РЕШЕНИЕ
№ 18515
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:........................
като разгледа докладваното от ........................ Гражданско дело №
20211110127093 по описа за 2021 година
обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната
лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с
правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен
иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и
подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
С исковата си молба ......................, представлявано от председателя на управителния съвет
............................. и с пълномощница юрисконсултът ............................, с трето лице – помагач
......................., иска да бъде установено по отношение на ответника Я. М. Б. с ЕГН**********,
живеещ в гр. ..................... адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.
.................... чрез пълномощницата адвокат С. Й. М., че същият му дължи следните суми:
249.79 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2015 година до 30. IV.
2018 година;
98.92 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 14. IХ. 2016 година до
18. IV. 2019 година включително;
12.40 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. V. 2015 година до 30. IV. 2018
година;
02.70 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 30. V. 2016 година до
18. IV. 2019 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 08. V. 2019 година до окончателното плащане,
Пълномощницата на ответника оспорва иска. Не отрича, че той е собственик на
топлоснабдения имот, но оспорва да е ползвал топлинна енергия. Вземането на ищеца било
1
погасено по давност. Излага правни доводи, според които между страните не съществува
облигационна връзка, по силата на която на ищеца да се дължи плащане. Уредите за търговско
измерване, използвани от ищеца, не били сертифицирани. Ответникът не бил поканен да плати
задълженията си доброволно.
Третото лице – помагач не оспорва иска.
1. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:
На 19. IV. 2000 година в град .......................... с ЕГН********** договор за покупко-
продажба на недвижим имот, по силата на който третото за делото лице се задължава да прехвърли
на ответника собствеността на процесния топлоснабден имот срещу цената от 14 314.50 лева,
която последният се задължава да заплати.
На същата дата .................... вписан в регистъра на ................ съставя за процесния договор
представен по делото с исковата молба нотариален акт .
2. По откриването на партида за отчитането на потребената топлинна енергия:
На 10. ХI. 2000 година ответникът подава до ищеца представена по делото с исковата
молба молба-декларация с входящ № ......... откриване на партида за отчитане и заплащане на
топла вода.
3. По отчитането на потребената топлинна енергия:
На 20. VII. 2002 година се провежда ......................... на което е взето решение да се извърши
монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово
разпределение. Общото събрание упълномощава представител, който да сключи споразумителен
протокол с ищеца и договор с третото лице – помагач. За общото събрание е съставен представен
по делото с исковата молба протокол. Към протокола е приложен списък на етажните
собственици, в който ответникът е посочен под №.
На 26. IХ. 2002 година третото лице – помагач и етажна собственост в ......................
сключват представен по делото с исковата молба договор. По силата на договора етажната
собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши монтаж на индивидуални
топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сградата етажна собственост, ползваща централно отопление, да отчита
ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, да нанася
данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе система за
в
дялово разпределение съгласно чл. 112 от отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност.
4. Сведения, почерпани от експертните заключения:
По делото е допусната техническа експертиза, чието заключение е представено в съда на
24. IV. 2023 година от вещото лице Д. Л. В.. Видно от заключението, общият топломер се отчита
00
по електронен път, като в 00 часа в началото на всеки месец се снема показанието на топлинната
енергия. Технологичните разходи се приспадат от отчетеното количество и разликата се
разпределя между потребителите за отопление (имот и сградна инсталация) и битова гореща вода.
Вещото лице сочи, че за времето след 08. V. 2016 година не са начислявани суми за топлинна
2
енергия за отопление на имота, а само за отопление от сградна инсталация и за битова гореща
вода. Изравнителните сметки са изчислени съобразно действащата Наредба №16-334 от 06. IV.
2007 година и изменението й от 01. VI. 2014 година. За времето след 08. V. 2016 година са
начислени 688.82 лева. Сумите са изчислени без предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях. Начислените суми за топлинна енергия са определени по прогнозно
потребление Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са отчислени за
сметка на ищеца.
2. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА
СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:
1. По допустимостта на исковете:
На 08. V. 2019 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е
издадена на 22. VI. 2019 година по частно гражданско дело №24988 по описа на съда за 2019
година. Ответникът възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока
по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. на 24. II. 2020 година ищецът заявява, че е
получил доброволно плащане, след което претендира само за 320.37 лева главница. На 30. III. 2021
година LIX състав на съда постановява Определение №20081515, с което указва на ищеца в
едномесечен срок да предяви иск относно следните вземания:
249.79 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2015 година до 30. IV.
2018 година;
98.92 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 14. IХ. 2016 година до
18. IV. 2019 година включително;
12.40 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. V. 2015 година до 30. IV. 2018
година;
02.70 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 30. V. 2016 година до
18. IV. 2019 година включително,
и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело
доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Съобщението е връчено на ищеца на 05. IV. 2021 година. Искът по настоящото дело е подаден в
пощата на 05. V. 2021 година, видно от касов бон, представен по делото с молба на ищеца,
постъпила в съда 23. III. 2022 година. Съобразявайки горното, съдът счита, че искът е подаден
преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.
2. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ползваната топлинна енергия:
От експертното заключение се установява частично доброволно плащане без посочено
основание. Ето защо съдът следва да обсъди въпроса дали ищецът е приел задълженията на
ответната страна за погасени в предвидения от закона ред. Настоящият съдебен състав намира, че
правилото на чл. 76 от Закона за задълженията и договорите, установяващо поредност при
погасяване на главницата, лихвите и разноските, предполага съществуването на един главен
лихвоносен дълг, по който длъжникът е направил частично плащане. Първата алинея на
посочената разпоредба урежда хипотезата на съществуване на две и повече еднородни
задължения, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие всичките. Законодателно
3
употребеният в нормата термин „лихви“, има предвид договорени такива, а не начислените по реда
на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите в обезщетение за забава. Както приема и
Върховният касационен съд на Република България в Решение, постановеното по реда на чл. 290
от Гражданския процесуален кодекс под №111 на 27. Х. 2009 година по търговско дело №296 по
описа на І търговско отделение за 2009 година, според Закона за задълженията и договорите
задължение за лихви би могло да възникне по договор за заем за потребление по чл. 240, ал. 2 от
същия закон, при водене на чужда работа без пълномощие по чл. 61 от закона, по договор за
поръчителство по чл. 143, ал. 1, по договор за поръчка по чл. 285 от закона и по договор за
дружество по чл. 364. В тези случаи говорим за възнаградителни лихви, чието заплащане не е
обвързано с неизпълнение на главното задължение. Такива лихви се дължат и когато заетата сума
е върната на падежа.
Законната лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите има
обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично
задължение. Обезщетителната (мораторна) лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение, т. е при срочно
изпълнение на парично задължение. Такова задължение не възниква от договора или от закона с
предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване чрез
самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на
иск за главницата. Обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред
правата си, произтичащи от забавата.
При наличието на задължение, произтичащо от главница и договорни лихви, на падежа
длъжникът следва да плати главницата и съответната лихва. И тогава, ако страните не са
уговорили поредност при плащането им, а изпълнението не е достатъчно, то погасяването
настъпва по силата на закона – първо лихвите и след това главницата. В този случай, приложение
намира правилото на чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Т. е, погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите настъпва
при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора или от
закона и имащо характер на възнаграждение. Присъденото вземане по чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите има обезщетителна функция. Макар същото да може да се
квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2 от същия закон, то не е възникнало, а още по-малко
безспорно към момента на доброволното плащане. Затова поредността в погасяването му, когато
се дължи наред с друго еднородно задължение, се определя по правилото на първата алинея от
посочената разпоредба.
Съобразявайки горното съдът приема, че за поредността при погасяване на главница и на
начислена върху нея законна лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, когато
длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното частично плащане, приложение
намира нормата на чл. 76, ал. 1 от същия закон. (в смисъл е и Решение №48, постановено на 25. І.
2000 година по гражданско дело №1065 по описа на Върховния касационен съд за 1999 година,
Решение №1276, постановено на 08. Х. 1999 година по гражданско дело №577 по описа на V
гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република България за 1999 година и
Решение №266, постановено на 12. VІ. 2006 година по търговско дело №832 по описа на II
търговско отделение на Върховния касационен съд на Република България за 2005 година).
4
С извършеното частично доброволно плащане ответникът е предприел погасяване на най-
обременителното за него задължение по дължимата в изпълнение на процесния договор главница,
т. е най-старата. Ищецът обаче е приел за погасени други свои вземания, както за главници, така и
за лихви, и дори за разноски. Затова съдът не е в състояние да определи кои от процесните
задължения са погасени с плащане и кои – не. Изложеното е достатъчно основание за
отхвърлянето на иска.
Затова съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуване на вземане, за което
е поискано издаване на заповед за изпълнение, с правно основание чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
3. По иска за реално изпълнение на задължението за плащане на услугата „дялово
разпределение“:
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че не може да се установи дължимост
и на иска за стойността на услугата дялово разпределение. Тъй като заповедният съд изрично е дал
указания на ищеца да предяви такъв иск, съдът счита, че той следва да бъде отхвърлен, а не приет
за недопустим.
4. По исковете за обезщетение за забава:
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че не може да се установи дължимост
и на исковете за обезщетение за забава. Съдът взема предвид още, че според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, такива не се дължат от ответника. Тъй като заповедният съд
изрично е дал указания на ищеца да предяви такива искове, съдът счита, че те следва да бъдат
отхвърлени, а не приети за недопустими.
3. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част на иска по
силата на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Ответникът е направил разноски в
размер на 600.00 лева за адвокатско възнаграждение в исковото производство и 600.00 лева за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Ищецът следва да му плати посочените
суми изцяло.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОТХВЪРЛЯ исковете за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от
......................, представлявано от председателя на управителния съвет ............................. и с
пълномощница юрисконсултът ............................, вземане за следните суми:
249.79 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2015 година до 30. IV.
2018 година;
98.92 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 14. IХ. 2016 година до
18. IV. 2019 година включително;
12.40 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. V. 2015 година до 30. IV. 2018
година;
02.70 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 30. V. 2016 година до
5
18. IV. 2019 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 08. V. 2019 година до окончателното плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22. VI. 2019 година
по частно гражданско дело №24988 по описа на Софийския районен съд за 2019 година против Я.
М. Б. с ЕГН**********, живеещ в гр. ........................... с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. ...............
ОСЪЖДА ......................, представлявано от председателя на управителния съвет .............................
и с пълномощница юрисконсултът ............................, да плати на Я. М. Б. с ЕГН**********,
живеещ в гр. ............................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в
гр. .................. чрез пълномощницата адвокат С. Й. М. разноски, както следва:
600.00 лева по водене на исковото производство;
600.00 лева по водене на заповедното производство.
3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
4. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронния му адрес на основание чл. 50, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото
ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
5. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника по общия ред по следния начин:
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ най-напред чрез пълномощницата адвокат С. Й. М. по реда на
чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че пълномощницата адвокат С. Й. М. не живее или не пребивава на
адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване
на източника на тези данни в разписката;
Ако пълномощницата адвокат С. Й. М. не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че
не живее или не пребивава там от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на
един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от
посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
6
Ако адвокатът не се открие или откаже да получи съобщението, разписката ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото, а съобщаването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на физическия адрес на
ответника.
Ако се наложи връчване на съобщението на физическия адрес на ответника, то ДА СЕ
ИЗВЪРШИ на адреса, посочен в отговора на исковата молба.
Ако лицето не се открие на адреса, нито се открие друго лице, съгласно да получи
съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее там от управителя
на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ
ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне
една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден;
и в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се
намират в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването
съгласно чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
6. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред третото лице – помагач по следния начин:
1. ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на третото лице – помагач от
Търговския регистър.
2. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на адреса, посочен в исковата молба;
на адреса, на който е получена призовка за открито съдебно заседание;
на адреса на седалището и адреса на управление на юридическото лице според справката от
Търговския регистър, ако не съвпадат с предходните адреси.
3. Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
служител или работник, който е съгласен да приеме съобщението, това обстоятелство ДА
СЕ ВПИШЕ в разписката.
4. Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
5. И в двата случая ДА СЕ ЗАЛЕПИ уведомление.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на ......................., като
трето лице – помагач на ищеца.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7