг
повод лице с малко име Д. я потърсило, след като била започнала да прави репортажите за
Ю., при което й се представила като негов адвокат, с приятелски тон. След като репортажът
бил излъчен въпросната Д. звъняла на хора, заснети в репортажа постоянно, и те се
обаждали на свидетелката силно притеснени, с всякаква нова информация, имало „страшни
шантажи и внушения“, като цялото това нещо се пренасяло върху свидетелката и се
отразило и на нея самата. Свидетелката твърди, че над хората от репортажа е бил
упражняван тормоз, защото са взимани имотите им, което като ставало по добрия начин,
ставало „по друг начин“. Конкретно разказва, че една от жените, която не била подала сигнал
и не била включена в репортажа, твърдяла, че помещението й е взето по насилствен начин,
като е била бита от хора, които са били изпратени от Ю. Д.. Свидетелката посочва, че
първият й репортаж бил за имоти във В. и личната й проверка започнала от Имотния
регистър, който отворила, за да провери какви имоти има Ю. Д. на негово име, като
констатирала, че те били около 130. Видяла, че има „проблемни“ имоти във В., където място
установила, че има замесена психично болна жена, която е с попечител доведеният ù баща.
Последният бил много притеснен, че е воден при някакъв нотариус, за да може тази жена да
се откаже от нейната част, защото това ставало чрез дарение и покупко-продажби. След
излъчването на репортажа се появили и други хора, които твърдели, че са били притискани
по някакъв начин от Ю. Д.. Свидетелката заявява, че всичко, което е разказала в репортажа, е
било предварително проверено – след извършени от нейна страна справки в Прокуратура,
съд, Търговски регистър, Имотен регистър, НАП, КОНПИ, навсякъде, където може.
6
Посочва, че когато отишла в ........ за да подаде жалба, я разпитали подробно за всички
случаи, разказани в репортажа
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Софийски районен съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 5 000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания,
стрес, малоценност, унижено достойнство и опетнено име в обществото, претърпени в
резултат на клеветнически твърдения, изречени от Б. К. Б. в публикуван на 15.02.2023 г. на
електронен адрес: ..................., видеоматериал, а именно: „Този човек има точно такива
набези и посегателства върху други семейства, по същия начин с палежи, придобиване на
имоти, пране на пари, автомобилни кражби и той все още е навън“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.09.2023 г., до окончателното
плащане.
По доводите за недопустимост на иска:
В отговора на исковата молба е направено възражение от ответната страна, че
предявеният иск е недопустим, тъй като предвид конкретно изложените в исковата молба
обстоятелства, тя има характер на „тъжба“ и поради това подлежи на разглеждане от
наказателния, а не от гражданския съд. Съдът намира така релевираното възражение за
неоснователно. С оглед на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6,
ал. 2 ГПК) предметът и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
В настоящия случай, видно от петитума на сезиращата съда искова молба, в който ясно и по
небудещ съмнение начин е обективирана волята на ищецът, последния цели осъждане на
ответницата да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в
резултат на деликт, изразяващ се в изнасянето на неверни клеветнически твърдения,
приписващи му извършването на престъпления, във видеоматериал, публикуван и достъпен
в интернет пространството. В исковата молба не се съдържа искане за образуване на
наказателно производство и за осъждане на ответницата за извършване на деяние,
осъществяващо състав на престъпление по действащия Наказателен кодекс. Поради това и
доколкото е правно допустимо предявяването на иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за претърпени вреди в резултат от противоправно поведение и
без за последното да е налице развило се и приключило наказателно производство, то
настоящият съдебен състав намира, че е компетентен да разгледа сезиращата го искова
молба. В тази насока следва да се посочи, че деликтната отговорност няма субсидиарен
характер, поради което не е необходимо клеветата и обидата да са установени с влязла в
сила присъда, за да се ангажира отговорността за обезвреда (в този смисъл Решение №
242/06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2008 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; Решение №
12/06.02.2013 г. по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, и др). Това обуславя
допустимостта на производството по делото.
По основателността на предявения иск:
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на конкретиката на разглеждания
казус, по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни материални
предпоставки: 1./ че ответницата е употребила твърдените в исковата молба изрази с
негативно съдържание, представящи ищеца като престъпник, във видеоматериал, качен в
интернет пространството, при съзнание, че изнесените факти са неверни, с цел да навреди на
ищеца; 2./ претендираните неимуществени вреди и 3./ настъпване на вредите в причинна
връзка с деянието.
В доказателствена тежест на ответницата е да докаже при условията на пълно и
главно доказване истинността на изнесените от нея фактически твърдения, както и че с
поведението си ищецът е допринесъл за създаване на негативен образ в обществото.
Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ фактически състав
на деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние, т. е. такова действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес,
субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.
В конкретно разглеждания случай, ищецът се позовава на увреждащо поведение на
ответницата, изразяващо се в изнасяне на неверни клеветнически твърдения за него,
приписващи му извършването на престъпления, които не е извършил, в репортаж,
7
публикуван на 15.02.2023 г. на електронен адрес: ............................., публично достъпен и
понастоящем, в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени вреди по вид и
размер, индивидуализирани в исковата молба. Ето защо, с оглед на принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес и недвусмислено заявената воля на ищеца да
ангажира деликтната отговорност на ответницата за изречени от нея клеветнически
изявления спрямо него в публикувания на 15.02.2023 г. репортаж, съдът дължи преценка
единствено за това дали в действителност процесните изявления имат клеветнически
характер и в контекста на това дали те са причинили на ищеца описаните в исковата молба
неимуществени вреди.
Между страните по делото не се спори, поради което и на основание чл. 153 ГПК е
отделено като безспорно обстоятелството, че на 15.02.2023 г. в интернет пространството е
публикуван видеоматериал, представляващ репортаж с участието на ответницата Б. К. Б., в
рамките на който тя е употребила процесния израз по отношение на ищеца, както следва:
„Този човек има точно такива набези и посегателства към други семейства. По същия
начин с палежи, придобиване на имоти, пране на пари, автомобилни кражби и той все още
е навън.“ Не се спори и че посочените изрази са били персонално насочени към ищеца, вкл.
че процесният репортаж е бил посветен на личността на Ю. Д.. Следователно, по делото
липсва спор относно авторството на инкриминираните с исковата молба изрази.
При осъществения анализ на съдържанието на процесните изявления, съдът приема
следното:
В чл. 39 – 41 от Конституцията на Република България /КРБ/ и чл. 10 ЕКЗПЧОС е
прогласено правото на всеки да изразява и разпростр.ва мнение и да търси, получава и
разпростр.ва информация. В неговия обсег се включва свободата на всеки да отстоява своето
мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация, независимо от
начина на изразяване. Посоченото основно право, обаче, не е абсолютно. Основания за
ограничаването му се съдържат разпоредбите на чл. 39, 40 и 41 от Конституцията на
Република България, които не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане
на изрично изброените права и интереси, както и в разпоредбата на чл. 57, ал. 2 КРБ, която
не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява права или законни
интереси на други. В обхвата на последните попадат присъщите на човешката личност чест,
достойнство, добро име, които се накърняват при изнасянето на обидни изрази и
клеветнически твърдения.
Казването или извършването на нещо унизително за честта и достойнството на
другиго в негово присъствие е противоправно деяние – обида /чл. 146, ал. 1 НК/. Съответно
разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета /чл. 147, ал. 1 НК/. С тези
деяния се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена
оценка за личността му, неговата самооценка.
Разгласяването на позорно обстоятелство е довеждане до знанието на трето лице /на
поне едно лице/ за такова обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия.
Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт за пострадалия,
отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата
професионална реализация /брачна изневяра, побой, тормоз над близки, отсъствие от работа,
немарливо изпълнение на служебните задължения и др./, укорим от гледна точка на
общопризнатите морални норми или отразяващ отрицателни качества на субекта,
характеризиращи го негативно /мързелив, корумпиран, страдащ от алкохолизъм, наркомания
и др./, който е от естество да накърни доброто му име в обществото, да компрометира честта
и достойнството.
В този смисъл твърдението за позорното обстоятелство трябва да е ясно и да съдържа
информация за времевите му и пространствени параметри и всички релевантни детайли,
която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите
се в нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива,
които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че
тези обстоятелства са безспорен факт. И това е предпоставено от необходимостта за
установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване в гражданския процес. В
този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната
интерпретация на тези факти. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат
съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други
форми на субективна психическа дейност.
8
За да е съставомерно деянието, е необходимо разгласените факти/обстоятелства,
освен позорящи, да бъдат и неистински, в противен случай, деецът няма да носи
отговорност, ако се установи тяхната неистинност.
И обидата, и клеветата са умишлени деяния, като при обидата е необходимо деецът да
съзнава, че казаните от него думи или извършените действия са обидни, унизителни за
лицето, да съзнава, че те могат да бъдат възприети от това лице, като цели това или му е
безразлично. Клеветата е възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се
приема, че при прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността на
позорните обстоятелства.
Безспорно правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност,
която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от
категорията на абсолютните права /арг. и от чл. 32, ал. 1 КРБ/. Поради това всякакви
твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпростр.ват свободно, ако не засягат
честта и достойнството й. Ако обаче са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат
на проверка за вярност – те съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност /правно значение оценките имат само ако са
обидни/. За вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти,
доколкото позорят адресата – в този смисъл Решение № 62 от 06.03.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1376/2011 г., IV г. о, ГК, Решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV
г. о, ГК, Решение № 278 от 27.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2019 г., III г. о., ГК,
Решение № 213 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 970/2020 г., IV г. о, ГК, Решение № 253
от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2012 г., III г. о., ГК, Решение № 129 от 11.08.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 2704/2019 г., IV г. о, ГК, Решение № 116 от 24.07.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 1960/2019 г., IV г. о, ГК, и др. Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на
изследване и преценка дали конкретно изказване или публикация с негативно спрямо
засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и
твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е
невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали
съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени предели.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 309 от 27.05.2024 г. по гр. д.
№ 1202/2023г., I г.о. на ВКС, когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от
изявление, нарушаващо чл. 39, ал. 2 КРБ, гражданският съд съобразява съответно
практиката на наказателния съд за съставите на обидата и клеветата по чл. 146 и чл. 147 НК,
при отчитане на спецификите на гражданската отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Според
практиката по наказателни дела правото на мнение е защитено само в пределите, в които
държавата не е имала право да го ограничи чрез наказателно преследване – така Решение №
293 от 24.07.2007 г. на ВКС по н. д. № 988/2006 г., I н. о.
Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице, клеветата се свързва с
факт, чието разгласяване води до засягане на честта и достойнство на пострадалия,
авторитета му и оценката на околните за него – така Решение № 347 от 25.09.2009 г. на ВКС
по н. о. х. д. № 372/2009 г., I н. о. Разгласените при клеветата факти и обстоятелства са
неистински и позорни – Решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н. о.
В практиката на ВКС по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД се приема, че като клевета, съответно
като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински
позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление – така Решение №
253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III г. о.
Както е прието в Решение № 468 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2008 г., IV
г. о., по дефиниция клевета може да има само при отнасяне на конкретни неверни и позорни
факти към опредЕ. личност. Начинът на поднасянето на фактите не може да е основание
същите да се считат за клеветнически, след като те са верни.
Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя
субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на искания, като
например да сигнализира компетентните органи при закононарушение или престъпление, да
търси защита на свои накърнени права, като реализира предоставени му за тази цел правни
възможности и др. – в този смисъл Решение № 70 от 25.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. №
36/2009 г., I н. о.
В случая, конкретните изявления на ответницата по отношение на ищеца са следните
„Този човек има точно такива набези и посегателства върху други семейства, по същия
начин с палежи, придобиване на имоти, пране на пари, автомобилни кражби и той все още
9
е навън“. Същите са изречени в хода на репортаж, излъчен и публично достъпен в интернет
пространството, поради което съдът счита, че посредством същия не може да се приеме, че
ответницата е упражнила правото си да търси защита на свои накърнени права чрез
сигнализиране на компетентните органи при закононарушение или престъпление – това тя е
сторила чрез подаването на сигнал във ......... РУ на ........ по повод на който от събрания по
делото доказателствен материал се установи, че е била образувана пр. пр. № 2060/2023 г. по
описа на СРП.
Извършената от съда проверка в тълковния речник на българския език сочи, че в
буквален смисъл, думата „небези“ означава внезапно нападение, втурване, атака, а думата
„посегателство“ – действие, насочено срещу някого или нещо и накърняващо правото и
интереса на някого или нещо; постъпка, действие, което е свързано с посягане върху нещо,
което е на друг, което е чуждо. Що се касае до употребените думи и изрази „палежи“, „пране
на пари“, „автомобилни кражби“, то същите касаят състави на престъпния деяния,
инкриминирани като състави на престъпления в действащия Наказателен кодекс.
За да осъществи преценка на конкретното наличие на вредоносен резултат, какъвто се
твърди да е бил понесен от ищеца, съдът съобрази, че процесните изявления в частта им
„Този човек има точно такива набези и посегателства върху други семейства, по същия
начин с палежи, придобиване на имоти, пране на пари, автомобилни кражби“ визират
факти, а не оценки на факти. Твърдението, че ищецът има „набези и посегателства“,
насочени спрямо трети лица /„други семейства“/, чрез прояви, осъществяващи състави на
престъпни деяния, по преценка настоящия съдебен състав, е позорящо обстоятелство, тъй
като представляват внушение за съществуване на конкретен механизъм на
незаконосъобразно поведение от страна на ищеца, на конкретен негативен модел на
социално поведение от негова страна, нарушаващо нормативно установените правила и
етичните правила в обществото и предизвикващо еднозначна негативна оценка на
твърдените прояви, които са от естество за накърнят репутацията му, което е основание за
санкция. При това положение, съдът намира, че в горепосочената част думите на
ответницата съставляват публично разпространено изявление, опозоряващо доброто име на
ищеца в обществото, накърняващо честта и достойнството му. В частта от изявленията „…и
той все още е навън“, макар да се съдържа твърдение за факт, същото не е такова, позорящо
за ищеца, поради което и не представлява основание за ангажиране отговорността на
ответницата.
Както вече беше разяснено по-горе, според последователната практика на ВКС, за да
е съставомерно деянието, е необходимо разгласените факти/обстоятелства, освен позорящи,
да бъдат и неистински, в противен случай, деецът няма да носи отговорност, ако се установи
тяхната неистинност.
В разглеждания случай, ответницата поддържа, че изнесените от нея фактически
твърдения отговарят на обективната действителност, като изречените в процесния репортаж
изявления се основават на предварително извършено от нейна страна журналистическо
разследване, в каквато насока по делото се ангажират писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства. От една страна, в хода на процеса бе изискана и представена
справка от Националната следствена служба, видно от която понастоящем срещу Ю. Б. Д. е
налице повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 213а НК, по повод на
което е иницииран и висящ съдебен процес. От изисканата справка от ......... РУ на ........се
установява, че понастоящем е висящо и ДП № 2263МК – 2181/2022 г. по описа на ......... РУ
на ........ пр. пр. № 2060/2023 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за
това, че на 31.12.2022 г. е запалил лек автомобил ....... с рег. № ........, паркиран в гр. С........... –
престъпление по чл. 330, ал. 1 НК. Ангажирани по делото бяха и публикации от различни
електронни медии, съдържащи изявления на трети за настоящия спор физически лица за
извършени спрямо тях престъпни деяния именно от ищеца Ю. Д.. В тази насока, в хода на
процеса бяха изслушани и свидетелите К. К.ов и В. Д., чиито показания съдът кредитира
като непротиворечащи помежду си и с останалия доказателствен материал. От показанията
на свидетеля К.ов се установи, че същият нееднократно е придружавал Б. Б. до ........във
връзка с подаване на сигнали за извършени спрямо нея посегателства от лица, настанили се
в притежаван от Ю. Д. имот, отправящи спрямо ответницата заплахи от името на ищеца. От
показанията на свидетелката Д. се установи, че същата е била сигнализирана устно от Б. Б.
за неправомерно поведение на Ю. Д. лично спрямо нея и спрямо други лица, по повод на
което Б., като журналист, сама е извършила разследване. По повод на това свидетелката Д.,
упражнявайки професионално дейност на криминален журналист, е извършила собствено
разследване, основано на справки в публично достъпни регистри и справки в държавни
10
институции, както и лични срещи с лица, свързали се с нея с истории за конкретно
осъществени спрямо тях неправомерно прояви, при което е събрала данни за
незаконосъобразно поведение на ответника спрямо множество физически лица, които като
краен резултат довели до това част от тях да загубят имотите си при съмнителни
обстоятелства и сделки. Свидетелката Д. споделя, че в резултат на журналистическото
разследване, което извършила с лица, сочещи себе си за пострадали от посегателства на Ю.
Д., и което било излъчено в национален ефир, към нея също били отправени заплахи, които
предизвикали страх у нея и по повод на които лично сигнализирала компетентните органи.
При така събрания доказателствен материал и отчитайки факта, че по делото липсват
доказателства за наличието на влезли в сила съдебни актове на наказателния съд, с които
ищецът да е бил признат да за виновен в извършването на деяния от вида на изброените в
процесния репортаж и с оглед на презумпцията за невиновност, нормативно застъпена в
действащия НПК, съдът намира, че ответницата по делото не е изпълнила възложената й
доказателствена тежест по делото и не е установила в хода на настоящия процес, че
изнесените от нея твърдения са неверни. Същевременно обаче, настоящият състав намира, че
ангажираните в тази насока доказателства и доказателствени средства следва да бъдат
преценявани при формиране на извода на съда за това дали осъщественото деяние може да
се квалифицира като съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за
дадено лице или приписване на престъпление, респ. съдът следва да ги цени в контекста на
преценката за оборване на презумпцията за вина.
Вината, като израз на субективното психическо отношение на лицето към
противоправното му поведение, е неразривно свързана с конкретните подбуди и мотиви,
които са го подтикнали да действа. При съвкупния анализ на събрания доказателствен
материал съдът приема, че ответницата по делото установи по категоричен начин, че
изнесените в процесния репортаж фактическия твърдения се основават на възприети от нея
данни от публични и общодостъпни източници, в това число предишни публикации,
касаещи личността на Ю. Д. и съдържащи конкретни изявления на множество трети
физически лица за осъществявани спрямо тях неправомерни действия от страна на ищеца,
които са от кръга на посочените от Б. Б. в репортажа от 15.02.2023 г. В тази насока са и
показанията на свидетелката В. Д., които съдът кредитира като изключително детайлни,
конкретни и последователни, въз основа на които се установи, че при среща между нея и
ответницата, последната я е уведомила за възникналия казус с Ю. Д., повод за сигнализиране
на органите на ........ и проведеното от нея подробно разследване в личното й качество на
журналист /доказателства за което са приложени на л. 32 от делото/, при което са узнати
обстоятелства, сочещи за незаконосъобразно поведение на ищеца. По делото се установи, че
в действителност ответницата Б. Б. е журналист, като същевременно същата е и подател на
сигнал пред ........за извършено от Ю. Б. Д. неправомерно деяние спрямо нея. Същевременно
по делото бяха събрани гласни доказателствени средства и чрез разпита на свидетеля К.
К.ов, които съдът кредитира като добросъвестно дадени, последователни и кореспондиращи
с писмените доказателства по делото, че ответницата Б. Б. няколкократно е сигнализирала
компетентните органи с оплаквания за незаконосъобразни прояви спрямо нея от страна на
лица, настанили се в собствен на ищеца имот и отправящи й заплахи от името на Ю. Д.. От
изисканата справка ......... РУ на ........ се установи, че на 01.01.2023 г. е образувано досъдебно
производство срещу неизвестен извършител за това, че на 31.12.2022 г. е запалил лек
автомобил ....... с рег. № ........, паркиран в гр. С........... – престъпление по чл. 330, ал. 1 НК.
При тези данни, съдът приема, че разгласяването на събитията относно описаното по-горе
противоправно деяние спрямо ответницата в процесния репортаж представлява форма на
търсене на обществен отзвук и защита срещу посегателствата спрямо нея, а не съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за ищеца по делото и с оглед на
конкретиката на разглеждания казус не обосновава извод за превратно упражняване на
правото по чл. 39, ал. 1 КРБ с цел да се увреди доброто име на ищеца. Ето защо, съдът
намира предявеният иск по чл. 45, ал. 1 ГПК за неоснователен.
В допълнение следва да бъде посочено, че ищецът не съумя да изпълни възложената
му доказателствена тежест и да установи пълно и главно, че претендираните неимуществени
вреди са настъпили именно в причинна връзка с деянието, доколкото по делото се събраха
данни за наличие на множество негативни за личността му публикации и репортажи в
публичното пространство.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ответницата. Същата претендира
сторени разноски в общ размер на 1 530,00 лева, от които 30,00 лева – платен депозит за
11
един свидетел, и 1 500,00 лева – платен адвокатски хонорар. Своевременно от ищцовата
страна е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар, което съдът намира за частично основателно, отчитайки, от една страна
фактическата и правна сложност на делото, а от друга – конкретно извършените от
процесуалния представител на ответника действия, вкл. личното му участие в 3 открити
съдебни заседания, като счете, че справедливият размер на възнаграждението следва да се
редуцира до сумата от 1 200,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД на Ю. Б. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б............., за осъждане на Б. К. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.
С..........., ........... да му заплати сумата в размер на 5 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него душевни
страдания, стрес, малоценност, унижено достойнство и опетнено име в обществото, в
резултат на клеветнически твърдения, изречени от Б. К. Б. в публикуван на 15.02.2023 г. на
електронен адрес: ............................, видеоматериал, както следва: „Този човек има точно
такива набези и посегателства върху други семейства, по същия начин с палежи,
придобиване на имоти, пране на пари, автомобилни кражби и той все още е навън“, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.09.2023 г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ю. Б. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б............., да заплати на Б. К. Б.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. С..........., ........... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
1 230,00 лева (хиляда двеста и тридесет лева) – сторени разноски в исковото производство
по гр. д. № 50878/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12