№ 166
гр. Сливен, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Н.а
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Н.а Административно наказателно
дело № 20252230200431 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Я. П. М. с ЕГН ********** от
гр. Сливен, против НП № № 24-0804-003290 от 16.04.2024 год., издадено от Началник
Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от
ЗДвП за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в
размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение
на чл. 43, т. 2 от ЗДвП, административно наказание „Глоба“ в размер на 150,00 лева на
основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 43, т. 6 от ЗДвП и
административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от
ЗДвП за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 год. на МВР били отнети 39 контролни точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли да бъде отменено издаденото НП и да
бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.03.2024 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 648788 против жалбоподателя
1
за това, че на 06.03.2024 год. в 13,00 часа в гр. Сливен, на кръстовище, образувано
между ул. „Георги Сава Раковски“, ул. „Елисавета Багряна“ и бул. „Христо Ботев” като
водач на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № *****, негова собственост, го
управлява с посока на движение към ул. „Алеко Богориди“ като по време на движение
извършва следните нарушения: 1) Изпреварва МПС с рег. № ***** и МПС с рег. №
***** в зоната на кръстовище, образувано между бул. „Христо Ботев“ и ул. „Георги
Сава Раковски“; 2) При изпреварването навлиза изцяло в пътна лента, предназначена
за насрещното движение, като създава опасност за превозните средства, които се
движат по нея; 3) За да заеме място пред изпреварваното МПС с рег. № *****,
принуждава същото да намали скоростта и да измени посоката си на движение; 4)
Изпреварва МПС с рег. № ***** преди сигнализирана с пътен знак „Д17“ пешеходна
пътека, находяща се на кръстовище, образувано между ул. „Георги Сава Раковски“ и
бул. „Христо Ботев“ и изпреварва МПС с рег. № ***** върху посочената пешеходна
пътека. В акта било посочено, че е нарушил разпоредбите на: 1) чл. 42, ал. 2, т. 2,
предл. 1 от ЗДвП; 2) чл. 43, т. 2 от ЗДвП; 3) чл. 43, т. 6 от ЗДвП и 4) чл. 42, ал. 1, т. 2,
предл. 4 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 26.03.2024 год. (л. 14
от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 24-0804-003290 от
16.04.2024 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с
което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл.
42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на
основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 43, т. 2 от ЗДвП,
административно наказание „Глоба“ в размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал.
1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 43, т. 6 от ЗДвП и административно
наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение
на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на
МВР били отнети 39 контролни точки. В НП било отразено, че на основание чл. 189з
от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид
високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред
останалите участници в движението. НП било връчено лично на жалбоподателя на
19.03.2025 год. (л. 7 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
2
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на
това дали са доказани извършването на вменените във вина на жалбоподателя
нарушения или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е
описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно
законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може
да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно
нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5, 6 и 7 от ЗАНН да има
единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
законните разпоредби, които са били нарушени виновно и основанието за налагане на
административното наказание.
В конкретния случай и в акта, и в НП относно мястото на извършване на
нарушенията от жалбоподателя от една страна е посочено, че това е станало на
кръстовище, образувано между ул. „Георги Сава Раковски“, ул. „Елисавета Багряна“ и
бул. „Христо Ботев”, а от друга, че това е станало на кръстовище, образувано между
ул. „Георги Сава Раковски“ и бул. „Христо Ботев“. Освен това в НП като място на
извършване на нарушенията е посочено и кръстовището на ул. „Елисавета Багряна“ и
ул. „Георги Сава Раковски“. Така посочените три различни кръстовища в АУАН и в НП
от своя страна противоречат на показанията на свид. Ж., който твърди, че нарушенията
били извършени на кръстовището между бул. „Панайот Хитов“ и ул. „Елисавета
Багряна“. С оглед на изложеното съдът намира, че в административнонаказателното
производство не е установено по безспорен и категоричен начин мястото, където са
извършени нарушенията от жалбоподателя.
Мястото на извършване на нарушението е особено важно, тъй като в т. 2 от НП
е посочено, че „При изпреварването навлиза изцяло в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, като създава опасност за превозните средства, които се движат
по нея“, което е квалифицирано като нарушение на чл. 43, т. 2 от ЗДвП, а именно, че
изпреварва автомобил или мотоциклет с кош на кръстовище на равнозначни пътища,
непосредствена опасност. Следователно е налице противоречие на НП в тази част, тъй
като от една страна в обстоятелствената част за това нарушение изобщо не е посочено,
че става въпрос за изпреварване на кръстовище, нито че това кръстовище е на
равнозначни пътища, а от друга – не е посочено кои са тези пътища, тъй като място на
извършване на нарушението в НП са посочени три различни кръстовища образувани
от различни улици. Освен това при описанието на нарушението изобщо не е отразено,
че става въпрос за непосредствена опасност, нито е посочено в какво се изразява
същата.
По отношение на посоченото в т.1 от НП нарушение в обстоятелствената част е
3
отразено, че то се изразява в: „Изпреварва МПС с рег. № ***** и МПС с рег. № *****
в зоната на кръстовище, образувано между бул. „Христо Ботев“ и ул. „Георги Сава
Раковски“, което е квалифицирано като нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП –
създава опасност при изпреварване за насрещно ППС при навлизане в пътна лента,
предназначена за движението им. В обстоятелствената част на НП за това деяние
изобщо не е посочено от административнонаказващия орган, че при изпреварването е
допуснато каквото и да е било нарушение. За това нарушение в обстоятелствената
част на НП декларативно е отразено, че жалбоподателят е извършил изпреварване, без
да е посочено, че създава каквато и да е било опасност за превозните средства,
движещи се в насрещното движение, нито в какво се изразява същата. Поради което
съдът приема, че е налице противоречие между описанието на нарушението и
квалификацията на същото.
По отношение на посоченото в т. 3 от НП нарушение в обстоятелствената част е
отразено, че то се изразява в следното: „За да заеме място пред изпреварваното МПС с
рег. № *****, принуждава същото да намали скоростта и да измени посоката си на
движение“, което е квалифицирано като нарушение на чл. 43, т. 6 от ЗДвП –
изпреварва автомобил или мотоциклет с кош пред и върху сигнализирана пешеходна
пътека, непосредствена опасност. Отново е налице противоречие и несъответствие
между описанието на нарушението и квалификацията на същото. Деянието
административнонаказващият орган е квалифицирал като такова създаващо
непосредствена опасност, но такава изобщо не е отразена и описана в
обстоятелствената част на НП.
По отношение на посоченото в т. 4 от НП нарушение в обстоятелствената част е
отразено, че то се изразява в: „Изпреварва МПС с рег. № ***** преди сигнализирана с
пътен знак „Д17“ пешеходна пътека, находяща се на кръстовище, образувано между
ул. „Георги Сава Раковски“ и бул. „Христо Ботев“ и изпреварва МПС с рег. № *****
върху посочената пешеходна пътека“, което е квалифицирано като нарушение на чл.
42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – не се е убедил, че може да заеме място в пътна лента пред
изпреварваното ППС, без то да измени посоката си на движение. Отново е налице
противоречие и несъответствие между описанието на нарушението и квалификацията
на същото в НП.
Следва да се отбележи, че по същия начин нарушенията на жалбоподателя са
описани и квалифицирани и в съставения АУАН. Това от своя страна води до липса на
изчерпателно фактическо описание на нарушенията, което е задължително съгласно
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, в именно посочване в акта на конкретните
факти и обстоятелства, които, като се подведат под съответната правна норма,
осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Описанието
на нарушенията и обстоятелствата, при които са били извършени, следва да се
4
съдържат в АУАН и е недопустимо изясняването на тези обстоятелства – мястото на
извършване на нарушенията и начина на тяхното осъществяване, едва в хода на
въззивното производство. Това е така, защото АУАН поставя началото на
административнонаказателното производство и нарушителят следва да има
възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е
извършил. Всички останали гласни и писмени доказателства могат да бъдат
единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в АУАН констатации.
Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява
правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в
чието съдържание са включва и правото му да знае точно какво административно
нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен
обем. В конкретния случай това процесуално нарушение не е от категорията
нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй
като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на
административнонаказателното производство. Същевременно обаче, то се съдържа и в
наказателното постановление, тъй като в него по същия начин липсва изчерпателно
фактическо описание на нарушенията, както и обстоятелствата при които са били
извършени. Поради това, така издаденото наказателно постановление е съставено в
нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от своя страна също
представлява съществено процесуално нарушение. Липсата на изчерпателно
фактическо описание на нарушенията, както и обстоятелствата при които са били
извършени, води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава
правото на жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да
организира спрямо това адекватно своята защита.
Освен това съдът констатира, че е налице и противоречие между описанието на
нарушенията в т. 1, т. 2 и т. 3 от НП, квалификацията на същите и основанието за
налагане на административното наказание. Както беше отбелязано по – горе за нито
една от тези три точки в обстоятелствената част на НП не е посочено, че те водят до
каквато и да е било непосредствена опасност, такава квалификация няма и по
отношение на нарушението по т. 1. Същевременно за тези три нарушения е наложено
административно наказание на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, в която
законодателят е предвидил да се наказва водач, който не спазва правилата за
разминаване, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.
С оглед гореизложеното констатираното от съда нарушение се изразява в
неспазване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от ЗАНН, а именно липса на
единство между описанията на нарушенията, законните разпоредби, които са
нарушени и основанието за налагане на административните наказания. Разпоредбата
на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на
привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се
5
включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършил и какво административно наказание му е наложено, за да може да
организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият орган е следвало
да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително на чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и
7 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество (в този смисъл
Решение № 59/08.01.2025 год. по КАНД № 575/2024 год. по описа на
Административен съд – Сливен).
С оглед констатираната липса на фактическо описание на нарушенията от
жалбоподателя, съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН
и да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тъй като в настоящия
случай в НП липсват съставомерни факти относно извършените нарушения, в това
число място и начин на извършване на същите.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-003290 от 16.04.2024 год.,
издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на Я. П. М.
с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение
на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 150,00
лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 43, т. 2 от
ЗДвП, административно наказание „Глоба“ в размер на 150,00 лева на основание чл.
179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 43, т. 6 от ЗДвП и
административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от
ЗДвП за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 год. на МВР били отнети 39 контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6