№ 4284
С, 31.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110107345 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявен е иск от Т. Д. П., ЕГН: **********, адрес: С, АДРЕС срещу Р. Ф. И.,
ЕГН: **********, адрес: С, „АДРЕС, по чл. 71, ал. 1, т. 1, вр. чл. 5, вр. с § 1, т. 1
ЗЗДискр. за установяване, че спрямо ищеца е извършена дискриминация от страна на
ответницата под формата на тормоз по признаците „лично положение“ и „обществено
положение“, като нарушението се изразява в отказа на ответницата да вдигне запор,
наложен върху лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ****** – собственост на ищеца,
по изп.д. № 1289/2019 г. на ЧСИ СП, рег. № 921 на КЧСИ.
Ищецът твърди, че от години познава ответницата, която била служител в СО, и
я ругаел, като твърдял, че е корумпирана и я чака „пандела“, както и че е завел
многобройни дела срещу същата. Ответницата не издържала и се оплакала в МВР, като
образувала срещу ищеца дело, което спечелила. Впоследствие върху автомобила му
бил наложен запор по изпълнително дело, образувано от ответницата срещу него.
Твърди, че във връзка с паднала регистрационна табела на автомобила и
необходимостта от пререгистрацията му е депозирал молба до съдебния изпълнител с
искане за вдигане на запора. Излага твърдения, че ответницата възразила срещу
искането му, както и че не предприемала действия по принудително изпълнение с
оглед продажбата на автомобила. Предвид бездействието на ответницата и отказа да
вдигне запора автомобилът, който за ищеца имал сантиментална стойност, стоял на
улицата, като по този начин се рушал и обезценявал. Поддържа, че поведението на
ответницата представлява тормоз спрямо него по признаци лично и обществено
положение. В резултат от поведението на ответницата била създадена унизителна,
обидна, застрашителна и враждебна среда за ищеца.
В срока за отговор ответницата оспорва допустимостта и основателността на
иска. Оспорва да е извършила акт на дискриминация. Не оспорва, че върху автомобила
1
на ищеца е наложен запор по образувано по нейно искане изпълнително дело, че
ищецът е отправял към нея многобройни закани, обиди и ругатни, както и че по
искания на същия срещу нея са образувани множество дела. Твърди, че отказът
наложеният запор да бъде вдигнат е единствено с оглед защита на нейните
имуществени интереси. Твърди, че не ищецът, а тя е подложена на тормоз.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че по отношение на него са
налице твърдените защитени признаци - „лично положение“ и „обществено
положение“, във връзка с които ответницата е проявила физически, словесно или по
друг начин необективно и негативно отношение към него, като е имала за цел или
резултат накърняване достойнството на ищеца и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда.
След доказване на ищцовите твърдения, че са налице факти, които обуславят
вероятност за дискриминационно третиране на посочените от него признаци, в тежест
на ответника е да опровергае твърденията за дискриминация или да установи, че
извършените действия са оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане
на целта са подходящи и необходими.
Искането на ищеца за изискване на изп.д. № 20199210401289 на ЧСИ СП е
относимо, независимо че страните не спорят относно налагането на процесния запор
по същото дело.
Искането на ищеца за допускане до разпит на И. Е. Ц. за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства е основателно, като искането за допускане
до разпит на втория свидетел следва да бъде оставено без уважение на основание чл.
159, ал. 2 ГПК.
Независимо че ищецът сочи, че допуснатият до разпит свидетел е кмет на СО, е
необходимо ищецът да посочи ЕГН и адрес за призоваване на същия свидетел с оглед
надлежно заявяване на доказателственото искане и поради възможността лицето да не
бъде намерено на адреса, служебно издирен от съда, което издирване по правило съдът
не е длъжен да стори.
Искането на ответницата служебно да бъдат изискани в цялост ВНЧХД №
1544/2018 г. на СГС, НО; НЧХД № 4311/2016 г. на СРС, НО; пр.пр. № 22547/2015 г. на
СРП и ДП № 997/2015 г. на РУ 08 – СДВР е основателно, доколкото същата твърди, че
процесният запор е наложен именно във връзка с горните дела.
Искането на ответницата за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с
документи, подадени от ищеца срещу нея в СО, И следва да бъде уважено като
относимо.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.03.2023 г.
от 10,45 ч, за когато да се призоват страните с връчване на препис от настоящия акт, а
на ищеца - и препис от отговора на ответника.
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящия акт
да посочи ЕГН и адрес за призоваване на свидетеля.
Неизпълнението на указанията в срок влече отмяна на настоящия акт в частта
относно допускане на същия свидетел на ищеца.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищеца при режим на призоваване, а
именно - кметът на СО, И И. Е. Ц. за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства, който свидетел да бъде призован от следния адрес: САДРЕС.
ДА СЕ ИЗИСКАТ, както следва:
изп.д. № 1289/2019 г. на ЧСИ СП;
ВНЧХД № 1544/2018 г. на СГС, НО;
НЧХД № 4311/2016 г. на СРС, НО; пр.пр. № 22547/2015 г. на СРП и ДП №
997/2015 г. на РУ 08 – СДВР.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответницата след проект и без такса
(арг. чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
ОБЯВЯВА за безспорно между страните, че върху автомобила на ищеца –
Флоксваген, рег. № *************, е наложен запор по инициирано от ответницата
изп.д. № 1289/2019 на ЧСИ СП; че ищецът е поискал от съдебния изпълнител
вдигането на наложения запор, на което искане ответницата възразила; че ищецът е
отправял към отвтеницата многобройни закани, обиди и ругатни, както и че е
образувал срещу нея многобройни дела.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3