Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV – 174 08.01.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На девети декември,
две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1672 по описа за 2019 година
Производството по
делото е образувано по повод
въззивна жалба на „Агенция
за събиране на вземания“ – ЕАД – гр.София, – ищец в първоинстанционното
производство, срещу Решение №2077/23.08.19г. постановено от Бургаски районен
съд по гр.д.№155/19г. в частта, с което над сумата от 4533.76 лева, до
предявения размер от 7342.19 лева, е отхвърлен иска на въззивника за признаване
за установено, че А.М.Д. ***, дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД,
гр.София, на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, неплатена главница по договор за потребителски кредит № PLUS - 14296763 /
23.12.2016 год., сключен между него и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, както
договорна лихва в размер на 440.17 лв. и за мораторна лихва в размер на 826.97
лв., вземанията за които са прехвърлени на ищцовото дружество с договор за
цесия от 27.07.2017 год. и за които по ч.гр.д. № 7076/2018 год. на БРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение и претендира отмяната
му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени.
Според въззивника, процесният
договор за потребителски кредит не противоречи на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит – излагат се съображения и се извършва анализ на
параметрите на договора – ГПР и договорна лихва. В подкрепа на тезата си,
въззивникът се позовава на съдебна практика.
От
въззиваемият А.М.Д., представляван от назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК
особен представител, не е подаден писмен отговор по чл.263 ГПК.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните
по делото доказателства, намира, че първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, относно сключен между ответника и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ - ЕАД договор за потребителски кредит и кредитна
карта, по силата на който на ответника е предоставена сумата 10000 лева, от
които длъжникът изплатил 5466.24 лева. Между кредиторът и настоящия ищец бил
сключен рамков договор за цесия, по силата на който вземането било цедирано на
цесионера. Последният на 2.10.2018г. е депозирал пред Районен съд Бургас е
заявление по чл.410 ГПК. По заявлението е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което на кредиторът е предявил настоящия иск за установяване
на вземането си. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно. Съображенията
на първоинстанционния съд и в тази част се споделят от въззивната инстанция. В
допълнение следва да се каже: Съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10. ЗПК, договорът
за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа /освен
останалите реквизити/ и годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
настоящия случай, съобразно клаузата в т.3 от договора, в погасителната вноска
се съдържа главница, ведно с надбавката, покриваща
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, както и определена
добавка, съставляваща печалба на кредитора. При определяне размера на погасителните вноски,
не е посочено каква част от тях съставлява главница, а каква – посочените
„надбавка“ и „добавка“. Доколкото сумата от 350 лева, посочена в договора като
„такса ангажимент“ е удържана към предоставяне на главницата, съществува
неяснота по въпроса какви са тези разноски по подготовка и обслужване на заема,
какъв е техния общ размер, както каква част от от всяка погасителна вноска са
те. Същото следва да се каже и по отношение на добавката, съставляваща печалба.
А тази неяснота води до нарушение на императивната норма, посочена по-горе.
Поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с крайния извод на Районен съд Бургас за
неоснователност на иска, първоинстанционното решение, макар с други мотиви,
следва да бъде потвърдено.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №2077/23.08.19г. постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№155/19г.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.