Решение по дело №227/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба, подадена от С. Д. И., [ЕГН], чрез адв. Х., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, за присъждане на сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив за периода от 11.11.2024 г. до 03.02.2025 г. вкл. (датата на предявяване на исковата молба).

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС, както следва: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек) - по време на престоя на Шести пост е бил в стая № 7, където са били настанени 9 л.св.; без санитарен възел на определените и задължителни места - на коридора в Затвора Пловдив нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, нямало съблекалня и се налагало да преминават през двора по хавлии, работели два душа за 15-20 л.св., в банята имало ръждясали железа и кал, когато правели „каре“ за един чан не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна; лоша хигиена в килиите, поради наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове), а в Затвора Пловдив имало много котки, които влизали в столовата, качвали се на масите и ядели от храната, което било предпоставка за болести и зарази; липса на адекватно лечение и подходяща храна за здравословното му състояние; липса на пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага).

Претендира се и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до пълното изплащане на сумата, а така също и разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне, като подробни съображения излага в отговора на исковата молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата молба.

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства се установява, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 16.12.2024 г., след превод от сектор Арести към ОСИН [населено място] и е пребивавал в него до 03.02.2025 г. (така данните на л. 35 и сл.), т.е. от 11.11.2024 г. до 15.12.2024 г. вкл. ищецът не е пребивавал в посоченото от него затворническо заведение, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да са разглеждат, наведените твърдения за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

В периода, в който реално е пребивавал в Затвора Пловдив, а именно от 16.12.2024 г. до 03.02.2025 г. вкл., е бил настанен последователно, както следва:

- от 16.12.2024 г. до 19.12.2024 г. вкл. - в Приемно отделение, в стая „РЦ“, която е с площ от 27,04 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., като в нея на 16.12.2024 г., 17.12.2024 г. и 19.12.2024 г. са пребивавали 6 л.св., поради което и не се установява да е налице твърдяната пренаселеност. Изключение от горното прави 18.12.2024 г., т.е. един ден, в който ищецът е пребивавал заедно с още 6 л.св. Доколкото обаче от страна на ищеца се претендира пренаселеност, когато на един л.св. се падат под 3 кв.м. и при положение, че в случая на един л.св. реалната жилищна площ е била 3,86 кв.м., настоящият съдебен състав намира, че не се установява да е налице твърдяната пренаселеност.

Установява се също така, че стаята, в която е бил настанен в Приемно отделение, а именно стая „РЦ“ разполага с два прозореца с размери 0,49/1,20 м. и 1,00/1,20 м. и санитарен възел с площ от 2,66 кв.м., разполагащ с един прозорец с размери 0,34/1,20 м., който санитарен възел разполага и с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина, като се отоплява с централно парно отопление. Санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна лицензирана фирма. Няма данни какви маси, столове и шкафчета е имало в стаята през описания период и с какви размери са били. При постъпването в затвора на всички л.св. се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо, като се осигурява възможност л.св. да ползват и лично спално бельо. Хигиената в спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите л.св. При престоя си в Приемно отделение л.св. С. Д. И. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт (така справка на л. 36). Съгласно приложения по делото график за разпределение на времето на л.св. от пост № 5, в който е включено и разпределението на времето на л.св. от Приемно отделение (л. 37), всеки вторник и четвъртък от 09,00 до 10,00 часа е предвидено време за баня;

– от 20.12.2024 г. до 03.02.2025 г. вкл. - на Шести пост в стая № 7, която е с площ от 28,78 кв.м. и с капацитет до 7 л.св., като в периода от 31.01.2025 г. до 03.02.2025 г. вкл. са били настанени 7 л.св., т.е. не е налице твърдяната пренаселеност. Изключение от горното прави периодът от 20.12.2024 г. до 30.01.2025 г. вкл. (общо 42 дни), когато в стаята са били настанявани между 8 и 9 л.св. При тези данни, съдът приема, че за период от 42 дни, а именно от 20.12.2024 г. до 30.01.2025 г. вкл., ищецът е живял в условията на пренаселеност.

Установява се, че стаята разполага с два отваряеми прозореца с размери 1,00/1,15 м. и 0,40/1,15 м. и санитарен възел с площ от 2,94 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,40/1,15 м., като санитарният възел е обособено помещение с отделен вход. На всеки л.св. е осигурено легло, дюшек и постелъчен инвентар, като при желание от страна на настанените лица, могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и др., съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които л.св. могат да получават, ползват и държат при себе си. На всички л.св. е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на л.св., а настанените на работа имат възможност за баня всеки работен ден, като за времето си на престой в Затвора Пловдив ищецът е бил устроен на работа в „Обособено производство“. В банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си. Пералнята е посочено, че се ползва по утвърден график и изявено желание от страна на л.св., а във всеки санитарен възел всеки л.св. има достъп до студена течаща вода. В общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост, но отделно в пералното помещение има и сушилня за дрехи. Водата в Затвора Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество, от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се осъществява чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на л.св. и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. По време на провеждане на престой на открито, л.св. от Пети и Шести пост могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи, а като работещ ищецът също е имал осигурено време за провеждане на престой на открито, както и всички работещи в цехова зона. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в съответното помещение, които за целта получават съответните прибори, но могат да ги закупуват и от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от близките, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които л.св. могат да получават, ползват и държат при себе си (така справка на л. 38-39).

Съгласно представения график за разпределение на времето на л.св. от Шести пост, всеки понеделник и петък от 14,00 до 15,00 часа, в т.ч. ежедневно от 16,30 до 17,00 часа за работещи в цеховата зона и от 15,00 до 16,00 часа за работещи в домакинския щат, е определено време за баня (л. 40).

Съгласно справка към рег. № 1275/17.02.2025 г. от 20.02.2025 г., изготвена от НС „ФЛКР“ К. С., в исковия период във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и л.св. имат неограничен достъп до тях, като л.св. имат и право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. В Затвора Пловдив отоплението се извършва посредством централно парно. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от настанените в стаята л.св., никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл. Банята на л.св. е обща, подът на която е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи, ползва се от л.св. по утвърден график. В банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага л.св. да се придвижват без дрехи по карето. Всички л.св., които работят, имат право да ползват баня всеки ден. ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН (по затвори). Обработката се извършва от нарочно обучен служител. Периодът на обработване е на два месеца или при необходимост. При обработка при необходимост се третират само определени сектори в МЛС. За съответната ДД обработка са приложени копия на изготвени протоколи (л. 42 и сл.), като такива са представени и с отговора на исковата молба (л. 32 и сл.), които се констатира, че касаят целия период, в който се установи, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив.

Съгласно Становище от д-р Ж. П. П. – Директор МЦ – Затвора Пловдив, след постъпване на л.св. С. Д. И. в Затвора Пловдив е посещавал МЦ – Затвора Пловдив по утвърден график и в случаите, когато е имал оплаквания от соматичен характер, като своевременно при преценка на лекарите към МЦ са отпускани лекарствени средства, налични в МЦ, както и в случаите, налагащи изписване на рецептурна бланка. До момента на изготвяне на становището (21.02.2025 г.) л.св. е клинично здрав и не се е налагало да се извежда във външно ЛЗ за консултация и/или лечение (л. 46).

Представени по делото са и Седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив (л. 30) и Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец (л. 31).

Като свидетел по делото е разпитан С. П. П., чиито приема показанията съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и негови спомени, но на съда е служебно известно, че свидетелят П. е инициирал производство по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице и личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, с оглед на което показанията му следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК.

Други доказателства в хода на настоящото съдебно производство не са ангажирани от страните.

При тези данни, съдът приема за доказани твърденията на ищеца за допуснати нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващи се в пренаселеност на помещението, в което е пребивавал в Затвора Пловдив, доколкото, както вече се посочи и по-горе, в периода от 20.12.2024 г. до 30.01.2025 г. вкл. е пребивавал в Шесто отделение, в стая № 7, която е с капацитет до 7 л.св., а в нея са пребивавали между 8 и 9 л.св., точно толкова колкото посочва и самият ищец в исковата си молба, а така също и разпитаният по делото свидетел П., чиито показания съдът кредитира в тази им част, доколкото съответстват на останалите, събрани по делото доказателства.

Във връзка с твърдението, че липсва санитарен възел на определените и задължителни места – на коридора в Затвора Пловдив нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, нямало съблекалня и се налагало да минават през двора по хавлии, работели два душа, за които се „борили“ 15-20 човека, в банята имало ръждясали железа и кал, а когато правели каре за един час, не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна, на първо място следва да се посочи, че липсва фиксирано от законодателя задължение за осигуряване на тоалетна или течаща вода на л.св. в коридора и при осъществяване на престоя им на открито. Последното мероприятие се осъществява за сравнително кратък период от време – 1 час дневно и липсват пречки л.св. да ползват санитарен възел преди или след това, като не се установява, в т.ч. и от показанията на разпитания по делото свидетел П. да са налице пречки при нужда л.св. да получат съдействие от надзирателите чрез извеждането им до тоалетна, съответно да си осигурят вода за пиене в бутилки. Все в тази насока следва да се посочи, че от посочената по-горе справка на л. 38-39 по делото, се установява, че има разположена тоалетна между Пети и Шести пост, на който Шести пост е пребивавал и ищецът, която се ползва от лишените от свобода по време на провеждане на престой на открито, поради което и не могат да бъдат приети за доказани твърденията на ищеца, че такава липсвала.

Не се установява и да е налице нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че във всички помещения на Затвора Пловдив, е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода, като л.св. имат неограничен достъп до тях, а по отношение наличието на топла течаща вода - на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а на всички работещи л.св., какъвто е бил и ищецът през периода, в който е пребивавал в Затвора Пловдив, е осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключването му.

Що се касае до твърдението, че на л.св. се налага, отивайки и връщайки се от помещението за къпане, да преминават през двора, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява от страна на затворническата администрация да са налице допуснати нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Действително, ноторно е, че използването на банята в Затвора Пловдив предполага преминаване на л.св. през двора, но в посочената по-горе справка изрично се посочва, че в банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото в случая не се установява неизпълнение на задълженията на затворническата администрация по чл. 151 от ЗИНЗС, поради което и това оплакване е неоснователно. Недоказани останаха и следващите твърдения на ищеца, а именно, че в банята работели два душа, за които се „борили“ 15-20 човека, както и че в банята имало ръждясали железа и кал, доколкото в тази връзка не са ангажирани никакви доказателства, а и разпитаният по делото свидетел не твърди да има ръждясали железа и кал, като той точно посочва и че работещите душове са три, а не два, както твърди ищецът, също така посочва и че в банята понякога влизат 5-6 човека, а не по 15-20.

Във връзка с твърдението, че ищецът е бил без право да ползва пералня, както и че дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага, от страна на ответника е представен Седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив, от който се установява, че за различните групи л.св. е предвидено ползване, както за пране за спално бельо, така и за лични и/или служебни дрехи. Отделно от това отново в посочената по-горе справка се сочи, че пералнята се ползва по утвърден график и изявено желание от страна на л.св., който факт се потвърждава и от показанията на свидетеля П., който заявява, че от месец декември (когато се установи, че ищецът е бил настанен в Затвора Пловдив) пералнята работи, има и сушилня и дрехите се вадят сухи, като за целта трябва да подадеш молба, да си свалиш дрехите и да ти ги изперат. Установява се също така и че в общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост. Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите, от страна на ответника обаче е налице нарочно становище, че доколкото всяка една стая разполага с отваряеми прозорци, проветряването е по желание на л.св., които са настанени в конкретната стая и не би следвало да има мухъл, които становища не са оспорени, поради което и настоящият съдебен състав приема за недоказани, наведените в тази връзка твърдения.

По отношение на наведените твърдения за липса на адекватно лечение и липса на подходяща храна за здравословното състояние на ищеца, независимо, че от негова страна не са ангажирани конкретни доказателства, с изключение но свидетелски показания, които обаче съдът кредитира само в частта, в която кореспондират с останалите доказателства, от страна на ответника е представено нарочно становище от директора на МЦ – Затвора Пловдив, от което не се установява И. да е имал здравословен проблем през обсъждания период и да не му е оказана медицинска помощ и/или да не е лекуван, в т.ч. да не са му били осигурени лекарства, още по-малко пък да не му е била осигурена подходяща храна за здравословното му състояние. Отделно от това, твърденията на свидетеля П., че ищецът е имал грип, ходел е на лекар да се моли за хапчета, но му казали, че нямат хапчета и че не са докарали, няма как да бъдат възприети, доколкото от една страна ищецът не твърди подобни обстоятелства, а от друга – няма и данни да е подал заявка да бъде прегледан и това да не е било сторено.

Наведените в исковата молба твърдения, че в затвора са около 450-500 човека и не може да разчитат на елементарни медицински грижи, че са оставени на произвола и когато на някой му стане много зле, се обаждат на адвокат, за да им съдейства за линейка, тъй като на тях не им обръщат внимание и им отказват всякаква медицинска грижа, че не им се правят изследвания, че около 40 % от лишените от свобода в Затвора Пловдив са с диагноза ХИВ и се заразяват като използват една и съща игла, както и чрез хомосексуални контакти и тях никой не ги лекува, нито ги настанява за лечение в болнични заведения и се разчита на естествения подбор – който оцелее, са твърде общи и от тях не може да бъде установено дали и кога ищецът е имал конкретен здравословен проблем, още по-малко пък да е имал назначена диета, която да не е била спазвана. По идентичен начин стои въпросът и с твърдението, че в затвора имало лекар един път седмично и можело да бъдат прегледани само в определен ден от седмицата по график и ако им се наложило да ползват медицинска услуга, чакали до следващата седмица, като и тогава не било сигурно, че ще бъдат прегледани, като по същия начин стоял и въпросът с посещението при зъболекар, доколкото, както вече се посочи и по-горе, от страна на ищеца на са ангажирани конкретни доказателства в подкрепа на тези му твърдения. В този смисъл, наведените възражения за липса на адекватно лечение и подходяща храна, съдът намира за недоказани.

Като недоказани следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от лоша хигиена и по-конкретно наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъжданите периоди в Затвора Пловдив, доколкото от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целите периоди на престой на ищеца в Затвора Пловдив (л. 42 и сл.). Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Действително, от твърденията на ищеца и разпитания свидетел, е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св., които се грижат за почистването и на които се установява, че макар и в ограничени количества, са били раздавани препарати за целта (така Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец на л. 31 и показанията на разпитания по делото свидетел), в т.ч. същите са разполагали с възможността да закупят такива и от лавката на затвора, както и да поискат да им предоставени от техните близки.

По идентичен начин стои въпросът и със следващите оплаквания, че в затвора има много котки, които влизат в столовата, качват се по масите, ядат от храната и са предпоставка за болести и зарази, доколкото същите не са подкрепени с никакви доказателства. До извод за противното не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, които в тази част съдът не кредитира по посочените вече по-горе съображения.

С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ за период от общо 42 дни, а именно от 20.12.2024 г. до 30.01.2025 г. вкл. Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за този период създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че И. е претърпял, посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Както вече се посочи и по-горе, изключение прави периодът, в който се установи, че ищецът е пребивавал в Приемно отделение в стая РЦ, която е с площ от 27,04 кв.м. за един ден, а именно на 18.12.2024 г. заедно с още 6 л.св., доколкото реалната жилищна площ на един лишен от свобода е била 3,86 кв.м., поради което и според настоящия съдебен състав, доколкото отклонението е минимално и само за един ден, а и самият ищец претендира, че пренаселеност на килиите, според него, е когато се падат под 3 кв.м., не може да се приеме, че ищецът е претърпял сочените неимуществени вреди.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателства, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за периода 2024 - 2025 г.), според настоящия съдебен състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 250 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ., в т.ч. и че е установено едно единствено нарушение, който размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на паричното задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 03.02.2025 г. до окончателното изплащане на главницата.

С оглед изхода на спора, на ищеца се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.

На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Х. адвокатско възнаграждение, което съдът определя на такова в размер на 50 лева, съразмерно на уважената част от иска, изчислено на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на С. Д. И., [ЕГН], сумата от 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, изразило се в пребиваване за период от 42 дни (от 20.12.2024 г. до 30.01.2025 г. вкл.) в пренаселени спални помещения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2025 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 250 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и за периодите от 11.11.2024 г. до 19.12.2024 г. вкл. и от 31.01.2025 г. до 03.02.2025 г. вкл.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на С. Д. И., [ЕГН], сумата от 10 (десет) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на адвокат Д. П. Х., АК – Пловдив, с личен номер на адвокат **********, с адрес [населено място], [улица], ет. 1, офис 4, сумата в размер на 50 (петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.