Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1577 08.05.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3841 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЗАД „Булстрад
В.И.Г.”, ЕИК ********* против Я.Д.Р., ЕГН **********, с която е предявен
установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 500, ал.1, т.3 КЗ.
Ищецът твърди, че на .. при управление на л.а. „Опел
Мерива” с ДК № …. в гр. А. посока А. к. по път PDV 3016 на 20 м. след разклона,
ответникът ударил паркиралия л.а. „Опел Корса” с ДК № .., собственост на В. К.,
като продължил движението си, без да спре и да уведоми органите на КАТ, което
наложило допълнителното му издирване.
След като бил открит, бил съставен протокол за ПТП №
1712295/09.05.2018 г., според който същият бил виновен за настъпване на
произшествието, т.к. загубил контрол над управляваното МПС, ударил другия л.а.,
не останал на място и не оказал съдействие за установяване на щетите.
Към датата на инцидента била налице валидна
застраховка ГО за МПС „Опел Мерива”, съгл. ЗП № BG/03/117002562715. След
уведомяване от собственика на увреденото МПС, била образувана преписка по щета.
Извършени били проверки и оценки, при което било изплатено
обезщетение в размер на общо 142,62 лева.
Твърди, че поради напускане на местопроизшествието,
без да уведоми органите на МВР и причиняване на ПТП, на осн. чл. 500, ал.1, т.3 КЗ, възникнало регресно вземане в размер на платеното обезщетение.
За сумата ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 286/11.01.2019 г. по ч.гр.д. № 272/2019 г. на ПРС, IX гр.с.,
редовно връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал
интерес от предявяване на настоящата претенция. Моли се за уважаването й, ведно
със законната лихва от постъпване на заявлението – 08.01.2019 г. до
окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез назначения особен
представител, с който моли искът да бъде отхвърлен, ако не бъде доказан по
основание и размер.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 272/2019 г. на ПРС, IX гр.с., вземането по настоящото производство съответства на
това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с
ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в
месечния такъв по чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
По същество:
За
основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че
в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие
- ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, за което в качеството си на застраховател носи риска; че поради
причиняване на описаните имуществени щети,
е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от
стойността на действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна
връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението,
както и, че ответникът е причинил виновно събитието, след което е напуснал
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по
закон.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване,
както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват
вземането, а при установяване
на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира
иска за неоснователен по следните съображения:
Видно от протокол за ПТП, съставен от служител на РУ-
Асеновград и подписан от участниците, на …, в гр. А. при разклона за А. к. по път
PDV 3016 на 20 м., настъпило ПТП между л.а. „Опел Корса” с ДК № …, собственост на
В. К. /в паркирано състояние/ и л.а. „Опел Мерива” с ДК № …, управляван от
ответника, в резултат на което били нанесени описани имуществени щети на л.а.
„Опел Корса”. В протокола
е посочено, че причината за настъпване на инцидента била липсата на контрол на
управляваното от ответника МПС, при което настъпил ударът; ответникът
не останал на място и не оказал съдействие за установяване на щетите от ПТП.
На ответника
е съставен АУАН № 623108 на 09.05.2018 г., а впоследствие и НП за нарушения по
чл. 20, ал.1; чл. 123, ал.1, т.3 б.А и чл. 100, ал., т.1 ЗДвП. Съставена е адм.
– наказателна преписка, като в обясненията си пред органите на реда, ответникът
не отрича, че е минал през мястото на инцидента, но сочи, че няма спомен и не е
усетил да е ударил друг автомобил.
МПС „Опел
Мерива” с ДК № …, има сключена валидна и действаща в периода застраховка ГО с
ищеца, видно от полица № BG/03/117002562715.
Пред застрахователя е образувана преписка по щета, с
оглед искането на увредения, като след проверки и оценки, е определено и
изплатено обезщетение в размер на 142,62 лева по банкова сметка /***/.
По делото е
прието заключение на САТЕ, според което механизмът съответства на описания в
протокола за ПТП, между него и вредите има пряка причинна връзка, а пазарната
стойност за възстановяване на МПС е 174,26 лева. Същото се кредитира като ясно
и компетентно изготвено.
Събрани са и
гласни док. средства чрез разпита по делегация на св. В. К. /л.95-96/. Помни за
ПТП – колата й била паркирана на разклона за А. к., като се върнала от разходка
установила щети по лявата врата, която не можела да се отвори. На място нямало
друг водач на МПС, случайни минувачи записали номера на увреждащия л.а.
Впоследствие, св. била извикана в полицията, където се срещнала с ответника и
бил съставен протоколът за ПТП. Показанията са ясни и конкретни, не
противоречат на други доказателства по делото, поради което се ценят като
достоверни.
Това е
установената фактическа обстановка, като от правна страна се налагат следните
изводи:
Съгласно чл.
500, ал.1, т.3 КЗ - Застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да
му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай
тежестта на доказване носи виновният водач.
За
да възникне регресното право, е необходимо освен водачът да е напуснал ПТП,
преди идването на органите на КАТ, тяхното посещение да е задължително по
закон. Хипотезите са изброени в чл. 125 ЗДвП.
В
първото о.с.з., ищецът конкретизира, с оглед разпределената док. тежест и
изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, че причината, поради която е било
задължително посещението на полицията, е възникналото разногласие между
участниците относно обстоятелствата около ПТП.
Такова
основание действително е предвидено в прил. разпоредба на чл. 125, т.7 ЗДвП,
която изисква посещение на мястото на ПТП.
В
конкретния случай, с оглед събраните доказателства, анализирани поотделно и в
съвкупност, тази кумулативно изискуема предпоставка не се установява. Вярно е,
че ответникът е напуснал ПТП. Очевидно такова се е състояло и са настъпили
материални щети за другия автомобил. За разногласие между водачите относно
обстоятелствата по настъпването на инцидента обаче не може да става дума.
Първо, тъй като фактически ответникът не се е намирал на място, за да изразява
несъгласие с чужди твърдения и да има разногласия, второ, защото след като е
установен от полицията и е отишъл на място, заедно с водача на увредения
автомобил /св. К./ доброволно и собственоръчно е подписал протокола за ПТП, без
каквито и да е възражения. Св. също не сочи в показанията си да е имало каквито
и да било противоречия в изявленията или становищата на двамата водачи относно
вината на ответника за настъпване на ПТП, нито изобщо да е имало разногласия досежно
фактическата обстановка. Не се установява и пред служителите на реда той да е отрекъл участието си в ПТП. В обясненията
си единствено сочи, че не е разбрал и няма спомен за удара, поради което не е
останал на място. Това становище не представлява отричане на съпричастност.
Дори напротив, явно такава се признава и потвърждава, предвид подписването
на протокола за ПТП, в който ясно е посочена вината на водача и механизмът на
произшествието. Документът е
подписан от двамата водачи, не са направени възражения от ответника за
причините и условията по ПТП, а протоколът е съставен по данни на участниците,
доколкото полицейски служител не е присъствал по време на настъпване на произшествието.
При
това положение и липсата на каквито и да е доказателства, които да
свидетелстват за разногласие на участниците около обстоятелствата, свързани с
инцидента, не може да се приеме, че хипотезата на чл. 125, т.7 ЗДвП е
осъществена.
Въпреки че е
напуснал мястото на ПТП, преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, тяхното
посещение на местопроизшествието не е било задължително по закон. Ето защо и в полза на
застрахователя не е възникнало правото на регрес по чл.500, ал. 1, т.3 КЗ да
претендира от застрахования изплатеното обезщетение. Дали поведението на
ответника е било правомерно или не и дали законосъобразно е напуснал мястото на
ПТП, е без значение за този извод, т.к. регресното право възниква само при
наличието на предвидените в чл. 500, ал. 1, т.3 КЗ предпоставки, а не при
всички случаи на напускане на мястото на ПТП /в т. см. Решение № 337/19.03.2019
г. по в.гр.д. № 122/19 г. на ПОС/.
Поради
изложеното, съдът приема, че не са налице основания за ангажиране регресната
отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от застрахователното
дружество по договора за „ГО“. Доколкото не се установява тази предпоставка за
възникване на търсеното вземане, обсъждане на останалите елементи от ФС на
претенцията е безпредметно.
Предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, но няма док. за сторени такива.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от ЗАД „Булстрад В.И.Г.”, ЕИК ********* против Я.Д.Р.,
ЕГН ********** иск за признаване за установена в отношенията между страните
дължимостта на сумата от 142,62 лева – главница, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, съгл. ЗП № BG/03/117002562715, във връзка с вреди от ПТП,
настъпило на .. в гр. А. посока А.к. по път PDV 3016, ведно със законната
лихва, считано от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.01.2019
г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 286/11.01.2019 г. по ч.гр.д. № 272/2019 г. на ПРС, IX гр.с.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП