№ 5963
гр. София, 17.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110160968 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск от ЗД "БУЛ ИНС" АД за осъждането на Столична община
да му заплати на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от
2012.66 лв., представляващо регресно вземане, което е формирано от 1927.66 лв. за
заплатено обезщетение по застраховка "Каско" с полица № Е20990011086 за вреди по л. а.
"Шкода Рапид“ с рег. № СВ5440НР, вследствие на ПТП от необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно на ул. „57“ в участъка между ул. „68“ и ул. „51“в
гр. София на 01.12.2020 г., 60 лева за репатриране на автомобила и 25 лв. ликвидационни
разноски по щета № **********, ведно със законната лихва върху сумата от 10.11.2022 г. до
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност
1927.66 лв., като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение. Изплатена била и
сума за репатриране на автомобила в размер на 60 лв. След което в негова полза е
възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното
обезщетение, сумата за репатриране и 25 лв. ликвидационни разноски. Твърди, че причина за
ПТП е попадането на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно. Следователно, виновен за настъпването на щетите бил ответникът, чието
задължение било да стопанисва, поддържа и ремонтира общинските пътища. Моли за
уважаване ма иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
1
оспорва иска. Оспорва възникването на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва
наличието на застраховка за процесния автомобил. Оспорва протокола за ПТП. Оспорва
механизма на ПТП, счита, че липсва неизпълнение от страна на ответника. Прави
възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като водачът на МПС е следвало да
заобиколи дупката. Липсвали доказателства за скоростта на автомобила, както и дали
скоростта е съобразена със състоянието на пътя, позовава се на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Оспорва
размера на претенцията. Моли за отхвърляне на иска, а при евентуалност за намаляване
размера на обезщетението. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД:
В чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение
от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ встъпва в правата на увредения срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Още в т. 15 от
Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя
включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността
по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца-застраховател; 2)
за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ.
С определение от 12.01.2023 г, са отделени като ненуждаещи се от доказване и
безспорни между страните следните обстоятелствата, че: на 01.12.2020 г. л. а. "Шкода
Рапид“ с рег. № СВ5440НР е претърпял ПТП, че същото е настъпило в рамките на
общинската пътна мрежа на територията на Столична община; че застрахователят е
заплатил сумата от общо 1927.66 лв.. на собственика на автомобила, че тази сума е
2
постъпила по сметката на кредитора, както и, че застрахователят е заплатил сумата от 60 лв.
за репатриране на автомобила и, че сумата от 60 лв. е постъпила по сметката на лицето,
което е репатрирало автомобила. За посочените безспорни между страните обстоятелства по
делото са представени и писмени доказателства – протокол за ПТП № 1789569/01.12.2020 г.,
изготвен от длъжностно лице при СДВР /л. 7/, уведомление за щета № ********** от
02.2.2020 г. /л. 8/, опис на щета № 314618 /л. 13/, възлагателно писмо от „Бул Инс“АД в
полза на автосервиз „Еуратек Ауто“ ООД за извършване на ремонт на процесния автомобил
/л. 13гръб/, фактура № ********** от 11.12.2020 г., платежно нареждане до сервиза, на
който е бил възложен ремонтът от 11.02.2021 г. /л. 20/ и фактура и платежно нареждане с
доставчик Ауто Клеймс ЕООД за репатриране на автомобила на стойност 60 лв. /л. 21-22/.
Спорно между страните е обстоятелството дали към датата на процесното ПТП –
01.12.2020 г., ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка за увредения
автомобил.
По делото е представена застрахователна полица № Е 20990011088 по имуществена
застраховка „Автокаско“, сключена между ищеца в качеството на застраховател и Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР с предмет – автомобили за
служебни нужди по списък с посочен период на покритие от 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г.
Прието е по делото и писмо от МВР, Дирекция „УССД“ и представените към него
документи /л. 59 и сл. от делото/, в което се потвърждава, че л. а. Шкода Рапид с рег. № СВ
5440 НР е част от автомобилите, предмет на сключения договор. От приложено по делото
копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ пък е видно, че процесният автомобил е
собственост на Дирекция „УССД“, МВР“. Договорът за застраховка на моторни превозни
средства, инженерна, плавателна техника и допълнително монтирано оборудване от
22.06.2020 г. /л. 61-69/ е сключен между Дирекция „Управление на собствеността и
социални дейности“ – МВР и ищцовото дружество след проведена процедура по възлагане
на обществена поръчка по реда на ЗОП. Видно от чл. 16, ал. 1 от договора се установява, че
застрахователният договор се сключва без поименен списък на водачите, без посочване на
рег. номер, номер на рама и двигател на техниката. Въпреки това от приложение № 1 към
договора се установява, че в обхвана на застрахователния договор, попадат 286 автомобила
Шкода Рапид 1.4 в срок на експлоатация от 1 до 3 години, а от кредитираната САТЕ се
установява, че към датата ма ПТП процесният автомобил е бил на 1 г., 6 м. и 14 дни от
първоначалната регистрация на 17.05.2019 г.
Следва да се посочи и следното. Предвид обстоятелството, че договорът за
застраховка съобразно чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 286 ТЗ е абсолютна търговска сделка, същата
следва да бъде сключена в писмена форма – застрахователна полица или друг писмен акт –
чл. 344, ал. 1 КЗ. Дори тази форма да не е спазена, то страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението може да се заключи, че не е оспорвала действителността
на изявлението /чл. 293, ал. 3 ТЗ/. В тази насока никоя от страните по застрахователната
полица няма основание да оспорва наличието на застрахователно правоотношение поради
липса на съгласие, ако от поведението може да се заключи, че тя не е оспорвала
3
действителността на сделката. С извършените от страните конклудентни действия, като
заплащане и приемане на дължимата застрахователна премия, предявяване, приемане на
претенция и изплащане на застрахователно обезщетение, договорът безусловно се валидира.
Не е спорно по делото, че застрахователната премия, уговорена по процесната полица,
е заплатена изцяло. Предвид това, както и предвид представените описи-заключения по
процесната щета и платежни нареждания за заплащане на застрахователно обезщетение и
репатрирането на автомобила, съдът намира, че са налице редица конклудентни действия на
двете страни по застрахователния договор, които са го валидирали по отношение на
увредения процесен автомобил Шкода Рапид с рег. № СВ 5440 НР. Ето защо, след като
никоя от страните по договора не може да твърди липса на правоотношение, то такова
възражение не може да прави и ответникът по регресното вземане – виж в този смисъл
решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на I т. о. на ВКС, решение № 50 от
25.04.2012 г. по т. д. № 95/2011 г. на II т. о. на ВКС, решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д.
№ 11/2009 г. на на II т. о. на ВКС, решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на
на II т. о. на ВКС, с които изрично е прието, „че неспазването на законоустановената форма
за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно
от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва
независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да
доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на
действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността,
поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта
на сделките по ЗЗД /чл. 27 и сл./ или нищожността, при неспазване на изискването за форма
на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал.
3 ТЗ“.
Както се посочи, договорът за застраховка безспорно е от категорията на сделките,
посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, така нар. „абсолютни търговски сделки“, чийто търговски
характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското
качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради
това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение
разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, както и цитираната разпоредба на чл. 293, ал. 3 ТЗ. В
случая не е налице оспорване на договора за застраховка от никоя от страните по него
/възражението е направено от трето за договора лице – Столична община/ и, както бе
отбелязано по-горе, от поведението на двете страни по договора за застраховка може да се
заключи, че е налице съвпадащо тяхно волеизявление за сключване на такъв и последващо
упражняване на права и изпълнение на насрещните задължения по него.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице валидно сключен договор за
застраховка „Каско” по отношение на лек автомобил МПС Шкода Рапид с рег. № СВ 5440
НР към датата на ПТП – 01.12.2020 г.
Относно доказването на договорно правоотношение по застраховка Каско между
застраховател и МВР /респ. РУ или Дирекция към МВР/ по отношение конкретно МПС, при
4
която в застрахователния договор не са посочени рег. № на автомобилите, предмет на
договора – виж и практиката на СГС - решение № 323 от 19.01.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
9841/2021 г., решение от 27.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11751/2020 г., решение от
23.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 5103/2020 г., решение № 2542 от 26.09.2022 г. на СГС по
в. гр. д. № 6901/2021 г., решение от 13.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2679/2019 г.
За установяване на механизма на ПТП в откритото съдебно заседание на 21.03.2023 г.
е разпитан свидетелят И. К. И., служител на МВР, който съгласно изготвения протокол за
ПТП е управлявал процесния автомобил при настъпване на произшествието. Свидетелят
заявява, че помни за ПТП през 2020 г., когато управлявал автомобил с марка „Шкода Рапид“,
служебен, брандиран автомобил с надписи и буркан. ПТП-то се случило около
бензиностанция „ОМВ“ в кв. „Враждебна“, от южната страна на бул. „Ботевградско шосе“ в
посока „изход“. По време на движение по осеян с дупки път-улица, се чуло провлачване,
спрели и отдолу се видяло, че виси някакъв маркуч с част от автомобила. Веднага
уведомили дежурната част при 05 РУ –СДВР и на място бил изпратен екип на ОПП – СДВР.
Не си спомня точната скорост на движение, но със сигурност скоростта била минимална,
тъй като състоянието на пътя не позволявало висока скорост. Свидетелят не знае конкретно
коя от дупките е причинила уврежданията. След това започнали да гледат къде точно е
станало, но дупките не били малко, а времето студено, личало си как има изплискване на
вода, неравности били обледени и височината им била още по-висока.
Съдът кредитира като обективно и компетентно заключението по САТЕ.
Посредством заключението, цитираните писмени и гласни доказателства се установява по
безспорен начин следният механизъм на ПТП: на 01.12.2020 г., около 15:30 часа, лек
автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № СА 5450 НР се движи по ул. „57“ в кв. Враждебна и
преди самото кръстовище с ул. № „51“ автомобилът попада в необезопасена дупка на
пътното платно.
Мястото, на което е настъпило процесното ПТП, се намира на територията на град
София /което обстоятелство не е спорно по делото/, поради което представлява общински
път. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като
със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено
задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност
на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея
моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Като безспорно по
производството е отделено обстоятелството, че пътният участък, на който е настъпило
процесното ПТП съставлява част от общинска пътна мрежа на Столична община. От
обстоятелството, че на пътната настилка на общински път, към момента на настъпване на
застрахователното събитие (ПТП) е имало необозначена дупка, което се установява от
събраните в производството писмени доказателства и заключението на САТЕ, се налага
5
изводът, че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност
общинската пътна мрежа. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни
действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените
от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая
натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната
настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради
което е породена деликтната отговорност на възложителя – Столична община за
обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по аргумент на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира да е виновно.
Произходът на установената дупка на пътната настилка е ирелевантен за ангажиране
на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на
общината да поддържа общинските пътища, без значение под въздействие на какви фактори
е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик.
Въз основа на заключението по САТЕ се установява, че настъпилите в резултат на
произшествието увреждания по имуществено застрахования при ищеца автомобил „Шкода
Рапид“ съответстват на отразените щети в описа, изготвен от представители на ищеца в
качеството му на застраховател.
Застрахователите отговарят за обезщетение, съизмеримо с действителната стойност
на вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната
претенция между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното
обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски – чл.
411 КЗ.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования. При
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Стойността на уврежданията на база цени на
официалния за марката сервиз „Еуратек Ауто“ ООД към датата на ПТП е 1927.66 лв.
Установява се от САТЕ, че към дата на ПТП автомобилът е бил в експлоатация 1 година, 6
месеца и 14 дни от датата на първоначалната регистрация – 17.05.2019 г. Доколкото ПТП е
настъпило в гаранционния срок, съдът следва да вземе стойността съобразно официалния за
марката сервиз – „Еуратек Ауто“ ООД. При ремонт на нови автомобили се вземат предвид
цените в оторизиран сервиз – решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II т. о.,
решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., II т. о. Ако не бъде взето предвид това
обстоятелство, няма да може да се стигне до реално "възстановяване" на автомобила към
състоянието преди увреждането – същият вече няма да може да бъде ремонтиран в
гаранционен сервиз, което намалява неговата стойност и пострадалото лице би загубило
правата си по гаранцията. Следва да се отбележи, че експертизата не е оспорена. Съгласно
6
чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната докато
трае изслушването на експерта, т.е. в заседанието за приемане на заключението на вещото
лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди провеждане на заседанието за
приемане на заключението. След изслушването на експерта и приемането на заключението
на вещото лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не може да бъде
зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички
доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о.
на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/.
От кредитираната САТЕ се установява и, че обичайният размер на ликвидационните
разноски е 15 лв., като в същия е свързан с опис на щетата, изготвяне снимков материал,
изчисляване стойността на уврежданията и разходи за съхранение на преписката по щетата.
Ищецът претендира 25 лв. като не ангажира доказателства за необходимостта и направата
на разноски за ликвидиране на щетата над обичайния размер, поради което и претенцията за
ликвидационни разноски е основателна за сумата от 15 лв.
Относно разходите за репатриране на автомобила:
В представената фактура от 01.12.2020 г. е описан номера на автомобила и на щетата
№ **********. С оглед на това следва да се приеме, че ищецът е установил връзката на този
разход с настъпилия пътен инцидент. Представени са и доказателства, че сумата е заплатена
от ищеца на Ауто Клеймс ЕООД.
Не е спорно, че разходите за репатриране на увредения автомобил съставляват покрит
застрахователен риск и съответно са част задължението към застрахования. Видно от
договора за застраховка Каско от 22.06.2020 г. пътната помощ при покрит риск се осигурява
и е за сметка на застрахователя – чл. 15, ал. 1 от договора. От свидетелските показания,
писмените доказателства и САТЕ се установява, че предвид настъпилите увреждания по
автомобила, които са в следствие от реализираното ПТП, лекият автомобил не е имал
техническа възможност да се придвижи на собствен ход. С оглед изложеното се налага
извод, че разходите, сторени за репатриране на автомобила, представляват непосредствени
вреди от увреждането, доколкото се намират в пряка причинно-следствена връзка с
вредоносното деяние и не биха били извършени, ако не беше настъпило увреждането,
поради което и застрахователят има право на регрес за тази сума.
Не се доказват при условията на пълно и главно доказване възраженията на
ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат. С доклада по делото е указано на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не
сочи доказателства за съпричиняване от страна на водача на автомобила, но
доказателства от ответника в тази насока не са ангажирани по делото.
Процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяването на
твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/
7
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. Твърдението за
съпричиняване е недоказано. Няма данни по делото и водачът да се е движил с неразрешена
скорост. Още повече от разпита на свидетеля се установява, че автомобилът се е движил с
минимална скорост предвид неравностите по пътното платно. Следва да се отбележи, че
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на
неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива /а дори и знанието за това само
по себе си не е основание за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - решение № 261485 от
01.12.2020г. на СГС по в. гр. д. № 162/2020 г., решение № 1192 от 13.02.2020г. на СГС по в.
гр. д. № 5643/2019 г./. Тук следва да се отбележи, че предвид доказания /чрез разпита на
свидетеля/ факт, че дупките са пълни с вода/лед, то той съставлява и обективна пречка те да
бъдат възприети от водача на МПС като препятствие на пътя, тъй като водата/ледът не
позволява зрително възприемане на деформацията на пътното платно – виж решение от
28.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8556 по описа за 2020 г. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест за установяване на действия или бездействия, с които увреденият е
допринесъл за вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с него, не е ангажирал
каквито и да било доказателства, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата, като се е движел с несъобразена скорост
или не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и наличието на дупка на
пътя, каквото задължение същият би имал единствено, ако препятствието на пътя е било
надлежно обозначено. Няма данни по делото дупката да е била по някакъв начин означена
или сигнализирана. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Доколкото в настоящия случай са недоказани
твърденията на ответника за несъобразяването на водача с пътната обстановка, то при
неустановяване на тези правнорелевантни факти по несъмнен начин в процеса от ответника
и при прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест - арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК, съдът приема тези обстоятелства за неосъществени.
При това положение съдът намира, че предявеният иск е основателен за сумата от
2002.66 лв., представляващо регресно вземане, което е формирано от 1927.66 лв. за
заплатено обезщетение по застраховка "Каско" с полица № Е20990011086 за вреди по л. а.
"Шкода Рапид“ с рег. № СВ5440НР, вследствие на ПТП от необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно на ул. „57“ в участъка между ул. „68“ и ул. „51“в
гр. София на 01.12.2020 г., 60 лева за репатриране на автомобила и 15 лв. ликвидационни
разноски по щета № **********, за разликата над 2002.66 лв. до пълния предявен размер от
2012.66 лв. /за разликата над 15 лв. до пълния претендиран размер от 25 лв. за
ликвидационни разноски/ искът следва да се отхвърли. Като законна последица от
уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на иска /10.11.2022 г./ до окончателното ѝ изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора се дължат разноски по съразмерност:
Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата на разноски в
8
общ размер на 1190.51 лв. – 720 лв. адвокатско възнаграждение, 80.51 лв. държавна такса,
340 лв. депозит за САТЕ и 50 лв. депозит за призоваване на свидетел. Ответникът е
релевирал възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в отговора на исковата
молба. Размерът на минималния адвокатски хонорар се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждение в редакцията и с оглед
цената на иска е в размер на 501.27 лв. Съгласно § 2а от Наредбата - за регистрираните по
ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност. Процесуалният представител на ищеца е регистриран по ЗДДС,
което се установява, както от служебна справка в регистъра на НАП, така и от
представената по делото удостоверение за регистрация – л. 95, именно с ДДС е начислено и
претендираното възнаграждение. Ето защо и минималното възнаграждение определено по
Наредба с вкл. ДДС в случая е 601.53 лв. /501.27 лв.+ДДС от 100.26 лв./. Делото не се
отличава с правна и фактическа сложност, поради което и възражението за прекомерност е
основателно и следва адвокатското възнаграждение на ищеца да се намали до сумата от
601.53 лв. Следователно от направените разноски в размер на 1072.04 лв. с вкл. адвокатско
възнаграждение в размер на 601.53 лв. по съразмерност в тежест на ответника ще се
възложат разноските на ищеца в общ размер на 1066.71 лв.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лв., от които по съразмерност в тежест на ищеца ще се възложат 0.50 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. София, улица
„Московска“ № 33 да заплати на " ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 2002.66 лв., представляващо
регресно вземане, което е формирано от 1927.66 лв. за заплатено обезщетение по
застраховка "Каско" с полица № Е20990011086 за вреди по л. а. "Шкода Рапид“ с рег. №
СВ5440НР, вследствие на ПТП от необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно на ул. „57“ в участъка между ул. „68“ и ул. „51“в гр. София на 01.12.2020 г., 60 лева
за репатриране на увреденото МПС и 15 лв. ликвидационни разноски по щета №
**********, ведно със законната лихва върху общата сума от 10.11.2022 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2002.66 лв. до пълния предявен размер
от 2012.66 лв. /за разликата над 15 лв. до пълния претендиран размер от 25 лв. за
ликвидационни разноски/.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. София, улица
„Московска“ № 33 да заплати на „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
9
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата
от 1066.71 лв., представляваща разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Столична община, БУЛСТАТ
*********, с адрес в гр. София, улица „Московска“ № 33, на основание чл.78, ал. 3 ГПК,
сумата от 0.50 лв., представляваща разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10