МОТИВИ по НОХД №1531/2012 година
по описа на ЛРС
VІІІ – ми наказателен състав
Срещу подсъдимият М.Х.Д., било
предявено обвинение за престъпление по чл.206, ал.1 във вр.
с чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода от 09.05.2012г. до 10.09.2012г. в
гр.Ловеч, при условията на продължавано престъпление, присвоил чужди движими
вещи лек автомобил "Фолксваген Джета" с ДК№ ЕН 0326 ВМ, на пазарна
стойност от 1759.00 лева, собственост на Р.К.Т. ***, предал владението на
Андрей Кънчев Попов от гр. Ловеч и лек автомобил марка "Алфа Ромео
145" с ДК№ ОВ 71 50 АХ на пазарна стойност от 2097.00 лева, собственост на
И.Д.И. ***, с обща пазарна стойност на присвоените вещи - 3856.00 лева, които
моторни превозни средства владеел съгласно устни уговорки с владелците и
собствениците за покупко-продажба, като не платил уговорените цени в срок и
отчуждил същите.
В с.з. на подс.
Д. на осн. чл.94, ал.1, т.6 и т.9 от НПК, съдът е
назначил за сл. защитник определената от ЛАК и назначена за сл. защитник и в
хода на ДП адв. К.. С Разпореждане от 15.11.2012г.
съдът е взел решение за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК. В
с.з. защитника на подсъдимият и подсъдимият са заявили, че са съгласни делото да се разгледа
по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки становището им е разпоредил да
се проведе предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване
на страните след разясняване на подсъдимия от съда правата му по чл. 371 от НПК
и след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т.2 от НПК ще се
ползва при постановяване на присъдата, подсъдимия е направил самопризнание и в
с.з. е заявил, че се признава за виновен, че фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че
отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е вярна, като се е съгласил
да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание
от подсъдимия, съдът, след като е установил, че самопризнанието му се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства с определение по чл. 371,
ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В с.з. пострадалият И.Д.И. е
заявил, че няма претенции към подсъдимия, и че не желае да бъде конституиран
като гр. ищец и ЧО в процеса, а
пострадалият Р.К. е предявил гр. иск срещу подсъдимия за сумата от 1759.00
лева, представляваща причинени от престъплението имуществени вреди, който е
приет за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство и К. е
конституиран като граждански ищец в процеса. В с.з. излага, че няма какво да
каже.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК предвид прилагането на
диференцираната процедура по чл.372, ал.4 във вр. с
чл.371, т.2 от НПК при провеждане на съдебното следствие съдът не е извършил
разпит на подсъдимият, на свидетелите и на вещото лице изготвило назначената на
досъдебното производство експертиза за фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Представителят на Районна
прокуратура - Ловеч в съдебно заседание поддържа обвинението срещу подсъдимият
така както е предявено с обвинителния акт, като излага, че подсъдимият е
признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
самопризнанията му се подкрепят от останалите събрани на досъдебното
производство доказателства, поради което моли да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението за което е предаден на съд, като му бъде наложено
наказание 2 години лишаване от свобода, което наказание при условията на
чл.58а, ал.1 от НК да се намали с една трета, и същото да се изтърпи при
първоначален строг режим в затвор от подсъдимия. Излага, че следва да се
приложи чл.68, ал.1 от НК като се приведе в изпълнение наказанието наложено на
подсъдимия по НОХД №1016/2009 г. по описа на ЛРС в размер на 3 месеца лишаване
от свобода, което наказание да изтърпи при
първоначален строг режим. Моли да се уважи приетия гр.
иск.
Подс. М.Х.Д. в с.з. е заявил, че се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината. Защитникът му
адв. К. е изложила, че описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка отговаря на случилото се, което безспорно било потвърдено
и от подзащитният й. Моли при определяне на
наказанието на подзащитният й да се приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като изтъква смекчаващи вината
обстоятелства. Излага, че гр. иск следва да се уважи в размер до 900.00 лева и
се отхвърли в останалата част, тъй като уговорката между страните съгласно
сключения договор била за 900 лева.
От
направеното самопризнание на подсъдимия, както и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, от показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели и заключението на в.л. по
изготвената на досъдебното производство експертиза, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Х.Д. бил с
постоянен адрес ***, но през последните месеци пребивавал в гр.Ловеч, където
сменил няколко квартири. Не бил женен, безработен, със средно образование,
осъждан.
Свидетелят Р.К.Т. *** и
притежавал собствен лек автомобил "Фолксваген Джета" с ДК№ ЕН 0326
ВМ, с номер на рама WVWZZZ1GZKW705936. През месец април 2012г. св.Т.
предоставил автомобила си на свой познат - св.Андрей Кънчев Попов от гр.Ловеч,
тъй като му се наложило да пътува за Испания. Св. Т. устно се уговорил със
св.Попов, последния да ползва, управлява автомобила и ако се появи желаещ купувач да го продаде. Св. Т. предал
владението на автомобила на св.Попов, като му предал и ключовете и двата талона
за регистрация /малък и голям образец за регистрация на МПС/.
След като получил владението на
лекия автомобил св.Андрей Попов поставил една саморъчно направена табела на
предното стъкло на автомобила, на която пишело, че автомобила се продава. В
началото на м.май 2012г., св.Попов бил потърсен от едно непознато момче, което
поискало да изпробва автомобила и ако му харесал да го закупи. Момчето се
представило като "М.". Двамата постигнали уговорка за продажна цена
от 900 лева, които купувача трябвало да плати до края на м.май - 01.06.2012г.
Съставили предварителен договор в свободна форма от 09.05.2012г., с който
св.Попов предал владението на лекия автомобил "Фолксваген Джета" с
ДК№ ЕН 0326 ВМ, собственост на св.Т., по силата на който подс.
М.Х.Д. получил владението на автомобила, както и ключовете и малкия
регистрационен талон. По силата на този договор подс.
Д. се задължил да заплати на Попов сумата от 900 лева на 01.06.2012г. или да
върне автомобила на Попов. Уговорка подс. Д. да продава
автомобила на трети лица, преди да е платил сумата от 900 лева на Попов не били
постигали.
Още на 11.05.2012г. без да е
платил уговорената цена на св.Попов, както и преди да изтече срока посочен в
предварителен договор подс. М.Д. отишъл в автоморга в с.Хлевене, собственост на св.Бойко Д. Чичев за да продаде лекия автомобил "Фолкваген Джета". В автоморгата
били на работа свидетелите Илия Донков Тодоров и св.Пламен Христов Христов. Подс. Д. казал на
свидетелите, че иска да продаде автомобила. Св. Христов се обадил на св. Чичев, уведомил го за предлаганият автомобил и че е стар.
Св. Чичев му казал те да преценят. Св.Тодоров и
Христов решили да купят автомобила, като се разбрали за цена от 400 лева, която
платили в брой на подс.
Д.. Подс. Д. свалил рагистрационните
номера на автомобила, като се разбрали на другия ден да ги занесе заедно с
големия талон на автомобила в КАТ Ловеч, да бракува автомобила и след като бъде
бракуван, отново да се върне в автоморгата и да
донесе документите. За продажбата на автомобила св.Христов съставил разписка
/л.44/, каквато била практиката на автоморгата, в
която било вписано, че Бойко Чичев купува от подс. М.Х.Д. "личният му лек автомобил". На
следващият ден подс. Д. не се явил в автоморгата, както обещал и тъй като автомобила бил много
стар, бил разглобен и предаден за скрап.
На 21.08.2012г. св.Т. подал жалба
до РП-Ловеч, като в хода на проверката, подс. Д. с
протокол за доброволно предаване от 17.09. 2012г. /л.31/ предал малкия
регистрационен талон на лек автомобил "Фолксваген джета" с ДК№ ЕН
0326 ВМ.
Свидетелят И.Д.И. ***, но работел
в гр.Габрово. И. притежавал лек автомобил "Алфа Ромео 145" с ДК№ ОВ
7150 АХ. Св.И. бил обявил автомобила си за продажба, но тъй като работел в
гр.Габрово, го паркирал пред блока на своята сестра св. Ганетка
Димитрова Иванова в гр.Ловеч, жк "3дравец",
бл.203, вх.А, която евентуалните купувачи да търсят. Св.И. бил дал на сестра си
и ключовете за автомобила и малкия талон. В края на месец август 2012г. -
28.08.2012г. св.Иванова била потърсена от подс. М.Д.,
който по това време бил на квартира в съседен блок в жк
"3дравец", който й казал, че е видял обявата за продажба на
автомобила и желаел да го купи. Св. Иванова се свързала с брат си - св. И. и го
уведомила, че се е появил купувач. Подс. Д. също
разговарял по телефона със св.И. и се разбрали подс. Д.
да изпробва автомобила. Уговорили се също за цена от 1500 лева, която сума подс. Д. да плати на две вноски - 700 лева до 10.09.2012г.,
а останалата сума до края на м. септември 2012г., която да преведе по банкова
сметка ***. И. в банка "ДСК". Разбрали се също подс.
Д. да плати гражданската отговорност и да прекара автомобила на годишен
преглед. Св. И. казал на сестра си да даде ключовете и малкия талон, както и
владението на автомобила на подс. Д.. След като ги
получил подс. Д. заедно с автомобила си тръгнал. На
следващия ден подс. Д. отново потърсил св. Иванова,
като й поискал да му даде и големия регистрационен талон за да можел да мине на
преглед. Св. Иванова отказала, като се разбрали заедно да отидат да прекарат
автомобила на преглед. От този момент св. Иванова не била виждала нито подс. Д. нито автомобила. На 02.09.2012г. св. И. *** и се
обадил на подс. Д. за да се срещнат. Двамата се
срещнали, като в разговора подс. Д. уверил св. И., че
вече е направил Гражданска отговорност, полицата на която влизала в сила на
03.09.2012г. След това св.И. разбрал, че Д. не е правил застраховка, започнал
да търси подс. Д. по телефона, но телефона му бил
изключен. Св. И. разбрал също че подс. Д. е напуснал
квартирата си в жк "3дравец", като
автомобила също не бил паркиран вече пред блока.
От разпита на свидетеля Бойко Чичев собственик на автоморга в
с.Хлевене, обл.Ловеч се установява, че на
10.09.2012г., /още преди да изтекъл уговорения срок между собственика на
автомобила св.И. и подс. Д./ му се обадило непознато
лице, което се интересувало, колко пари може да получи за лек автомобил
"Алфа Ромео 145". Св.Чичев го уведомил, че
в зависимост от модела, мотора му, може да получи от 450 до 600 лева. Още същия
ден подс. Д. докарал в автоморгата
на св. Чичев лек автомобил "Алфа Ромео 145"
с ДК№ ОВ 7150 АХ за продажба. Св. Чичев попитал подс. Д. негов ли е автомобила, при което подсъдимия
потвърдил, като обяснил, че го е закупил от свой съсед в с.Дойренци. Св. Чичев поискал автомобила да се бракува първо, но подс. Д. обяснил, че в момента няма да може защото му
предстояло пътуване. За да бъде сигурен св. Чичев
поискал да му бъде донесен и големия регистрационен талон на автомобила, както
и договора за покупката на автомобила. Разбрали се св. Чичев
да му плати за автомобила сумата от 450 лева, от които му задържал 50 лева,
докато подс. Д. донесе документите. Св. Чичев изплатил сумата от 400 лева, като съставили разписка
/л.8/. След това подс. Д. повече не се появил в
моргата и не представил обещаните документи.
На 17.09.2012г. св.Бойко Д. Чичев с протокол за доброволно предаване предал владението
на лек автомобил марка "Алфа Ромео 145" с ДК№ ОВ 71 50 АХ, който в
последствие с разписка /л.36/ бил върнат на собственика му св. И.Д.И., както и
свидетелството му за регистрация II част /малък рег.талон/. I
По делото е била назначена и
реализирана съдебно - автотехническ експертиза за
оценка на пазарната стойност на обсебените от подс. Д.
2 броя леки автомобили, като видно от заключението на вещото лице лекия
автомобил "Фолксваген Джета" с ДК№ ЕН 0326 ВМ, собственост на св.Т. е
на пазарна стойност, към момента на извършване на деянието 09.05.2012г. от 1759,00
лева, а лек автомобил "Алфа Ромео 145" с ДК№ ОВ 7150 АХ собственост
на св.И., към моманта на деянието е на пазарна
стойност от 2097,00 лева.
В хода на разследването от
разпитите на свидетелите собственици на двата автомобила се установява, че подс. Д. не е изпълнил постигнатите уговорки по покупко-
продажбата на леките автомобили, като не е платил уговорената цена, дори
частично. Никой от двамата собственици не е давал съгласието си подс. Д. да се разпорежда с автомобилите, като ги продава
на трети лица. И в двата случая, подс. Д., без да е
заплатил цената за автомобилите, още преди да изтече уговорения срок за
плащане, и преди да е придобил собствеността им е предприел действия по
разпореждане с автомобилите, като ги е продал за скрап в автоморгата
на св. Бойко Чичев.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че подс. М.Х.Д. ***, е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като през периода от 09.05.2012г.
до 10.09.2012г. в гр.Ловеч, при условията на продължавано престъпление
присвоил, чужди движими вещи - лек автомобил "Фолксваген Джета" с ДК №
ЕН 0326 ВМ, на обща пазарна стойност от 1759.00 лева, собственост на Р.К.Т. ***,
предал владението на Андрей Кънчев Попов от гр. Ловеч и лек автомобил марка
"Алфа Ромео 145" с ДК № ОВ 71 50 АХ на пазарна стойност от 2097.00
лева, собственост на И.Д.И. ***, с обща пазарна стойност на присвоените вещи - 3856.00
лева, които моторни превозни средства владеел съгласно устни уговорки с
владелците и собствениците за покупко- продажба, като не платил уговорените
цени в срок и отчуждил същите.
Настоящата
инстанция намира, че от направеното самопризнание на подсъдимия и събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства и заключението на
назначената на досъдебното производство
експертиза по делото по безспорен начин е установено, че подсъдимия е автор на
деянието, за което е предаден на съд.
От обективна страна безспорно се
установи, че подс. Д. е прекият извършител на
деянието, тъй като е присвоил чужди движими вещи – лек автомобил
"Фолксваген Джета" с ДК № ЕН 0326 ВМ, на обща пазарна стойност от
1759.00 лева, собственост на Р.К.Т. ***, предал владението на Андрей Кънчев
Попов от гр. Ловеч и лек автомобил марка "Алфа Ромео 145" с ДК № ОВ
71 50 АХ на пазарна стойност от 2097.00 лева, собственост на И.Д.И. ***, с обща
пазарна стойност на присвоените вещи - 3856.00 лева, които моторни превозни
средства владеел съгласно устни уговорки с владелците и собствениците за
покупко- продажба, като не платил уговорените цени в срок и отчуждил същите.
От субективна страна подсъдимият
е извършил деянието виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
Обстоятелството, че двете деяния
са извършени от подсъдимия през непродължителен период от време – през периода
от 09.05.2012г. до 10.09.2012г. в гр.Ловеч, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което всяко следващо деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предходното, дава основание на съда да приеме,
че в случая извършените от последният престъпления са при условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Настоящата инстанция намира, че
от направеното самопризнание на подсъдимият и събраните на досъдебното производство
писмени доказателства, които го подкрепят, както и от показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели и заключението на изготвената
на досъдебното производство експертиза по безспорен начин е установено, че
подсъдимият е автор на деянието, за което е предаден на съд.
Предвид на така изложените
съображения, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го
осъди.
Фактическата обстановка, приета
за установена, се изяснява от направеното от подсъдимия самопризнание, от писмените
доказателствата по делото, които го подкрепят, от разпитаните на досъдебното
производство свидетели и заключението на изготвената на досъдебното
производство експертиза.
Причините за извършеното
престъпление произтичат от стремежа на
подсъдимия към незаконно облагодетелстване.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подс. Д., настоящата инстанция на осн. чл. 373, ал.2 от НПК като взе предвид обществената
опасност на дееца и деянието, наличието на предходни осъждания и
обстоятелството, че настоящето деяние се явява извършено в изпитателния срок на
друго наказание изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било
отложено за срок от 3 години, направените самопризнания в хода на съдебното
следствие, процесуалното му поведение, както и начина на извършване на
деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на
деянието, както и данните за личността на подсъдимия и обстоятелството, че
причинените от престъплението имуществени вреди не са възстановени, му определи
на осн. чл.206, ал.1 във вр.
с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК, наказание
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален
строг режим в затвор.
На осн.
чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание от ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с 1/3, като подсъдимия Д. следва да изтърпи наказание от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Съдът намира, че така наложеното
наказание на подс. Д. е справедливо, и че съответства
на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат
целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Съдът не намери многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и
най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление да се
явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл.58а,
ал.4 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. Д. определеното по - горе наказание.
С оглед данните за осъжданията на
Д., съдът намери, че деянията по НОХД №1231/2009 год. по описа на ЛРС в сила от
08.10.2009 год. и по НОХД №1016/2009 год. по описа на ЛРС в сила от 28.10.2009
год., са извършени, преди да е имало влязла в законна сила присъда за което и
да е от тях, т.е. налице са предпоставки за определяне на общо наказание по
чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК. С оглед на
факта, че наказанията са от различен вид, съдът присъди за изтърпяване
по-тежкото от двете наказания, а именно това по НОХД №1016/2009 год. по описа
на ЛРС в сила от 28.10.2009 год., в размер на 3 /три/ месеца лишаване от свобода. Тъй като към момента
на извършване на тези деяния на Д. не е налагано наказание лишаване от свобода,
съдът намери, че са налице условията на чл.66, ал.1 от НК и така определеното
наказание 3 /три/ месеца лишаване от
свобода присъди да бъде отложено от изтърпяване с 3 /три/ годишен изпитателен срок от влизане на
първата присъдата в сила – 08.10.2009 година. На осн.
чл.25, ал.3 от НК съдът приспадна от така определеното общо най-тежко наказание
3 /ТРИ/ месеца лишаване от свобода изцяло изтърпяното наказание ПРОБАЦИЯ по НОХД №1231/2009 год. по описа на ЛРС, като
2/два/ дни пробация зачете за 1/един /ден лишаване от
свобода. Тъй като деянието по настоящето дело е извършено в изпитателния срок
на определеното общо най – тежко наказание по НОХД №1231/2009 год. по описа на
ЛРС в сила от 08.10.2009 год. и по НОХД №1016/2009 год. по описа на ЛРС в сила
от 28.10.2009 год., то на осн. чл.68 ал.1 от НК беше
преведено в изпълнение определеното на подсъдимия Д. общо най-тежко наказание в
размер на 3 /ТРИ/ месеца лишаване от свобода по НОХД № 1231/2009 год. по описа
на ЛРС в сила от 08.10.2009 год. и по НОХД №1016/2009 год. по описа на ЛРС в
сила от 28.10.2009 год., което наказание Д. да изтърпи в Затвор при
първоначален строг режим. Тъй като от доказателствата по делото / в приложената
по делото справка за съдимост е отразено, че с писмо от 20.04.2010г. ги
уведомяват, че на 19.04.2010г. Д. е изтърпял наказанието по протоколно
определение №195/08.10.2009г., с което е осъден на Пробация,
и което на основание чл.25, ал.3 от НПК беше зачетено от съда при определянето
на едно общо най – тежко наказание/, съдът присъди да бъде приспаднато изцяло
изтърпяното до момента от подсъдимия Д. общо най-тежко наказание в размер на 3 /ТРИ/
месеца лишаване от свобода определено му по НОХД № 1231/2009 год. по описа на
ЛРС в сила от 08.10.2009 год. и по НОХД №1016/2009 год. по описа на ЛРС в сила
от 28.10.2009 год.
На осн.
чл.59, ал.1,т.1 и ал.2 от НК, съдът приспадна времето през което
подсъдимия Д. е бил задържан, както и
времето през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по
настоящето дело, считано от 17.09.2012 год. до привеждане на присъдата в сила.
В съответствие с разпоредбите на
чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД, съдът уважи предявеният граждански иск за
имуществени вреди от гр. ищец Р.К.Т. ***, против подс.
М.Х.Д. за сумата от 900.00 лв., като
прие, че това е размера на сумата представляваща причинени от престъплението
имуществени вреди на гр. ищец Т., като основателен и доказан, като прие, че подсъдимия
с виновното си, противоправно поведение е осъществил
фактическия състав на непозволеното увреждане и между виновното и противоправно поведение на подсъдимият и настъпилия
вредоносен резултат е налице пряка причинна връзка. Стойността на нанесените
имуществени вреди съдът установи от приложения по делото Предавателен протокол
за предаване на автомобил, от който се установява, че уговорката е била
подсъдимия да заплати на гр. ищец Т. сумата от 900.00 лева за процесния лек автомобил. Въпреки заключението на в.л. по
изготвената в хода на ДП авто-техническа експертиза от което се установява, че
пазарната стойност на л. а. "Фолксваген Джета" с ДК № ЕН 0326 ВМ,
собственост на св. Т. е на пазарна стойност, към момента на извършване на
деянието - 09.05.2012г. - в размер на 1759,00 лева, съдът намери, че гр. иск за
имуществени вреди за сумата над 900.00 лв. до 1759.00 лв. е неоснователен и
остави последния без уважение в тази част, с оглед събраните по делото
доказателства от които се установява, че уговорката на подсъдимия и гр. ищец е
била за сумата от 900.00 лева. Съдът намира, че правилно на подс.
Д. е повдигнато обвинение за обсебена вещ на стойност 1759.00 лева собственост
на гр. ищец Т., тъй като елемент от състава на това престъпление е пазарната
стойност на вещта към момента на извършване на деянието. В случая обаче въпреки,
че стойността на причинените имуществени вреди произтича от пазарната стойност
на вещта към момента на извършване на деянието, с оглед събраните по делото доказателства
от които се установява, че подсъдимия се е задължил да заплати за л.а. на гр.
ищец Т. именно сумата от 900.00 лева, съдът намери, че именно тази сума следва
да бъде присъдена за изплащане на гр. ищец от страна на подсъдимия.
При този изход на процеса, съдът
осъди подсъдимия М.Х.Д. *** сумата от 50.00 лв., представляваща разноски за авто-техническа
експертиза.
При този изход на процеса, съдът
осъди подсъдимия М.Х.Д. с горната самоличност да заплати по сметка на ЛРС сумата от 50.00 лв.
представляваща д.т. върху уважения размер на гр. иск.
Водим от
гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: