Определение по дело №1637/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2098
Дата: 1 ноември 2019 г.
Съдия: Диана Иванова Асеникова-Лефтерова
Дело: 20192100501637
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

IV-2098

 

01.11.2019 г., гр. Бургас

 

            Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1637 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК .

            Образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, представлявана от директора Калоян Калоянов, чрез юрисконсулт Ана Димчева – с представено пред първата инстанция пълномощно (л. 14), против Решение № 2188 от 17.09.2019 г. по гр. д. № 5241/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на Н.К.Т., ЕГН **********, следните суми: 1579,30 лева (хиляда петстотин седемдесет и девет лева и тридесет стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 233,38 часа за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 01.07.2019 г. до окончателното й изплащане; 322,12 лева (триста двадесет и два лева и дванадесет стотинки), представляваща разноски по делото.

            Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че положеният от въззиваемия нощен труд следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143 съгласно правилата на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Поддържа се, че приложение следва да намерят специалните правила на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди се, че в тези наредби липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент за разлика от действалата до преди тях Наредба № 8121з-407/19.08.2014 г., която е предвиждала приложение на въпросния коефициент. Излагат се доводи, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Позовава се на Заповеди  № 8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г., съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час или за част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че при наличие на непълнота  в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се приложи общата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Не са направени доказателствени искания.

            Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

            В законовия срок по чл. 263 ГПК въззиваемият Н.К.Т. представя писмен отговор чрез адвокат С.К. – с пълномощно по делото (л. 15). Изложени са съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Посочва се съдебна практика по сходни казуси. Въззиваемият моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да му присъди разноските, направени във въззивната инстанция. Няма доказателствени искания.

            Така мотивиран и на основание чл. 267 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ДОКЛАДВА въззивната жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, представлявана от директора Калоян Калоянов, чрез юрисконсулт Ана Димчева, против Решение № 2188 от 17.09.2019 г. по гр. д. № 5241/2019 г. на Районен съд – Бургас съобразно мотивната част на настоящото определение.

           

            Определението не подлежи на обжалване.

           

            Препис от определението да се връчи на страните.

                       

 

                       

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:    1.                                2.