РЕШЕНИЕ
№ 135 дата 05 февруари 2016 год. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на
11 януари 2016 год.
в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА
СТОЙЧЕВА
Секретар: К.Л.
Прокурор: Тиха Стоянова
разгледа адм. дело № 892 по
описа за 2015 год.
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1
от ЗОДОВ.
Образувано
е по искова молба на М.Н.М., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора – гр.Бургас срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
– юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище в гр. София, с
която се претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 103400лв. (уточнение с
молба на л.28), за престоя на ищеца в Затвора Бургас за периода от 12.12.2013г.
до 14.05.2015г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. Фактическите основания на предявения иск са
свързани с лошите битово-хигиенни условия в затвора, лошо осветление, недостатъчен приток на чист
въздух, липса на санитарен възел и течаща вода в спалното помещение, приготвяне на нискокалорична еднообразна
храна с недостатъчно количество, както и неосигуряване на надеждно медицинско
обслужване, в противоречие с нормите на
ЗИНЗС. Иска се да бъде осъден ответникът да заплати претендираната
сума.
В съдебно
заседание ищецът лично и чрез назначения процесуален представител поддържа
исковата молба на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства
в подкрепа на твърденията си.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, се представлява
от юрисконсулт, който оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на исковата
претенция поради недоказаност на претендираните за
обезщетяване неимуществени вреди.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следното:
Видно от
представената по делото справка от ответника, изготвена под формата на докладна
записка рег.№ 1973/17.06.2015г., ищецът М.М. *** на
16.12.2013г. в приемното отделение. На 14.01.2014г. е разпределен във втора
зона с повишена сигурност (ІІ ЗПС), където първоначално е бил в килия № 226, с
размери 1,90м х 3,20м, в която е бил с още две лица за период от 10 дни, а в
следващите три месеца - с един човек.
След този период е останал в същата килия сам за осем месеца. В началото на
2015г. е бил преместен в килия № 220, която е със същите размери, където е бил
настанен с още един подсъдим за период около два месеца, след което М. е бил
преместен в килия № 204, която е с площ 1,70м х 3,20м, като в помещението е
сам, вкл. и към момента. В справката е отбелязано, че в нито една от горните
килии няма наличен санитарен възел, както и теча вода. Достъпът до свеж въздух
и слънчева светлина се осъществява от двукрилен прозорец с размери около 1,50м х 0,80м. Посочено е също, че
ползването на баня и тоалетна се осъществява по график, който е приложен. За
парното отопление през зимата е посочено, че също се осъществява по график –
два часа сутрин, час и половина вечер, а при по-ниски температури – и по обяд.
Ищецът
ангажира гласни доказателствени средства, като по
делото бяха разпитани като свидетели лишените от свобода лица Д.Ж. и Г.В..
Свидетелите споделиха впечатления относно килията, в която ищецът е настанен и
която описаха с квадратура около 5кв.м., едно легло, шкаф, кофа за естествени
нужди и кошче. В килията няма тоалетна и течаща вода, като лицата, които са в
зоната с повишена сигурност са почти непрекъснато заключени в помещенията.
Разрешено им е три пъти на ден да ползват тоалет по половин час. По делото е
наличен график за разпределение на времето на лицата настанени в зоната с
повишена сигурност, видно от който тоалет е разрешен шест пъти на ден, който се
редува с престой в спалните помещения, времето за храна, престой на открито,
време за контролни проверки. Свидетелите казват, че в килията няма достатъчно
светлина, тъй като прозорецът е около половин квадратен метър, но има дебели
решетки, гъста мрежа пред него, както и водобран над
него. Изкуственото осветление в килията е денонощно, тъй като се намира в
зоната с повишена сигурност. Свидетелите споделят, че на вратата на помещението
е имало малко изрязано капаче, при отварянето на което е ставало течение и
възможност за раздвижване на въздуха, но през пролетта на 2015г. са ги
ремонтирали и оттогава не се отварят, без да знаят поради каква причина.
Казват, че в килиите не достига въздух. Поради това, че сами перат дрехите си и
ги простират в килията, това допълнително утежнява въздуха в помещението. По
отношение на хигиената в килиите казват, че затворниците сами си я поддържат,
но без за това да се дават препарати от затворническата администрация, като за
целта ползват сапуна, който месечно им дават. В тази зона, на етажа има три
тоалетни, тип клекала, като се ползват само две, при
приблизителен брой на лицата в тази зона – около 20 човека. Свидетелите
твърдят, че се случва затворниците да уринират по стените в килията, поради
ограничения им режим за излизане. Нямат оплаквания за времето за баня, което
намират за напълно достатъчно, с оглед по-малкия брой лица. По отношение на
храната съобщават, че от ден на ден става по-лоша, малко е, не достига, не се
спазва грамажа и няма вкусови качества, а един хляб се дели на пет човека.
Казват, че много от затворниците гладуват, а ищецът е от тези, които нямат
поддръжка отвън, т.е. разчита изцяло на изхранването в затвора. Поради
наличното заболяване на ищеца от диабет е имал нужда от диетична храна, която
му е била осигурена с голямо според свидетелите закъснение и след големи
разправии. Те споделят също така, че в затвора има хлебарки, дървеници и мишки,
борбата против които не се води много ефективно. Случило се е веднъж ищецът да
е бил ухапан по пръста на крака от мишка, но медицинската сестра само го е
превързала без допълнителна терапия, но последствия от това не са настъпили.
Според св.В. това е причинило голям стрес на ищеца и според него от това е
заболял от диабет. Започнало да му се вие свят, да му пресъхва устата, започнал
да има проблеми със сърцето, изпадал в ужас, че може да умре, затова удрял по
вратата, а надзирателите искали да му поставят белезници. Същият свидетел
казва, че на ищеца М. му е било проведено медикаментозно лечение за диабета, но
с голяма закъснение от около 20 дни. Казва също, че е имало няколко случая,
когато ищецът е искал да се запише за медицински преглед, но такъв му е бил
отказан, поради което се е наложило св.В. да пише жалба до психоложката на
затвора, за да му обърнат внимание.
Изнесеното
от свидетелите относно условията в мястото за лишаване от свобода напълно се
потвърждава и от констатациите при
посещенията в Затвора Бургас, извършени от представители на Европейския комитет
за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание, извършени в периода 04.05.2012г. – 10.05.2012г. и от 24.03.2014г. –
03.04.2014г., за което са съставени съответните доклади до българското
правителство, служебно известни на съда, както и публикувани на интернет
страницата на Министерството на правосъдието https://mjs.bg/119/. Докладите сочат, че затворът в Бургас е в напреднал етап
на рушене и нехигиеничност, като килиите са заразени от всякакви видове
хлебарки, паразити и други вредители. Посочено е също, че затворниците имат
достъп през деня до общи санитарни помещения, намиращи се в коридорите
(обикновено корита с чешми и подови тоалетни без промивна система), но тези
помещения са много разнебитени и мръсни и на някои места има течове от
канализационните тръби към долния етаж. През нощта затворниците трябва да
използват кофи в килиите. Могат да се къпят на душ два пъти седмично, но
помещенията за затворническите душове са разнебитени (на места със счупени
прозорци, повечето душове са без накрайници, стените и повърхностите са в лошо
състояние) и мръсни. Единственото средство за лична хигиена, предоставяно на
затворниците е един малък сапун на месец. С оглед тези констатации е обобщено,
че материалните условия в Бургаския
затвор са напълно неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни.
Делегацията е била засипана и от оплаквания за лошото качество и недостатъчното
количество на храната. Здравното обслужване
е било възприето като много проблематично, поради изключителния недостиг на
персонал и ресурси, като в тази връзка са били получени множество оплаквания за
трудности с достъпа до затворническия медицински персонал, неадекватното
качество на грижите, проблематичен достъп до външни специалисти/болници. В
случая следва да се съобрази включително и постановеното пилотно Решение на
ЕСПЧ от 27.01.2015г. Нешков и други срещу България, видно от което, съдът е
посочил, че използването на кофи поради
липса на тоалетни в килиите, представлява нечовешко и унизително отношение.
Въз
основа на горните фактически констатации следва да се приеме, че исковата молба
е доказана по част от фактическите основания. Съдът приема за доказани лошите
хигиенни и битови условия – липса на хигиенизиращи препарати за почистване на
килиите и кофите за физиологични нужди, наличие на паразити и мишки, липса на
достъп до санитарен възел през нощта в периода от 20,00часа до 6,00часа и
ползването на кофа в килията през този период от време за облекчаване на
естествени нужди. По отношение на ползването на тоалет през деня, видно от
представения график, това е възможно до шест пъти на ден, поради което съдът
намира, че през деня ограничението е в разумни граници, с оглед и
обстоятелството, че ищецът е бил в зона с повишена сигурност, което предполага
и по-големи ограничения. За доказано следва да се приеме и основанието за лошо
качество и недостатъчно количество на предлаганата храна, което по същество не
се оспорва от ответника, а и се установи по делото, че ищецът не се подпомага в
това отношение от външни хора. По отношение на медицинското обслужване в
затвора, събраните по делото доказателства сочат, че медицинската помощ рядко е
навременна, случвало се е да бъде отказана на ищеца, което съдът също преценява
като факт, от който ищецът е претърпял неимуществени вреди.
По отношение на въведеното основание за липса
на достатъчно естествена светлина и приток на чист въздух, съдът съобрази
обстоятелството, че ищецът е пребивавал през процесния
период в килии с площ от 5,4кв.м. до 6,1кв.м., в които преобладаващо е бил
настанен сам, като тази площ на помещението, съотнесена
към големината на прозореца от 1,2кв.м., не обосновава извод за прекалени
ограничения на светлина и въздух, в каквато насока са оплакванията. Големината
на прозореца е напълно адекватна на тази на помещението, като в тази връзка
съдът съобразява и съпоставя нормативно установеното в чл. 113 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно която разпоредба стаите трябва
да имат пряко странично осветление, като площта на отворите е най-малко 1/6 от
площта на помещението, което в настоящия случай е изпълнено, а що се отнася до
поставените на прозореца решетки и мрежа, това следва да се приеме за присъщо
необходимо. В този смисъл следва да се приеме за неоснователен фактическият
довод, че поради липса на достатъчно естествена светлина и приток на чист
въздух ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,
като видно от нормата на чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на
действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът
за обезщетението. Обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината
за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно
нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС
осъдените, както и задържаните под стража лица, не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, вкл. да бъдат поставяни в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване
от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност ...
унизително отношение, което уронва човешкото им достойнство. Така зададените
неблагоприятни условия следва да се разглеждат в тяхната съвкупност и общо
въздействие върху лишения от свобода, а не всяко едно от тях да се преценява
като самостоятелно влияние и степен на интензивност върху личността, което
според Европейският съд по правата на човека (Решение от 10.02.2012г. по делото
на Шахънов срещу България, т.40), води до намаляване на релевантността
на всеки аргумент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху
жалбоподателя, както се изисква от Конвенцията. Данните по делото сочат, че
ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по
смисъла на горната правна норма поради
лошите хигиенни и битови условия в затвора, липса на санитарен възел и
течаща вода в килията, лошо качество на храната и недостатъчно количество,
ненадеждност на медицинското обслужване. Налице е и обилна национална съдебна
практика, в която се приема, че така изброените условия в тяхната съвкупност
представляват отклонение от подходящата жизнена среда за изтърпяващите присъди
и задържаните лица и е в нормативното
задължение на административния орган да осигури такъв достъп. В случая отговорността
на държавата следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразното бездействие
на длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на
изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което
бездействие накърнява общочовешка ценност, защитена вкл. и с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС,
съгласно която никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В
конкретния случай, от установените по делото факти и обстоятелства, може да се
направи извод, че битовите условия, в които пребива ищецът в Затвора Бургас,
надхвърлят неизбежното ниво на страдание, присъщо на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, което неизбежно води до причиняване на неимуществени
вреди, поради търпени унизителни изживявания, които следва да се обезщетят.
Съгласно
нормата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. В случая съдът
преценява както обективните данни относно условията в мястото за лишаване от
свобода, така и продължителността на периода, за който се търси обезщетението –
от 16.12.2013г. до 14.05.2015г., съобразява и обстоятелството, че ищецът се е намирал
в зона с повишена сигурност, предполагаща по необходимост по-високи
ограничения, взема предвид и обстоятелството, че в преобладаващ период от време
е бил настанен сам в килията. За този приблизително 18-месечен период съдът
счита за справедливо присъждане на обезщетение в размер на 900лв., ведно със
законната лихва, считано от 14.05.2014г. до окончателно изплащане на сумата. По
отношение на претендираната от ищеца лихва от момента
на увреждането до окончателното изплащане на сумата, съдът съобрази Тълкувателно
решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.гр.дело № 3/2004г., ОСГК и в този смисъл
подаването на исковата молба следва да се счита за покана, от който момент е
дължима и лихвата, в какъвто смисъл е и разбирането на Върховния
административен съд, видно от мотивите на Решение № 10166/11.07.2012г. по адм. дело № 15508/2011г. В останалата част, до общия претендиран размер от
103400лв.,
исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,
ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София да заплати на М.Н.М.,
понастоящем в Затвора – гр.Бургас, с ЕГН ********** обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили за времето на престоя му в Затвора Бургас от
16.12.2013г. до 14.05.2015г., поради наличието на лоши хигиенни и битови
условия в затвора, липса на санитарен възел и течаща вода в килията, лошо
качество на храната и недостатъчно количество, ненадеждност на медицинското
обслужване, в размер на 900лв. ведно със законната лихва, считано от
14.05.2015г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 900лв. до претендираните 103400лв.,
като неоснователен.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: