Протокол по дело №290/2022 на Районен съд - Девин

Номер на акта: 86
Дата: 6 април 2023 г. (в сила от 6 април 2023 г.)
Съдия: Елка Антимова Хаджиева
Дело: 20225410100290
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 86
гр. Девин, 06.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на пети април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
Сложи за разглеждане докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело
№ 20225410100290 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:


За ищецът ред. призован се явяват адв. С. С. и адв. Д. Т., от
преди.
За ответникът ред. призован се явяват управителя С. Б. и адв.
В. Д., от преди.
Вещото лице С. ред. призована – налице.
Адв. С.- да се даде ход на делото.
Адв. Т. – да се даде ход на делото.
Адв. Д. –считам, че не са налице проц. пречки.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да се даде ход на делото и за това

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО
СЛЕДВА:
А. А. С. – бълг. гражд., 54г., омъжена, неосъждана, без родство и
1
дела с представителите на двете дружества.
Съдът, напомни нак. отг. по чл. 291 от НК, вещото лице обеща
да даде заключение по съвест и знание.
РАЗПИТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. – поддържам депозираните
заключения. Разрешителното за ползване на повърхностен воден обект е с
дата 04.10.2022г.
Адв. С.- да се приемат заключенията.
Адв. Т.- да се приемат.
Адв. Д. –да се приемат и двете заключения.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА заключенията на вещото лице А. С. по
допуснатата и назначена СТЕ.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. да се заплати сумата от 250.00 лева от
внесения депозит, съгласно справка- декларация, след като бъде извършена
проверка на вписаните разходи и възнаграждения за съответствия, съгласно
Наредба № 2/29.06.2015г. за вписване, квалификация и възнаграждения на
вещи лица, във връзка с Наредба за командировките в страната от главния
счетоводител, на който да се докладва.
Съдът указва на страните, че настоящия спор може да приключи
със спогодба.
Адв. С.- след запознаване с протокола имаме пълномощно за
сключване на спогодба, но не сме чули предложение от ответната страна.
Адв. Т.-дайте такава възможност.
Адв. Д. – дайте възможност да опитаме за спогодба.
Съдът, дава възможност на страните за постигане на спогодба и
обяви, че заседанието ще продължи след 10 минути.
Заседанието продължи в 11.45 часа
Адв. С.-не се постигна спогодба, въпреки дадената ни
възможност.
Адв. Т.-не се постигна спогодба.
2
Адв. Д. –не се постигна спогодба. Ние имаме допуснати
свидетели, които водим. Водим двама свидетели с оглед дадената ни
възможност.
Адв. Тенев- ние сме изразили становище, че свидетели не са
допустими.
СЪДЪТ НАМИРА , че следва да бъдат допуснати до разпит
водените от ответната страна свидетели, а дали ще бъдат ценени техните
показания е въпрос по същество и за това
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит водените от ответната страна свидетели.
Съдът, извика в съдебна зала първия свидетел, на който се сне
самоличността, както следва:
Е. Д. К. – бълг. гражд., 42г., разведена, неосъждана, без родство и
дела с представителите на двете дружества.
Съдът напомни нак. отг. по чл. 290 от НК, свидетеля обеща да
говори истината.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Е. К. – работя в ******** от края
на 2013г. като **** и до момента работя. Работата ми е в офис, оформям
документи- товарителници, пътни листове, карти на багерите, където
копаят. Фирмата се занимава с добиване, преработка и продажба на инертни
материали, както и разкопаване на обекти. Когато аз започнах работа
фирмата се занимаваше с тази дейност и към настоящия момент.
Отношенията с фирмата- ищец бяха такива, че собственика на фирма ***
поиска непреработена баластра и се обади на г-н Б. по телефона. Това се
случи в офиса и съм чула и затова го казвам. Заяви, че иска да вземе 1000
кубика непреработена баластра и уговорката беше, че г-н Б. ще я приготви
на нашата трошачка, която се намира в ***. Това се случи мисля през м.
април или месец май 2020г. Офиса е малък и се чува съвсем нормално
разговора по телефона. Собственика на ****“, това е фирмата, която
правеше, сменяше плочки на главната в гр. Д. и той е дал телефона на г-н Б..
Имали сме взаимоотношения с тази фирма, издавали сме фактури, работено е,
не познавам собственика. Собственика на ***** в разговора каза, че е взел
телефона от собственика на ****“. Мисля, че ставаше въпрос за 1000 кубика
3
баластра. Мисля, че беше уговорена цена 12 лева за кубик. Доколкото си
спомням плащането го направи същия или на следващия ден, а уговорката за
издаване на фактура беше когато той си вземе количеството от нашата база.
Тази цена беше без ДДС. Баластрата мисля, че до 10 или 15 дни беше на
обещаното място, т.е. на базата и господина трябваше да дойде да я извози,
да си я вземе, но до момента баластрата си стои. Г-н Б. се обади и му каза, но
той каза „лесна работа, ще я вземем“. След това този, който трябваше да си
вземе баластрата не вдигаше телефона, дефакто тя ни пречи, в момента е там
баластрата. Тя ни пречи и не можем да депонираме друго количество. *****“
се занимава с добиване, извозване, преработка, продажба. Със строителни
работи се занимава фирма *****“, за монтажни не знам. Същата баластра
стои на склад. Няма как да се продаде баластрата след като човека е превел
сумата без ДДС и трябва да дойде да си я вземе, ние няма как да я продадем
отново. Друга баластра се продава. Мисля, че бяха 1000 кубика по 12 лева.
Разговора се проведе в офиса, по телефона. Вероятно разговора се проведе
със собственика на *****, защото на същия или на следващия ден той
преведе парите, не знам кой е собственика на ****“, дори името не му знам.
За да преведе сумата явно е бил този човек. Не съм го виждала този човек,
дори не знам как се казва. Офисът, където се проведе разговора не е голям,
малък офис, нормален, не знам колко квадрата е.
Съдът, извика в съдебна зала втория свидетел воден от ответната
страна, на който се сне самоличността, както следва:
Я. Е. Ю. – бълг. гражд., 63г., женен, неосъждан, без родство и
дела с представителите на двете дружества.
Съдът напомни нак. отг. по чл. 290 от НК, свидетеля обеща да
говори истината.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Я. Ю. – работя от три години във
фирма **** като ****. Изпълнявам строителни задължения в
строителството. Фирма **** се занимава с придобиване на пясък и чакъл,
държим под наем трошачка, пресевна и с това се занимава. Не ми е позната
фирма *** Чувал съм името на фирма ****“, не знам къде е седалището на
фирмата. Тази фирма е поръчала от нашата фирма да и доставим баластра
1000 кубика, ние я доставихме за две седмици в базата на ****, това е база на
*****“. Това мисля, че беше през 2020 г. пак месец април или май, това време
4
беше. Колкото поръчаха толкова им доставихме, беше 1000 кубика. Това
количество е още в базата. Не мога да кажа за цени какво са се уговаряли, с
това се оправя шефа. Мисля, че за две седмици – 10 дни се достави. Много
пъти съм питал за това количество няма ли да го вземат, но не идват да го
вземат и така остана. Беше месец април или май 2020 г. Не познавам никой от
тази фирма, която трябваше да вземе баластрата. Незнам за договори. При
нас не е идвал човек от тази фирма. Мисля, че по телефона с шефа са
говорили, точно не съм запознат, но мисля, че по телефона е станала
поръчката.
Адв. С. –считаме делото за изяснено. Представили сме списък за
разноски по делото към становище от предходно заседание. Представям
копие за колегата.
Адв. Т.- считам делото за изяснено от фактическа страна.
Адв. Д. – считам делото за изяснено. Представям списък по чл.
80 от ГПК, ведно с доказателства, че ми е платен хонорара по банка. Правя
възражение за прекомерност на адвокатското възражение.
Адв. Т.- Ние също правим възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъци за разноски, представени от
двете страни.
СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна и
за това
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. С.- уважаема госпожо съдия, моля да уважите предявените
искове. Считам, че всеки един от елементите на фактическия състав на
заведените искове се доказа. Обръщам внимание накратко на основните
елементи, че ако това, което се каза е истина макар с противоречията на
свидетелските показания, то въз основа на преведената сума щеше да има
5
издадена фактура, поне това, дори да не бъде двустранно осчетоводена, то
такава издадена няма, включително не се съдържа и по кориците на делото.
Всички други неща ще изложа в писмена защита, за което моля да ми дадете
срок.
Адв. Т.- уважаема госпожо председател, в допълнение на
изтъкнатото от колегата искам да кажа факт е, че няма договор, факт е, че
няма двустранно осчетоводена фактура. Факт е, че свидетелските показания
са относно договор, който е над 5000 лева, поради което същите са
недопустими. факт е, че тези свидетели са пряко заинтересовани от изхода
на делото, тъй като са служители на ответното дружество и към тяхната
достоверност трябва да се подхожда с особена критичност. По никакъв начин
не се доказа наличието на основание. Нещо повече, в отговора на исковата
молба пряко се признава, че основание липсва. Съгласно констатациите
самия отговор, по отношение на които е настъпила преклузия въпреки
опитите на колегата в първо заседание вече да уточни неща по отношение,
на които е настъпила преклузия. Ясно е заявено какви са фактите и
обстоятелствата и това задава рамката, която може да се доказва и да не се
доказва дадено обстоятелство в настоящия процес, поради това моля да
уважите предявете искове. Подробни съображения ще изложим в писмени
бележки.
Адв. Д. – госпожо председател, моля да отхвърлите както
предявения главен иск, така и предявения при условията на евентуалност.
Това, което чух бях озадачен. За първи път чувам, че рамката на процеса
трябва да се задава преди доклада по реда на чл. 146 от ГПК. Ясно е какво
казва чл. 140 и ясно е какво казва чл. 146 и кога имаме право на становище.
Ясно е когато ни се разпредели тежестта за доказване с окончателния доклад
по чл. 146 от ГПК имаме право на доказателствени искания и мисля, че
всичко е направено в срок и почитаемия съд е изпълнил това, което повелява
чл. 146 от ГПК, така и следващите с оглед доказателствата по делото. Това, че
колегите не са се явили въпреки, че са били редовно призовани, това като
грешка да се вменява на съда е просто абсурдно. По отношение на
предявения главен иск за липса на основание. Убеден съм, че вие много
добре познавате практика в този случай. Липсата на основание са доказва по
един много специален начин, като считаме, че в настоящия случай по
никакъв начин не е доказано, издържано правно и логически едно лице да
6
приведе без да познава друго лице, така както са първите твърдения в
исковата молба, че едва ли не превел на някой друг парички, без основание.
Това, че в банковото извлечение е записано аванс, в платежното нареждане е
записано аванс не означава, че няма основание. Върховния съд е
категоричен и ясно са изброени случаите, в които Върховния съд приема, че
липсва основание. Втория иск, колегите се опитват да наведат ако е нямало
едното, било е другото, няма как, защото едното изключва другото. Когато е
неосъществено основание, съдът правилно още с чл. 140 от ГПК и с
окончателния доклад по чл. 146 от ГПК изрично е посочил доказателствена
тежест и факти и обстоятелства, които страните следва да доказват. При
условията на пълно и главно доказване, ищцовата страна по никакъв начин не
е осъществил това доказване. Кое е това основание, което не е осъществено,
защо е неосъществено. Тука вече идва това, което ние сме изложили още в
отговора на исковата молба макар, че при хипотезата, че някой друг го е
писал, но е заложено, че има неформален договор за баластра, за инертни
материали. Това, че нямало договор, аз не знам от кога договора за
продажба трябва да бъде формален. Освен ако има някакво решение аз да не
съм го видял последните може би 18 години, в които практикувам. При
положение, че е неформален договор, по така направените от нас
възражения, което вие ни задължихте по реда на чл. 146 от ГПК сме провели
насрещно доказване на тези обстоятелства, а именно датата ориентировъчно,
на която е сключено, предния ден преди плащането, датата на плащането,
каква е била договорката, какво е било количеството материал, единичната
цена без ДДС, как се фактурират, всички тези елементи, кога се доставят,
как не е дошъл човека да си го приеме. Единствения шанс в случая на
колегите беше ако още в исковата молба това го бяха изложили така, както е
истината и бяха направили отказ от договора. Това е единствения шанс, който
евентуално би минал този иск и то евентуалния такъв иск заведен. Нямаме
такъв отказ, а Върховния съд, тъй като в много свои решения, които съм си
направил труда да прочета казват кога едно волеизявление би могло да се
инкорпорира в самата искова молба. Не госпожо председател и отказ от
договора, може прекратяване, може разваляне, не и отказ трябва да бъде
строго насочено както ние сами разбираме отказ няма. Колегите си искат без
основание, бланкетно, но какво е това основание никой не разбра. Ще посоча
подробни съображения в писмена защита. Претендираме и за разноски по
7
делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на проц. представители на страните в
едноседмичен срок, считано от днес да представят писмени бележки.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ НА
05.05.2023г.

Протоколът написан в с.з.
Заседанието закрито в 12.15 ч.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
Секретар: _______________________
8