Решение по дело №8489/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 01.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на единадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 8 489 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Е.“ АД да заплати следните суми:

1.           на К.С.П.:

- 34 000,00 лева на основание чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ, връзка с чл. 226, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на епилепсия, проявена на 14.07.2015 г., придобита от увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 21.12.2012 г. плюс законната лихва от 14.07.2015 г. до окончателното изплащане;

- 141,67 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат В.О. – 1 026,80 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 1 246,67 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ, връзка с чл. 226, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм) на К.П. срещу З. „Е.“ АД за разликата над 34 000,00 лева до пълния предявен размер от 150 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА К.П. да заплати на З. „Е.“ АД 220,40 лева разноски по делото и 154,67 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 680,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС, определена по следната формула - обжалваем интересХ500,00/6 000,00 но не по-малко от 25,00 лева. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[6] К.П. е заявил в искова молба от 26.06.2018 г., че на 21.12.2012 г. е участвал в ПТП, предизвикано от Ф.Я.. От това ПТП К.П. е получил черепно-мозъчна травма и други увреждания. Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Ф.Я. е била застрахована при ответника З. „Е. ” АД (Е.). К.П. е предявил иск срещу Е. и съдът е осъдил Е. да му заплати 68 000,00 лева обезщетение.

 

[7] По-късно, през 2015 г. К.П. е започнал да получава припадъци. Те са се дължали на епилепсия. К.П. твърди, че епилепсията е вследствие на уврежданията от ПТП-то от 2012 г. От нея той е претърпял вреди, които оценява на 150 000,00 лева. Затова К.П. моли съда да осъди Е. да му заплати 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от заболяването епилепсия, което е вследствие на уврежданията от ПТП-то от 2012 г. Той търси и законната лихва от 14.07.2015 г. – датата на проявление на епилепсията – до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5).

 

2.           На ответника

 

[8] Е. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. Ф.Я. е бил вече обезщетен за претендираните вреди чрез изплащането на 68 000,00 лева обезщетение по решението на съда, с което са били обезщетени всички настъпили и бъдещи вреди;

2. дори да не е бил обезщетен, епилепсията не е вследствие на процесното ПТП, а от други увреждания на ищеца, които не са от ПТП;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. искът е погасен по давност;

5. ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, защото е навлязъл внезапно на пътното платно, при ограничена видимост и на необозначено за пресичането му място (писмения отговор, л. 77-80).

 

3. Насрещни твърдения на ищеца

 

[9] К.П. твърди, че с решението си относно обезщетяването на вредите от ПТП от 2012 г. съдът не е взел предвид епилепсията, настъпила по-късно. Той също заявява, че искът не е погасен по давност, защото тя е започнала да тече на 14.07.2015 г., а К.П. не е допринесъл за настъпването на ПТП (допълнителната искова молба, л. 85-86).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.     Обстоятелства, които съдът установява

 

[10] Не се спори, че К.П. е бил роден на *** г. На 21.12.2012 г. той е участвал в ПТП, предизвикано от Ф.Я.. К.П. е допринесъл за настъпването на ПТП, като приносът му е бил 15%. От това ПТП К.П. е претърпял увреждания, между които и черепно-мозъчна травма, но не и епилепсия. Тъй като гражданската отговорност на Ф.Я. е била застрахована при ответника Е., по иск на К.П., с влязло в сила решение съдът е осъдил Е. да заплати на ищеца 68 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (решението на САС, л. 164-168). Не се спори, че на 29.06.2015 г. Е.е заплатил на К.П. тази сума (вж. и л. 83а).

 

[11] На 14.07.2015 г. К.П. е получил епилептичен припадък. След това той е получил още пет такива припадъка. На 08.04.2016 г. ТЕЛК е издал решение, с което е приела 72% трайно намалена работоспособност при ищеца, дължаща се на общи заболявания. Между тези заболявания е била и „симптоматична епилепсия с вторично ген. тонично-клонични припадъци“ (решението, л. 55). Развитата у К.П. епилепсия е вследствие на уврежданията от ПТП от 21.12.2012 г. (основното и допълнителното заключение на вещото лице д-р П., л. 117-1123 и л. 136-140; показанията на вещото лице, л. 124-125 и л. 160-161). Ищецът има леко изразен дискоординационен синдром, но дългосрочната прогноза за излекуването му е благоприятна (заключението на вещото лице д-р П., л. 122)

 

[12] Не се спори, че Е. не е заплащал обезщетение на ищеца, извън заплатеното на 29.06.2015 г. Ищецът е заплатил: 500,00 лева държавна такса (л. 73), като съдът го е освободил от заплащане на държавна такса за разликата до пълния дължащ се размер; 125,00 лева за вещо лице (л. 91). Той е направил разноски за общо 625,00 лева е бил представляван безплатно от адвокат (л. 157). Ответникът е заплатил: 275,00 лева за вещо лице (л. 95 и л. 130; 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 131). Той е направил разноски за общо 285,00 лева.

 

2.           Спорни по делото обстоятелства

 

[13] По делото е било спорно дали епилепсията, която е получил К.П., е вследствие на уврежданията от ПТП. Съдът приема, че епилепсията е вследствие на ПТП поради следното: вещото лице д-р П. е установил, че първият епилептичен припадък е бил на 14.07.2015 г. (две седмици след като К.П. е получил плащане от ответника на обезщетението по решението на САС).

 

[14] Вещото лице също е установило, че в един от медицинските документи е било записано „алкохолна зависимост“, а в друг „токсична невропатия“. Това обаче, не му е дало основание да приеме, че епилепсията е била предизвикана от алкохолна зависимост, което по принцип е възможно (показанията на вещото лице, л. 124-125 и 160-161). Тези доказателства не са достатъчни съдът да приеме, че епилепсията не е вследствие на ПТП.

 

[15] Същевременно, епилепсията у ищеца е установена както от вещото лице, така и от ТЕЛК. Вещото лице е категорично и в основното и в допълнителното си заключение, че тя е вследствие на уврежданията от ПТП. Това е така, защото в 5% от случаите на увреждания като процесната черепно-мозъчна травма, се достига до епилепсия. Затова съдът приема, че епилепсията на ищеца е вследствие на уврежданията от ПТП.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[16] К.П. е предявил иск по чл. 226, ал. 1, от Кодекса за застраховането (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП. Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ, връзка с чл. 226, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм)

 

[17] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[19] Съдът установи, че:

1. на 21.12.2017 г. К.П. е участвал в ПТП, предизвикано от Ф.Я.;

2. от него К.П. е получил увреждания;

3. ГО на Ф.Я. е била застрахована при Е.;

4. от уврежданията К.П. е претърпял неимуществени вреди;

5. Е. не е изплатил обезщетение на К.П. за тези вреди.

 

[20] Основното спорно обстоятелство е било дали епилепсията у К.П. е била вследствие на уврежданията от процесното ПТП, т. е. дали той е претърпял допълнителни увреждания. Съдът приема, че К.П. е претърпял такива.

 

[21] Съгласно т. 10 от ППВС 4/1975 г., ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, тогава му се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с обезщетението, вече присъдено за първоначалното страдание. Ако въпреки влошаването не са настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях. Ново обезщетение не се дължи също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. Следователно вторият критерий е влошаването да не е било предвидено от съда или от страните[1].

 

[22] Съдът установи, че епилепсията у К.П. се е проявила след като той е бил обезщетен за първоначално претърпените вреди от ПТП. Тя не е била проявена към момента, когато предходният съд е определил дължащото се обезщетение на К.П.. Тя не би могла и да бъде очаквана, защото съдът установи, че само в 5% от случаите с подобни черепно-мозъчни травми се достига до епилепсия. Затова ѝ предходният съд не я е взел и не би могъл да я вземе предвид при определяне на обезщетението. Ето защо неимуществените вреди от нея подлежат на обезщетяване от настоящия съд.

 

[23] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[24] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. Моментът на определянето на обезщетението е датата на първоначалното проявление на нововъзникналото увреждане, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на първия епилептичен припадък – 14.07.2015 г.

 

[25] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на ОЗК; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.). 

 

[26] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[27] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ  (отм) ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 226 от КЗ (отм) ).

 

[29] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[2];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[3]. Увеличението на МРЗ е 10,53 % от 14.07.2015 г. до края на 2016 г.

 

[30] Съдът откри едно решение на САС, чийто предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди основно от епилепсия, получена вследствие на увреждане от ПТП от 16.12.2016 г. С него САС е определил обезщетение от 70 000,00 лева, като освен вредите от епилепсията съдът е определил обезщетението и за други увреждания, които ищецът е бил претърпял[4].

 

[31] Съдът установи, че към 14.07.2015 г. К.П. е бил на 49 години. За времето след това той е получил общо шест епилептични припадъка. Ищецът има леко изразен дискоординационен синдром, но дългосрочната прогноза за излекуването му е благоприятна.

 

[32] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита, че настоящият случай е по-лек от този, разгледан от САС в цитираното решение. Съдът също така отчита, че случаят на САС е от 2016 г., когато МРЗ е била с 10,53% по-висока отколкото към 14.07.2015 г. Затова съдът приема, че 40 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, които ищецът е претърпял и ще претърпи от епилепсията.  

 

[33] Е. е възразил, че К.П. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото е навлязъл внезапно на пътното платно, при ограничена видимост и на необозначено за пресичането му място. Съдът установи, че К.П. е допринесъл за настъпването на ПТП, като приносът му е 15%. Ето защо искът на К.П. е основателен за 34 000,00 лева и съдът го уважава за тази сума, като го отхвърля за разликата до предявения размер от 150 000,00 лева.

 

[34] Е. е възразил, че искът е погасен по давност. Давността е петгодишна (чл. 110 от ЗЗД). При ексцес давностният срок започва да тече от деня на проявяване на вредата (т. 4 от ТР на ОСТК на ВКС 1-2015 по т. д. 1/2014 г.).

 

[35] В случая епилепсията се е проявила на 14.07.2015 г. Оттогава е започнал да тече давностният срок и изтича на 14.07.2020 г., а искът е бил предявен на 26.06.2018 г. – преди изтичането на срока. Ето защо възражението е неоснователно.

 

3.     По разноските

 

[36] Ищецът търси и разноски. Той е направил такива за 625,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 34 000,00 лева при предявен размер от 150 000,00 лева. Затова съдът осъжда Е. да заплати на К.П. 141,67 лева разноски по делото (625,00х34 000,00/150 000,00). Съдът осъжда Е. да заплати на адвокат О. 1 026,80 лева адвокатско възнаграждение (150 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х34 000,00/150 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Е. да заплати по сметка на СГС 1 246,67 лева държавна такса (34 000,00х0,04-(500,00х34 000,00/150 000,00)). 

 

[38] Е. също търси разноски. Той е направил такива за 285,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 116 000,00 лева при предявен размер от 150 000,00 лева. Затова съдът осъжда К.П. да заплати на Е. 220,40 лева разноски по делото (285,00х116 000,00/150 000,00) и 154,67 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х116 000,00/150 000,00).

Съдия: