№ 54
гр. Несебър, 21.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20252150200082 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Р. Н. С., ЕГН **********, с адрес: с. **********, срещу
наказателно постановление № 24-0304-001234/03.09.2024 г. на началник-група ОДМВР
Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от
ЗДвП, е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.
Жалбоподателката твърди, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, поради отсъствие на компетентност за актосъставителя и наказващия
орган да издават респ. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и
наказателно постановление /НП/. Твърдят се нарушения на чл. 57, ал. 1 т. 5 и ал. 2 от ЗАНН,
предвид отсъствието на доказателства за нарушението и липсата на подпис на издателя в
НП. Излагат се допълнителни аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на НП и материалната му незаконосъобразност. Моли се за отмяната на
постановлението в цялост.
Насрещната страна по жалба – началник-група ОДМВР Бургас, РУ – Несебър не
взима становище по жалбата. Началника на РУ Несебър изразява становище по
оплакванията на жалбоподателя, като намира същите за несъстоятелни по изложени
съображения. Моли за потвърждаване на обжалваното постановление, като законосъобразно
и релевира евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не
се представлява.
Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведеното
съдебно заседание.
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
1
същество същата е основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
На 27.08.2024 г. св. М. М. – мл.автоконтрольор при РУ Несебър бил на смяна за
времето от 07,00 часа до 19,00 часа като автопатрул „Пътен контрол“. Около 14,20 часа на
същата дата, в гр. Обзор, на ул. „Рибарска“, пред р-нт „Зора“, свидетелят спрял за проверка
товарен автомобил „******“, с рег. № ******* и установил самоличността на водача като Р.
Н. С., както и че същият не използва по време на движение обезопасителен колан, с който
МПС-то е оборудвано. При тези данни св. М. съставил АУАН Серия GA №
1409291/27.08.2024 г. за това, че жалбоподателят като водач на МПС от категории М1, М2,
М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, на използва обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано и за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено и
процесното НП, което се обжалва пред настоящата инстанция.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства: АУАН Серия GA № 1409291/27.08.2024 г.; удостоверение рег. № 251р-
8079/11.02.2025 г.; удостоверение рег. № 251р-8084/11.02.2025 г.; два броя длъжностни
характеристики; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР; както и се
потвърждава изцяло от разпитания в хода на съдебното следствие свидетел –
актосъставителя М. М.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
/оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи/ в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, като
същевременно АУАН е издаден от младши автоконтрольор при РУ Несебър, ОДМВР Бургас,
който безспорно разполага с териториалната и материална компетентност да осъществява
контрол и да констатира нарушения по реда на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка и по
повод изричните възражения на жалбоподателя бяха изискани и приобщени относими
писмени доказателства. Така от удостоверение на ВПД началник сектор „Човешки ресурси“
ОДМВР Бургас се установява, че към датата на издаване на НП издателят му А.А. е заемал
длъжността началник група „Пътен контрол“ към сектор „охранителна полиция“ при РУ
Несебър и е разполагал с нужната компетентност съгласно делегираните по т. 3.12 от
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи правомощия. От
своя страна актосъставителят към датата на съставяне на АУАН и видно от удостоверение на
ВПД началник сектор „Човешки ресурси“ ОДМВР Бургас е заемал длъжността „младши
автоконтрольор“ в група „Пътен контрол“ към сектор „Охранителна полиция“ на ОДМВР
Бургас и е разполагал с правомощията, делегирани по т. 2.1 вр. т. 1.3.2 от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи за издаване на АУАН.
Независимо от посоченото, съдът намира, че в случая се констатира посочено от
жалбоподателя съществено процесуално нарушение, което налага отмяната на
наказателното постановление.
Съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление се подписва от
длъжностното лице, което го е издало. Разпоредбата е императивна и неподписването на НП
от неговия издател води до съществено нарушение във формата му, което се приравнява на
липсата на издаден акт. Подписът на наказващият орган служи за удостоверяване
авторството на документа, поради което допуснатото нарушение е достатъчно основание
издаденото наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Същевременно, в хода на производството бяха приобщени, както връчения на
жалбоподателя екземпляр от НП /в копие – л. 5-6 от делото/, така и два броя негови заверени
преписа – един представен от наказващия орган ведно с жалбата и преписката по случая /л. 7
2
от делото/ и един, представен с писмо за изпълнение на съдебни указания от 17.02.2025 г. /л.
20 от делото/. Видно от копията на процесното НП същите са идентични, като никое от тях
не съдържа подпис на издателя му на обозначеното с израза “наказващ орган“ преди
разписката за връчване място.
Както бе посочено по-горе подписът на наказващия орган съставлява задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление и е предвиден със закона в
отделна алинея. Липсата му прави невъзможно установяване авторството и волята на
наказващия орган и съставлява неостранимо съществено процесуално нарушение,
обуславящо отмяната на наказателното постановление в цялост. /така и Решение № 2786 от
26.03.2025 г. по к. адм. н. д. № 2279 / 2024 г. на XIX състав на Административен съд –
Бургас; Решение № 2774 от 15.12.2014 г. по н. д. № 2472 / 2014 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив и др./
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се отмени
изцяло като незаконосъобразно без да е нужно да се изследват допълнителните оплаквания,
направени с жалбата.
Доколкото страните нямат искания за присъждане на съдебни разноски, съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Във връзка с призоваването и явяването по делото на свидетеля М., за сметка на
бюджета на Районен съд – Несебър са изплатени разноски в размер на 12,82 лева, които с
оглед крайния съдебен извод за основателност на жалбата и на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се възложат в тежест на ОД на МВР – Бургас,
доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи
наказващия орган - началника на сектор РУ – Несебър.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0304-001234/03.09.2024 г. на началник-
група ОДМВР Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя Р. Н. С., ЕГН **********, с
адрес: с. **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1
от АПК да заплати на Районен съд - гр. Несебър сумата от 12,82 /дванадесет лева и
осемдесет и две стотинки/ лева, представляващи заплатени за сметка на бюджета на съда
разноски за явяване на свидетел по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3