№ 45958
гр. София, 17.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20241110137245 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 405 и сл. ГПК.
Във връзка с депозирано от длъжника възражение за погасяване на дълга, от
страна на заявителя е постъпило становище от 23.08.2024 г., с което се сочи, че сумите
по издадената заповед за изпълнение са погасени след образуване на настоящото
производство, като се иска издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски и
мораторна лихва.
Съдът намира следното:
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10в на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по
заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано
възражение от длъжника, интересът за предявяването на иск за съществуване на
вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се
позове на извършеното от длъжника плащане.
При това положение, и като съобрази, че становището от заявителя е подадено в
срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК, намира, че молбата за издаване на изпълнителен лист е
основателна и следва да бъде уважена.
Съдът като констатира, че в случая заявителят се е позовал на извършеното от
длъжника плащане на всички задължения с изключение на сумата от 65,46 лева –
мораторна лихва, с разпореждане от 19.12.2024 г. му е указал възможността да предяви
установителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението. В указания
преклузивен срок заявителят не е представил доказателство за предявяване на иска,
поради което в тази част заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена поради
непредявяване на иска.
С оглед заявеното от молителя, че длъжникът е погасил останалата част от
задължението си, а по отношение на непогасената част не е предявен установителен
иск, и по аргумент от чл. 415, ал. 5 ГПК, издадената заповед за изпълнение следва да
бъде обезсилена в останалата си част, невключваща разноските по делото.
Като съобрази, че е налице доброволно погасяване на всички суми, с
изключение на мораторната лихва, както и че заявителят не е предявил установителен
иск за мораторната лихва, то в полза на последния следва да се присъдят разноски,
1
пропорционално на погасената от длъжника сума след образуване на делото, а именно
сумата от 24,49 лева държавна такса и 47,46 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 406 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на заявителя против длъжника въз
основа на заповед за изпълнение № 21049/07.07.2024 г. по описа на СРС за сумата от
24,49 лева държавна такса и 47,46 лева юрисконсултско възнаграждение.
ДА СЕ НАПРАВИ надлежна бележка върху заповедта за изпълнение за
издадения изпълнителен лист.
ОБЕЗСИЛВА издадена заповед за изпълнение № 21049/07.07.2024 г. по ч. гр.
дело № 37245/2024 г. описа на СРС в останалата й част, за която не е разпоредено
издаването на изпълнителен лист.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на страните.
Съдебният акт, в частта, в която заповедта за изпълнение е обезсилена и в която
част има характер на определение, може да бъде обжалван с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд.
Съдебният акт, в частта, в която е разпоредено издаването на изпълнителен
лист, може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за
ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2