№ 840
гр. Б., 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120204426 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на М. Н. Б. с ЕГН ********** от гр.Б.,
ж.к.„В.“ бл.9, понастоящем живущ в село К., община Б. против наказателно
постановление № 477/10.09.2021г. издадено от директора на РДГ–Б., с което
за нарушение на чл.65 т.4 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и на
основание чл.83„м“ от ЗЛОД му е наложена глоба в размер на 200 (двеста)
лева.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателят го
обжалва, като го счита за неправилно и незаконосъобразно. Иска да бъде
отменено изцяло. Представлява се в съдебното производство от упълномощен
адвокат. Ангажират се гласни доказателства. В съдебно заседание
жалбоподателят се явява, редовно призован. Явява се неговият процесуален
представител. Претендират се разноски.
Представителят на наказващия орган РДГ-Б. надлежно призован
изпраща представител ЮК С.–надлежно упълномощена. Моли се за
потвърждаване на наказателното постановление и отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Ангажират се нови писмени доказателства. Претендира се
ЮК възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по
1
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН (лист 3 и 7 от
делото) от легитимирано лице срещу годен за обжалване акт и пред
материално и териториално надлежен съд. Съдържа изискуемите от закона
реквизити и производството пред съда е редовно образувано.
По делото са разпитани в качеството на свидетели длъжностните лица
по установяване на нарушението и по написването на акта –К.К. и П.Д.. По
желание на защитата съдът допусна и разпита в качеството на свидетел
Димитър В..
Съдът след като разгледа представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност прие следната фактическа обстановка:
На 06.09.2021г, около 06,00 часа свидетелите К. и Д. и двамата в
качествота на горски инспектори в РДГ Б. извършвали обход в
ловностопански район в ЛРД–Т. община Б. в землището на село Т.. Около
06,50 часа чули звук от звуковъзпроизвеждащо устройство за примамване на
дребен пернат дивеч (пъдпъдък). Местонахождението на това устройство
било на около 3 км от село Т. югоизточно в селскостопанска нива (земеделска
земя). Двамата служители след като открили техническото устройство
решили да скрият служебния автомобил в близката овощна градина и оттам
започнали да чакат да се появи някой, който да се възползва от устройството.
В 07,00 часа на мястото близо до звуковъзпроизвеждащото устройство
пристигнали два автомобила, от които слезли двама ловци с две кучета,
извадили ловните си оръжия и започнали да ловуват при включено
устройство. На два пъти минали покрай него, без да го изключат. Около
половин час ловували. Възпроизведени били около 12-13 изстрела. Бил убит
едни пъдпъдък. На ловеца, който прибрал в чанта си
звуковъзпроизвеждащото устройство след проверка на документите му бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (лист 9 от
делото). В акта правната квалификация на нарушението била по чл.63 т.4 от
ЗЛОД. С акта било отнето и звуковъзпроизвеждащото устройство и едни брой
акумулаторна батерия. Актът бил връчен за запознаване на нарушителя и
същият го подписал без възражения. Получил екземпляр. В срока по чл.44
ал.1 ЗАНН постъпили писмени възражения по акта (лист10 от делото).
2
Въз основа на акта и като било взето предвид и писменото
възражение било издадено и атакуваното наказателно постановление №477 от
10.09.2021г (лист 4 от делото). В него при идентичност на фактическата
обстановка и правната квалификация на нарушението на основание чл.83“м“
от ЗЛОД на жалбоподателя Б. била наложена глоба в размер на 200 (двеста)
лева.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и Д. като ги намира за
непредубедени, логични и последователни.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля В. като ги намира за
предубедени.
Описаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от
приетите по делото писмени и гласни доказателства.
На първо място наказателното постановление е издадено от
компетентен орган в кръга на правомощията му по закон (лист 23 от делото).
И двата акта са издадени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. От
формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съгласно дефиницията в чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД “ловуване” е престой
или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено
ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Следователно за да се
приеме, че жалбоподателят е “ловувал” по смисъла на чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД,
следва да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин, че той именно е
носел в себе си сглобено ловно оръжие извадено от калъф. По това
обстоятелство не се спори между страните.
Нормата на чл.65 т.4 от ЗЛОД забранява при ловуване ползването на
електрически звуковъзпроизвеждащи устройства и изкуствени източници на
светлина, както и приспособленията за осветявана на целта. Нормата на
закона е пределно ясна. Забраната има абсолютен характер –по отношение на
всички лица, без значение дали са собственици на устройството или просто се
намират в обхвата му на действие, така че да могат да се възползват от
работата му при ловуване. В показанията на свидетелите К. и Д. липсва
каквото и да е разминаване по фактите. Обстоятелството, че при проверката
не е били установен собственика на устройството, няма значение за
административнонаказателната отговорност на нарушителя. В конкретния
случай законът санкционира използването на електрическа звукова примамка,
3
а не притежаването й, за което правото на собственост би било определящо
при установяване на отговорното лице. В този смисъл Решение
№1685/20.10.2017 г постановено по КНАХД №1521/2017 г на АдмС–Б..
Наред с изложеното не е без значение и обстоятелството, че
свидетелят В. е приятел на жалбоподателя и е бил с него при ловуването, като
същият е ловувал около звуковото устройство в деня на проверката. Съдът
отчита специфичното субективно отношение на свидетеля В. към нарушителя
и към нарушението и евентуалната му заинтересованост от изхода на спора
предвид участието му в лова.
Съдът приема, че от събраните доказателства се доказа по несъмнен
начин, че жалбоподателят е “ловувал” по смисъла на чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД
при използване на електрическо звуковъзпроизвеждащо устройство и е
нарушил нормата на чл.65 т.4 от ЗЛОД. Правилно и законосъобразно е
избрана и административнонаказателната норма на чл.83 „м“ от ЗЛОД, в
която нарушенията по чл.65 от ЗЛОД се наказват с глоба в размер от 200 до
2000 лева. Наказващият орган е взел предвид обществената опасност на
нарушителя и на нарушението и е от определил глобата в минималния
размер, поради което съдът не следва да извърши корекции. При така
доказаното по безспорен начин административно нарушение съдът следва да
потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно и
правилно.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на
чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че
съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай,
представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде
присъдено ЮК възнаграждение, поради което съдът следва да се произнесе. С
оглед основанието чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева, следва да бъде
заплатено от жалбоподателя.
Предвид гореизложеното на основание чл.63 ал.1 предложение първо
4
и ал.3 от ЗАНН Б.ки районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 477/10.09.2021г.
издадено от директора на РДГ–Б., с което на М. Н. Б. с ЕГН ********** от
гр.Б., ж.к.„В.“ бл.9, понастоящем живущ в село К., община Б. за нарушение на
чл.65 т.4 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и на основание
чл.83„м“ от ЗЛОД му е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА М. Н. Б. с ЕГН ********** от гр.Б., ж.к.„В.“ бл.9,
понастоящем живущ в село К., община Б. да заплати на РДГ-Б. ЮК
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд в гр.Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5