Решение по дело №1020/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И. П. П. против Решение № 394/22.03.24г. по НАХД №906/2024г. на ВРС, ІV състав, с което е потвърден електронен фиш Серия К №7851439, с който на основание чл.182, ал.4 вр. ал.2 т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. С решението са присъдени и разноски.

Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита за неправилни изводите на ВРС, че събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическата обстановка, тъй като са спорни както представените и приети писмени доказателства, така и правните изводи на базата на тези доказателства. И това касае: няснота относно мястото на извършване на нарушението, посочено в ЕФ, което е основание само по себе си за отмяна на глобата; липсата на снимки на измерващото електронно устройство не може да бъде компенсирано с по-голям брой снимки на лекия автомобил, както е приел ВРС; липсата на доказателства къде точно е било разположено измерващото електронно устройство и по отношение на кои посоки на движение на МПС също не потвърждава по категоричен и убедителен начин фактическата обстановка, приета както в ЕФ, така и в мотивите на решението; липсата на описание на нарушението в обжалвания ЕФ, обуславящо повторността на нарушението, също не допринася за изясняване на фактическата обстановка по безсъмнен и категоричен начин. Счита за неоснователно и приетото от ВРС, че обвинението е формулирано в достатъчна степен ясно и точно, тъй като настоящото производство е от административен, а не от наказателен характер. Твърди и че в обжалваното решение липсва каквато и да било обосновка относно основателността за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и относно неговия размер, което води до противоречие между мотиви и диспозитив на съдебния акт. Твърди и че обжалваното решение е "брат-близнак", с малки изключения, с решение, постановено по друго дело. Моли решението на ВРС да бъде отменено, като бъде отменен и издаденият електронен фиш.

Ответникът по делото - ОД на МВР-Варна, чрез процесуалният си представител ю.к. Л.- А., в писмени бележки, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че решението на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на И. П. П. против електронен фиш Серия К №7851439, с който на основание чл.182, ал.4 вр. ал.2 т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 22.07.2023 г. около 11,36 часа, в района на [населено място], обл. Варна, по път втори клас номер 29, бил управляван л.а. „***“ с рег. № [рег. номер], като в района на км.9, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В-26, автомобилът се е движел със скорост от 79 км/ч. В този район била монтирана и функционирала система за видеоконтрол на нарушенията № 120 ссdа, с насоченост към [населено място], която осъществявала заснемане в двете посоки и която отчела скоростта на движение на автомобила след приспаднат толеранс, като такава от 79 км/ч, и осъществила и заснемане на автомобила. След установяване на собственика на автомобила му е издаден обжалваният електронен фиш, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение, като е посочено и че деянието е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/6439083 на 09.01.23г. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, и бил определен размер на наказание на основание чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.2 от ЗДвП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство - снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че издаденият електронен фиш е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, съдържа необходимите реквизити, а от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че автомобилът се е движел със скорост, превишаваща разрешената максимална такава, т.е. е осъществен съставът на визираното нарушение, като нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/6439083 на 09.01.23г., който е издаден за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, извършено на 20.08.22г. ВРС е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които е счел за неоснователни. Твърденията му за липса на описание на нарушението е приел за неоснователни, доколкото описанието на нарушението в ЕФ е формулирано в достатъчна степен ясно и точно, че да може нарушителят да организира защитата си. Приел е за неоснователно възражението, че ЕФ е издаден в нарушение на чл.34 ал.1 ЗАНН, тъй като сроковете по тази разпоредба са относими към производство по съставяне на АУАН. Относно твърдението за липса на датата на издаване на ЕФ е приел, че такъв реквизит не е въведен от законодателя като задължителен. ВРС е счел, че снимка на техническото средство също не е задължителен реквизит, тъй като поставянето на техническото средство на конкретно място е обективирано в съставения протокол за използване на АТСС, като местоположението му е конкретизирано в достатъчна степен.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на ВРС е правилно.

С издаденият електронен фиш серия К № 7851439 на П. е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.4 вр. ал.2 т.2 ЗДвП за извършено нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на 22.07.2023 г. в 11.36ч. в обл.Варна, [населено място] път ІІ-29 км.9, като при разрешена стойност на скоростта от 60км/ч, с МПС с рег.№ [рег. номер] се движи със скорост от 76км/ч, което нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. превишение от 16 км./ч.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данните, посочени в цитираната разпоредба, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Правилни са изводите на ВРС, че П. е субект на нарушението, предвид разпоредбата на ал.1 на чл.188 ЗДвП, съгласно която собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Не е спорно, че автомобилът е бил управляван именно от касатора и че той е негов собственик. Безспорно е установено и нарушението, за което е издаден ЕФ, от събраните доказателства. Нарушението е правилно квалифицирано, като правилно е приложена санкционната разпоредба и е определен размера на наложеното наказание. При спазване на процесуалните правила, районният съд е събрал и анализирал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. Въз основа на извършения анализ е формирал крайния си правен извод за потвърждаване на обжалвания пред него ЕФ. Настоящият състав счита, че така направеният извод съответства на събраните по делото доказателства.

След изменението на чл.189 ал.4 ЗДвП/ДВ бр.19/2015г./ и приетата въз основа на него Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., електронен фиш за санкциониране на нарушение по ЗДвП може да бъде издаван винаги когато нарушението е установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство, при условие че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения подзаконов нормативен акт. Записите от мобилните технически средства са годно доказателствено средство, чиято стойност следва да се преценява при съвкупна оценка на всички събрани доказателства. В случая контролът на скоростта е извършван с преносима система за осъществяване на контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации. От събраните във въззивното производство доказателства безспорно се установява годността на техническото средство, с което е извършван контролът, като за използването на автоматизирано техническо средство или система е съставен и протокола, съгласно чл.10 от наредбата. Протоколът съдържа реквизитите, въведени от наредбата. Посочено е ограничението, режим измерване - стационарен, посоката на задействане – в двете посоки. Начало и край на участъка се отразява при режим измерване в движение, какъвто не е бил режима при осъществения контрол. Обстоятелството, че не е представена снимка по чл.10 ал.3 от наредбата, не променя горните изводи. Настоящата инстанция споделя изводите на ВРС, че поставянето на техническото средство и местоположението са документирани в съставения протокол по чл.10 от наредбата и приложените снимки към ЕФ. Не се установи неправилно монтиране или използване на уреда.

При издаване на ЕФ е приспадната и допустимата грешка – 3км/ч /до 100км./. Видно от приложената снимка към ЕФ измерената скорост е 79 км.ч. В същата са отразени ограничението – 60 км/ч, посока - приближаване, разстояние, дата на запис, локация. Посочени са и GPS координати. Съгласно правилата за работа със стационарно преносими уреди за контрол на скоростта и ръководството за работа с тях само една от снимките/пет последователни/ съдържа метаданните, характеризиращи нарушението, тази, направена при самото измерване на скорост. Следователно само една от снимките съдържа данните характеризиращи нарушението и видно от приложената снимка към ЕФ, същата съдържа всички данни, характеризиращи нарушението и изискуеми към съдържанието на ЕФ съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП.

Предвид горното неоснователни са възраженията на касатора за допуснати нарушения при издаване на ЕФ, както и за мястото на нарушението, индивидуализацията на техническото средство.

Неоснователни са и твърденията на касатора, че липсва описание на нарушението относно повторността му. В издаденият ЕФ изрично е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ, който е индивидуализиран със серия и номер, като е посочена и датата на влизането му в сила.

Съгласно § 6, т. 33 от ДР ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двугодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. След като ЕФ К/643908 е влязъл в сила на 09.01.2023 г., правилно е прието, че нарушението, извършено на 22.07.2023 г., за което е съставен процесния ЕФ, се явява „повторно“ по смисъла на § 6, т. 33 ДР ЗДвП и подлежи на санкциониране по реда на чл. 182, ал. 4 ЗДвП.

Същото по вид нарушение означава да е извършено деяние, което противоречи на едни и същи материалноправни забрани и задължения на правилата за движение по пътищата, чието извършване може да бъде обявено за наказуемо и с повече от един санкционен състав - основен, квалифициран или привилегирован. В разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, са съобразени правилата за спазване на ограниченията на скоростта за движение в населеното място и извън него, въведени с чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Изпълнителното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 или ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, се изразява в превишаване на разрешената скорост, независимо дали нарушението е извършено в населено място или извън него, респ. дали ограниченото на скоростта е въведено с пътен знак, или следва да се спазват общите ограничения по чл. 21, ал. 1. Разпоредбите на чл. 182, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП само диференцират размера на наказанието според стойността на превишението – т. е. според обществената опасност на деянието. Обстоятелството, което определя извършеното в условията на повторност нарушение, е неспазване на правилата на чл. 21 ЗДвП. Вида на нарушението се определя от защитения обект и това в случая са обществените отношения, свързани със задължението за спазване на разрешената скорост по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Нормата, чието нарушаване се санкционира е една и е тази на чл. 21 ЗДвП, поради което нейното неспазване е един и същи вид административно деяние, съгласно признаците на § 6, т. 33 ДР ЗДвП.

Твърденията на касатора, че част от текста на обжалваният съдебен акт е сходен на друго решение са ирелевантни към спора. ВРС е изяснил фактическата обстановка и е обсъдил именно вмененото деяние на касатора по издаденият му ЕФ, както и възраженията му направени в жалбата.

ВРС е обсъдил възраженията на касатора, като изводите му се споделят от настоящата инстанция.

Нарушението е безспорно установено и доказано от доказателствата по делото.

С оглед гореизложеното, издаденият ЕФ е законосъобразен, и като го е потвърдил ВРС е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да се остави в сила.

Не е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението на ВРС относно присъденото юрисконсултско възнаграждение. ВРС е приел, че с оглед изхода на спора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е определил в диспозитива в съответствие със ЗПП и НЗПП.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответникът следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 394/22.03.24г. по НАХД №906/2024г. на ВРС, ІV състав.

ОСЪЖДА И. П. П., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.